Л. Рон Хабърд
Зловеща сполука (56)

Глава десета

Вече повече от шестдесет часа старателно подготвените ми планове не потръгваха. Не напредвах в унищожението на Хелър, а ТРЯБВАШЕ да сторя това!

Неспокойно крачех из задната стая. Отчасти и заради бълхите.

Вече два дни в апартамента и градината не спираше адската врява. Преобразяването на жилището продължаваше.

Подписах два-три разходни ордера на „Октопус Ойл“ с името Джон Смит и след това сякаш всички демони бяха пуснати на свобода. Работници в голямата стая, работници в задната стая, работници в градината. Водопроводчици, бояджии, електротехници и дори разни педерасти, ръководещи разполагането на новата украса и обзавеждане.

Но главната причина за безпокойството ми (ако не броим бълхите) бяха неуспешните ми опити да се свържа с Рат по радиостанцията. Знаех, че другият апарат беше при него, но той не се обаждаше само за да ми прави напук.

Не смеех да се обадя по телефона в нашия нюйоркски офис, защото трябваше да се крия. А по радиостанцията бих могъл да заблудя Рат, че му се обаждам от Африка.

Беше жизненоважно да се свържа с него — всички Предаватели 831 бяха включени и от мощния сигнал по моите екрани се мяташе хаос. Не знаех какво ставаше с моята цел номер едно — Хелър! Без тази информация и без да проверя с какво се занимаваше кръвожадната графиня Крек, не смеех да предприема каквото и да било.

Разкъсваше ме яростното желание да направя нещо, за да започна унищожението на Хелър.

Имах пари — три хиляди долара. Две хиляди от редовната надница и още хиляда за извънреден труд.

Взирах се безучастно в кофа с жълта боя. Вътре плуваше една бълха, също цялата жълта. Тъкмо да я натикам надълбоко и тя изскочи нанякъде. Случката само изостри нетърпението ми. Трябваше да се измъкна от това претъпкано място, за да помисля.

Изтрих няколко-жълти пръски от своя тренчкот и излязох да се разходя. Хладният ветровит ден можеше да поразсее трескавите ми мисли, да ме успокои, за да се съсредоточа.

Без нищо да подозирам, доближих будка за вестници. И се озовах срещу първа страница на „Нюйоркски мръсотии“. Грамадни заглавия:

ЗАКОНЪТ ЗА ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ ЩЕ БЪДЕ РАЗГЛЕДАН В СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ

ВСИЧКИ ФУСТИ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ДЕМОНСТРАЦИИ

СВИКВА СЕ АНТИЯДРЕН ПРОТЕСТЕН МИТИНГ В УНИВЕРСИТЕТА „ЕМПАЙЪР“

Пак този Хелър! Бяха публикували заглавията, само за да ме дразнят.

И тогава стреснато осъзнах истинското значение на събитието. Ако Съветът за сигурност приеме тази резолюция, мис Симънс направо ще олигави Хелър от умиление! Вместо да уреди изхвърлянето му от „Емпайър“, както се бе заклела, щеше да го остави на мира! А аз бих загубил скъпоценен съюзник в борбата да възпра злодейските му замисли за спасението на тази планета, да предотвратя кроежите му да провали мен, Ломбар и Роксентър.

О, щом се сблъскам с извънредно положение, веднага разбирам това. Вдигнах очи към небето и се примолих на Боговете да ми пратят знамение. Получих го! Точно пред погледа ми беше сградата на „Октопус Ойл“! Роксентър си беше на мястото и скоро всичко в света щеше да се нареди както трябва. Сетих се, че Бери не подозира каква роля имаше „Уистър“ в шумотевицата за правата на жените. Е да, Роксентър, Бери и другите важни хора на тази планета знаеха колко са опасни жените. Но освен всичко друго, Роксентър контролираше и продажбите на уран в света, а ако изчезне заплахата от война, кой ще произвежда термоядрени бомби! Ако резолюцията бъде приета, би донесла опустошителен, катастрофален мир на Земята! Роксентър сигурно място не може да си намери от тревоги!

Веднага започнах да действам. Бързо се запътих към „Октопус Ойл“.

Влязох право в кабинета на Бери. Имах късмет! Седеше зад бюрото си! Малката му шапка бе оставена върху клетка, пълна с бели мишки. Той ме погледна и ъгълчетата на устата му помръднаха — най-доброто подобие на усмивка, което се появяваше на противното му лице.

— А, Инксуич! — каза той. — Влизай. Май не съм те мяркал от ден-два. — Посочи ми креслото за посетители. — Дай свидетелски показания. С какво се занимаваш?

Седнах.

— Действам под прикритие — обясних му. — Само наминах да проверя дали знаете за онази резолюция — че жените имали право да не бъдат засипвани с термоядрени бомби.

— Жените — изсумтя той. — Гледам да стоя настрана от тях. Но трябва да кажа, че не успявам. По-трудно е да се отървеш от тях, отколкото от разносвачите на призовки.

— Е, помислих, че ще ви бъде интересно да научите — онзи Уистър забърка кашата с резолюцията. Той е голяма заплаха.

— О, Уистър ли — промълви Бери.

И в очите му се мярна изражението, което можете да срещнете само у юрист от „Уолстрийт“. Той сплете пръсти и се отпусна в креслото си.

— Според мен това дело ще бъде разгледано по надлежния ред. Медисън се занимава с него. Ако съдя по сметките, които ни пращат от ФФБО, май работи доста усърдно.

— Уистър трябва да бъде спрян — казах аз.

„Усмивката“ раздвижи устните му.

— Инксуич, само трябва да почакаш още малко. Щом някой като Чуруликащото Куку се заеме с нещо, значи то ще бъде спряно. Можеш да разчиташ на това! Когато този маниак привърши с Уистър, нещастният „бибипец“ сам ще моли да го вържат на електрическия стол и дори ще изхвърли от килията си всеки адвокат, който му носи помилване от губернатора на щата. Инксуич, на хора като Медисън може да се разчита. Той е по-страшен от всяка змия, която съм виждал! И като съчетаеш медисъновците на този свят с нашите масмедии, дори Четиримата конници на Апокалипсиса биха се примолили за милост. Не се тревожи, Инксуич. Вярвай ми — Медисън ще съсипе живота на Уистър. Обвинението няма повече въпроси.

Разбрах, че с Бери нищо няма да постигна. Станах да си ходя.

— Между другото, Инксуич — спря ме той, — тъкмо си спомних, че исках да ти пратя подарък онзи ден, но секретарката ми не знаела сегашния ти адрес.

— Да не са змии?

— Ами — отрече той. — Змиите са твърде ценни. Когато бях в Китай, избрах един комплект за иглолечение и си помислих, че би могъл да го изпробваш върху мис Агнес. Ако забиеш игличките не където трябва, стават страшни неща. Та какъв ти е сега адресът?

— Аз съм в нелегалност — обясних му.

— А, по дяволите, Инксуич, знам това. Но на моя бележник можеш да се довериш.

Нямаше как да му откажа, нито да разкрия факта, че никога не съм срещал мис Агнес. Дадох му адреса на апартамента. Той си го записа в малкия черен бележник. Замисли се.

— Знам го този адрес — изрече той, а лицето му още повече заприлича на сушена слива. — Ами да, миналия месец ходих там да прикривам едно убийство. Бяха пребили един тип до смърт. Сетих се! Това е апартаментът на мис Пинч! — Той ме изгледа с искрено изумление. — Исусе! Нима живееш с мис Пинч?

Аз го уверих:

— Държа й юздите здраво.

— Исусе! — възхитено възкликна той. — Май ще трябва да те насъскам и срещу жена ми!

Побързах да го отклоня от тази тема. Не можех на две места да изпълнявам задълженията на расов жребец. А и твърде добре си спомнях гласа на жена му. Ужасно!

— Моля ви, не казвайте на мис Агнес, че живея с мис Пинч.

Бери поклати глава.

— Няма. Инксуич, сигурно имаш твърде лошо мнение за мен, щом мислиш, че говоря с мис Агнес. Да не съм луд. Поне още не са ме освидетелствали, въпреки работата, с която се занимавам.

— Значи ставаме двама — казах аз.

Но това беше лъжа. Да си юрист на „Уолстрийт“ въобще не може да се сравнява по трудност със задълженията на един офицер от Апарата. Излязох от кабинета му.

Бях убеден, че Бери не разбираше колко е сериозно ставащото в Обединените нации. Непременно трябваше да възпра Хелър, преди той да унищожи всичко.

Спрях едно такси и скоро се озовах на „Мес Стрийт“ 42.

Грамадният „Екскалибър“ на Медисън беше оставен пред входа и някакво начинаещо репортерче лъскаше старателно многото квадратни метри хромирана стомана.

Качих се в залата. Точно както подозирах, всички се бяха отпуснали. Вътре се щураха само няколко репортери. Едновременно звъняха едва пет-шест телефона, а половината от петдесетте телетайпни машини не работеха.

Медисън седеше в претрупания си кабинет, метнал крака върху бюрото, с блага усмивка на младежкото, честно и сериозно лице.

— Смит, влезте! — покани ме той. — Седнете. Цял ден не съм ви виждал.

Почувствах се оскърбен. Нима никой никога не забелязваше, че отсъствах седмици, дори месеци?

Изведнъж си спомних, че имам стари сметки за уреждане с него.

— Май не постъпихте много умно, като отпратихте доктор Кроуб — кисело казах аз.

— Фитъс П. Кроуб ли? — засмя се Медисън.

— Да, доктора, когото пъхнахте в лудницата.

— Смит, как можа да ви хрумне такава щуротия?

— Нали повикахте линейка от психиатрията.

— А, разбрах. Вашите хора не се върнаха, за да им обясня. Веднага след като го отведоха, аз се обадих на главния психиатър в „Белвю“. Стори ми се, че Кроуб гори от желание да реже хора, както е с всички психиатри, затова му дадоха собствена лаборатория и отговорна длъжност. Нима си помислихте, че ще похабя толкова ценен човек? Господ да ме пази от такива грешки. Как ще пълним вестниците с ужасии, ако не са психиатрите? Но би трябвало да го поошлайфам малко, преди да го използвам. Смит, трябва по-грижливо да си изпипвате работата. И ми се иска да знаете малко повече за връзките с обществеността. Трудно се работи с аматьори. Нали онзи смахнат „бибипец“ можеше да ме убие. Явно не знаете достатъчно за психиатрите, иначе щяхте да го пратите направо в болницата, а не да го пускате да размахва скалпели срещу колегите ви. Смит, психиатрията е предназначена за обществеността, не за хората с тежест.

Забелязах, че има опасност да бъда смъмрен.

— Стига толкова заяждане — казах му. — По-добре да не си отваряте устата. Уистър подклажда нова сериозна опасност, а вие какво правите? Почти нищо. Историята с Атлантик Сити беше преди седмици, отдавна е издишала…

Медисън рязко смъкна краката си от бюрото. Приведе се към мен и ме зяпна изненадано.

— Издишала ли? Боже, опази ме от непрофесионалисти! През всички тези седмици историята винаги е на първа страница. Постигнахме рекорд! И повечето ми служители сега са в Трентън, щат Ню Джърси, за да раздухат всичко отново!

Той сграбчи огромна пачка изрезки.

— Вижте това! Губернаторът на Ню Джърси съвсем се е побъркал от кражбата на Атлантик Сити! Продължава да твърди, че градът още бил част от щата. А вижте какви бунтове организирахме там — жителите отказват да плащат щатските си данъци. В съда на Ню Джърси се вдига страшна пушилка и щатската полиция арестува Гениалното хлапе, защото е откраднал града. Вижте и това — насила отвеждат Гениалното хлапе в съдебната зала и всички присъстващи мятат по него празни бутилки от уиски, за да обещае, че няма да продаде Атлантик Сити на щата Невада.

Докопа друг лист.

— Ето ги заглавията за утрешния брой!

Погледнах какво щеше да има на първа страница в „Нюйоркски мръсотии“.

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ Е ОБЯВЕНО ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК НА ЦЕЛИЯ ЩАТ НЮ ДЖЪРСИ.

Стъписаният губернатор днес бе принуден да застане лице в лице срещу грубата реалност — не само Атлантик Сити, но и целият щат Ню Джърси може би принадлежат на Дж. Т. Уистър, отскоро прочут като „Гениалното хлапе“.

Самият професор Сгрингър, водещ специалист в света по родословие и семейна история, заяви авторитетно, че Уистър е пряк потомък на вожда Ранкокас от племето Лени Ленапе — част от групата на делауерите, първоначалните собственици на Ню Джърси.

Индианското име Лени Ленапе означава „Първите хора“. И според доктор Егхед, историк на щата, от това „следва непосредственият извод, че значението на името потвърждава претенциите“.

Снощи щатският архивар направи важно признание на среща с журналисти. „В съдебните архиви в Трентън не открихме никакъв акт за прехвърляне на собственост или регистрирана продажба, подписан от вожда Ранкокас или друг представител на племето Лени Ленапе. Следователно можем да стигнем да заключение, че целият щат Ню Джърси все още принадлежи на първоначалните си собственици“.

Преди да дочета репортажа, Медисън го притисна с длан към бюрото. Очите му блестяха.

— Щом бъде публикувано това, на следващия ден Гениалното хлапе ще заповяда да бъдат изритани от щата потомците на белите заселници. Тогава ще замесим в събитията и Бюрото по индианските въпроси и ще уредим нова битка при Ундид Ний, като за всеки убит федерален шериф ще имаме заглавие на първа страница. А другата седмица Гениалното хлапе ще избяга, ограбвайки влак…

Това ме обърка.

— Този влак откъде се взе? Каква връзка има?

Медисън се облегна назад и се усмихна покровителствено. Дори жалостиво.

— Смит, отидете да си проверите паметта. Преди доста време съвсем ясно ви казах, че се опитвам да изградя образ по подобие на Джеси Джеймс. Не си ли спомняте? Това е най-подходящият за целите ни безсмъртен герой. Смит, вие въобще не разбирате същността на връзките с обществеността.

Изтърпях прекалено много за един път.

— Слушайте, Медисън. Дойдох да ви съобщя, че Уистър стои зад тази резолюция, че жените имали право да не бъдат бомбардирани. И съвсем скоро резолюцията ще бъде разгледана от Съвета за сигурност в ООН. Той вече я прокара през Общото събрание, като използваше проститутки вместо агитатори.

— Това истина ли е? — равнодушно попита Медисън.

Гласът ми стана хаплив.

— Да, истина е! И най-добре да поработите над това!

— Няма да стане — отсече Медисън. — Не се вписва в образа му.

— О, Богове! — извиках аз. — Та това е ИСТИНАТА!

Медисън се засмя весело.

— Истината значи? Смит, а какво общо имат връзките с обществеността и истината? Новините днес са развлечение. Попитайте Ен Би Си, Си Би Ес, Ей Би Си, попитайте големите вестници. Те ще ви обяснят. Новините са най-големият източник на забавления в света. Я сега да ви попитам — как можете да забавлявате някого с истината? Това е смешно! Не, Смит, вие и представа си нямате как работят съвременните средства за осведомяване. Оставете това на мен, разбрахме ли се? И тогава ще напишем — 18 пункта, кавички, „МЕДИСЪН ОТНОВО ПОСТИГА УСПЕХ!“, възклицателен знак, затваряме кавичките, край на цитата.

Нищо чудно, че му викаха Дж. Чуруликащото Куку. Махнах се, преди да му изскочи пяна от устата. Дори бесните кучета са за предпочитане пред ухапването на масмедиите.

Но аз не се успокоих. Никой от тях не проумяваше колко опасна беше тази проекторезолюция в Обединените нации. Ако Съветът за сигурност я приеме, Роксентър ще се прости с всички печалби от термоядрения бизнес. Монополът на „Октопус Ойл“ върху продажбите на уран ще стане безполезен. Ломбар ще побеснее. И още по-лошо — мис Симънс ще започне да се грижи за Хелър, сякаш е легендарен герой.

Бях разтревожен!

ВДЪХНОВЕНИЕ!

Ще отида да поговоря с мис Симънс!