Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Делауер (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Survival of the Fittest, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Весела Еленкова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Джонатан Келерман
Заглавие: Оцеляват само силните
Преводач: Весела Еленкова
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: Английски
Издател: ИК ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: Роман
Печатница: „БАЛКАНПРЕС“ ЕАД
Редактор: Цветелина Дечева
Художник: Димитър Стоянов — Димо
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1505
История
- — Добавяне
62.
Разказах на Робин версия, която я потресе и в същото време я успокои. Тя отново можеше да спи спокойно.
Моят сън беше друг въпрос, но след две седмици и аз започнах да се отпускам.
Никога нямаше да забравя преживяването, но знаех, че трябва да се върна към обичайните си занимания. Да приемам пациенти, да се срещам с деца и да пиша доклади. Да храня рибките и да разхождам кучето.
От време на време мислех за Хелена. За нещата, които тя не знаеше… Понякога невежеството е блаженство.
Мислех и за Даниел. Какво ли бе станало с него?
Запълвах часовете. Вършех обичайните неща, защото това можех.
Малкият бял плик, който пристигна един слънчев вторник, беше приятно разнообразие.
Нямаше марка, нито клеймо.
Вътре имаше снимка.
Даниел с красива, слаба жена, горе-долу на неговите години. Беше облечен в бяла риза, черен панталон и сандали, а тя — в широка синя рокля. Беше няколко сантиметра по-ниска от него и имаше къдрави руси коси. Бяха се хванали за ръце.
Около тях имаше три деца.
Прекрасно момиче на около осемнайсет години със смугла кожа, но с руси коси, облечено в маслиненозелена военна униформа и две чернокоси момченца с фланелки, къси панталони и ермолки. По-голямото се усмихваше пакостливо, а малкото изглеждаше сериозно, копие на Даниел. Момичето имаше чертите на Даниел и косите на майка си.
Зад тях имаше каменна стена. Големи, груби, златисти камъни.
Нищо друго.
На гърба бе напечатан адрес:
Пинскер стрийт, Ерусалим, Израел
А отдолу:
Догодина в Ерусалим? Винаги си добре дошъл тук.
Служебният ми телефон иззвъня.
— Търси ви някой си господин Брукър, господин Делауер.
— Свържете ме.
— Докторе? Казвам се Джийн Брукър и съм…
— Знам кой сте, капитане. Срещали сме се… за малко.
— Така ли? Както и да е. Обаждам се да ви предам едно съобщение, докторе. От наш общ приятел. Изпратил ви е нещо и иска да знае дали сте го получили.
— Да. Току-що. Идеално подбран момент.
Мълчание.
— Той ми каза да ви предам, че е добре. Мислел, че сигурно се питате как е.
— Вярно е. Много прозорливо от негова страна.
— Да — рече Брукър. — Той винаги е бил прозорлив.