Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Земя за прицел (5)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Разпознаване и корекция
asayva (2016)
Допълнителна корекция и форматиране
Fingli (2017)

Издание:

Автор: Свобода Бъчварова

Заглавие: Земя за прицел: Жребият

Издание: Първо

Издател: Издателство на БЗНС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Печатница на Издателство на БЗНС

Излязла от печат: февруари 1989 г.

Редактор: Нели Чилингирова

Художествен редактор: Зоя Ботева

Технически редактор: Васил Стойнов

Рецензент: проф. Цветана Тодорова; проф. Тончо Жечев

Художник: Петя Генева

Коректор: Лидия Ангелова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2197

История

  1. — Добавяне

Глава дванадесета

Събитията както по света, така и в живота на Скарлатов следваха своя неумолим ход. Разликата между него и останалите хора бе тази, че той до голяма степен предвиждаше нещата и рядко се изненадваше. Грешеше по-скоро в детайлите, защото действителността често се оказваше по-груба и страшна от предвижданията му. Имаше чувството, че той, Карасулиев и останалите му сътрудници бягат нанякъде, гонени от кучета и ловци, и едва в последния момент успяват да се измъкнат. Но тъкмо, задъхани, искат да си починат, и в далечината отново се чува изстрел и лаене на кучета, които наближават. Тогава те пак побягваха, водени от него, от уморения банкер Борис Скарлатов…

Една мъглива и студена утрин през декември 1938 година той получи писмото от Анастасия Карасулиева. Беше кратко и мило. Завършваше с думите: „Сбогом, Борисе.“ Той се стресна, дори уплаши. Веднага скри писмото във вътрешния джоб на сакото. Ослуша се. Разбира се, Карасулиев отдавна бе дошъл в кабинета си и всеки момент щеше да влезе. Като ритуал, узаконен от годините, четиримата всяка сутрин пиеха кафето си и обсъждаха най-заплетените финансови въпроси, сделки или пък просто си разказваха забавни случки, водеха майтапчийски разговори, на каквито и четиримата бяха майстори! Друг път Скарлатов с удоволствие чакаше този час, но сега изпита панически ужас. Бързо облече балтона и без да се обади никому, излезе от Банката. Отиде в „Юнион-клуб“. В тия часове на утрото той бе полупразен. Остана дълго време там, като размисляше как да постъпи и не намираше никакъв изход. Обядва в ахчийницата, където някога гуляеха с колегите от Службата по държавните заеми, но почти не се докосна до яденето. Изпи цяло шише вино. Време беше да се върне. Слава Богу, Йосиф бе излязъл!… Към три часа следобед изостреният му слух долови хлопването на врата. Борис стана. Отиде към бюфета и тъкмо си наливаше в чашата коняк, усети как вратата на кабинета му се отвори и затвори. Беше сигурен, че е Йосиф и на един дъх, за кураж, изпи коняка. Веселият и бодър глас на Карасулиев прозвуча:

— Хванах ли те? Пиеш тайно, а?!…

Борис си напълни отново чашата. Когато се обърна лице с лице към Йосиф, вече не можеше да владее изражението си. И Йосиф разбра. Веднага усмивката му слезе от лицето. Той имаше инстинкта за опасност на дивите животни и никога не се лъжеше.

— Какво има, Борисе? Какво се е случило? Кажи, за Бога!

В поведението му се чувстваше не само тревога, но и паника. Трябва да го успокоя на всяка цена, но как?…

— Зле ми е — изтърси Скарлатов.

— Лъжеш!

— Да умра ли, за да ми повярваш? Ако така продължиш, и това ще стане! Тогава вече ще ти падне камък от плещите… Нали аз ти преча и съм ти пречил в целия ти живот!…

— Чакай, Борисе! Обясни ми…

— Няма нищо за обясняване!

Скарлатов вече влезе в ролята си и започна да се вживява в нея — възрастен, болен човек, получил сърдечна криза. Това явно личеше, защото в едната ръка държеше чашата коняк, а другата си бе сложил върху сърцето. Само в едно не беше сигурен тоя път — в публиката!… Не забелязваше това вживяване и вяра в играта на актьора, не усещаше въздействието на своите чувства върху публиката тоест — Йосиф Карасулиев.

— Беше ли на лекар?

— Лекар ще ме прегледа само в ковчега ми!…

Карасулиев внимателно го поведе към фотьойла.

Скарлатов тежко се стовари в него. Сега вече трябва да внимавам да не преиграя… От топлината, изпитото вино и коняк лицето му бе зачервено и изпотено.

— Казват, че доктор Димитраков бил добър кардиолог. Нека ти направи кардиограма!

— Остави ме, Йосифе. Иди в кабинета си!

— Няма да мръдна оттук!

— Тогава сипи си мастика сам и седни. Вече ми разминава…

Йосиф си наля мастика и седна в отсрещния фотьойл. Дали успях да го заблудя?… Вероятно донякъде, каза си Скарлатов. Той повече не проговори. Използва кризата, която разигра, за да си тръгне за вилата. Едва успя да склони Йосиф да не го придружава. Но на другата сутрин, събрал сили, той проведе едно от най-мъчителните съвещания в живота си. Присъстваха Йосиф, Фархи и Динев. Пред тях той грубо и безцеремонно постави въпроса за заминаването на Карасулиев. Всички бяха удивени. Не се бе случило нищо особено, за да се бърза панически. Скарлатов трябваше да даде някакво обяснение и той го даде:

— Не знам колко ми остава да живея. Искам да уредя и този въпрос. А после — аллах керим!…

В тази плоскост проблемът не срещна съпротива. Йосиф се примири. Но следващата седмица инстинктът му отново заговори, че нещо не е в ред. А Скарлатов бързаше и бе зает денонощно. Наново съставиха екип от юристите на Чернаев, професор Иванов, Туше Динев и Фархи. Работеха в пълна тайна. Към края на седмицата всички договори бяха подписани в присъствието на нотариус. По официалния договор Търговската банка оставаше собственост на Скарлатов. Но другия договор съставиха сами и той се отнасяше до авоарите в чужбина. Именно него с много трудности успяха да заверят юридически в швейцарската легация с помощта на връзки, приятели и намесата на банкери от Швейцария. Скарлатов временно си отдъхна. Карасулиев не бързаше. Както домашните животни, свикнали със стопаните, къщата, двора и полето, страдаха, когато ги продадат на чуждо място, така и Йосиф страдаше истински. Той не си правеше илюзии, че светът ще се оправи скоро и ще се върне в България. Тук бе неговият дом. Тук бяха родени децата му. Тук направи своето състояние. Тук стана уважаван, известен банкер и богат човек с огромно влияние. Стигна се до нов скандал между двамата. Карасулиев отстъпваше педя по педя територията си. Даваше нареждания как да се пазят мебелите в апартамента и всичко останало… А то не беше малко. Фархи оставаше да живее в апартамента. Вилата в Несебър не пожела да продаде. Този човек искаше един ден да се върне в родината си.

Последната караница избухна, когато Йосиф заяви, че първо ще отиде в Швейцария, а после в Холандия при Анастасия. С много усилия Скарлатов го убеди първо да отиде в Холандия. Когато го изпращаше на гарата, отношенията между двамата бяха твърде обтегнати. И може би щяха да се разделят без дори да си подадат ръка, ако Йосиф не го прегърна и три пъти целуна. Той отново му вярваше. И този суров мъж със стоманен поглед, интелигентен, умен, безскрупулен боец, който не се стряскаше от нищо, заплака, без да се срамува от слабостта си. На Скарлатов му се стегна гърлото.

Въпреки че не дадоха гласност на заминаването му от България, на гарата в последния момент дойде Неделев. В негово присъствие Йосиф се окопити и не даде вид колко му е тежко. Двамата се отдръпнаха встрани и поговориха около пет минути. Последните думи, които каза Йосиф на Скарлатов, преди да се качи в купето, бяха:

— Да не ти дава Господ, Борисе, някога да напуснеш Родината!… Много ми е мъчно. Бъди здрав!

Влакът потегли и се скри след завоя, където бяха семафорите. Скарлатов тръгна към изхода. На площада пред гарата го чакаше Неделев.

— Бих искал да поговоря с теб, Скарлатов…

— За какво?

— За всичко.

— За всичко говорят в кафенетата айляците и си чешат езиците!

— Ами ако намеря конкретен повод?

— Ще почакаме, докато го намериш! Аз не се натискам.

Той за пръв път го погледна от толкова време. Притворените клепачи придаваха на лицето му вид, лишен от каквито и да било чувства. Но следващите му думи го изненадаха:

— Все пак Йосиф Карасулиев беше голям бизнесмен!

Скарлатов насмешливо го изгледа.

— Той не „беше“ голям бизнесмен, а „е“ гениален търговец!

След тия си думи рязко се обърна и тръгна към колата, където го чакаше Спас. Искаше да походи пеша, но се принуди да се върне с автомобил, за да избегне компанията на Неделев.

 

 

В началото на февруари 1939 година Скарлатов получи телеграма от Йосиф Карасулиев, че съпругата му Анастасия е напуснала този свят. Въпреки че очакваше такова известие, Борис все пак се надяваше, ако не на някакво чудо, то поне животът на Анастасия да продължи още. Тази красива, нежна жена, създадена сякаш всички с радост да се грижат за нея, се бе борила храбро със смъртта до последния си дъх. Скарлатов не се запита какво е преживявала в себе си и колко й е струвало това. Тя бе жена, съпруга и майка, сякаш въплъщаваше в себе си древната прародителка Ева. Нейният край показа и нейната сила. Мир на праха й!…

 

 

В същите дни на февруари 1939 година последните остатъци от интернационалните бригади в Испания и Републиканската армия, съпроводени от стотици хиляди бежанци, се изтеглиха през френската граница. За фашистите дойде часът на разплатата.

На 15 септември в 1,15 часа след полунощ Хитлер извиква при себе си в Берлин чехословашкия президент Хаха и министъра на външните работи Хвалковски. Подложени на нечуван натиск със заплаха за живота им, двамата подписват искания документ. Чехословакия без бой се предава на Германия. Сякаш някой изчистваше терена на Европа, за да го освободи за голямата битка, която предстоеше.

 

 

През април Скарлатов получи шифровано съобщение от Ван Юлиус, последвано от такова на Йосиф Карасулиев. Ставаше въпрос за златния трезор на Банката. В пълна тайна, особено от германците, Швейцария се готвеше да изнесе в Америка всичкото си злато — както държавно, така и притежание на банките. Скарлатов даде своето съгласие. По-късно наистина швейцарците изпълниха проекта си с кораб, който тръгна от Шербург. Чрез този свой акт те сякаш уведомяваха Хитлер, че ако ги нападне, той не само няма да спечели нищо от тази инак бедна и планинска страна, но няма да намери и грам злато! С други думи — струва ли си една окупация на Швейцария?!… Тази зряла банкерска държава избра най-точния път, за да пресече апетитите и агресията на фашистите.

 

 

След смъртта на Анастасия Йосиф се прехвърли в Швейцария. Там основа своята нова банка, наречена с името на тази в София — Търговска банка. И ето за трети път Йосиф започваше отново — първи път в Солун, после в София и сега в Женева. Подпомогнат дейно от своите събратя и най-вече от Мезон Щерн, той бързо се адаптира към новите условия и банката му почна да проявява нелоша активност. Скарлатов не можеше да желае нещо по-добро за себе си. Всичко запазваше и даже умножаваше. Личното му богатство бе на сигурно място, недосегаемо и по силата на предвечното правило — парите правят пари — щеше под ръководството на Йосиф да се уголемява. Получаваше известия и от Яна, но не винаги редовно, понеже тя пътуваше с археологически експедиции из разните континенти. Тя продължи успешно следването си в Оксфорд. Изглежда и Иван в Англия намери добър терен за музиката. Негови произведения се изпълняваха както в британските филхармонии, така и в много европейски градове. Гастролираше и като диригент. Имаше репутацията на самобитен талант в музиката. С баща си Йосиф остана в коректни, но не близки отношения. След смъртта на майка си получи неголямо състояние и се издържаше сам. За всичко това подробно му пишеше Яна. Йосиф бе във възторг от нея — толерантна към всички! Тя го познаваше и обичаше от дете, а и той я чувстваше като най-близък човек. Колкото и странно да изглеждаше, своите чисто финансови въпроси Йосиф разискваше с Яна при редките им срещи и тя мило и сериозно го изслушваше, дори понякога даваше съвети. Така той се опитваше да я въведе в работата си. Не криеше, че я смята за своя снаха в най-близко бъдеще и че много държи на нея. От Анастасия тя получи всичките й бижута, диамантената огърлица, обиците с едри индийски диаманти и старинната гривна, колие и брошка, но ги остави на съхранение у Йосиф в Швейцария, за да не посегне на тях при първа нужда. Изглежда отношенията между Яна и Иван бяха безоблачни и тя полека-лека поемаше своя товар в живота весело, радостно, с много надежди за светло бъдеще. До завършване на Университета в Оксфорд й оставаше година и нещо. Дъщерята на Йосиф — Евангелия, и Филип Ван Майерман живееха спокойно в Холандия. Карасулиев с присъщата си широта им помагаше, така че те нямаха притеснения.

На 1 септември 1939 година, на разсъмване, германската армия нахлува в Полша. На 3 септември 1939 година Англия и Франция обявяват война на Германия. Дългоочакваният и отдавна подготвян световен конфликт започва. Походът на Хитлер в Полша трае само 18 дни. На 6 октомври той приема парада на немската армия във Варшава. Никога в новата история на човечеството една война не е завършвала толкова бързо, с пълно унищожение на противника. Започва ерата на блицкрига.

 

 

Същата есен и Йосиф Карасулиев проведе своята акция, толкова дълго и подробно разработвана, сякаш в генерален щаб. Скарлатов знаеше твърде малко за сделката лично от Йосиф, а повече от Туше Динев и донякъде от Фархи. Но така и след години не можа докрай да получи пълна представа за нея. Никой не знаеше истината, с изключение на Йосиф.

Историята започва така. Още преди да избухне войната, Англия, Франция и Америка ограничават вноса на стратегически продукти за Германия. На първо място, петрола. Но има и други, не по-малко важни суровини, без които германската промишленост, поставена на военна нога в пълен капацитет, не би могла да произвежда оръжие. Точно на тези суровини е сложено ембарго. Изглежда Йосиф и преди тази акция е участвал в доставка на манганова руда от Турция посредством своя малък пиратски флот, съставен от няколко танкера и товарни кораба. Когато става въпрос за военно производство, германците не подбират средства и начини чрез кого да си доставят суровините. Тук посредникът е Неделев. Осъществили благополучно внос от Турция, германците възлагат на Неделев задача да достави и обогатена хромова руда. По инициатива на Неделев се започват преговори и лицето, което ще осъществи сделката, е Карасулиев. И неговият сатанински ум разширява сделката до огромни размери. Германците са готови да плащат направо в злато или конвертируема валута. Може би в началото Йосиф не е влагал нещо лично, с изключение на жаждата за печалба. Но впоследствие, в резултат на случилото се със сина и жена му във Виена, с претърпените загуби от мина „Ураниум“, той свързва чисто финансовата сделка с личното отмъщение. Понеже цялата доставка не може да се извърши по легален път, това улеснява много Йосиф. Той фрахтова товарен кораб с голям тонаж. Не дава нито лев от себе си! Германците плащат. Още в първите си стъпки той лъже и мами. Фактически корабът е едно старо корито, претърпяло неколкократни аварии, което киснело в пристанището на Анверс[1] и носело само загуби, без никой да има претенции, а още по-малко желание да го притежава. Купува го на безценица. Събира опитни моряци от кол и въже, готови на всичко, регистрира кораба, но не при Лойд. Намира един отракан грък и тържествено кръщава кораба с името „Либертас“ при едно от гостуванията си в Холандия и Белгия. Обогатената хромова руда доставят чак от Хонг Конг, близо до китайската граница, където са известните находища. Хромът е абсолютно необходим на германците за редица метални сплави, без които не могат да произвеждат оръжие. Освен това Карасулиев прави и осигуровка на кораба и екипажа в едно дружество за морски транспорт в Хамбург. И така, взел вече парите за покупка на кораба, за плащане на рудата и всички разноски по оборудването и ремонта на кораба, а също и за възнаграждението на екипажа, старото грамадно корито се добира някак си до Хонг Конг. Оттук започва вече голямата игра. На пристанището в Хонг Конг корабът остава толкова, колкото да бъде натоварен. Но с какво?… По всички данни товарът е бил обикновен баласт, нямащ нищо общо с хромовата руда. След това коритото с бавен ход потегля за Европа. Малко преди Суецкия канал и Червено море корабът се запалва и потъва при пълно безветрие и липса на вълнение. Екипажът се спасява до един!… Мястото на аварията е с голяма дълбочина, откъдето трудно би могъл да бъде обследван от водолази, камо ли изваден на повърхността. И така, след като приспада минималните разноски за покупката на кораба, малкия ремонт, заплатите на екипажа, пристанищните такси и таксите за регистрация, а също и първата вноска в осигурителната хамбургска агенция, в джоба на Карасулиев остава огромна сума в злато и валута. По същото време започва войната. Немците нямат никакъв достъп до Червено море, за да обследват обстоятелствата, при които е потънал корабът. Екипажът от международни авантюристи остава в Египет. Разследването е проведено от местните власти, настроени враждебно към германците. Така че Карасулиев получава и осигуровката — непълната, разбира се — но част от нея от самите германци. Йосиф още при замисъла на сделката проявява хитрост и благоразумие. Включва в нея с неголям капитал Неделев и неизвестното лице Хикс, под което трябва да се разбира цар Борис. Но лъвският пай остава за Карасулиев. Случаят е такъв, че не се отличава от престъпление или по-просто от пладнешки хайдутлук, но Карасулиев се е обградил отвсякъде и е недосегаем, а най-важното — парите са предварително преведени на негово име в американска банка.

Цялата тая картина Скарлатов успя да сглоби дълго време след акцията, благодарение на Неделев, който бе запознат в детайли. Разбира се, този зулум даде отражение и лично върху Скарлатов и Търговската банка, защото бяха в държава и територия, с която се разпореждаха немците, а те никога нямаше да простят на Карасулиев, респективно на Скарлатов, въпреки че нямаха никакви преки доказателства срещу Йосиф.

Една сутрин през декември 1939 година в кабинета на Скарлатов пристигна куриер от Швейцария. Срещнал големи трудности, докато се добрал до България, и продължаваше пътя си към Персия през Турция. Скарлатов, останал сам, отвори плика. Той съдържаше не писмо, а документ на името на Неделев, че същият притежава в Мезон Щерн крупна сума в швейцарски франкове, оставени на негово име от Карасулиев. Направи му впечатление, че праща документа лично до него, след като отлично знае отношението му към Неделев. Освен това липсваше документ за лицето Хикс. Три дни по-късно той можа да си обясни постъпката на Йосиф. Беше помислил не само за себе си, но и за Скарлатов.

В кабинета му влезе, без да чука, Неделев. От заспалото му изражение бе останало малко. Той целият трепереше и заекваше, докато говори.

— Скарлатов, смятам да Ви дам под съд!

— Я се разкарай оттук, да не те изхвърля аз лично!

Скарлатов даже се надигна от стола. Малко му трябваше да си изкара цялата насъбрана злоба от последните месеци.

— Ще гниеш в затвора!

— Аз казах ли ти нещо?!…

И тогава Неделев се смали, смачка, стовари се на креслото и проплака:

— На тоя свят трябва да има някаква почтеност!

— Ти ли ми го казваш това?!…

— Казвам ти го, защото ортакът ти Карасулиев е извършил престъпление и ще си плати!

— Тогава не знам какво търсиш тук? Иди, хвани го, разкъсай го на парчета!…

— И ти не знаеш какво е направил?!

— Аз нямам нищо общо с Карасулиев, така, както и с теб! Скъсах навремето с теб, скъсах и с него. Толкоз! Ако няма какво повече да кажеш, изпарявай се!

— Ти участва ли в сделката с хромовата руда?

— Рудата и мините са твоя специалност!

Тогава Неделев му разказа всичко, каквото знаеше, и не скри нищо.

— Сам разбираш, че немците няма да оставят това така. Ще измъкнат Карасулиев, където и да се намира!

— При положение, че той е овца като теб! Но той е вълк с гъста, блестяща козина! Удоволствие бе за мен да чуя как майсторски ги е изплъзгал. Гениален е!…

— Предупреждавам те, че ще заведа дело срещу теб и Банката ти. Тогава много работи ще се разкрият и не на последно място комедията на скъсване, която двамата заедно разигравате.

— Няма нищо да постигнете!

— Поне ще ти разбъркам плановете и реномето!

— Твоите даскали германците и Хитлер са те докарали до пълно оглупяване!

— Ще видим!…

Скарлатов измъкна от чекмеджето на бюрото плика от куриера и го посочи на Неделев. Размаха го пред лицето си.

— Това какво е? Какво искаш да кажеш?

— Нищо. Топло ми е, вея си…

— Какво има в плика?

— Чек в швейцарски франкове на името на големия приятел на Германия Стефан Неделев.

— Лъжеш!

— Получих го преди три дни. Както виждаш, почтеността на Карасулиев е вън от всякакво съмнение! Той е изпълнил договора си с теб. Ела и се убеди сам!

Неделев стана, отиде при бюрото и взе документа.

— Няма смисъл да го късаш или гориш! Дубликат мога да получа за три дни от Швейцария и да го представя на немците! Излишно е! Остави го на масата!

Неделев остави плика и документа на масата.

— Седни! Давам ти пет минути да разсъдиш…

Неделев седна. Беше унищожен. Сега вече наистина затвори клепки. Трябваше му съвсем малко време, за да разбере, че е в капан. Скарлатов мислено благодари на Йосиф за документа. Неделев с усилие леко отвори очи и каза:

— Не аз, а германците ще ти отмъстят.

— Що се касае до съдебна разправа, мога да ти кажа, че Карасулиев е предвидил и това. Чул ли си нещо за лицето Хикс, участвало в сделката с доста голям капитал?…

Неделев трепна. Явно знаеше кой се крие зад хикса.

— Тогава сам разбираш, че заплахата ти виси във въздуха.

— А аз какво да правя, Скарлатов? Кажи, в името на старото ни сътрудничество! Помниш ли, когато те подкрепих в световната криза?! Сам нямаше да се измъкнеш, без моя помощ!…

И това е вярно, помисли Борис. Реши да го успокои.

— Драги Неделев, бедата не е голяма, а според мен и няма такава. По мои сведения при сливането ти с Кредитната банка те са ти глътнали всички чужди авоари. Прав ли съм?

Неделев кимна с глава.

— Сумата в швейцарски франкове на твое име не е малка за начало на бъдещата ти дейност. Понеже това, което имаш в момента, и това, което печелиш, е въздух и боклук!

— Но вие ме изоставихте и изхвърлихте от играта!

— Не ти ли се струва, че инициаторът беше ти самият?…

— Искам отново да ме включите при вас.

— А как, Неделев? Ще скъсаш с немците и пред очите на всички тържествено ще се завърнеш в Търговската банка? Виждаш колко е несериозно това!…

— Говоря не за официалната страна на въпроса, а за тихите тайни сделки, за дейността на Карасулиев в Швейцария. Той има там банка, нали?

— В случая не мога с нищо да ти помогна. Аз съм банкер в една малка, нещастна страна, където господстват марката и левът. Това ли искаш?

— Искам долари или швейцарски франкове!

— Този въпрос можеш да разискваш само с Карасулиев.

— Карасулиев ме мрази.

— Може и да те заобича, ако обстоятелствата се променят.

— Но как? Те не зависят от мен!

— С пълна почтеност! И ако само за миг разбера, че ровиш нещо срещу мен лично и Банката ми, ще бъда безпощаден.

За да придаде по-голяма тежест на думите си, Скарлатов сложи в плика документа и го размаха.

— И освен това от днес нататък при опасност за мен, Банката и моите сътрудници, за комплотите, замислени от немците, искам да бъда напълно осведомен и предупреден! Ясно ли?

— Разбрах. А как ще мога да се присъединя към вас?

— Сега не знам. Но при първата появила се възможност ще се помъча да убедя Карасулиев. За това е нужно дълго време и дела. Думите са вятър!

— И ти няма да ме изоставиш в името на бащите ни, в името на нашето сътрудничество?

След дълга пауза Скарлатов каза:

— Няма да те изоставя.

И в същия миг помисли, че Неделев щеше да му е нужен за в бъдеще и ще играе съществена роля. Той не можеше да обясни защо Неделев му е необходим, но с присъщата си банкерска интуиция бе убеден, че е така. На раздяла двамата си подадоха ръка. Скарлатов с облекчение помисли, че сега, когато е сам, без Йосиф, един Неделев би бил добър съюзник в периода, който предстоеше — един от най-мъчителните и страшните в човешката история.

На 9 април 1940 година Хитлер започва агресия срещу малките северни страни Норвегия и Дания. И тук бележи блицуспех. За кратко време с незначителни сили завършва бързо окупацията им. Повече от половин година той формално води война с Франция, известна под името „Странна война“. Действията се развиват на границата по линията Мажино и никоя от двете страни не предприема решително нападение. Осигурил си доставката на желязо от Норвегия и Швеция, Хитлер внимателно подготвя следващия ход — смазването на Франция. Планът за нападение, наречен План Гелб (Жълт план), е почти повторение на този от Шлифен през Първата световна война, с малки изменения. А той цели да се мине през Белгия и Холандия и се заобиколи линията Мажино, като от север се разбият френските войски. Но в последния момент младият офицер — началник-щабът на група армии „А“, командвани от генерал Рундщед, успява да прокара своя нов вариант. Офицерът се казва Ерик Манщайн. Той предлага главният удар да се нанесе през Ардените. До тях свършва линията Мажино и въпреки планинската местност, тя е слабо защитена. Оттук право към Ламанш да се разсече френската армия на две и се ликвидира поотделно. Според този план операцията на север към Белгия и Холандия трябва да бъде само помощна. В началото на май 1940 година започва настъплението. Цялата кампания срещу Франция, Белгия и Холандия трае шест седмици. На 14 юни немските войски влизат в Париж. На 23 юни Франция капитулира. Светът е стреснат и удивен. Една велика сила е смазана за шест седмици. Английският корпус, изоставяйки цялото си снаряжение, напуска континента при Дюнкерк.

Събитията следват своя ход и на Балканския полуостров.

На 15 септември 1940 година в Южна Добруджа навлизат, съгласно Крайовския договор, българските граждански власти, а на 25 септември — българската армия. Добруджа се връща към майка България. На 1 март 1941 година България се присъединява към оста Рим-Берлин и Токио.

На 6 април 1941 година германските дивизии навлизат в Гърция и Югославия през България.

На 20 април, навръх Великден, българските войски заемат Македония, Тракия и Беломорието. България става най-голямата държава на Балканския полуостров. А българският цар Борис III получава титлата „Цар Обединител“.

На 22 юни 1941 година планът „Барбароса“ влиза в действие. Немските армии нахлуват в Съветския съюз.

В началото на октомври 1941 година немската армия е на 100 км от Москва. В края на ноември, след повторна офанзива, войските успяват да се приближат на 30–40 км от Москва и достигат най-големия си успех от началото на кампанията. Но спират напълно обезсилени пред столицата.

На 6 декември става нещо необяснимо за германците. Съветската армия преминава в мощно настъпление. Немската армия, изоставяйки цялата бойна техника, с многобройни жертви, панически отстъпва.

На 19 декември е снет от поста главнокомандващ сухопътните сили фелдмаршал Валтер фон Браухич и главнокомандващ става Хитлер. В резултат немците са отхвърлени далеч от Москва. Те загубват тази най-важна битка във военната кампания на Изток, а заедно с това и цялата война занапред.

По същото време, на 14 декември 1941 година, България обявява „символична война“ на Съединените щати и Англия.

В края на юни 1942 година, стремейки се да върне отново инициативата на войната в свои ръце, Хитлер започва настъпление срещу Кавказ и Сталинград. В края на август немските войски достигат река Волга в района на Сталинград. Те почти превземат града, като за съветската войска остава един малък плацдарм. Но на 19 и 20 ноември последователно от две страни започва контра-настъплението на Съветската армия. Три дни по-късно германските части се озовават „в чувал“. На 31 януари 1943 година фелдмаршал Паулус капитулира и се предава в плен заедно с остатъците от армията. Загубите на германците са около 1,5 милиона души, 3000 самолета и огромно количество друга техника. Нанесена им е смъртоносна рана. От този миг дните на Хитлерова Германия са преброени.

Бележки

[1] Анверс — голям стар пристанищен град в Белгия.