Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (54)

Глава осма

Нито един психиатър не се е взирал в нарязания мозък на свой пациент с такова удовлетворение, каквото изпитах аз, впил поглед в очите на мис Пинч, когато тя се опомни.

От унеса на упойващия газ тя попадна право в ужаса да види как нейната любима Кенди се гърчи безпомощно на дивана.

Мис Пинч дръпна всяка от задържащите я вериги с не по-голям успех от червей, опитващ се да повдигне света. Дори с по-малък. Тя дори не можеше да свие крайниците си!

Човек би очаквал обвинения, оскърбления и ругатни. Би очаквал да чуе неща като „Инксуич!“, „“Бибипец" долен!" и „Ще ти откъсна «бибипците»!“. Аз поне очаквах нещо подобно. Но нито звук не мина през стиснатите устни. Нито дума. Но очите й казваха всичко!

Хванах реверите на своето черно кимоно. Залюлях се напред-назад на босите си стъпала. Усмихнах й се със смъртна заплаха. Срещу нея стоеше майстор на психологията, готвещ се да надмине маркиз дьо Сад. Нямаше закъде да бързам. Имах на разположение цяла нощ. Никакви писъци не можеха да проникнат през тези стени — за съжаление твърде добре бях научил това. Никакво нечакано спасение. И въпреки това, докато зяпах мис Пинч, трябваше да потискам в съзнанието си някакво безпокойство. Трябваше да изглеждам безгрижен и невъзмутим. Това беше част от плана. Но не забравяй нито за миг, шепнех си беззвучно, че си изправен срещу една от най-лукавите и опасни твари — не само е жена, ами е и мис Пинч!

Реших да й дам шанс. Преди да започна с Втора глава от наръчника по изтезания на Апарата, подхванах Първа глава — престори се, че си приятелски настроен, така последващият ужас става още по-силен. Но понякога жертвите се пречупват още в този етап.

— Мис Пинч, — заговорих я, — не мога да ви опиша колко се радвам да ви видя отново и да ви заваря в такова добро здраве. — (Здравите хора се мъчат по-дълго.) — Аз съм ваш горещ почитател. Често си мислех за вас часове наред. Хайде, нека от самото начало бъдем приятели. Ако просто ми дадете комбинацията на онзи сейф, ще прибера парите и ще си отида. Нали често ми повтаряхте, че тези пари са мои. Значи дори не ви грабя. Е, какво избирате? Ще ми кажете ли комбинацията?

Тя още по-силно стисна устните си.

Е, добре, няма да бързам. Отидох в коридора и прибрах кесията с покупките, за да не види безпорядъка някой случаен посетител. Внесох кесията в голямата стая, оставих пицата във фризера, а кутиите бира в хладилника, маскиран като Желязната дева. Жест, придаващ домашна топлота на сцената.

Хвърлих един поглед на Кенди. Мяташе глава наляво-надясно, опитваше се да изплюе чорапогащниците. Прокарах пръст по гърлото й и после очертах загадъчен кръг във въздуха. Обърках я.

Мис Пинч лежеше разпъната и се взираше в мен, стиснала устни.

Отвързах сутиена от главата на Кенди и извадих чорапогащниците от устата й. Веднага запищя. Добре.

Бродех безцелно из стаята. Два чифта очи следяха всяко мое движение. Исках да проточа нещата. Нека не знаят какво ще последва.

Кенди млъкна. Извадих една бира. Отворих кутията и я поднесох към Кенди.

— Мис Ликърис, по това време обикновено пийваш бира. Не искаш ли?

Притиснах кутията към стъпалото й. Разтърках студената кутия по кожата.

Кенди писна.

— Да, тази вечер имаш хубав глас — уверих я. — Хайде, мила Кенди, не те заплашва никаква опасност. Мис Пинч само трябва да ми разкрие комбинацията на сейфа и аз мирно и тихо ще си тръгна, все едно, че не съм идвал тук.

Разтърках кутията по стъпалото й.

— Пинчи! — викна Кенди, извила умоляваща очи към мис Пинч. — За Бога, кажи му тая комбинация.

Мис Пинч още по-силно стисна устни.

Аз насила отворих устата на Кенди и излях малко бира в нея. Тя се задави. Изплю бирата. Пак изви очи към леглото.

— Моля те, за бога, не знам какво иска да ми направи това чудовище. Моля те, моля те, Пинчи! МОЛЯ ТЕ!

Подпрях с длан брадичката на Кенди и започнах леко да я въртя. Кръг след кръг, ръката ми слизаше все по-надолу. Тъкмо преди да я мушна между краката й, аз се дръпнах и отпих от бирата.

Безгрижно тръгнах към рафтовете с касетите. Оставих кутията и започнах да ровя из музикалната им колекция.

Два чифта очи ме следяха, както птичка гледа змия.

Четях заглавията. Тършувах по всички рафтове. На най-долния касетите бяха покрити с прах. Аха! Сигурно мразят тези записи и никога не ги пускат. Извадих ги сред облаци прах.

ЛЮБОВНИ ПЕСНИ!

Точно каквото ми трябваше! Колко ли презират тази музика, щом бяха натикали касетите толкова надълбоко! Пъхнах първата в гнездото и натиснах бутона.

— Какво ще правиш? — писна Кенди.

Музиката започна. Посочих колоните, маскирани като дяволски глави.

— Мис Кенди Ликърис, нека това бъде твоята песен тази вечер.

Барабаните заудряха ритмично.

И един тенор подхвана любовната си мелодия:

Когато се взирам в очите ти,

виждам любов, любов, любов.

Когато те опипвам възбудено,

усещам любов, любов, любов.

Когато мачкам твоите едри гърди

и чувствам милувката на бедрата ти,

усещам любов, любов, любов.

И прониквам в тебе!

Кенди се мяташе на дивана. Погледът й ставаше все по-див. Разпищя се. Обърна глава и кресна:

— За бога, кажи му тая комбинация! Той ще ме изнасили!

Мис Пинч не отлепяше устните си една от друга. Погледнах я.

— Кенди позна съвсем точно.

Разтворих черното кимоно и застанах пред Кенди.

Тя ме зяпна и извика:

— Исусе Христе!

Тръгнах към нея. Обърнах се към мис Пинч.

— Вие й причинявате тези страдания. Трябва само да ми разкриете комбинацията.

Мис Пинч стискаше устни. Очите й се впиха в моите. Борба за превъзходство.

Опрях коляно на дивана. Пак погледнах мис Пинч.

Нищо, освен стиснати устни.

Кенди трескаво мяташе глава!

Опрях и другото си коляно на дивана.

Кенди изврещя.

Погледнах мис Пинч.

Тънки, безкръвни устни.

Внезапно усетих някаква пречка.

Изумено изгледах Кенди.

Тя ужасено отвърна на погледа ми.

Но трябваше да помня за какво бях дошъл. Заговорих на мис Пинч:

— Вашата малка „съпруга“ е девствена! Ако напъна още малко, вече няма да е девствена. Последна възможност. Кажете ми комбинацията на онзи сейф или ей сега ще отворя този тук!

Мис Пинч стискаше устни все по-силно.

Казах й:

— Вие сте виновна за това.

Дяволските маски сякаш се хилеха.

— Да влизаме! — заявих аз.

Кенди се разкрещя много по-гръмко от музиката.

Отметна глава назад и изпадна в несвяст.

А музиката не спираше.

Не можех да разгадая изражението в очите на мис Пинч.

Музиката се лееше.

Кенди се опомни. Изгледа косо мис Пинч и запъшка.

Кутията се катурна и разля пенливата бира по пода.

Кенди викаше.

Крачетата на дивана подскачаха като че танцуваха валс.

От очите на Кенди се виждаше само бялото.

Отпусна се.

Беше в безсъзнание.

Мис Пинч гледаше все така загадъчно. И стискаше устни.

Косата на Кенди допираше пода. Тя още не идваше на себе си.

Станах и се загърнах с кимоното.

Отворих друга кутия с бира. Отпих глътка. Застанах пред леглото.

— Видяхте ли до какво доведе вашият инат. Накарахте Кенди да наруши най-светите закони на Психиатричния контрол на раждаемостта. Със своята безчувственост станахте причина тя дори да поругае святото име на Роксентър. Ето я, лежи там и вече не е невинна девственица. — Посочих разпиляната по пода коса. — Уви, вие сте виновна за извършеното насилие. Тя вече е пропаднала жена!

Мис Пинч не каза нищо през стиснатите устни. Не разбирах реакцията й. Що за каменно сърце!

Но не останах смутен за дълго. Знаех с какво да я сплаша.

— Мис Пинч, макар и да сте едно чудовище, изпитвам съчувствие към вас. Но ако упорствате в глупостта си, не нося отговорност какви последици ще има лично за вас.

Никаква промяна в погледа й.

Почувствах неясно опасение. Богове, тази жена сякаш бе излята от бронз!

— Днес може би ще се пролее още кръв. Дайте ми тази комбинация, преди да е станало късно.

Каменно мълчание.

— Много добре, сега ще сърбате попарата, която си надробихте.

Отидох при касетофона, за да пусна друг запис.

Отпих от бирата. Тръгнах към леглото и се покатерих на него, застанах на колене. Вдигнах високо кутията и излях малко бира върху корема на мис Пинч.

— Най-добре е да ми разкриете тази комбинация!

Устните и очите й дори не потрепнаха!

От колоните се чуваха риданията на цигулки.

Разтворих кимоното.

— Не ви остана много време!

Мис Пинч не отместваше поглед от мен. Никаква промяна в лицето й.

Дяволските маски се ухилиха и мъжки глас запя:

Сладка малка жено,

омъжи се ти за мен.

Свързани завинаги,

най-щастливи ще сме ний.

Ще си имаме дечица,

може би дори две-три.

Ето пръстен, в църква да вървим,

о, сладка, моя ти бъди.

Мис Пинч напъваше да се издърпа от веригите.

— Ако не се разприказвате, да започваме! Пръстите й конвулсивно се вкопчиха във веригите.

А песента се лееше:

Най-щастливи ще сме ний…

— Ей! — казах аз. — ПАК ДЕВСТВЕНИЦА!

Очите й подивяха. Мъчеше се да избяга от мен по леглото.

— О, по дяволите тази комбинация! — възкликнах аз. — Това е твърде хубаво!

Дяволските маски се хилеха, а тя запищя.

Очите й се белнаха. Изпадна в несвяст.

Песента продължаваше:

Сладка малка жено,

аз съм мъж за тебе.

Като правим секс,

ще изпадаме в захлас.

О, сладка моя жено,

ела при своя мъж.

Скочи при мен в леглото,

изпий ме ти докрай!

Мис Пинч се опомни.

Ритмично придърпваше веригата.

Започна друга песен. Дрезгав женски глас запълни стаята:

Дълго и бавно, нагоре-надолу.

Аз стена и пъшкам от бясно желание.

Дълго и бавно, нагоре-надолу.

Аз моля и искам — прави го безкрай!

Дълго и бавно…

Подскачащата върху касетофона кутия изведнъж изригна пенлива бира и опръска всичко.

Леглото рязко хвръкна нагоре и се стовари с тътен, когато мис Пинч писна оглушително.

Станах от леглото. Загърнах кимоното.

Свирепо ударих по бутона за изключване на касетофона.

Яростно се вторачих в двете безчувствени жени.

— Да те „бибипам“, Пинч — изръмжах. — ПАК ли ме победи?