Дрейк Вато
Космически залог (23)

23

Отне време, докато се опомня.

Свестих се в нолрека. Лежах на пода, заобиколен от притеснените изражения на моите приятели и съюзници.

Позната обстановка.

— Текс, Текс… Текс, чуваш ли ме? — побутваше ме Марк разтревожено. — Текс…

— Ооооох — провлачено измучах аз. Ако продължа да губя съзнание със същото темпо, щях да придобия кофти навик.

— В съзнание е — дочух монотонния глас на капитан Топло.

— Добре, това е добре — нетърпеливо се обади Симънс, с нотка на облекчение. — Адмирале, какво стана?

— Ох… Как така… Какво… какво се случи с мен?

— Планетарният звездолет се появи — отговори Ларл. — Беше… впечатляващо появяване и нашето внимание бе изцяло отклонено, когато ти извика и се строполи. Имаше силни гърчове. После застина и изпадна в безсъзнание.

— Пулсът ти беше много слаб — добави Риз. — Дишането ти също. Гакар те вдигна и те пренесе в нолрека, където… където той се опита да ти помогне.

— Прелях част от моята жизнена енергия — каза ми тихо Гакар. Звучеше смъртно уморен. — Твоята рана се канеше да отнеме живота ти, когато реалностите се синхронизираха. Аз предотвратих това.

Аз затворих очи и се насилих да дишам бавно и равномерно. Сякаш менгеме стискаше тялото ми.

— Б-благодаря, предполагам — отвърнах с несвойствено колебание. С мъка погледнах Гакар в очите. — Това е вторият път, когато ми спасяваш живота.

— Нищо не ми дължиш. Правя каквото е правилно.

— Можеш ли да се изправиш? — попита ме капитан Топло.

— Ще опитам — рекох през зъби.

Марк и Ларл ми помогнаха да се изправя. Изстенах леко, но бързо стиснах челюстта си, защото се чувствах смутено. Ей, все пак се водя замесен от кораво тесто. Марк опита да си придаде тържествен тон:

— Текс, нали помниш к’во бях казал, ако преживееш още един инцидент кат’ тоз’…

— Засега не сме катастрофирали — отсякох аз.

Марк присви очи.

— А, пра’илно. Моя грешка, прощавай — каза той и се опита да намигне шеговито. Не се получи. Изражението му бе твърде сериозно.

— Колко време бях мокър парцал? — попитах аз, пазейки внимателно равновесие.

— Около час — отговори Ларл. — Смятахме, че ще се наложи да започнем без теб.

— Да започнете какво?

— Абордаж на звездолета — каза капитан Топло. — Щом програмирахме стабилен курс спрямо него, опитах да установя контакт със системите от разстояние.

— Някакъв късмет?

— За съжаление, не. Могъщий е блокирал всякакви външни комуникации, което ме възпрепятства да въведа кодовете за достъп и да поема контрол над управлението.

— Ами курсът? Накъде се е насочил звездолетът?

— Доколкото преценихме, корабът следва стабилна траектория около крайната орбита на звездната система — включи се Симънс.

Аз се потупах подозрително по тялото си, сещайки се за нещо.

— Хм… Шапка? Лула? — погледнах въпросително Марк.

Ларл въздъхна.

— На масата — рече Марк. — Момент. — Той ги взе от посочената мебел и ми ги подаде.

— Да, благодаря. Така, докъде бяхме стигнали? — казах аз, докато си нахлупвах шапката. Лулата я пъхнах в джоба на панталона.

— Ще бъдем принудени да направим абордаж на звездолета — повтори капитан Топло. — Сканирах с наличните датчици. Няма индикация за познати форми на живот на борда на Могъщий. Корпусът и обшивката са с пълна структурна цялост. Реакторите и енергийните системи работят на номинална мощност. Централната система е в режим на готовност. Двигателите са програмирани да поддържат минимална скорост в околозвездна орбита.

— Ха, сега вече наистина звучиш като систематизатор — измърморих аз.

Капитан Топло не каза нищо.

— Добре, и как ще стане абордажът? Щитовете на Могъщий предполагам са в изправност?

— Да.

— В мига, в който някой реши да мине през тях, жив ще се опече. Трябва да намерим някакъв начин да ги извадим от строя, поне временно.

— Работя върху възможна хипотеза — отговори капитан Топло. — Теоретично бих могъл да препрограмирам нашето силово поле така, че да влезе в интерференция с това на Могъщий.

— Да действаме тогава — рекох аз.

— Съществува обаче пречка — продължи капитан Топло невъзмутимо. — Могъщий разполага със силови полета на три нива.

— Три нива?!? — изумен попита Ларл.

— Да. Същевременно всяко ниво осцилира на независима честота, което прави пробиването на щитовете чрез интерференция невъзможно.

— А не можем ли да се опитаме да простреляме щита? — предложи Риз.

— Това е другият проблем — каза капитан Топло. — Не разполагаме с достатъчно огнева мощ, за да пробием щита насила.

— Ами ако просто минем със звездолета през силовите полета? — попита Ларл. — Те не са програмирани да го спрат.

— Може би, може би не — отвърна капитан Топло. — Но дори да минем директно през щитовете, остава въпросът за защитните системи. Почти всички системи на Могъщий могат да оперират автоматично. Всяко едно действие, като откриване на огън, интерферентен разрив или директен заход могат да активират защитните протоколи, чийто режим не е известено в какво състояние се намира.

— Чакай малко! — намесих се аз. — От къде на къде не знаеш в какъв режим са оставени защитните протоколи? Нали… нали си бил, ъ… систематизатор Досел би трябвало да знае в какъв режим е оставен звездолета!

— Всъщност не — завъртя глава капитан Топло. — Моето алтер его разполагаше само с минимални подробности. Все пак аз съм просто резервен вариант. Тази информация е на разположение единствено… на адмирал Тор.

Аз присвих очи. Чувствах се слаб и отпаднал, а желязната хватка около гърдите ми не се беше отпуснала дори на микрон. Съзнанието ми се рееше в незнайни дебри, пълни с информация, която преди я нямаше. Усещах, че останалите ме наблюдават очаквателно. Е, явно решението трябваше да е мое. Още малко и щях да се почувствам като истински командир. Намерих сили да вдигна глава и рекох твърдо:

— Ще рискуваме. Мисля, че знам как да преодолеем щитовете.

— Адмирале? — повдигна вежди Симънс.

Събирайки цялото си налично достойнство, аз се затътрих към мостика.

— Ще използваме комбиниран метод. Разполагаме ли с торпеда?

— Да — каза Симънс.

— Ето какво: ще ги използваме, за да пробием първия слой. После капитан Топло ще програмира щитовете ни така, че да предизвика интерференция на втория слой.

— А третия?

Аз се обърнах към капитан Топло:

— Нали взе йонното оръдие?

Той кимна.

— Третия слой ще преодолеем в движение с помощта на оръдието — казах аз на Симънс. — Има ли налични скафандри с тласкачи?

— Всичките — отговори Симънс. — Но торпедата и йонното оръдие ще дадат прозорец само от няколко секунди. Ако сме прекалено близко, когато изстреляме бараж и ние ще бъдем засегнати.

— Тогава налага се да разтеглим периметъра на щитовете ни. Капитан Топло? Може ли да стане?

— С известни усилия — каза той.

Ние влязохме в мостика.

— Добре, в такъв случай, това е планът. Торпеда, интерференция, йонно оръдие. Спускаме се с пълна тяга и профучаваме в пролуката.

— Въпросът за състава на абордажния екипаж обаче все още стои — посочи Симънс.

— Да, вярно — съгласих се аз. Съвсем забравих. Огледах се наоколо. — Гакар със сигурност няма начин да дойде, защото едва ли има скафандър с неговия размер и форма. Капитан Топло, ти идваш на всяка цена. Засега само ти знаеш кодовете за достъп.

— Да — потвърди той.

Аз продължих да се оглеждам, малко притиснат.

— Марк, ти не би могъл да дойдеш. Твърде зле си ранен.

— Нищо подобно! — възкликна арсеналистът и гордо се изправи. Само миг след това се преви на две и изохка:

— Въйй… гах, май изглежда, ще съм вън от мача тоя път. Съжалявам, Текс.

— Няма проблем, Марк — усмихнах се аз. — Стой спокойно. Тук на борда също ще ни трябват хора. Симънс, ти също си вън.

— Защо? — сърдито попита той.

— Ръката ти е безполезна. Освен това ще се наложи да я движим, ако се опитаме да те напъхаме в скафандър.

Симънс неохотно изсумтя.

— И какво, адмирале? Само вие и систематизатор Досел ли ще правите абордажа? Сами?

— Така… изглежда — признах аз, не виждайки друг начин.

— Ами ние?!? — попита ненадейно Риз. Двамата с Ларл застанаха със скръстени ръце.

— Какво вие? — рекох неразбиращо.

— Вземи някой от нас!

— Ама… за вас няма скафандри.

Риз вирна предизвикателно муцуна.

— Чакай тук — тя излезе от мостика с решителна крачка. След минута се появи отново, мъкнеща с усилие обемиста купчина сплави, представляваща стандартен скафандър с вградени тласкачи.

— Е? — объркано попитах аз.

Риз, леко задъхана — което я правеше доста привлекателна — издърпа единия край на купчината и посочи:

— Ето тук. Виждаш ли?

— Ами… да. Какво гледам?

— Това представлява подвижна скоба с променлив плъзгач. Ботушът на скафандъра може да се променя според формата на космонавта.

— Това е хубаво, но има ли начин да се пригоди скафандърът и за останалите анатомични части? Опашката, например? — подчертах аз.

— Да. В складовото помещение има допълнителен брой компоненти и комплект за преправяне на конфигурацията на скафандрите. Дай ми няколко минути и мога да дойда с теб и капитан Топло.

— А аз защо да оставам? — запротестира Ларл.

— Защото някой трябва да пилотира този звездолет, скъпи. — Риз се изправи и го прегърна. — А колко способни пилоти в момента виждаш тук?

— Повече от един — мрачно измърмори Ларл.

— Които обаче ще бъдат на абордаж.

Ларл замълча. Той нежно допря муцуната си до тази на Риз.

— Ахъм, кхъм — покашлях се аз. — Да, добре. Риз, може да дойдеш. Ако трябва да съм честен, имаме нужда от повече хора за абордаж.

— Да, пък и ще ви помогна. Разбирам разни неща от електроника и други — намигна дразавърката.

— Трябва ни обаче и план, в случай че Изгубените все пак се появят — обърнах се към Симънс. — Как ще се справим, ако отново ни изненада онзи дреднаут?

— Спокойно, адмирале — рече с тънка усмивка Симънс. — Имаме няколко предимства, които ще работят в наша полза.

— Какви по-точно? Последния път, когато влязохме в сблъсък, едва не ни разкъсаха на парчета.

Симънс махна с ръка около мостика.

— Това е звездолет клас канонерски разузнавач, адмирале. Моделът е стар, разчитащ на нуждата от енергийно балансиране на реактора, но дизайнът е солиден. Разполагаме с оръжия и огнестрелни установки от всякакъв тип.

— Така ли? — повдигнах вежди аз.

— Да. Когато излитахме от космодрума, нямах време да активирам всичките системи и модули. Сега обаче разполагаме с пълна функционалност. В пряк двубой срещу дреднаут не бихме спечелили, но ще сме много по-костелив орех за счупване, което ще ни предостави елемента на изненада.

— Брей.

— Щитовете ни не са кой знае какво, но приоритет и без това ще бъде да не допускаме попадения. Двигателите, от друга страна, са с подобрено ускорение и снабдени с напреднали импулсни стабилизатори. Маневрирането също ще е сред силните ни страни.

Аз кимнах.

— В такъв случай, Симънс, ако всичко отиде по рекстразите, гледайте да ни спечелите колкото се може повече време.

— Да, адмирале.

— Добре, другари! — обърнах се аз към всички. — Да се залавяме за работа. Нека осигурим контрол над Могъщий, пък после ще мислим какво да го правим.

Ние се захванахме с подготовката за абордаж. Ларл понечи да доближи Могъщий, за да синхронизира паралелен курс. Оказа се по-трудно, отколкото очаквахме. От схватката ни с дреднаута и изтребителите бяхме загубили предните спомагателни двигатели. Това правеше спирането пипкава задача. След серия маневри Ларл най-сетне успя да заеме желаната позиция. Междувременно капитан Топло препрограмираше щитовете, а Риз подготвяше скафандъра си. Симънс следеше скенерите и радарите за чужда активност и даваше наставления за оръжейните системи на Марк, който слушаше внимателно. Гакар беше излязъл от мостика и медитираше в нолрека. Аз си въртях палците, клатех си краката и се опитвах да не изпадна в несвяст от изтощение.

Моментът дойде. Капитан Топло свърши с настройките и инструктира Ларл как да активира модификацията на щитовете. След това всички отидохме в нолрека. Аз, Риз и капитан Топло сложихме скафандри. От оръжейната се снабдихме с лазерни пушки. Тримата се наредихме пред скачачния шлюз. Останалите бяха в нолрека, за да ни изпратят. Никой не го спомена, но обстановката беше странно траурна. Имах чувството, че връщане назад няма.

Симънс тикна някакъв дребен предмет в ръката ми.

— Какво е това?

— Записващ кристал. Ако… ако нещо се случи, вътре има съобщение. Вижте го.

Аз пъхнах кристала в джоба.

— Нека бъдем оптимисти — отвърнах, но сам не си вярвах.

Риз и Ларл се прегърнаха за последно.

— Обичам те.

— Аз също.

— Пази се.

— Важи и за теб.

— Текс, да се върнеш, чу ли! — викна Марк. — Ще поливаме после с бира!

— Дадено — рекох аз и двамата блъснахме юмруци.

— Нека Космосът е с вас — каза тихо Гакар. — И не забравяйте, ние винаги ще бъдем в една Вселена.

Аз кимнах сериозно. Мистични или не, думите на драксата излъчваха дълбока истина. Усещах я.

Вътрешният шлюз се отвори. Аз свалих с нежелание шапката си и я подпъхнах навътре в скафандъра. Сложих шлема и пристъпих към пробката. Риз и капитан Топло бяха плътно зад мен. Шлюзът се затвори. Съскава тишина изпълни тясното пространство. Аз проверих повторно закопчалките на скафандъра си и нервно поех въздух. Погледнах датчиците. Всичко беше наред. Включих херметичния режим и ушите ми леко пропукаха, когато скафандърът започна да подава кислород от резервоара си. Завъртях пушката в ръцете си и се уверих, че е заредена. Почуках леко по шлема и казах във вградения интерком:

— Готови ли сте?

— Да — отговориха Риз и капитан Топло.

— Мостик, тук водач на абордажния екипаж. Готови сме и очакваме сигнал.

— Разбрано, адмирале — пропука гладко гласът на Симънс по интеркома. — Бъдете нащрек.

Свистене изпълни пробката, докато системата изтегляше въздуха. После шумът престана и единствената разлика бе, че скафандърът индикираше нулево външно налягане. Аудио симулаторите се включиха с кратък сигнал.

Светнаха предупредителни лампи и външният шлюз започна да се отваря. От аудио симулаторите долетя пресъздаденият звук на подемниците и лекото скърцане на метал в метал. После шлюзът спря, предвестен от тежкото изщракване на автоматичните държани.

Пред нас — или под нас, но това е въпрос на семантика — беше масивният корпус на Могъщий. Обшивката му бе осветена от безброй прожектори, сигнални светлини и указателни ленти, създавайки впечатлението за град посред нощ, разглеждан от високо. Според измервателя на кибер-окото ми разстоянието бе само триста метра. Знаех обаче, че там някъде пред нас, бяха силовите полета на щитовете. И наистина, при внимателно вглеждане можех да забележа почти прозрачните прегради от концентрирани частици на фона на пурпурния мрак, излъчван от местната звезда.

— Задръжте позиция — обади се интеркомът. — Зареждаме троен бараж от пробивни торпеда. Стрелба след 3… 2… 1… Огън!

Пробката леко се разтърси от тройната детонация. Встрани от нас, торпедните установки блъвнаха тройния бараж и малка група блестящи комети полетяха напред.

— Компенсиращо ускорение!

Кометите направиха плавна дъга в същия момент, в който звездолетът се втурна напред. Аз залитнах и загубих баланс, но капитан Топло ме задържа. Торпедата със зрелищна експлозия се разбиха в силовото поле, което проблесна в преливащ синкавобял поток.

— Пробив! Незабавна активация на интерферентното поле!

Златист вихър от заредени частици се пресегна от звездолета и се спусна към щитовете на Могъщий. Аудио симулаторите нададоха буреносен вой, докато наблюдавах квантовия ураган, който представляваше интерференцията между двата щита.

— Интерференцията успешна! Адмирале, имате зел…

— ДАВАЙ, ДАВАЙ, ДАВАЙ! — креснах аз в интеркома и яростно натиснах спусъка на скафандърните тласкачи. Тягата ме блъсна в гърба, устремявайки ме към миниатюрната пролука в щитовете. Вакуумът около мен се изпълни с опасно заредени частици и аудио симулаторите интерпретираха гледката със звука на високо жужене, наподобяващо трансформаторите на електроцентрала. Още докато летях с пълна скорост, виждах как щитът се затваря около нас, докато най-вътрешното ниво се приближаваше.

— СЕГА!!! — извиках напрегнато.

Капитан Топло прицели в движение йонното оръдие, което носеше. Дулото гръмна в поредица от йонизирани снаряди, които се забиха в невидимата стена пред нас. Разнесе се статично пращене и пукот. Феерия от светлини грейнаха и аз преминах преградния щит, на косъм от превръщане в овъглен микровълнов полуфабрикат.

Успяхме.

Имах само метри да спра, преди да се размажа в обшивката.

Рязко завъртях тялото си с помощта на тласкачите и натиснах отново тягата докрай. Забавих движението си осезаемо. Това обаче не ме спаси от сблъсък. Отекна звучен металически удар, но бях жив и цял. Миг по-късно, капитан Топло и Риз преживяха същото.

Изправих се. Гледката наоколо беше сюрреалистична. Докъдето ми стигаше погледът виждах батареи, междинни станции, сервизни просеки, хангари и случаен ландшафт от форми. Липсваше обаче сферичен хоризонт, което странно пречупваше перспективата в едната посока. Могъщий разполагаше с толкова много маса, че дори по обшивката можеше да се усети наличието на автентична гравитация, макар и слаба. Аз зяпах учудено, когато интеркомът изпращя:

— … Абордажен екипаж! Чувате ли ме? Адмирале! Отговорете! Абордажен екипаж!

— Симънс, всичко е наред — казах аз. — Всичко е наред. Успяхме. Пробивът е успешен. Повтарям, успешен.

— О, слава на Великия космос. Връзката се изгуби, докато щурмувахте през силовите полета.

— Сигналът в момента е висок и ясен.

— Радвам се да го чуя, адмирале. Да вървим по план: спуснахме ви максимално близко до мястото, където смятаме, че се намира командният център. Но едва ли ще ви се наложи да вървите дотам. Може да отнеме часове, дори дни. Наблизо би трябвало да има авариен люк или някакъв друг шлюз за достъп до вътрешността.

— Разбрано, Симънс. Ще издирим първия терминал, който ни попадне и после капитан Топло ще въведе кодовете за достъп.

Внезапна аларма надигна тревожен вой.

— Какво става? Симънс, това от вас ли идва?

— Не, адмирале. Момент… По рекстразите! Могъщий току-що активира защитните си системи!

— Текс, внимавай!!! — извика Риз, преди грубо да ме изблъска.

Аудио симулаторите отчетливо пресъздадоха характерното изжужаване на лазерен лъч.

— Защитни дрони! Прикрийте се! — предупреди капитан Топло.

Около нас от нищото сякаш бяха изникнали множество безмозъчни роботи, с бегла паякоподобна форма, върху които бяха монтирани лазерни оръжия. Те откриха масиран огън по нас. Аз се гмурнах зад първата преграда, която видях и стрелях на сляпо с лазерната пушка. Само за миг тримата с капитан Топло и Риз бяхме сериозно притиснати.

— Адмирале, дръжте се! Идваме! — тревожно извика Симънс.

Звездолетът се спусна надолу към Могъщий, минавайки под щитовете му. Ярка феерия от съскащи частици изгря на хоризонта, когато канонерският разузнавач се сблъска със силовите полета. С гръм и трясък космическият кораб прелетя, сипейки плазмен ад по дроните. Ядрото на роботите беше разбито. Звездолетът се подготви да направи нов заход. Оръдейните установки на Могъщий се активираха с металическо скърцане, завъртайки се по посока на целта си.

— Симънс, изчезвайте веднага!!! — креснах аз. — Могъщий ще стреля по вас!

Аудио симулаторите се взривиха от тежкото бумтене на десетки гаубици и оръдия.

— По рекстразитееееее!!!

Звездолетът направи остър пирует и изчезна от поглед сред буря от вражески обстрел. Аз яростно се надигнах и стрелях по оцелелите дрони. Гневът ми беше дал нови сили. Щяха да ми трябват, защото абордажът се бе превърнал в надпревара на живот и смърт.

— Хайде! — махнах аз към Риз и капитан Топло. Натиснах дросела на тласкачите и скафандърът ме запрати в страничен бръснещ полет. Изключих едната дюза нарочно и плонжът ми се превърна в неконтролируемо въртене, което ме направи трудна мишена. Междувременно кибер-окото безпогрешно прихващаше целите и аз изваждах дроните от строя една по една. Тримата се устремихме към най-близкия шлюз, който се намираше на цял километър дистанция. Това беше битка в движение. Прикривахме се, доколкото можем в крачка, спирахме за прегрупиране и бясно щурмувахме с тласкачите, защото всяко забавяне щеше да бъде гибелно. Едно случайно попадение в скафандрите и край. През всичкото това време горе Симънс, Ларл, Марк и Гакар също рискуваха всеки момент да бъдат изпарени на атоми сред заря от батареен огън. Залозите бяха астрономически.

Тогава стана още по-зле.

Някъде далеч, но все пак във видимия диапазон, пространството се огъна и пречупи за миг. Изкривена светлина се разсипа от хипервихъра и гигантска сянка изплува от дълбините на космоса. След секунда, зловещият профил на дреднаут бе осветен от кървавата светлина на местната звезда.

Изгубените бяха тук.

— ВРАЗИИИИ!!! — прогърмя интеркомът от бойния рев на Марк.

— Адмирале, ситуацията е критична, побързайте! — добави уплашено Симънс.

Аз прекъснах прицелния си изстрел срещу поредния дрон и се втурнах в инстинктивен бяг.

— Капитан Топло, щурм! ЩУРМ, по рекстразите!!!

Армада от изтребителни ескадрили излетяха от хангарите на дреднаута и се устремиха към Могъщий. Към нас. Ларл, който бе започнал да отдалечава звездолета от Могъщий, се оказа под кръстосан огън. Найтът извъртя внезапно космическия кораб и го насочи отново в обратна посока.

— Какво правиш!? Ще ни убиеш!!!

— Единственият ни шанс е да се бием сред сервизните просеки и ландшафта на планетарния звездолет! В противен случай сме дотук!

Междувременно, Могъщий също ескалира реакцията си към хаоса. От безбройните му хангари се появиха рояци от безпилотни изтребители, които се включиха в битката.

Аз се спънах при поредния щурм към шлюза и това ми спаси живота. Лазерният лъч ме пропусна на джагръф разстояние, докато слабата гравитация ме захвърли в дълга парабола, която ме заби в оръжейна кула. Тревожно писукане се разнесе от датчика на скафандъра и видях дълга пукнатина по протежение на визьора. Нямаше разхерметизиране, но интерфейсът беше повреден. Още се съвземах, когато дронът понечи да ме елиминира, но капитан Топло го отнесе с преграден огън. Все още оставаха триста метра до шлюза.

Изтребителите на Изгубените нахлуха под щитовете на Могъщий. Противоракетната отбрана изтътна с чудовищен залп и разкъса на парчета металния облак от вражески цели. Изгубените обаче оцеляха и продължиха нападението. Те се нахвърлиха върху нашия звездолет, но получиха сериозен отпор, когато Симънс активира плеядата от допълнителни установки, с които разполагаше. Малки слънца пламнаха от дулата на канонерския разузнавач и изтребителите на групи падаха сред горящи кълба по обшивката на Могъщий или избухваха в облаци шрапнелни останки.

Дреднаутът отговори на ситуацията със собствен залп. Спиналното му оръдие изтрещя и сноп от ултра-заредени частици с оглушителен грохот се заби в щитовете на Могъщий, които издържаха с пронизително жужене. Аудио симулаторите интерпретираха невъзмутимо всичката въображаема какофония и главата ме заболя от целия шум, предаван с убийствена достоверност. Прицелих лазерната пушка и стрелях. Заедно с Риз и капитан Топло се бяхме прислонили зад един прорез по обшивката. Бяхме възпрепятствани да продължим, защото напечената космобойна обстановка заплашваше да ни помете. Дроните ги грозеше същата опасност и без защитен инстинкт, те биваха унищожавани сред откритото пространство, където падаха свалените изтребители и пропуснатите изстрели.

— Ииииихааа! — отекна възклицанието на Марк. Звездолетът профуча покрай нас, преминал в настъпление право срещу врага. — Поемете т’ва, нещастници!

— Мостик, тук водач на абордажа! — провикнах се аз. — Не, че нещо, но щом се оправяте, разчистете ни малко пътя!

— Разбрано, адмирале. Правим атакуващ заход. Дръжте се.

Космическият кораб се извъртя в двойно усукан лупинг и маневрата накара преследвачите му да се сблъскат с летящите дрони на Могъщий. Аз обаче бях твърде зает за шоуто, защото два от изтребителите внезапно промениха курс и бомбардираха нашата позиция.

— По рекстразите! Какво беше това!? Те нас ли целеха?

— Вероятно — отвърна капитан Топло.

Дреднаутът отново стреля. Огневата му мощ за пореден път разтърси Могъщий, но планетарният звездолет отново удържа. Междувременно Ларл пикира и стръмно прелетя покрай нас, докато Марк, Симънс и Гакар разчистиха периметъра с оръдейните установки.

— Риз, Топло, давайте! ЖИВО!!! — подканих аз и скочих отново в сражението. Случаен изстрел ме закачи и откъсна парче от външния слой на скафандъра, но костюмът удържа. Аз изпсувах и стрелях напосоки. Само метри ни деляха от шлюза.

— Капитан Топло, приготви въвеждането на кодовете!

В пространството над нас профучаха още няколко изтребителя, преследвани от дрони. Изгубените обаче игнорираха опасността и се опитаха да ни обстрелват в движение. Риз замалко да попадне във взривната зона, но се измъкна на косъм с помощта на тласкачите.

— Адмирале, щом въведете кодовете за достъп, осигурете ни хангар за кацане! Няма да издържим още дълго.

— Спечелете ни още време и ще имате колкото искате хангари!

От интеркома долетя корабна стрелба и ругатни. Аз проклинах. Бях зарязал прецизната стрелба срещу дроните, които не се пазеха, но свършвах амунициите. Риз и капитан Топло разчистиха последната вълна от роботи, която ни делеше от шлюза и ние се прислонихме до кодовия панел. Дреднаутът продължаваше да бомбардира с разтърсваща сила, отслабвайки щитовете на Могъщий все повече. Планетарният звездолет обаче не отвръщаше с ответен огън, което беше притеснително.

Капитан Топло приклекна до светещия пулт на шлюза. Изумен, аз видях как той плавно отключи закопчалките на скафандъра и махна шлема си. Преди дори да извикам, въздухът на костюма със свистене изхвърча… и нищо не се случи. Кибернетичната глава на капитан Топло се покри с тънък слой скреж, но толкова. Той изтегли кабел от основата на врата си и го включи в порта на кодовия панел.

— Ще отнеме време — каза капитан Топло. — Отбранявайте ме.

— Разбрано — рекох аз. — Риз, чу ли това?

— Да — отговори дразавърката.

Още няколко изтребителя се спуснаха към нас. Определено ние бяхме целта им. Батареята наблизо обаче откри огън и отблъсна нападението. На десетина метра встрани дрони се появиха от сервизна шахта и ни нападнаха. Аз извиках и приклекнах. Риз стреля от хълбок и повали два дрона. Капитан Топло лично се намеси със своя вграден лазер и довърши останалите.

— Текс, какво става с тоя хангар! Трябва да ни уцелят само още веднъж и сме край! — изпращя Ларл по интеркома.

— Работим по въпроса!

— Работете по-здраво!

Звездолетът се появи на хоризонта, преследван от рояк дрони, докато отбягваше защитните батареи.

— Топло, какво става с кодовете за достъп!

— Въвеждат се.

— ПОБЪРЗАЙ!!!

Лазерен лъч ме уцели в рамото. Изненадата ме накара да се блъсна в стената на шлюза. Датчикът на скафандъра изпищя и налягането започна да пада.

— МАМКА МУ! — размахах диво пушката с автоматичен откос в широка дъга. Амунициите се изчерпаха.

Кодовият панел просветна и шлюзът започна да се отваря.

— Готово — отсече капитан Топло.

— Риз, бързо вътре! Топло, отвори най-близкия хангар!!!

— Отварям всички в сектора.

Интеркомът изпука:

— Адмирале, КАКВО СТАВА С…

— СИМЪНС, насочете се към първия хангар, който видите!!! Капитан Топло отваря всичките! Повтарям, ПЪРВИЯ ВИДИМ ХАНГАР! — виках аз с пълно гърло. Звездолетът отново се появи в полезрението ми, вече повреден и полугорящ, вкопчен в яростна борба с преследвачите си.

Дреднаутът стреля изненадващо.

Не беше масивен, единичен залп като преди. Този път оръдията му се задействаха в последователност, разделени на серия унищожителни импулси. Щитовете на Могъщий засияха ослепително. И тогава, спиналното оръдие на дреднаута последно избълва своя смъртоносен лъч, който проби като острие отслабените щитове и се стовари с почти цялата си мощ върху обшивката на планетарния кораб.

Право там, където със звездолета профучаваха Ларл, Марк, Симънс и Гакар.

Те нямаха шанс. Гигантското оръдие, предвидено да унищожава обекти в космически мащаби с един изстрел, порази миниатюрния за него кораб и го изпари на мига. Десетки дрони и дори изтребителите на дреднаута също бяха хванати в зоната на попадение, превръщайки се в облак плазма на секундата. Обшивката на мястото на удара се стопи и хлътна навътре, образувайки грамаден грозен кратер, пълен единствено със свръхнажежени метални останки. Ако имаше атмосфера, ударната вълна щеше да убие и нас.

Те умряха.

Не можех да повярвам.

Отидоха си просто ей така.

Риз изпищя ужасено. Тя изпусна лазерната пушка и истерично хвана главата си.

— Не! Не!!! НЕ!!! НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! ЛАРЛ!!! ЛААААРЛ!!! ВЕЛИКИ КОСМОСЕ, НЕ!!!

Нейните протяжни писъци по интеркома ме изкараха от шока. Аз се метнах към Риз и грубо я блъснах навътре към шлюза. Ярка експлозия ме ослепи. Капитан Топло отхвърча настрани. Изтребители се спуснаха срещу мен, бълващи порой от ракети. Аз панически ударих кодовия панел и тежкият шлюз започна да се затваря. Натиснах полудял от страх тягата на тласкачите. Те не реагираха. Светът се забави. Ракетите неумолимо приближаваха. Аз отчаяно отскочих от обшивката, надявайки се на слабата гравитация да ме избута. Кибер-окото ми със зловеща точност посочи разстояние и скорост на приближаващите снаряди.

Щях да се проваля.

Сякаш крайно небрежно, тялото ми се блъсна в затварящия се шлюз. Инерцията ме завъртя неконтролирано и подигравателно. Зрението ми причерня и пукнатината на визьора се разшири с преекспониран драматизъм.

Шлюзът все още зееше отворен, когато всичко грейна в брилянтно зарево.