Метаданни
Данни
- Серия
- Мисия Земя (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fortune of Fear, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Зарков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- vax (2016 г.)
Издание:
Автор: Л. Рон Хабърд
Заглавие: Зловеща сполука
Преводач: Владимир Зарков
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Вузев“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1996
Тип: роман
Националност: Американска
Печатница: „Полиграфия“ АД
Редактор: Емилия Димитрова
ISBN: 954-422-040-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1874
История
- — Добавяне
Част тридесет и шеста
Пролог
До моя господар Лорд Турн, Главен съдия на Имперските затвори и съдилища, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска конфедерация.
Ваша Светлост, сър!
Аз, Солтан Грис, Ранг XI, офицер на обща служба, бивш второкласен служител от Координирания информационен Апарат на Волтарианската конфедерация (пожелавам дълъг живот на Негово Имперско Величество Клинг Надменни), представям с дължимото смирение петия том от самопризнанията за моите престъпления.
И макар още да не съм чул мнението на Ваша Светлост, аз съм сигурен, че досега ви убедих — именно флотският офицер Джетеро Хелър ме тласна към тези достойни единствено за презрение деяния.
Само заради него заповядах графиня Крек и доктор Кроуб да бъдат доведени от затвора в Спитеос на Земята. Хелър напредваше твърде бързо с изпълнението на задачата си, а Ломбар Хист имаше нужда от още време, за да осъществи своя план да се издигне от властта над Апарата до властта над цялата Конфедерация. И Крек трябваше да ни осигури това време. Когато се подготвяхме за заминаване от Волтар, тя непрекъснато бавеше Хелър. Знаех, че и сега ще направи същото. Ако се наложеше, щях да вкарам в играта и кипящия от злоба доктор Кроуб, за да съсипя Хелър.
От друга страна прецених, че току-виж се нуждая от услугите на Кроуб да сглоби отново пръснатия на парчета Хелър, щом графиня Крек открие, че нейният любим живееше в публичния дом „Грейшъс Палмз“ с цял рояк красавици. Със собствените си очи (и то два пъти) се убедих, че тя е способна да убие с голи ръце двойно по-едри от нея мъже. А с Хелър би се справила, без да й мигне окото. В края на краищата, аз горях от желание да си отмъстя на този нагъл Имперски офицер.
Имах сметки за уреждане и с графиня Крек. Тя ми погоди номер, като ми нахлупи хипношлем на главата и ми внуши заповед да се разболявам тежко, ако реша да навредя на Хелър. Бях се заклел да ми плати скъпо за всяко прилошаване.
И когато пристигна в нашата база в Афийон, тя пак опита да си послужи с измама. Но този път аз я надхитрих. Имах зашит под косата си пространствен прекъсвач. Поначало той бе предназначен да предупреждава летящи в боен строй кораби, че някой друг космически апарат се е доближил на по-малко от две мили. Но аз уредих да монтират такъв прекъсвач във всички хипношлемове на базата, за да не работят, когато аз съм наблизо.
И щом тя ми сложи шлем, аз само се престорих, че изпадам в транс. Заповяда ми да й помогна да стигне до Хелър, да й дам пълна свобода на придвижване из базата и да й позволя да вземе всичко, което пожелае. Когато свали хипношлема от мен, едва се удържах да не се изсмея в лицето й.
Тя дори повярва на опашатата ми лъжа, че трябва да се подложи на операция за отстраняване на всички отличителни белези, преди да замине за Съединените щати. Със същия трик накарах Хелър да изтърпи операцията и му имплантирах следящите устройства. Прахд Битълстифендър сложи приемо-предавателите близо до нейните зрителни и слухови нерви, както направи и с Хелър, още когато бяхме на Волтар. И след заминаването й за Щатите щях да наблюдавам всичко, което тези двамата вършеха.
Докато лежеше в безсъзнание на операционната маса, претърсих я за двете фалшиви „имперски“ заповеди, които й бях дал. Едната я „помилваше“, а другата освобождаваше Хелър от по-нататъшни бойни задачи, за да могат те двамата да се оженят. Бях поръчал тези фалшификати, за да я накарам да ми помогне.
Но не ги намерих! Дори не бяха залепени към тялото й. Налагаше се да ги прибера, преди да ги открие някой друг, защото тогава щяха да екзекутират и нея, и мен — най-вече мен!
След като си поигра дори с нейните нокти и зъби, Прахд най-сетне приключи операцията и остави графинята в самостоятелна стая, за да се възстанови от упояващия газ. После, какъвто си беше непочтителен и небрежен, той се усамоти в своята стая със сестра Билдирджин.
Той можеше и да си мисли, че с това работата свършва, но не и аз. Опитът ми с графиня Крек ме учеше да съм винаги нащрек! За да съм сигурен, че няма да ми се измъкне, аз й взех дрехите и се настаних на стол пред вратата на нейната стая. Стъпих върху нейните космонавтски ботуши, за да се събудя, ако се опита да ги измъкне както съм сънен.
Свалих предпазителя на своя зашеметяващ пистолет, облегнах се и така започна моето бдение. За кой ли път трябваше сам да нося товара на своя дълг.