Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (62)

Глава шеста

Графиня Крек каза в микрофона:

— Ще лежите тук и за нищо няма да мислите, докато се върна.

Остави микрофона, излезе от спалнята и затвори вратата. Доктор Катзбрейн още изобразяваше статуя насред хола.

По стълбата трополяха подметки.

Силен ритник по входната врата!

Ключалката се пръсна на парчета, вратата се удари в стената.

Графърти и още трима полицаи нахълтаха в стаята!

Инспекторът впи поглед в неподвижния доктор.

— Къде е изнасилването и убийството? — изрева Графърти.

Графиня Крек вече бъркаше в пластмасовата чанта. Тя изключи генератора. Но извади малък черен предмет, който едва зърнах.

Доктор Катзбрейн се размърда и всички очи се приковаха в него.

Графиня Крек пристъпи към него. Черното нещо беше между пръстите й. Със същата ръка сграбчи доктора за рамото. В същия миг Катзбрейн ревна.

Крек каза:

— Ако търсите изнасилвач, ето ви го!

Отстъпи встрани.

Графърти кресна на Катзбрейн:

— Къде е трупът бе?

Докторът вдиша дълбоко. И се развика:

— Мразя те! На мръвки ще те накъсам! Отговаряй!

О, Богове, тази „бибипана“ Крек му бе забила в рамото стреличка за следователи, от която те така побесняваха, че не бяха в състояние да задават смислени въпроси.

Графърти размаха револвера си. И зарева:

— Кой си ти бе, мътните те взели, та така ще приказваш на полицията?

А Катзбрейн крещеше:

— Трябва да ми отговаряш! Иначе ще те пречукам! Ще те разкъсам!

Графърти махна на двама полицаи.

— Хайде, хора, приберете го. И момичето да дойде, тя е важна свидетелка. А ти — каза на третия полицай, — огледай дали няма труп в другите стаи. Нужни са ни улики!

Крек се обади:

— Аз разполагам с улики. Ето тук!

Тя бръкна в чантата и откъсна четири парчета от черната намотка.

Протегна ръка към Графърти и другите ченгета с жеста на фокусник, който принуждава хората да посегнат.

Всеки взе по едно черно парче и започна да го разглежда.

Графиня Крек включи генератора.

Графърти и полицаите веднага застинаха като статуи!

Катзбрейн също!

Крек затвори входната врата и пусна резето.

Огледа петте неподвижни фигури. Те зяпаха сляпо, парализирани в непохватни пози.

Графинята се върна в спалнята.

Грижливо покри голото тяло на мис Симънс. Седна и взе микрофона.

Мис Симънс лежеше отпуснато и се усмихваше.

— Сега — започна Крек, — ще се занимаем с истинските ви чувства към Уистър. Знаете, че не го заслужавате. Но сте му вечно признателна, че макар да не ви облада, позволи да бъдете изнасилена. Благодарността ви достига благоговението, което бихте изпитвала към светец и вие знаете, че ще го омърсите, ако позволите да ви докосне. Разбирате това, нали?

— Да — отвърна мис Симънс.

— Следователно — продължи Крек, — когато дойде за следващия час, ще му кажете, че понеже е изключителен студент, вие му давате най-високата оценка и го освобождавате от присъствие до края на семестъра. Ще му кажете повече да не идва за вашите часове и че е завършил курса „Удоволствие от природата“. Ще отбележите това в протокола, за да няма никакви грешки. Схванахте ли?

— Да.

— Искрено ще убеждавате останалите преподаватели какъв добър студент е той. Ясно ли е?

— Да.

— Още в началото на следващия час от курса вие веднага ще го отпратите. И никога повече няма да го виждате. Това е чудесно, нали?

— Прекрасно е.

Графиня Крек повъртя микрофона в пръстите си. Вдиша дълбоко и каза:

— След като отпратите Уистър, правете каквото пожелаете. Животът си е ваш и не искам да ви се меся, но ще ви дам разумен съвет. Стига сте се занимавали с този Крафт-Ебинг. Той и неговите приятелчета Хавлък Елис и Зигмунд Фройд явно са гадна сбирщина. Бих ви предложила да си намерите някой добър младеж — НО НЕ УИСТЪР — и да се омъжите за него. Животът си е ваш, но помислете дали не е най-добре да се укротите най-сетне и да вършите всичко по нормалния начин.

— По нормалния начин — промърмори мис Симънс.

— Именно — потвърди графиня Крек. — Ще откриете, че така е много по-приятно.

— По-приятно — промърмори Симънс.

— Сексът без любов — поучаваше я Крек, — е само загуба на време. Разбирате ли?

— Загуба на време — повтори Симънс.

— Добре — каза Крек. — Нещо да ви тревожи или обърква?

— О, не!

— Добре. Сега ще забравите, че съм идвала тук. Когато ви сваля шлема, спокойно ще заспите в леглото си, без да напускате тази стая. До утре няма да обръщате внимание на нищо видяно или чуто от вас. Ще спите дълбоко цялата нощ. Утре ще се събудите в един нов свят. Каквото и да е станало в този апартамент, вие ще откажете да го забележите утре, ще измислите приемливо обяснение и няма да се притеснявате за нищо. О’кей?

— Окей — съгласи се мис Симънс.

Графиня Крек изключи шлема и го свали. Мис Симънс веднага се пъхна под завивките и след миг вече спеше!

Свих се от уплаха, когато Крек влезе в хола. Знаех какво бих направил на нейно място — ще ликвидирам свидетелите. Оставаше само да видя как ще го направи тя. Губех съюзниците си един след друг, а можех само да стоя в този килер като в капан и да гледам безсилно как наближаваха смазващите колела на Съдбата.