Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (25)

Глава четвърта

Спах непробудно, наваксвах си за преживелиците от последните дни. Когато станах, облякох нов, червен спортен костюм. В момента дежурен бияч беше Мюсеф. Карагьоз имаше синина под едното око и макар да беше вече следобед, веднага получих закуска, в която кафето беше горещо, пъпешът студен, а яйцата — превъзходни.

Около мен започваха видими промени. Беше чудесно.

Засега нямах спешна работа и реших да посъбера малко информация. Това е добро извинение за мързела, когато се чувстваш потънал в самодоволство и не ти се работи. Пък и имах желание да се насладя на страданията на онези, за които животът скоро щеше да се превърне в агония.

За първи път бях събрал двата екрана на едно място. Така можех много по-точно да преценявам реакциите и постъпките им — нали понякога Крек поглеждаше Хелър, както и той нея.

Включих първо екрана на графиня Крек. И не ми трябваше втори екран, за да узная как изглеждаше днес. Тя миеше прозорец! Отражението й в стъклото беше съвсем ясно заради мръсния нюйоркски въздух навън. Бе облякла космонавтски работен комбинезон и бе прибрала косата си под една от бейзболните шапки на Хелър!

Нещо помръдваше вдясно от нея. Котаракът седеше на бюрото и си чистеше муцуната с лапичка.

Е, ако за нея да се залови за работа, която по-бързо да ги върне на Волтар, означаваше да мие прозорците в офиса, нямаше от какво да се притеснявам. Стига да ги бавя достатъчно дълго, да им преча да свършат каквото и да било, все някой ден щеше да пристигне съобщението, че отчетите на Хелър вече нямат значение и мога безпрепятствено да убия и двамата. Хайде, Крек, търкай по-силно. Миенето на прозорци ти подхожда.

Зад нея имаше някой — стоеше неподвижно и я гледаше втренчено в гърба.

Изи!

Крек също усети присъствието му. Изтри прозореца за последно и се обърна. Изи заотстъпва. Свлече се в края на един диван и зарида!

Графиня Крек каза:

— Стига де, Изи. Сега пък какво се е объркало?

Той подсмръкна и отвърна дрезгаво:

— Вие сте твърде красива, за да живеете в офис.

Красива ли? В тези торбести дрехи на космонавт и с бейзболна шапка на главата? Каква ли хитрина бе намислил Изи? Бях готов да се обзаложа, че е някакъв мръсен трик. Зачаках любопитно продължението.

Крек се опита да го утеши.

— Изи, този офис е много уютен.

— Не, не — възрази той, — не е достатъчно добър за вас. Вие заслужавате най-разкошния апартамент.

Тя май се замисли за това. И каза:

— Е, нали имам кредитна карта. Мога да наема някой.

Косата ми щръкна от ужас!

И тогава Изи изрече нещо, което ми сгря душата. Отново се уверих какъв верен съюзник имам в негово лице.

— Не, не, не! Аз нося отговорност за мистър Джет. Ако някой трябва да наема апартамент, аз ще се занимавам с това. Моля ви, обещайте ми да не се занимавате с подобни неща. Вие няма да намерите нещо, което да е достатъчно хубаво за вас.

Не можех да схвана смисъла на тази уловка. Той да не би да се стремеше да лапне комисиона?

На екрана на Хелър виждах само сменящи се асансьори и коридори. Накрая видях офиса и през неговите очи, когато влезе. Погледна Изи.

— Какво е станало?

Вече и на двата екрана гледах разплакания Изи. Сочеше безпомощно графиня Крек.

Хелър се обърна към нея.

— Мила, би ли отишла в „стаята за мислене“. Затвори вратата, за да разнищя проблема, преди Изи пак да е скочил отнякъде и да се наложи да го спасявам.

Щом графиня Крек излезе, Хелър попита:

— Изи, какво не е наред?

Изи си триеше очите с опакото на дланта.

— Барманът си мисли, че тя е кинозвезда или пък непременно ще стане такава. Агенцията за модели в другия край на коридора ми досажда всяка минута, че тя трябвало да се яви на конкурса „Мис Америка“, за да сключат договор за участието й в реклами на „Кока-Кола“. Бумбум твърди, че тя е най-хубавата жена на тази планета, А аз съм един некадърник и я принуждавам да живее тук, вместо да си има свой дом.

— Добре де — каза Хелър, — купи някакъв апартамент.

Изи отново се разрида. Накрая успя да овладее гласа си.

— Да, ама не мога. Едва си покриваме разноските с арбитражните операции. Онези от Данъчната служба все ни притискат, а няма с какво да им платим. И когато влязох тук преди малко, осъзнах, че я обричам на несгоди и бедност. Това така ме разтърси, че вече не мога да го понеса!

— Добре, добре — рече Хелър. — Ще отида да изкарам малко пари.

Изи ме изуми. Тъкмо подготви почвата за някакъв изтънчен мошенически номер, а сега подскочи и панически заразмахва ръце.

— Не, не, не! Недей пак да убеждаваш някой да стреля по тебе, за да прибереш парите за убийството. Твърде опасно е!

Хелър се разсмя.

— Ще измисля нещо друго.

— Поемаш моите задължения, но аз само това заслужавам. Но моля те, моля те да не правиш нищо безразсъдно!

— Мога само да ти обещая, че ще се опитам — каза Хелър.

Крек излезе от другата стая. Слагаше възглавница в калъфка. Изи незабавно скочи към вратата и избяга.

— Какво му става? — попита Крек.

— Смята, че си прекалено красива — обясни Хелър. — Но и аз мога да потвърдя това. Особено, когато имаш на нослето си малко първокачествени нюйоркски сажди.

Тя метна възглавницата по него. Той я хвана и като се престори, че я връща, целуна графинята. Ослепителен блясък и на двата ми екрана!

Но Хелър не я задържа дълго в ръцете си. Пусна я и отиде до барплота. Тя остана на мястото си, загледана в него. Хелър взе вестник, захвърлен от някого. Започна да го прелиства.

— Пари — мърмореше си тихичко. — Пари, пари и пак пари. Тази планета не се върти около оста си, ами около парите!

Твърде бързо прескочи страницата с комиксите и не ми позволи да видя какво ставаше с Бъгс Бъни напоследък.

Внезапно погледът му се закова в една реклама.

АТЛАНТИК СИТИ

ЗИМНИ ЗАБАВЛЕНИЯ В ПЕТТЕ КАЗИНА

ФАНТАСТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ!

АКО ВИ Е ДОШЛО ДО ГУША ОТ СМЕТКИ В НЮ ЙОРК, ЕЛАТЕ ДА СИ ПОЕМЕТЕ ДЪХ КРАЙ РУЛЕТКАТА!

Той вдигна поглед и каза на Крек:

— Твърде много работиш. Отиваме в Атлантик Сити.

Тя престана да прибира принадлежностите за почистване и го изгледа стъписано.

— КАКВО? И да оставим недовършена работата ти на тази планета?

— Не, не. Нямам предвид родната Аталанта на Манко. Говоря за Атлантик Сити в Ню Джърси. И си измий лицето. Там ще пипаме чисто.

— Къде се намира това място?

Хелър й показа рекламата. Не бе я прочел цялата. Отдолу бе написано:

БЕЗПЛАТНО ШОУ

КЛОУНИ И МАЙМУНИ

РОКБАНДАТА „ДИНГЪЛПУП“

МЕЙМИ БУУМП, ПЕВИЦАТА НА ВСИЧКИ КОНТИНЕНТИ

— Охо, познавам я — сподели графиня Крек. — Искам да се видя с нея, ще я попитам кой стил ще се наложи през пролетта.

Зад тях се чу глас.

— Има ли някой вкъщи? — Беше Бумбум. Носеше сак. — Извинявай, Джой, ама ония тъпчовци в супермаркета не бяха чували за „горещ главотръс“. Затова ми дадоха „Баварска ментова мока“ и шампанско. Ама според мен повече си отива с уиски. Че даже котакът не близва шампанско — влиза му в носа.

— Къде остави таксито? — попита го Хелър. — Ние отиваме в Атлантик Сити.

Показа рекламата. Показалецът на Бумбум се забоде в последния ред. Сочеше го на Хелър:

„Скалпело Казино Корпорейшън“, Ню Джърси

Бумбум каза:

— Може и да са дребни риби, ама са гнусари. Мафията на Атлантик Сити. Ако искаш да разпердушиниш тая дупка, по-добре и аз с някоя пушка да ти пазя гърба. Само дето офицерът по условното освобождаване е много задръстен — не ми дава и да стъпя извън Ню Йорк. Затова бъди особено предпазлив, Джет — нали чуваш какво ти казвам?

— Нищо няма да се случи на дамата и на мен — обеща Хелър.

Очите на Бумбум зейнаха стреснато.

— Дамата ли! Значи и Джой ще дойде с тебе? Исусе (извинявай, Джой), но тя е твърде красива, за да се пулят по нея ония типове! Те не заслужават и да я гледат!

— Ще се погрижа за нея — обеща Хелър.

— Ох, Джет — въздъхна Бумбум. — Онова място е „бибипски“ (извинявай, Джой) опасно. Ония „бибипци“ (извинявай, Джой) хич не гледат по кого стрелят. — Явно забеляза, че Хелър не се впечатли. За миг се предаде, но опита друго. — Е, поне няма да я оставя да се друса двеста и петдесет мили в това „бибипано“ (извинявай, Джой) такси. Ще се обадя на хеликоптерната служба, имат бързи машини по линията до Атлантик Сити, така е и сигурно, и удобно. Ще ви откарам до площадката с таксито.

Той сграбчи най-близкия телефон.

Хелър обикаляше из офиса и вземаше разни неща.

Графиня Крек се втурна към стаята за отдих на секретарките и тресна вратата. Досетих се, че искаше да се преоблече и да си приготви багажа.

Не можех да сдържа усмивката си. Мафията на Атлантик Сити. Знаех всичко за тях. Специализираха се в отвличане и пребиване на хора, спечелили твърде много от хазарт.

Въодушевлението ми се усилваше. Вече нямаше начин да се проваля. Ако Хелър загубеше пари, щяха да останат още по-малко за прииждащите сметки. А ако спечелеше, мафията на Атлантик Сити щеше да го връхлети, току-виж двамата с Крек се озовали в болница.

Какъв възхитителен ден! За мнозина това беше една студена зима. Но ми се струваше, че това е най-приятният сезон. Целият свят сякаш бе обкичен с рози!