Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (59)

Глава трета

Тя отново се занимаваше с телефона. Научи номератора на университета „Емпайър“ и поиска да я свържат с мис Симънс.

И разбира се, те не знаеха за коя „мис Симънс“ ставаше дума измежду техните 18 002 студенти и 5002 преподаватели и служители. Младежкият глас малко грубо обясни това.

— Това е въпрос на живот и смърт, отнася се за един от нейните студенти каза графинята.

— А, значи е преподавателка — сети се младежът. — Кой курс води?

— „Удоволствие от природата“ — отговори Крек.

— Почакайте, моля. — След малко той пак заговори: — Сигурно ви е нужна Джейн Симънс, доктор по педагогика, Педагогически факултет. Тя води и курса „Удоволствие от природата“.

— Дали при нея има студент на име Джером Терънс Уистър?

— Благословен да е Бог, че ни даде компютъра. Да, госпожо. Но тук е записано, че тя препоръчва да бъде изключен.

— Опасно нещо е омразата — промълви графиня Крек.

— Моля?

— Попитах ви за домашния й адрес, трябва да предам лично съобщението.

— Толкова ли е зле? — каза младежът.

Веднага изчете адреса от компютъра. Мис Симънс живееше на „Морнингсайд Хайтс“.

Графиня Крек отвори гардероба. Огледа дрехите си. Избра ален костюм с огромно перлено копче, придържащо жакета отпред. Подбра червени ръкавици и червени марокански ботушки.

Убийство. Тя несъмнено замисляше убийство!

Наметна се с къса черна пелерина от кожа на самур. Това потвърди подозренията ми. Съвсем ми заприлича на пилот-убиец. В ума ми се въртяха видения как стъпка на пода онзи жълтокож гигант в Спитеос. Трескаво се питах какво да направя.

Едва не припаднах от болезнената мисъл, че съвсем скоро ще се простя с един от съюзниците си. А уж обмислих всичко толкова грижливо.

Сетих се, че мога да се обадя на един приятел — полицейския инспектор Булдог Графърти. Знаех къде ще бъде извършено убийството. Току-виж уредя да я хванат с окървавени ръце, а трупът на мис Симънс ще потрепва в локви кръв.

Графинята взе и чанта за покупки — от черна пластмаса, наскоро станаха модерни. Толкова бързо прибра няколко предмета от един рафт, че не различих какви точно. После тя направи нещо, от което тревогата ми се превърна в магия на ужаса.

Пусна в чантата хипношлем! Както страдах от недостиг на кислород в килера, главата ми вече се замайваше от изпаренията на боята, а и бълхите ми досаждаха, отначало не схванах истинското значение на тази постъпка. Но внезапно прозрях намеренията й, защото на нейно място бих направил същото.

Канеше се да хипнотизира мис Симънс, да я накара да напише прощално писмо, а после ще я размаже по килима!

Косата ми щръкна така, че едва не опада! Графиня Крек щеше да извърши убийство и после да се измъкне съвсем безнаказано! Трябваше да бъде заловена на местопрестъплението! Тази жена, вече осъдена веднъж за убийство, си ходеше на воля из Ню Йорк, готова да пречука когото си пожелае! И само аз знаех това!

Хрумна ми, че имах възможност да действам. Хипношлемът, който тя пусна в чантата си, не би работил, ако аз съм на по-малко от две мили, заради прекъсвача, поставен в черепа ми. Не се налагаше да доближавам прекалено графиня Крек, достатъчно беше да се навъртам на около миля от мястото. А през това време ще повикам Графърти, ако не навреме, за да спаси мис Симънс, то поне за да залови графинята.

Но жилището на мис Симънс бе отдалечено на повече от четири мили от мен. Трябваше да побързам!

Надигнах се и бутнах вратата на килера.

ТЯ НЕ СЕ ОТВОРИ!

Заблъсках я с все сила.

Но страховитите шумове из апартамента заглушаваха моите удари. Заблъсках още по-силно. Работниците също започнаха да вдигат повече шум. Разкрещях се. И те започнаха да си викат, за да се чуват един друг.

Опрях рамо и натиснах мощно. Само се изцапах с незасъхнала боя. Май бяха струпали всички мебели пред килера.

Озовах се е КАПАН!

Страхът от затворено пространство ме сграбчи за гушата. Повече от открития космос мразя само теснотията. Съвсем ми се завъртя главата. Голата лампа под тавана сякаш се превърна в хищно слънце, което ламтеше да ме погълне.

Закрих си очите с длан. Бях длъжен да се овладея. Светът ми се разпадаше на парчета, но това не означаваше, че и аз трябва да се разпадна. Или само това ми оставаше?

Лека полека успях да потисна надигащите се в гърлото ми писъци, докато се превърнаха в слабичко скимтене. Така беше по-добре.

Да помисля! Трябва да ПОМИСЛЯ!

Вторачих се в нейния екран. Бе минало повече време, отколкото си представях. Тя вече беше във вагон на метрото. Като че имаше магически сили. Как успя толкова неочаквано да се прехвърли от стаята на секретарките в метрото? После си припомних, че точно под Емпайър Стейт Билдинг имаше метростанция.

Заудрях главата си с юмрук. Това ми помогна.

РАДИОСТАНЦИЯТА!

Нали беше при мен! Сега вече знаех, че трябва да натисна бутона най-отгоре.

Рат отговори на повикването.

— Веднага хващай телефона — заповядах му. — Обади се на полицейския инспектор Булдог Графърти. Съобщи му, че до един час ще бъде убита една жена в апартамент 21 на „Бог Стрийт“ 352 в квартал Морнингсайд Хайтс. Кажи му да тръгва натам!

— Толкова ли е спешно?

В този миг бих го убил, ако можех!

— Само да се издъниш този път и ще те направя клиент на Медисън!

— Ама кой кого ще убива? — попита Рат. — И как научихте, като сте чак в Африка?

— Ти ще се обадиш ли по телефона или не? — разпених се аз. — Пилотът-убиец вече пътува към местопрестъплението! А убитата жена ще бъде намерена размазана по килима!

— Офицер Грис, струвате ми се малко пренапрегнат.

— Не колкото ти ще бъдеш, щом ти опра един „Колт 44 Магнум“ в празния череп!

— А, вие се намирате близо до Роксентър Плаца.

Да го „бибипам“! Протакаше разговора, за да ме открие с пеленгатора на радиостанцията!

— Повтори съобщението! — изпищях аз.

Повтори всичко дума по дума, както са научени всички агенти.

— Чуй ме, „бибипецо“ с подпухнал мозък, ако полицаите не отидат там да хванат убийцата през следващия един час, ще ти махна главата!

— О, ще се погрижа за това, офицер Грис. Вече набирам номера.

Свлякох се на пода. Като омагьосан се взирах в екрана на графиня Крек, която бе понесена от метрото към срещата със своята съдба.

Бях почти сигурен, че скоро ще се отърва от тази зла жена, от смъртоносната графиня Крек.