Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (34)

Глава четвърта

С най-искрена радост платих на техника остатъка от парите. Едва ли не весело се разделих с тези стотици хиляди лири.

Четири дни срещу тези пронизващи очички ми дойдоха много.

Накарах четирима стражи с бластерни пушки да застанат над вързания доктор Кроуб и бързо се захванах с неотложната работа.

За да не се занимавам с него засега, отмъкнах огромен сандък с аварийни космонавтски дажби и го зарязах в средата на килията.

Пак прегледах апаратурата, с която Кроуб трябваше да научи английски. И идиот би могъл да борави с нея. Подредих всичко на масата.

Както и първия път, зачудих се дали не му липсваха стимули за изучаване на езика. Бе проявил интерес към първите два текста, които му дадох. Затова изрових всичко по психология и психиатрия, което можех да отделя. Бяха доста сочни книжки. Сред тях беше и „Правителствена психология“, в която се обясняваше, че човек е толкова мръсно, вонящо, „бибипано“ животно, затънало безнадеждно в подсъзнателните си страсти, че може да бъде управляван само с полицейски палки — по всеки повод. После „Ирационална психиатрия“ — как да лекуваме хората окончателно, като ги изтребваме. „Психология на жената“ — как да подмамите жена си или любовницата си в леглото на своя най-добър приятел. „Детска психология“ — всички похвати за превръщането на децата в извратени твари. „Кушетката на психоаналитика“ — седемдесет и седем необичайни техники за секс с животни. „Психиатрична неврохирургия“ — как се премахва всяка мозъчна функция. И разбира се, „Психиатрична кухня“ — какво да правим с хората, след като са обработени до загуба на разума. Беше одобрена от Министерството на прехраната и наркотиците. Включих още много важни текстове, до един общоприети в тези две професии. Задължително щяха да събудят любопитството на Кроуб. Щеше да чете на английски като луд.

Проверих най-придирчиво килията. Нямаше начин някой да влезе или излезе, без да знам. Никой отвън не можеше да говори с този вътре и обратно.

Върнах се при него и в присъствието на стражите, готови за стрелба, изгорих с малък дезинтегратор възела. Започнах да развивам въжето от главата на Кроуб. Стигнах до устата му.

Той каза:

— Ще те предам на закона за това!

Бях изумен! Та нали аз му спасих живота. Дори му станах поръчител и заложих на карта собствения си живот.

Разбирах, че макар и да е доктор, Кроуб въобще не познаваше законите. Например, той не знаеше, че вече можех да го убия, без никой да ме преследва за това, особено пък той. А щом няма представа за законите, не познава и ранговете, затова не се сеща колко важен пост заемам аз. Сметнах, че най-добре да намеря някой правен сборник и да му го покажа, преди да го развържа напълно.

Наблизо имаше библиотека за персонала. Влязох. Потърсих с поглед. Ето го дългият рафт, потънал в прах. Никой не бе пипал тези книги от десетилетия. Издухах праха и когато се отървах от кашлицата, зачетох заглавията.

Това беше поредица от томове! Над четиридесет, всички твърде дебели!

„Пълен сборник от кодексите на Волтарианската конфедерация, включващ Космическите кодекси, Наказателните кодекси, Гражданските кодекси, Имперските прокламации, Имперските заповеди, Имперските процесуални норми, Пълна таблица на наследяването на трона с биографии, Съдебна история и обичаи, Имперски декрети за въвеждане във владение, Права на аристокрацията, Административно деление на 110-те планети, Местни закони, обичаи и аристократични привилегии.“

Твърде внушително!

Помислих, че ще уплаша Кроуб до смърт. Веднага натоварих всички томове на ръчна количка, избутах я до новата килия и наредих всичко на рафтовете. Защо да си губя времето с приказки? Нека сам се убеди какъв неблагодарник е!

Върнах се да отведа Кроуб. Погледът му така се впиваше в мен, че реших да не рискувам с развързването, преди да се озове в специалната си килия. Пльоснах го на количката и го откарах.

Казах му:

— Ще излезеш от тук, когато научиш английски и решиш, че вече ще се подчиняваш на моите заповеди!

Хванах свободния край на въжето и дръпнах с цялата си сила.

Той се завъртя като вретено!

По целия под.

Изритах количката от килията.

Заключих вратата отвън.

С трясък затворих новата врата от армирана стомана.

Набрах комбинацията на ключалката.

Само аз я знаех. Никой нямаше да влезе. А Кроуб нямаше да излезе.

Въздишката ми беше като могъщ порив на вятъра. Разполагах с тайно оръжие, което можех да насоча срещу Хелър. При най-малкия признак за успех в мисията, щях да му пратя смъртоносния Кроуб.

А дотогава той беше на сигурно място. Аз пък си спасих живота.

Надзърнах през шпионката. Бе се освободил от въжето. Взираше се в рафтовете с книга. Точно както се надявах — любопитството му се събуди. Взе „Психиатрична кухня“ и я разлисти.

С бодра стъпка излязох от коридора.

Животът отново бе станал приятен.