Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (43)

Глава пета

Доктор Кроуб профуча край стражите с такава скорост, че не успяха да го сграбчат.

Нахълта в стълбището и вместо да се втурне надолу, пое нагоре!

По-старшият от двамата заговори по радиостанцията, както тичаше:

— Какво му стана, да пукне дано?

— Видя враг! — извиках. — След него, след него! Не го оставяйте да избяга!

— Тръгна надолу по стълбата! — кресна стражът.

— Не, НАГОРЕ! — възразих. — Нагоре, човече, нагоре!

Кроуб изскочи във фоайе два етажа по-ниско. Видя, отворена врата на асансьор. Мушна се вътре.

— Той е в асансьор номер пет! — развиках се. — Слиза. Не, качва се!

Не можех да виждам стражите. Но поне знаех накъде отиваше Кроуб. Неговият асансьор спря. Вратата се отвори. Той изфуча навън и пак пое по стълбата. ПАК НАГОРЕ. Милосърдни Богове, нима искаше да се върне на Волтар, като използва върха на Емпайър Стейт Билдинг вместо площадка за излитане?

— Бързо се качете на петдесети етаж! — заповядах на стражите. — И тичайте надолу по стълбите!

Те се подчиниха.

Но Кроуб отново се шмугна в едно фоайе, извика асансьор и пое нагоре!

Пак накарах стражите да го последват с асансьор. Стигнаха последния етаж. Отвори се вратата на друг асансьор.

Кроуб се изстреля от кабината. Право към чакащите да го хванат ръце!

— Спипахме го — съобщи по-старшият.

Вярно беше. Кроуб диво мяташе поглед.

— Гонят ме, гонят ме — бръщолевеше на волтариански.

Някакво момиче каза:

— Ще се обадя на охраната.

Подсетих стража с радиостанцията:

— Бързо я излъжи нещо.

— Всичко е наред, мис — каза стражът. — Тоя побърканяк си мисли, че е извънземен.

— А, още един луд — промълви момичето.

Под екрана на Кроуб ярко блестеше надпис:

НЕПОНОСИМ УЖАС

Бореше се. Погледът му изведнъж се фокусира извън сградата и той явно си въобрази, че пада, защото се отпусна тежко. Надписът се промени:

БЕЗСЪЗНАНИЕ

— И какво да го правим? — попита стражът.

Точно ТОВА беше въпросът. Ако го върнат отново в базата, Фахт Бей щеше да се развика и размрънка, щеше да ме кара да възстановявам разноските по пътуването на Кроуб, можеше дори да застреля доктора. Но човек с такива разрушителни способности е твърде ценен. В Апарата ценим хората, способни да съсипват цели планети. Кроуб трябваше да бъде спасен!

Изведнъж вдъхновението ме споходи. Познавах само още един, чиято дарба да унищожава се равняваше с тази на Кроуб — Медисън!

Само Медисън би измислил как да употреби това смъртоносно оръжие във войната за смазването на Хелър.

Казах на стражите да вземат сака на Кроуб и да го заведат на „Мес Стрийт“ 42.

Онази „бибипана“, тройно „бибипана“ Крек провали първия ми план, но все пак ми оставаше някаква надежда.

Беше рано. В голямата зала се мотаеха само неколцина журналисти от нощната смяна. Един от дежурните репортери равнодушно каза на стражите и Кроуб да изчакат в кабинета на Медисън. Влязоха и стражите се заеха да веят на Кроуб с листове от творенията на професионалните драскачи. Той се опомни, може би от вонята. Единият страж наля горещо кафе от машината, измъкна бутилка уиски от бюрото на Медисън и сипа малко в чашата. Това още повече ободри Кроуб.

Навън се чу мощен рев. „Екскалибър“, колата на Медисън. Бе пристигнал най-после.

— Сега дръж радиото до ухото си и ще ти подсказвам какво да му обясниш — обадих се аз.

Кроуб се взря в Медисън. Майсторът на „връзките с обществеността“ беше спретнато облечен и строен, идеален пример за честния, сериозен и привлекателен млад американец на отговорна работа.

Старшият страж повтаряше думите ми на Медисън.

— Праща ни мистър Смит. Доведохме ви съвършеното оръжие във войната с Гениалното хлапе.

— Война ли? — сепна се Медисън. — О, това е някаква ужасна грешка. Това е най-безупречната кампания за утвърждаване на имидж и нашите намерения са напълно безукорни.

Стражът повтаряше след мен:

— Позволете да ви представим изтъкнатия психиатър доктор Фитъс П. Кроуб.

— С кого си говорите по това радио? — попита Медисън.

Преди стражът да си дръпне ръката, Медисън му отне апарата.

— Здравейте. С кого говоря?

— Със Смит — обясних аз.

— Вие сигурно сте съвсем наблизо, щом използвате такова малко уоки-токи — предположи Медисън. — Защо не дойдохте лично?

Май се налагаше бързо да измисля нещо. Бях на косъм от нарушение на Космическия кодекс. Той само трябваше да прочете етикета на радиостанцията:

ВОЛТАРИАНСКА КОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ

— Използвам апарата на мис Пийс — излъгах го. — И трябва да побързам, защото тук има цяла опашка. Вижте документите на доктор Кроуб. Сигурен съм, че ще намерите приложение на способностите му.

Медисън се настани зад бюрото си, остави радиостанцията настрана и протегна ръка за документите. Зачете се в тях.

За нещастие Кроуб се намеси. Пресегна се през бюрото и хвана Медисън за носа.

— Някока да фи е хрумфало, це бихте исглездал многу по-добре с цовка вместо нос? Ами висте си ръцете. Колко хубафи че бъдат с плафници на риба, вместо теси пръсти.

И светкавично в ръката му се появи електрически скалпел! Единият от стражите го хвана.

Медисън впи в доктора изумения си поглед. Веднага докопа слушалката на телефона. И трескаво започна да набира някакъв номер.

Усилих звука на екрана на Кроуб. Чух гласа в слушалката:

— Болница „Белвю“, Психиатрично отделение. Добро утро.

Напевен, приятен женски глас.

— Обажда се Уолтър Дж. Медисън от „Мес Стрийт“ 42. Веднага пратете тук линейка.

Старшият страж си прибра радиостанцията. Но не слушаше какво му говорех. Другият се мъчеше да издърпа Кроуб по-далече от бюрото и се опитваше да му изтръгне скалпела от ръката.

Медисън с треперещ пръст посочи вратата на кабинета си.

— Слезте долу да изчакате линейката!

Нищо не можех да направя.

Скоро с вой на сирени пристигна и линейката за смахнати от „Белвю“. Двама санитари с бели престилки изскочиха и сграбчиха Кроуб.

А стражите, да ги „бибипам“, им дадоха сака на Кроуб. Докторът беше вкаран в линейката.

С непоносимо самодоволен глас старшият страж ми каза:

— Е, офицер Грис, свършихме си работата.

— Бързо, бързо — разкрещях се. — Следвайте тази линейка. Трябва да го спасите.

— Офицер Грис, както вече ви съобщих, ние си свършихме работата. Тези санитари май си разбират занаята. Единият даже имаше палка. Предадохме доктора в сигурни ръце.

— ЧАКАЙТЕ!

— Ще оставя радиостанцията на агент Рат в местния офис. Ако искате да спорите, обърнете се към него. Ние се прибираме. Край на предаването.

Апаратът в моята стая замлъкна.

Аз седях натъжен.