Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (52)

Глава шеста

Спрях таксито в една пресечка на три квартала от апартамента на мис Пинч. Все още беше ранен следобед и знаех, че разполагам с предостатъчно време.

Струваше ми се твърде жалко да не прикрия отново следата си с взрив, но вече нямах бомбички. Шофьорът си лежеше на пода на колата. Не кървеше кой знае колко. Дишаше едва-едва. Така му се падаше.

Изтрих местата, където можеха да открият отпечатъци от пръстите ми. Да, твърде жалко, че не можех да прикрия следите си по правилния начин. Така поемах риск, а в Апарата ни учат никога да не правим това.

Тогава ме осени вдъхновението. Струваше ми се вероятно, че радиостанцията в колата е изправна, а шофьорът просто ме е излъгал.

Внимавах да не оставя отпечатъци. Включих радиостанцията и натиснах бутона на Микрофона.

— Диспечер — повиках.

— Да — отвърна тя.

Аха, излъгал ме е!

— Госпожице, обажда се полицай О’Грънти. Вашето такси номер 73 е запречило една улица — дадох й адреса. — А шофьорът вдига страшен скандал. Разправя, че бил член на банда, която се канела да ограби Христос. Даже се преструва, че е ранен, нацапал се е с червена боя. Моля ви, обадете се на психиатрите в болницата „Белвю“ и им кажете да изпратят линейка.

— Веднага, полицай — отвърна тя. — Винаги съм подозирала, че тоя „бибипец“ е побъркан.

Окачих микрофона на кукичката. Взех си сака и се махнах. Решението на проблема не беше идеално, защото нищо не взривих. Но ако той се опиташе да ме опише, никой не би слушал бръщолевенето на един луд. Току-виж дори го пъхнат в стаята на доктор Кроуб! Тази мисъл ме развесели. Все пак си прикрих следите.

Сега идваше ред на опасната част от плана — мис Пинч. Бих излъгал, ако твърдя, че докато вървях към нейния апартамент, кожата ми не настръхваше. Но бях толкова твърдо решен да изпълня свещения си дълг и да съсипя Хелър, че дори не си позволявах да треперя. Някои неща просто трябва да бъдат направени, каквото и да се случи после.

Мис Пинч или Кенди щяха да се приберат от работа чак след няколко часа. Слязох по стъпалата край кофите за боклук. Хвърлих един поглед на съдържанието им — хартиени кърпички, изцапани с кърваво червило, кутии от бира, недопушена цигара с марихуана и сцепена гумена палка. Само това исках да зная — те още живееха тук и се отдаваха на любимите си занимания.

Стръмните стъпала ме закриваха откъм улицата, затова извадих няколко шперца и се залових за работа. Лесно отключих металната решетка отпред. Беше ръждясала, с несмазани панти, имаше и парче от счупен ключ в ключалката. Явно не се опасяваха от нищо, иначе не биха оставили решетката в такова положение. Само ме улесниха.

Когато отворих и вратата, в ноздрите ми като удар нахлу застояла воня на марихуана и парфюми. Косата ми имаше голямо желание да щръкне от ужас, но с желязната си воля аз не й позволих. Бях направил план за действие.

Внесох сака си. Проверих да няма следи от влизането ми. Затворих и заключих решетката и вратата.

Трябваше да избягвам голямата стая, която беше направо по коридора. Знаех, че в нея беше монтирана банкова следяща камера. Ако догадките ми бяха правилни, тя беше свързана с вратата на сейфа и щом някой се опиташе да го отвори, камерата започваше да снима. Може би дори имаше прокарана връзка до бюрото на мис Пинч. Не, в тази стая не биваше да влизам. Пък и едва ли бих понесъл да видя отново онова легло с веригите и белезниците, нито вида на инструментите за мъчения, като например кутиите с червен пипер или бутилките със сос „Табаско“. Прекалено много ми се събра напоследък.

Минах по коридора и надникнах през задния вход. Градината беше покрита с изхвърлени празни кутии и мръсен сняг. Плътната ограда около нея прикриваше от любопитни погледи.

Отворих вратата към стаята на Кенди. Всичко в розово и бяло. Пердета от муселин и покривало на леглото, изцапано с червило.

Добре. А сега да се облека подходящо за битката.

Нещо ме ухапа. Това продължаваше вече доста време и започна да ми омръзва. Ето я и възможността да махна тези дрехи, за да се отърва от повечето бълхи.

Оставих сака на тоалетната масичка и го отворих. Взех друго оръжие — „Ругер Блекхоук“ 30-ти калибър. Оставих го заедно с пистолета „Берета“ така, че да са ми под ръка. Никоя предпазна мярка не беше излишна. Знаех с кого си имам работа. Но знаех и че съм просто принуден да изтръгна комбинацията на сейфа, а само мис Пинч можеше да ми я каже. И имах точен план как да постигна това.

Обаче оставаше още немалко време. Видях един гардероб. Беше пълен с дрехи на Кенди и мис Пинч. И изведнъж открих нещо изумително подходящо за моя замисъл.

Беше черно копринено кимоно, много дълго и широко. Отпред беше избродирано с рисунка, която познах веднага! Звяр с две глави — рогат дракон, а в другия край змия с остри зъби. Емблемата на нинджите! Тайните наемни убийци в Япония. Колко уместно за случая!

Веднага съблякох дрехите си. Пъхнах се под душа и дълго стоях под струите. Успях да се отърва от още няколко бълхи. Голямо облекчение.

Всички хавлии бяха нацапани с червило, затова се избърсах с бельото на Кенди.

Облякох кимоното на нинджа. Да, вече изглеждах както трябва за предстоящата ми роля. Ухилих се на отражението си в огледалото на тоалетната масичка. Ако тези две лесбийки знаеха какво ги очакваше, и двете щяха да умрат от инфаркт.

О, непременно щях да науча комбинацията на сейфа.

Взех още две неща от сака. Взех и възглавница от леглото.

Излязох в коридора. Сложих възглавницата на пода зад входната врата, за да се настаня удобно. Седнах и започнах да предвкусвам удоволствието, от време на време се засмивах тържествуващо.

Обикновено Кенди се прибираше първа. Какъв ужасен шок я очакваше днес!

Безцелно се питах дали пък имаше нещо вярно във философията на един от великите мъдреци на Земята — маркиз дьо Сад, знаменитият проповедник на садизма. Нали казват „Когато си в Рим, дръж се като римлянин“. А когато си в апартамента на мис Пинч, почти невъзможно е да не подражаваш на нейното поведение. Но аз имах сериозно намерение да надмина дори нейните най-страшни кошмари.

Подхилвах се, седнал в тъмното зад вратата и се наслаждавах на плановете си. Майсторски овладял земната психология, щях да подобря дори хрумванията на маркиз дьо Сад.