Метаданни
Данни
- Серия
- Хана (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’Imperatrice, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Валентина Бояджиева, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- NMereva (2018)
Издание:
Автор: Пол-Лу Сюлицер
Заглавие: Императрицата
Преводач: Валентина Бояджиева
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Златорогъ“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: „Балкан прес“ — София
Редактор: Мариана Китипова
Технически редактор: Йордан Зашев
ISBN: 954-437-022-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6730
История
- — Добавяне
24.
Погребаха го във францисканското гробище в Санта Барбара. Преди двадесет и една години, когато заедно бяха направили първата си голяма обиколка на Америка, бяха спрели там за цели два дни, омаяни от чара на испанска Калифорния и от прекрасния морски пейзаж.
Отиде на погребението с ясното съзнание какво я чака.
И то се случи. Ако не беше Лизи и най-вече Мариан, който за първи и единствен път в живота си бе обхванат от дива ярост, лудата омраза на Адам и Джонатан към нея — вторият подстрекаваше първия — несъмнено щеше да се разрази в нещо повече от погледи и нежелание дори да се доближат до нея.
Церемонията беше само за най-близките и въпреки това бяха дошли стотици хора от Холивуд и Ню Йорк, някои дори от Европа, за да засвидетелстват обичта и приятелството, което бяха изпитвали към Тадеуш.
През следващите три седмици тя се оттегли в едно хотелче близо до мисията, създадена сто и тридесет години по-рано.
Всеки ден ходеше на гроба и оставяше без отговор настоятелните и умолителни обаждания на Лизи.
На 6 ноември 1921 г. замина за Ню Йорк, където остана едва два дни, колкото бе необходимо да уреди финансовите си въпроси.
Замина за Европа, а след това от Хавър отпътува директно за Лугано и после за Моркот.
Не беше сама: Ивон и съпругът й бяха отказали да я оставят, независимо от заповедта, а после и от предложенията, които им бе направила.
— Искам жива да се погреба, Ивон. Вие с мъжа ти можете да правите нещо по-добро.
— Ще трябва да ме изритате, ако желаете да се отървете от мен — бе отвърнала Ивон, обляна в сълзи.
През следващите осем години тя въобще не излизаше. Само един път годишно, през есента, без да спира никъде, прекосяваше Франция, Атлантика и Съединените щати, за да прекара три седмици в Санта Барбара.
Дъщеря й Абигейл бе идвала с Лизи да я види през 1921, 1923, 1924, 1926, 1927 и 1928 година. Всеки път прекарваше от две до четири седмици в къщата — замък, ала тишината в имението потискаше девойката.
Адам и Джонатан не дойдоха нито един път. Не пишеха.
През 1929 г. Адам беше на двадесет и шест години, Джонатан на двадесет и три, Абигейл на шестнадесет.
Хана — на петдесет и четири.