Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Делауер (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Survival of the Fittest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Джонатан Келерман

Заглавие: Оцеляват само силните

Преводач: Весела Еленкова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издател: ИК ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: „БАЛКАНПРЕС“ ЕАД

Редактор: Цветелина Дечева

Художник: Димитър Стоянов — Димо

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1505

История

  1. — Добавяне

62.

Разказах на Робин версия, която я потресе и в същото време я успокои. Тя отново можеше да спи спокойно.

Моят сън беше друг въпрос, но след две седмици и аз започнах да се отпускам.

Никога нямаше да забравя преживяването, но знаех, че трябва да се върна към обичайните си занимания. Да приемам пациенти, да се срещам с деца и да пиша доклади. Да храня рибките и да разхождам кучето.

От време на време мислех за Хелена. За нещата, които тя не знаеше… Понякога невежеството е блаженство.

Мислех и за Даниел. Какво ли бе станало с него?

Запълвах часовете. Вършех обичайните неща, защото това можех.

Малкият бял плик, който пристигна един слънчев вторник, беше приятно разнообразие.

Нямаше марка, нито клеймо.

Вътре имаше снимка.

Даниел с красива, слаба жена, горе-долу на неговите години. Беше облечен в бяла риза, черен панталон и сандали, а тя — в широка синя рокля. Беше няколко сантиметра по-ниска от него и имаше къдрави руси коси. Бяха се хванали за ръце.

Около тях имаше три деца.

Прекрасно момиче на около осемнайсет години със смугла кожа, но с руси коси, облечено в маслиненозелена военна униформа и две чернокоси момченца с фланелки, къси панталони и ермолки. По-голямото се усмихваше пакостливо, а малкото изглеждаше сериозно, копие на Даниел. Момичето имаше чертите на Даниел и косите на майка си.

Зад тях имаше каменна стена. Големи, груби, златисти камъни.

Нищо друго.

На гърба бе напечатан адрес:

Пинскер стрийт, Ерусалим, Израел

А отдолу:

Догодина в Ерусалим? Винаги си добре дошъл тук.

Служебният ми телефон иззвъня.

— Търси ви някой си господин Брукър, господин Делауер.

— Свържете ме.

— Докторе? Казвам се Джийн Брукър и съм…

— Знам кой сте, капитане. Срещали сме се… за малко.

— Така ли? Както и да е. Обаждам се да ви предам едно съобщение, докторе. От наш общ приятел. Изпратил ви е нещо и иска да знае дали сте го получили.

— Да. Току-що. Идеално подбран момент.

Мълчание.

— Той ми каза да ви предам, че е добре. Мислел, че сигурно се питате как е.

— Вярно е. Много прозорливо от негова страна.

— Да — рече Брукър. — Той винаги е бил прозорлив.

Край