Свобода Бъчварова
Жребият (16)

Глава шестнадесета

Сряда, 16 юни 1937 година, 5 часът сутринта. Разсъмнало е, но слънцето още не се е показало. София спи. От Двореца през западната желязна порта излизат три леки коли и с пълна скорост се понасят към булевард „Мария-Луиза“ по посока на гарата. Групата журналисти, които цяла нощ са обикаляли с автомобили около Двореца, единствени виждат ескорта и тръгват след него. Леките коли завиват след гарата и влизат в двора на католическата болница „Княгиня Клементина“. Цяла България знае, че Царицата е отново бременна, но за това не се говори. Първото й дете е момиче — княгиня Мария-Луиза. Сега всички очакват престолонаследник. Родилните болки започват след полунощ. Край леглото са тайният медицински съветник — проф.д-р Валтер Щьокел — директор на университетската гинекологична клиника в Берлин, проф.д-р Димитър Стаматов — директор на университетската акушеро-гинекологична клиника в София, и проф.д-р Гюнтер Шулце — главен лекар на университетската гинекологична клиника в Берлин. След кратък консилиум към 5 часа сутринта те решават, че августейшата^[1] родилка трябва да бъде заведена за хигиенична сигурност в Клементинската болница. Изглежда условията за раждане в Двореца не са от най-добрите, а може би професорите се опасяват от усложнения и предпочитат да имат подръка операционна. Царят цяла нощ е бдял пред леглото на Царицата. Той лично я качва в колата. Пристигат в болницата в 5,30 часа. Журналистите застават на пост пред нея. Скоро пристигат още коли. В една от тях е министър-председателят Георги Кьосеиванов. Тримата професори и софийският лекар Димитър Балабанов влизат заедно с Царицата в операционната. В 5,40 часа повиканите за случая лица се събират в преддверието пред операционната, а те са: Георги Иванов Кьосеиванов — министър-председател, Александър Петров Огнянов — министър на правосъдието и пазител на държавния печат, Константин Георгиев Панов — началник на царската канцелария, д-р Владимир Пенев Матеев — управител на Клементинската болница, асистентите от болницата д-р Иван Карамихайлов и д-р Драгомир Александров. Царят е в операционната и присъства на раждането. В 6,40 часа вратите на операционната широко се отварят и всички в преддверието се поканват да влязат. Те заварват следната картина: августейшата родилка е на масата, покрита с чаршаф. Професор Щьокел държи в ръце голо новородено момченце. Странното е, че пъпната връв, която свързва Царицата с отрочето, не е прерязана. Опитът на августейшите фамилии през вековете е наложил този ритуал, за да няма никакво съмнение, че детето е на Царицата. Пъпният кордон се прерязва в присъствието на всички. Понякога и царуването има своите неприятни страни. Професор Щьокел дава изявление, че момчето се е родило без никакви трудности и усложнения и няма дефект. Дъщерите на италианския крал са красиви, плодовити и лесно раждат. Подписва се и актът за раждане на престолонаследника. Дава му се името Симеон княз Търновски.

В 9 часа сутринта 101 топовни гърмежа разтърсват София, последвани от биенето на всички камбани на черквите, воя на сирени и автомобилни клаксони. Обявяват се три дни неприсъствени. Веднага след топовните изстрели на площад „Александър Първи“ започва да се събира тълпа. Налага се да бъде охраняван от войска. Люлее се море от народ. С много усилия на полицията и армията успяват да накарат хората да се оттеглят по страничните улици към площад „Александър Невски“, където ги задържат няколко часа, а напливът расте. Едва към 11,30 часа — вече организирани в колони — бавно потеглят към Двореца. Там са пристигнали министрите и други официални лица. Човешката маса като лава се движи към източната порта на Двореца. Струпаната охрана едва я удържа, за да я отклони пред сградата. Негово Величество и малката принцеса Мария-Луиза са застанали на балкона и приветстват манифестацията. Изглежда, Царят е по-съобразителен от охраната и извиква от балкона: „Майор Бърдаров, пуснете народа да влезе!“ Огромните железни порти на източната страна се отварят. Всички нахлуват в двора и бавно минават под балкона. Своевременно се отваря и западната порта, така че сега манифестацията се носи като река край самия Дворец. Войниците от охраната са приплеснати към стените на сградата. В това време се задават първите войскови части начело с генералитета. Те грубо пресичат на две манифестацията, за да минат покрай Двореца. Едва след тях наново пускат народа. Към 13,00 часа започват да минават групи на юнаците, студентите, опълченците, туристическите дружества, автомобилистите, колоездачите, занаятчийските сдружения и така безкрай… Целия ден! Докато се слеят с факелното шествие през нощта. България е полудяла. В София се дава безплатна трапеза за десет хиляди души. На различни места в столицата са струпани бъчви с вино от царската изба. Всеки може да пие и пие до трупясване. Една подир друга следват разпоредбите на правителството. Успехът на учещите се в Царството се повишава с една единица, което значи, че всеки завършва учебната година и никой няма да повтаря. Абитуриентите до един благополучно получават диплома. Само Университетът както винаги се опъва и не дава никакви облаги на студентите. Помилвани са почти всички криминални и много политически затворници. Това е най-голямата амнистия, давана досега в България. Облекчават се длъжниците по несъбраните данъци. Истерията скоро обхваща и цялата провинция, като взима вече уродливи форми. Населението на различни краища подарява с лека ръка общински гори, пасбища и цели планини на родения престолонаследник. Даровете от общините са от масивно злато. Софийският кмет инженер Иванов поднася златен сервиз за храна на принца. По всички черкви на царството се отслужват молебени. Шествие от владици и попове, облечени в блестящи златни дрехи, начело с хоругвите, минават по улиците на столицата и градовете. В еврейската синагога олтарът е обвит от трибагреник. Край него са застанали председателят на ционистката организация Буко Леви, главният равин доктор Хананел, представители на православната църква на софийската община, на Двореца, на Съюза на инвалидите. Пред олтара са строени в униформи, със знамена членове на организациите Макаби и Берит Трумпелдор. Слово произнасят председателят на Консисторията Ели Басан и доктор Хананел. Но всичко това помръква пред пищността на благодарствения молебен в катедралата „Александър Невски“, където присъства цар Борис…

… И докато истерията е заляла българската земя, същия ден, в който се роди княз Симеон, в красивото бяло здание на Търговската банка стана едно скромно тържество — обединението на двете най-големи индустриално-търговски частни банки на България. Тази на Скарлатов и Френско-Нидерландската банка на Карасулиев. И двамата не се поколебаха в решението си да не отменят по случай раждането на престолонаследника своя празник. Разпуснаха още сутринта чиновниците, заради неприсъствените дни. И Карасулиев, и Скарлатов бяха определили за своето тържество именно сряда, която винаги се е смятала за Деня на търговеца. Присъстващите бяха малко: Борис Скарлатов, Йосиф Карасулиев, Туше Динев, Елиазар Фархи, професор Иванов, двамата юристи от кантората „Чернаев“, нотариусът и мистър Гордън — представител на американските банкови обединения. Той беше млад човек, облечен елегантно, с късо подстригани като четка коси. Чужденецът се вълнуваше от това, което става на улицата, и от любопитство искаше час по-скоро да се свърши ритуалът тук. Скарлатов носеше фрак, Карасулиев също. Борис застана зад бюрото.

— Господа, да пристъпим към подписване на договора за сливане на двете банки!

Една по-малка маса в средата на кабинета с две празни кресла очакваше бъдещите съдружници. Спас избута напред креслата. Скарлатов и Карасулиев седнаха. Туше Динев подаде две златни автоматични писалки. В мига преди да подпише, Йосиф весело и лукаво погледна Борис. Той не му отвърна на усмивката и със замах сложи своя едър подпис. Карасулиев също, силно наведен над договора. Динев мина с попивателната. Двамата затвориха папките и застанаха един срещу друг. Карасулиев срещу Скарлатов. Размениха си официално документите и си стиснаха ръцете. Всички изръкопляскаха. Скарлатов почука по масата. Присъстващите млъкнаха.

— Господа. Днес ние извършихме едно дело, което неминуемо трябваше да стане отдавна, но е факт чак сега, в 1937 година. Гигантските банкови концерни — това е бъдещето на банковото дело в света! Само така ще можем да финансираме огромните строежи, небивалото развитие на индустрията, да повдигнем нивото на страната, а оттук и на хората! Защото човек чувства себе си като личност, когато има пари. Ние не сме спестовна банка, за да заблуждаваме редовия вносител с малък, но сигурен процент, колкото да му стигне за едно прилично погребение. Ние сме търговска банка, финансираща цивилизацията; банка, която избира най-способните личности на нацията, банка рискуваща, в която са концентрирани преди всичко мисъл и воля! Ние сме военачалниците, които водят атаката за прогреса. Ние прокарваме световните мостове между страните на планетата, златните финансови мостове, без които единението на човечеството никога не може да се осъществи. Защото търговията е като езика — начин за общуване между хората.

Отново се чуха ръкопляскания. Карасулиев се изкашля леко и заговори:

— Щастлив съм, че ще работим заедно. И тъй като ние не се споразумяхме върху точното име на бъдещата банка, предлагам да остане… — тук той направи дълга пауза — Търговска банка Скарлатов и Ко. Това е моята дан на почит към великия финансист, големия човек, генералния директор на Банката Борис Скарлатов!

Отново проечаха ръкопляскания. Йосиф се обърна към американеца на английски:

— Господин Малкълм Гордън, няма ли да кажете нещо?

Младият мъж трепна. После се усмихна и отговори:

— Щастлив съм да присъствам на това тържество и в качеството си на пратеник да пожелая на новата банка дълъг живот, а на нейните основатели — здраве и успехи! На добър час!