Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (66)

Глава десета

Мис Симънс вдигна някакъв сак и го постави върху пъна-олтар. Стисна една пречупена пръчка и я насочи към Хелър.

— Уистър, ти ще седиш там и няма да мърдаш. За тебе съм приготвила най-голямата изненада.

Почука по пъна с пръчката. Втренчи злия си поглед в студентите.

— Я се съберете към мен — каза им тя. — Елате по-наблизо, за да ви разкажа ужасното си откритие.

Те се придвижиха в по-плътен полукръг около нея.

Графиня Крек промърмори:

— Какво ли пак е намислила тази развратница? Не съм й внушавала да прави това.

Аз се разсмях гръмко и ликуващо. Графинята не знаеше какъв принос имах за този ден.

Мис Симънс заговори:

— Както всички студенти знаят, животът ми беше голяма мъка — Тя изви очи към Хелър и пак погледна групата. — Един демон, равен на който няма да откриете и в последния кръг на ада, стовари тегло на раменете ми. — Студентите цъкаха съчувствено. Тя се обърна към Хелър: — Уистър, да не си мръднал.

Мис Симънс въздъхна и огледа студентите.

— Чуйте ме — изиграха ми зловещ, гнусен номер. Още от детската градина изучавате основите на психологията и познавате ХИПНОЗАТА!

Графиня Крек трепна така, че очилата подскочиха на носа й.

Мис Симънс продължаваше:

— В ръцете на безсрамни и покварени хора тя е страховито оръжие срещу невинната, беззащитна жертва. Студенти, под хипноза ми бяха натрапени най-отвратителните лъжи, които можете да си представите!

Ако бяха останали неразкрити, те щяха да сринат остатъка от моя окаян живот.

Но едва вчера един незнаен приятел внезапно отвори очите ми за ИСТИНАТА!

— О, Богове! — прошепна графиня Крек.

Мис Симънс говореше звънливо:

— Чуй това, Уистър. Чуйте и вие, студенти. Чуйте ме добре. Получих това писмо. Съобщиха ми, че съм била хипнотизирана! И веднага проумях единствено възможната причина — за да бъде съсипан сексуалния ми живот, за да бъда обречена на ужасна участ.

Графиня Крек шепнеше в отговор:

— Онази оргия сама си я направи, лъжлива повлекано!

Мис Симънс прасна пъна с пръчката.

— Отидох в полицията. Там ми казаха, че могат да предприемат нещо, само ако разполагам с доказателства. — Тя доверително сниши глас. — Получих ги с помощта на друг човек. И сега съм готова за страшно отмъщение. Доказателствата са скрити на сигурно място и ще бъдат изпратени по пощата, ако някой се опита да ме премахне. — Тя гордо се изпъчи. — О, аз имам приятели! Уистър, ти също би трябвало да разбереш това. Университетските среди ще ме подкрепят и на най-високо равнище.

Може би знаете, а може би не, че баща ми ръководи факултета по психология в Бруклинския университет. Още като дете все слушах предупрежденията му за мръснишките желания на мъжете. — Тя хвърли поглед на седналия отделно Хелър. — Всяка вечер, преди да заспя, моят баща ми обясняваше, че мъжете за нищо не стават и само искат да задоволят долните си нагони.

Мис Симънс впи поглед в Хелър. Плъзна очи по останалите двадесет и девет студенти в групата. Те изглеждаха погълнати от нейното слово.

— И когато получих това скъпоценно писмо, веднага разбрах, че то ми разкриваше ИСТИНАТА — била съм подложена на хипноза! — Пак плесна с пръчката по пъна. — Щом полицаите ми казаха, че трябва да разполагам с доказателства, незабавно отидох вкъщи. Споделих всичко с майка си и тя много се натъжи. Срещнахме се с баща ми. Той беше много потиснат от ужасното разкритие! — Мис Симънс се изпъна в цял ръст. — И моята майка, Бог да я благослови, го принуди да ми разкаже всичко! — В гласа й вече се долавяше съскане. — Това проклето изчадие, моят баща, ме е хипнотизирал като дете. Не само веднъж, а постоянно! — Лицето й се разкриви от погнуса. — Призна си как непрекъснато ми внушавал, че съм ФРИГИДНА! Казвал ми, че ако преспя с мъж или изпитам оргазъм, ще ОСЛЕПЕЯ!

Тя заудря с пръчката по пъна.

— Той е един мерзавец, изменник на делото на психологията! Нали тя учи всички да се „бибипат“, а не да стават фригидни! А аз съм живото доказателство за неговата грешка. Я ме погледнете! Никакви очила! И оттук виждам всяка пъпчица по милите ви личица!

Мис Симънс се изпъчи в поза на победител. После застана по-скромно.

— Но на кого трябва да благодаря за това? — Тръгна към Уистър и коленичи пред него. — О, Уистър, благодаря ти, благодаря ти хилядократно. Вечно ще ти бъда признателна, че позволи да ме изнасилят. Онези оргазми бяха ВЕЛИКОЛЕПНИ! Отново и отново, точно тук, в тази падина. Никога не бях си и мечтала за такова удоволствие. ОТНОВО И ОТНОВО!

Тя нежно хвана ръката на Хелър. Графиня Крек изтръпна.

— Миличък Уистър, — промълви мис Симънс. — Знам, че не те заслужавам. Но моята благодарност няма граници. Ти си такъв блестящ студент, че още сега обявявам — ти успешно завърши целия курс. Ще ти пиша отличен по „Удоволствие от природата“, защото ти умееш по-добре от мен да намираш това удоволствие. — Симънс притисна ръката му към устните си. Вдигна очи към неговите. — И така, скъпи Уистър, освобождавам те от присъствие на следващите часове и макар това да разбива сърцето ми, трябва веднага да си тръгнеш. И моята благодарност винаги ще бъде с тебе, защото позволи да ме изнасилят. Затова — сбогом, най-скъп на сърцето ми. Сбогом.

Хелър стана, видя ми се малко зашеметен. Махна на другите студенти и тръгна нагоре по пътеката.

Мис Симънс сякаш се бореше със себе си. Постоя на колене. От очите й капеха сълзи. Най-сетне се върна на мястото си зад онзи пън. Потисна мъката си, преди да заговори отново.

Хелър изкачи възвишението. Винаги нащрек, той мигновено долови движението зад ствола на едно дърво. И светкавично скочи натам.

ГРАФИНЯ КРЕК!

— Ти какво правиш тук? — попита Хелър.

— Само наминах да видя как вървят учебните занятия — обясни графинята.

— Освободен съм от тези часове до края на семестъра — съобщи Хелър. — При това след поражението в ООН. Хората знаеха, че аз пробутвам резолюцията. Нищо не разбирам. Май на нея са й прегорели всички контролни системи. — Той се озърна през рамо към хората долу. — Дали да не се върна, за да проверя какво става.

Графиня Крек се наежи.

— Стой тук, Джетеро.

— Не — възрази той, — тя гледаше малко странно.

Върна се няколко крачки надолу и се притаи зад едно дърво.