Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (9)

Глава пета

С душа, разкъсвана от ярост и отчаяние, аз неволно станах свидетел на разговорите им по време на полета.

Мода, мода, мода. Дрехи, дрехи, дрехи. Над заснежените брегове на Дунав — мода, мода, мода и дрехи, дрехи, дрехи. Над Алпите и Германия, при прекачването в Брюксел — мода, мода, мода и дрехи, дрехи, дрехи. Над Англия и бурите в Атлантическия океан — мода, мода, мода и дрехи, дрехи, дрехи. Дори не си изядоха обяда. Графиня Крек не можа да проумее как да се справи с тази храна, а Мейми Буумп бе твърде напълняла и вече не се побираше в част от своите модни, модни, модни дрехи, дрехи, дрехи.

Понякога отделяха време да си разказват случки от преживелиците си на сцената. Нали и двете се бяха занимавали с този бизнес. И аз бях принуден да изтърпя някои реплики на графиня Крек, които щяха най-дръзко да нарушат Кодекса, ако Мейми Буумп не си бе набила в главата идеята, че Аталанта е Атлантик Сити, а Волтар е някакво забутано местенце до град Пеория в щат Илинойс.

Накрая Мейми каза:

— Сега, като разнищихме всичко чак до морскозеленото неглиже, нещо ми подсказва, миличка, че пак не си много доволна. Да нямаш още проблеми, които не си споделила с Мейми?

— Ами имам — призна си графиня Крек. — Нали разбираш, ще се виждам с моя любим. От доста месеци е на тази планета без мен. Той е най-хубавият, най-великолепният мъж, който можеш да си представиш. Ще ти стане по-ясно, като ти кажа, че смятат неговата сестра за една от най-разкошните красавици в цялата Конфедерация.

— Ъхъ, светна ми — рече Мейми Буумп. — Някоя от победителките в конкурсите за красота по южните щати.

— А пък на него му се носи славата на най-привлекателния офицер в целия Флот. И въобще не се съмнявам, че през всичките тези месеци са му налитали най-прекрасните и най-добре облечените жени на планетата.

— Охо, значи бил моряче? Е, не мога да те виня, че се притесняваш. Тия морски красавци направо те убиват с един поглед. Заради униформата е, да знаеш!

— Точно това ми е проблемът — промълви графиня Крек. — Ако му се изпреча пред очите като някаква повлекана, в същия миг изхвърчам от играта. Той няма да ме погледне повече!

— Ясно. Ех, тази първа среща след дълга раздяла. Ох, детенце, това малко пришпорва нещата. Мислех си, че ще имаме време. А сега ми разправяш, че трябва да стане за два-три часа. Исусе, трудна работа е тази. Ами че дори едно трайно къдрене иска повечко време! — Мейми се замисли, клатеше глава. — Божичко. Все едно с една песен да тръшнеш публиката и да се влюбят в тебе завинаги. Брей, страхотна гатанка!

Тя разсеяно въртеше диамантените пръстени по своите тлъстички ръце.

Внезапно Мейми бясно зарови из купчината модни списания на пода. Измъкна едно със заглавие „Ултра-Ултра“. Прелисти набързо рекламите. Стигна до най-голямата и тържествуващо пъхна списанието в ръцете на графиня Крек.

— Ето ти ключа! „Бонбъкс Телър“! За мен са малко скъпички, но пък са сред четирите най-щури вериги за оправни жени в света! И навсякъде имат магазини, нали виждаш? — Тя мушна пръст в текста под бляскавата снимка. — Един от тях е точно на летище „Кенеди“, където ще кацнем! Имат всичко и работят като светкавици. Само че има още един дребен проблем — така са надули цените, че не само ти дерат кожата, ами направо ти режат главата! Джой, ти имаш ли мангизи? Защото там ще ти трябват МНОГО пари!

И тя енергично потри пръсти.

— Пари ли? — повтори графиня Крек. — За всичко съм се погрижила.

Аз пак изтръпнах. Тъкмо се питах с какво си е купила толкова скъпи списания. Почти останал без дъх, бръкнах в джобовете си.

В панталона си открих цялата пачка кредитни карти. Измъкнах ги за оглед и ги върнах на мястото им, без да ги броя една по една: слава на Боговете, още разполагах с това съдбоносно тесте карти.

Продължих да ровя. Обикновено държах портфейла в задния си джоб. Нямах особено желание да проверявам още ли е там. Човек разполага с ограничени запаси адреналин, които издържат само на няколко тежки сътресения, после ти остава само да припадаш. Но рискувах. Е, тук ли е моят портфейл?

НЯМАШЕ ГО!

О, Богове! Ловките й ръце се бяха добрали и до портфейла! Липсваха всичките деветстотин долара, които прибрах от техните джобни пари!

Джебчийка! Най-долната, най-гнусната разновидност на престъпника, презряна дори от останалите криминални типове! Да, всичко в нейното полицейско досие е било свята истина!

Графиня Крек не само беше крадла на бижута, заслужаваща общогалактическо издирване, тя беше и „бибипана“ джебчийка!

Отново останах без пукнат грош!

Фаталната целувка на графиня Крек!

Яростта ми стихна до безнадеждност. Провесих глава. Но гласът на Мейми Буумп все пак проникваше през покрилия съзнанието ми облак от пълно равнодушие. Тя изреждаше списъка на „минимално необходимите“ неща: копринени бикини и сутиени, домашни пенюари, всекидневни тоалети, вечерни рокли, делови костюми, поли, блузи с най-скъпа холандска дантела, обувки, ботушки и домашни пантофки, обточени с кожа от хермелин, петдесетина прозрачни халатчета, подхождащите на всичко това бижута, накрая добави „всякакви кожени палта“, включително дълго до петите палто от норка с качулка и наметало.

— Този списък — обобщи тя, — включва всичко необходимо за горе-долу два месеца, така ще можеш да изкараш до пролетта. Тогава, разбира се, ще трябва да обновиш целия гардероб, за да задържиш при себе си своето моряче. Сега да преминем на някои задължителни действия, като започнем с новата ти прическа. Категорично съм против новата мода да се бръсне до голо половината глава, за да бъде боядисана в синьо. Пък и ти не разполагаш с толкова време. В салона към „Бонбъкс Телър“ ще те посъветват да направиш това, но според мен стилът „Нека Вятърът ме духа“, с този рус облак коса, напръскан с рубинов прах, добре ще подхожда на твоя тен. Стига да си сложиш достатъчно бялосини диаманти, за да подчертаеш цвета на очите си. Да преминем към лака за нокти — златистото като че пак се налага…

Тя дори не млъкваше да си поеме дъх и у мен пак се зароди слаба, горчива надежда. Представях си, че онзи изумруден медальон струваше не повече от петдесет хиляди долара. Но моят вече трениран и чувствителен слух веднага долови, че „минимално необходимото“ щеше да надхвърли тази сума. А в магазините на „Бонбъкс Телър“ само едно палто от норка, марка „Блекгама“, върха на всички кожени палта, би струвало колкото два такива медальона!

Надеждата се надигна в душата ми като мощна вълна. Каквито и да бяха личните ми загуби досега, Хелър скоро щеше да затъне до уши в този поток от сметки, колкото и пари да му бяха останали. Та той дори не можа да плати остатъка за тиарата на Бейб, нещастно зарязана някъде по рафтовете на „Тифани“. Тази „певица“, обикаляща като хищник чуждестранните нощни клубове и зловещата престъпница графиня Крек му крояха катастрофа, за каквато едва ли бих могъл да мечтая. Вярно, и Данъчната служба вече му копаеше гроба, но тези двете щяха да надминат дори данъчните агенти с размаха си, ще накарат Хелър да спи в парка и да рови за ядене из боклукчийските кофи. Боговете да благословят магазини като „Бонбъкс Телър“! Благословени да са и тези същински магьосници, подмамващи невинните и беззащитни мъже към пълната им съсипия! Така не само се отърваваха от конкуренцията на жените, ами и бяха на път напълно да затрият всички мъже! Този път минаваше право през съда по фалитите. Натам се бе запътил и Хелър.