Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (48)

Глава втора

Пред нас се виждаше земя. Черната маса на някакво възвишение се очертаваше в малко по-мъждивия мрак на нощта. Под тънкия, стаден полумесец на луната, тънката ивица на разбиваща се пяна показваше брега на около миля от гемията.

— Гърция — посочи огромният капитан. — Щом платиш, оставяме те на брега.

Знаех какво да направя — да прикрия следите си.

Влязох в каютата. Вдигнах сака си на койката. Обърнах се с гръб към вратата, за да прикрия движенията на ръцете си и извадих съвсем плосък зашеметяващ пистолет. После нарамих сака.

Взех мръсна калъфка за възглавница и натъпках турските лири в нея. Пуснах и пистолета в импровизираната торба.

Обърнах се към вратата — капитанът още стоеше до борда.

— Ще ви платя — казах му, — когато спуснете лодка във водата и заповядате на хората си да ме оставят на брега. Тогава ще получите това.

Бръкнах в торбата и му показах пълна шепа банкноти.

Глупакът излая като куче заповедите си. Спуснаха гумена лодка с извънбордови двигател. Двама от моряците скочиха в нея.

Повиках с жест капитана да влезе в каютата. Той и екипажът му знаеха как изглеждам. И вероятно щяха да съобщят за мен на гръцката полиция. Е да, между Турция и Гърция нямаше споразумение за предаване на прелюбодейците, но не исках да рискувам. Този капитан и моряците можеха да разкажат всичко на жените, когато дойдат да ги разпитват. Пък и не виждах смисъл да се прощавам с турските лири, които можех отново да разменя за долари.

Пристъпих така, че да застана по-близо до вратата, отколкото беше капитанът. Притворих я.

— Приготвил съм ви нещо допълнително — казах и бръкнах в торбата, като че да му покажа какво имаше в нея.

Той се усмихна.

Ръката ми стисна дръжката на зашеметяващия пистолет.

Прострелях капитана през калъфката.

Глухият удар на изстрела бе последван от дрънченето, с което поваленият мъж събори кофата.

Претърсих го с ловки движения на пръстите. Намерих трийсетте хиляди лири в пояса му. И ги върнах, където им беше мястото — в моя пояс.

Изпразних калъфката и натъпках останалите пари по вътрешните джобове на наметалото си.

Нагласих бомбичка за закъснение от половин час и я сложих под дюшека. Натиснах взривателя.

Взех сака. Нямаше какво повече да правя тук. Не исках да виждам тази ужасна кофа!

Излязох на палубата и затворих вратата.

Двама моряци седяха в гумената лодка. Другите стояха край борда.

Заговорих ги:

— Той сега брои парите. Обаче вие сигурно няма и да ги помиришете, а пък това пътуване толкова ми хареса, че имам подарък за вас.

Подхвърлих им пълна шепа лири.

Те лудешки се метнаха да хванат пърхащите банкноти.

Бях нагласил зашеметяващия пистолет на най-широк обхват на лъча. Бързо стрелях.

Хората паднаха.

Двамата от лодката опитаха да се покатерят на палубата. Улучих ги и те паднаха във водата.

Събрах от палубата банкнотите и ги напъхах в пояса си.

Пуснах сака в лодката. Скочих долу. Отблъснах се от гемията.

Извънбордовият мотор представляваше някаква балканска подигравка, сякаш състояща се само от разни лостове и много ръжда. Опитах се да го запаля. Дърпах въженцето, дърпах го пак и пак. Нищо! Дори веднъж не изхърка!

Гумената лодка полека се отдалечаваше от гемията, носена от вълните.

Изведнъж на корабчето започна суетня.

Механиците! Бяха долу в трюма и забравих за тях!

Откъм палубата се понесоха сочни турски псувни.

Очертан от лунните лъчи, на релинга се облягаше мъж с пушка!

Куршумът проби светеща пътека във водата вдясно от мен. След миг трясъкът на оръжието ме стресна.

Побързах да извадя от джоба зашеметяващия пистолет. Стрелях. Широкият лъч беше безполезен от такова разстояние!

Още един изстрел откъм гемията!

Нямаше никаква светеща пътека!

Съскане на въздух под налягане.

Онзи улучи лодката!

Превключих своя пистолет на тесен лъч. Прицелих се.

Пушката гръмна отново!

Натиснах спусъка.

Мъжът се свлече на палубата.

Другият посегна към пушката.

Прицелих се и стрелях.

Вторият също се свлече.

Но лодката потъваше!

Оглеждах се трескаво за гребло. Нямаше!

Бързо се проснах по корем върху носа на лодката. Лудешки гребях с ръце, за да се върна при гемията. Улових се за пуснато във водата въже.

Понечих да се изкатеря по него. Спомних си за сака и го нарамих. Изтървах въжето. Скочих с цялата си сила и го хванах. Издърпах се на палубата. Обърнах се. Лодката потъна пред очите ми.

Бомбата! Веднага трябваше да се махна от това корабче!

По средата на палубата имаше дървена лодка с гребла. Прерязах крепежните въжета и се помъчих да я избутам към борда. Някак успях да я смъкна до водата.

Потърсих гребла. Нямаше. Разполагах само с пушката.

Хвърлих долу сака и пушката. Скочих след тях. Отблъснах се от гемията. Тя ей сега трябваше да избухне!

С приклада вместо гребло, аз насочих лодката към брега. Толкова бавно! Лодката се мяташе като побеснял звяр. Ту наляво, ту надясно. Гребях откъм единия борд, после откъм другия.

Фут след мъчителен фут, сякаш едва пълзях към този бряг.

И при всеки поглед ми се струваше, че въобще не го доближавам. Май някакво течение ме отнасяше настрани.

Храбро удвоих усилията си. Най-после! Намалявах разстоянието.

Внезапно цялото небе зад мен се освети в оранжево!

Пламъците изригнаха на сто фута нагоре!

БУМ!

Ударната вълна се стовари върху гърба ми.

Помислих, че ми се размина само с това.

Но лодката започна да се издига във въздуха!

Могъща вълна!

И върхът й започна да се извива напред!

Лодката и аз летяхме към брега!

Каква скорост!

Носехме се като състезателна кола през пяната на нощното море.

Видях скали отпред! Приличаха ми на мастилени петна, устремени право към мен!

Прелетях над тях.

Тътенът на вълната отведнъж завърши с трясък и пукот на дърво.

Бях зашеметен.

Още не можех да осъзная какво се е случило.

Водата се отдръпна назад, но аз и лодката останахме.

Озовах се доста високо над пясъчната ивица. Седях сред останките на лодката, която вече нямаше дъно.

Погледнах през рамо черната вода. Стига толкова. Повече никакви морета! Още една черна точка за Хелър!

Някой ме попита:

— Вие от оня гръмнал кораб ли се спасихте?