Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хана (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Imperatrice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Пол-Лу Сюлицер

Заглавие: Императрицата

Преводач: Валентина Бояджиева

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Балкан прес“ — София

Редактор: Мариана Китипова

Технически редактор: Йордан Зашев

ISBN: 954-437-022-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6730

История

  1. — Добавяне

24.

Погребаха го във францисканското гробище в Санта Барбара. Преди двадесет и една години, когато заедно бяха направили първата си голяма обиколка на Америка, бяха спрели там за цели два дни, омаяни от чара на испанска Калифорния и от прекрасния морски пейзаж.

Отиде на погребението с ясното съзнание какво я чака.

И то се случи. Ако не беше Лизи и най-вече Мариан, който за първи и единствен път в живота си бе обхванат от дива ярост, лудата омраза на Адам и Джонатан към нея — вторият подстрекаваше първия — несъмнено щеше да се разрази в нещо повече от погледи и нежелание дори да се доближат до нея.

Церемонията беше само за най-близките и въпреки това бяха дошли стотици хора от Холивуд и Ню Йорк, някои дори от Европа, за да засвидетелстват обичта и приятелството, което бяха изпитвали към Тадеуш.

През следващите три седмици тя се оттегли в едно хотелче близо до мисията, създадена сто и тридесет години по-рано.

Всеки ден ходеше на гроба и оставяше без отговор настоятелните и умолителни обаждания на Лизи.

 

 

На 6 ноември 1921 г. замина за Ню Йорк, където остана едва два дни, колкото бе необходимо да уреди финансовите си въпроси.

Замина за Европа, а след това от Хавър отпътува директно за Лугано и после за Моркот.

Не беше сама: Ивон и съпругът й бяха отказали да я оставят, независимо от заповедта, а после и от предложенията, които им бе направила.

— Искам жива да се погреба, Ивон. Вие с мъжа ти можете да правите нещо по-добро.

— Ще трябва да ме изритате, ако желаете да се отървете от мен — бе отвърнала Ивон, обляна в сълзи.

 

 

През следващите осем години тя въобще не излизаше. Само един път годишно, през есента, без да спира никъде, прекосяваше Франция, Атлантика и Съединените щати, за да прекара три седмици в Санта Барбара.

Дъщеря й Абигейл бе идвала с Лизи да я види през 1921, 1923, 1924, 1926, 1927 и 1928 година. Всеки път прекарваше от две до четири седмици в къщата — замък, ала тишината в имението потискаше девойката.

Адам и Джонатан не дойдоха нито един път. Не пишеха.

През 1929 г. Адам беше на двадесет и шест години, Джонатан на двадесет и три, Абигейл на шестнадесет.

Хана — на петдесет и четири.