Джонатан Келерман
Оцеляват само силните (17)

17.

Така и не успяхме да танцуваме.

Потърсиха ме по телефона точно когато умувахме над десерта и аз отидох да говоря от бара.

— Обажда се вашата секретарка Нанси, доктор Делауер. Извинявам се, че ви притеснявам, но алармената компания безуспешно се опитва да се свърже с вас от известно време, докато най-сетне измислили да позвънят на нас.

— Алармата се е включила? — Гласът ми звучеше спокойно, но усещах как финото острие на паниката ме пронизва: споменът за нападението на старата къща, която впоследствие изгоря до основи, съвсем не беше толкова далечен.

— Преди около час. Компанията е регистрирала сигнала като прекъсване на веригата при входната врата. Обадили са се в полицията, но може би ще мине известно време, докато изпратят някого.

— Минал е цял час, а полицията още я няма?

— Не съм сигурна. Искате ли да им се обадя?

— Не, благодаря, Нанси. Благодаря, че се обадихте.

— Сигурна съм, че не се е случило нищо страшно, господин докторе. Непрекъснато се случват подобни неща. Обикновено е фалшива тревога.

Преди да се върна на масата, се свързах с Майло в Уест Ел Ей.

— Смятам да се възползвам от приятелството ни — казах. — Какво ще кажеш да пратиш една патрулна кола към къщи?

— Защо? — остро попита той.

Разказах му.

— Сам ще ида. Ти къде си?

— Мелроуз, недалеч от Феърфакс. Тръгваме след минута и ще се видим там.

— Вечеряхте ли изобщо?

— Дори свършихме. Тъкмо щяхме да поръчваме десерт.

— Поръчайте си. Сигурен съм, че е фалшива тревога.

— Сигурно. Но не, дори ако аз съм в състояние да ям, Робин не би могла. Спайк е там.

— А-ха — рече Майло. — Но кой би откраднал точно него?

 

 

Робин се отпусна чак като спряхме пред къщи и заварихме Майло на моравата отпред да ни прави знаци, че всичко е наред. Спайк стоеше до него и Майло изглеждаше като човек, извел кучето си на разходка. Пълен абсурд. Гледката ме накара да се усмихна.

Вратата бе отворена, лампите вътре светеха.

Хукнахме по стълбите. Спайк се дърпаше, Майло го освободи от каишката и кучето ни пресрещна.

— Нали си добре? — Робин го грабна и го целуна. Той я близна в отговор и с поглед ми даде да разбера кое е най-великото куче на света.

Влязохме вътре.

— Като дойдох, входната врата беше заключена — обясни Майло. — Резето беше спуснато и трябваше да вадя ключа си. Нямаше избити прозорци. Нищо не е разхвърляно, а сейфът ви в спалнята изобщо не е докосван. Като че ли е била фалшива тревога. Утре се обади на фирмата и им кажи да дойдат да ти проверят алармата. Само този приятел ме притеснява.

Потърках Спайк зад ушите. Той изръмжа, обърна се и продължи да ближе Робин по шията.

— Иска да окупира твоята дама. Нима ще търпиш това?

Влязохме в кухнята. Робин внимателно се огледа.

— Струва ми се, че всичко е наред. Нека само да проверя бижутата, които държа в тоалетката си.

След миг се върна и каза:

— Още са там. Сигурно е било фалшива тревога.

— И слава богу, защото полицията не ни защити много-много.

— Ти се радвай, че не си получил призовка за фалшива тревога — намеси се Майло.

— Защитавай и призовавай?

— Стига да има печалба.

Робин предложи:

— Хайде да хапнем десерт. Какво ще кажеш за сладолед, Майло?

Той се потупа по корема.

— Ех, по дяволите, не бива — само три лъжици сладолед и само четвърт шоколадов сироп.

Тя се разсмя и отиде да сервира, а Спайк хукна подире й.

Майло потри обувки. Нещо в погледа му ме накара да попитам открил ли е нещо в Ийст Ел Ей.

— Жертвата е хлапе на име Реймънд Ортис. Коефициент за интелигентност 75, наднормено тегло, проблеми с координацията, много слабо зрение, адски дебели очила. Били на разходка от училище в една градинка в източната част на Нютън. Неприятно място, известно като свърталище на банди, наркомани, и така нататък. Теорията е, че се отделил от групата и някой го е отмъкнал. Така и не го открили, но след два месеца маратонките му, пълни със засъхнала кръв, били оставени недалеч от входа на полицейския участък, заедно с изрезка от вестника, където се съобщавало за изчезването. Кръвта е на детето — имало картон в окръжната болница, понеже участвало в изследване върху бавноразвиващи се.

— Господи. Горкичкото дете… В някои отношения този случай толкова напомня на Айрит, но в други…

— Да, зная, че изобщо не е като Айрит. При Айрит — и при Латвиния — имахме тяло, по което нямаше кръв, а тук имаме кръв, но тялото го няма. А кръвта предполага нещо повече от удушаване. Или най-малкото не е било нежно.

— Мразя това определение, Майло.

— И аз. Патолозите са такива безсърдечни копелета, нали?

Замислих се над думите му.

— Но въпреки приликите, имаме две увредени деца, отвлечени от училищна група в парк.

— А какво по-удачно място да отвлечеш хлапе? Парковете и големите търговски комплекси са любимите места за отвличане. А този парк по нищо не прилича на резерват. Никакви следи от животни, никаква дива растителност. Типична градска градинка — зле поддържана, пълна с бездомници и наркомани, натъркаляни по тревата.

— И те водят там децата на разходка?

— Не на разходка, боядисвали училището и те искали да ги изведат, за да не дишат боя. Тази градинка се намира на няколко пресечки от сградата. Водели ги там всеки ден.

— Цялото училище ли?

— По няколко класа. Реймънд бил заедно със специалния клас, в който учел и който бил разпределен с първи и втори клас.

— Значи наоколо е имало множество по-малки деца, но убиецът е избрал Реймънд. И като няма дива растителност, къде се е прикривал?

— Зад обществената тоалетна растат няколко големи дървета. Най-логичният сценарий е следният: Реймънд отива до тоалетната и е завлечен в някоя от кабинките. Или е убит на място, или обездвижен. В тоалетната не открили кръв от него, но може да е убит чисто и кръвта в обувките да е взета по-късно. Каквото и да се е случило, никой не е видял.

— Нямало е негова кръв? Това значи ли, че е имало нечия чужда?

— Както ти казах, там се навъртат наркомани, които се боцкат в кабинките. Цялата постройка била в петна. Отначало помислили, че е следа, но нито едно не отговаряло на неговата кръв. Задържали пробите, в случай че се появи съответствие, но защо пък другият човек да е кървял? Свалили и отпечатъците на няколко квартални безделници, но те имали сигурно алиби, а и никой нямал досие за педофилия и сексуално насилие.

Като си представих момченцето, затиснато в гнусната кабина, стомахът ми се сви.

— И как го е изнесъл от парка?

— Паркингът е на десетина метра зад тоалетната, а там растат дърветата, които са послужили като идеално прикритие. Ако колата на онзи нещастник е била наблизо, може да е занесъл Реймънд, да го е хвърлил вътре и да е отпътувал.

— По кое време на деня се е случило това?

— Късно сутринта. Между единадесет и дванадесет на обед.

— Посред бял ден. Също като Айрит — адски нагло… Казваш, че Реймънд бил пухкавичък. Колко е тежал?

— Към петдесет и пет килограма. Но е бил нисък. Един и тридесет и пет.

— По-тежък от Айрит. Значи и този убиец е бил силен. Как водят случая?

— Отворен, но следата е съвсем изстинала и за цяла година не са попаднали на нищо. Разследването води един по-възрастен човек на име Алварадо, който е много добър и много методичен. Започнал е като нас с Айрит: първо разпитал маниаци с досие. Освен това разпънал на кръст бандитите от градинката. Те казали, че никога не биха наранили бедно нещастно детенце — което е чиста лъжа, непрекъснато убиват бедни нещастни дечица по тъмните улички. Но Реймънд бил известно хлапе, защото по-големите му братя са гангстери във Ватос Локос, а преди това и баща им е бил. Това е район на ВЛ и семейството е уважавано.

— А това не е ли възможен мотив? — предположих. — Вътрешна кавга в бандата и Реймънд като послание до Ватос? Може бащата или братята да са се скарали не с когото трябва. Или пък са се забъркали в търговията с наркотици.

— Алварадо е проучил. Преди време бащата лежал няколко години на топло, но сега е чист — работи като тапицер в центъра — а братята са нископоставени нещастници, които не са подчертано агресивни. Разбира се и те като всичките си другарчета се друсат, но не са голяма работа и доколкото е успял да разучи Алварадо, не са се карали с никоя важна клечка. А и ако е било вътрешна разправия, е щяло да последва отмъщение. На Алварадо още от самото начало му звучи като сексуално престъпление — заради парка, тоалетната и обувките. Казва, че това било да ги подразнят — някой изперкал юначага, който иска да покаже за сметка на полицията колко е хитър. Звучи ли логично?

— Напълно логично — отвърнах аз, припомняйки си правилото, което бях чул същия следобед от доктор Лейман: „Не е достатъчно аз да успея. Ти трябва да се провалиш“.

— Да-а, твърде нагло. Арогантно копеле. А изрезката ми звучи сякаш е искал да каже, че изпитва крайно задоволство от факта, че вече е известен и се надява да раздвижи нещата.

— Много шум ли се е вдигнал около отвличането?

— Няколко кратки статийки в „Таймс“ и няколко по-големи в „Ел Диарио“. Между другото, на Латвиния Шейвър не й отделиха толкова внимание. Тия пиявици я почетоха с един-единствен тридесетсекунден материал в късните новини и не последва продължение.

— Което повдига един въпрос. Мога да разбера как убива Айрит, за да стане популярен, но защо пък Латвиния?

— Именно. Не откривам достатъчно прилики и затова ми се струва, че става дума за три отделни случая.

— А имало ли е развитие след появата на обувките?

— Не. Алварадо изобщо не е известил медиите.

— Защо?

— За да има скрит коз, ако мръсникът изобщо бъде заловен. Попитах го за DVLL, но не му говореше нищо. Значи онова листче вероятно е било боклук.

— Три отделни случая — повторих.

— Не си ли съгласен?

— Не. Още не. Но приликите трябва да се отчетат: все увредени тийнейджъри, в случаите с Айрит и Реймънд подбрани от голяма група, а в случая с Латвиния — от множеството други момичета на улицата. Представям си все един и същ психопат: самодоволен, педантичен, достатъчно самоуверен да отвлече жертвата посред бял ден и да я остави на обществено място, например в училищен двор. На два пъти оставя тялото на открито, а в третия случай — телесен сурогат, пълните с кръв обувки. Потаен, но ексхибиционист. Погълнат от себе си. Което не е задълбочен анализ, понеже всички психопати са обсесирани от собствената си личност. Те са като сладки от една и съща форма: все същото желание за власт, все същия нарцисизъм, все същата необходимост от изкуствена възбуда и пълно пренебрежение към другите.

— Като знаеш един, все едно си ги видял всичките, а?

— Що се отнася до вътрешната им мотивация, това твърдение е вярно. От психологична гледна точка това са едноизмерни, банални, отегчителни хора. Помисли си за всичките гадини, които си прибрал на топло. Да си срещнал някой изключително забележителен?

Той се замисли.

— Всъщност не съм.

— Емоционални черни дупки — продължих аз. — Няма никой. Техниките им се различават, защото си имат индивидуални изкривявания. То не е просто М. О.^[1], защото убиецът може да промени подхода, ако той не носи за него психологическа значимост, и въпреки това да има своя запазена марка.

— А-ха, сблъсквал съм се с подобно нещо. Изнасилвачи, които използват ту нож, ту пистолет, но които говорят на жертвата винаги едни и същи неща. А в нашия случай забелязваш ли запазената марка?

— Просто увредени деца с различни проблеми. Предполагам, че това издава някакво извратено разбиране за евгеника — нещо като отстраняване на слабия добитък за клане. Въпреки че основният мотив си остава психосексуален. Дай ми лист и молив.

Седнах на масата, начертах таблица и запопълвах отделенията, а Майло заничаше над рамото ми.

	Реймънд	Айрит	Латвиния
Възраст	13	15	18
Пол	М	Ж	Ж
Етническа принадлежност	латиноамериканец	еврейка	негърка
Метод на местопрест.	Няма кръв — възможно удушаване	ръчно удушаване	обесване
Под юрисд. на	Нютън	Уест Ел Ей	Саутуест
Местопрест.	парк	парк	училищен двор
Време на денонощието	сутрин	следобед	нощ
Увреждане	увреден	увредена	увредена
силно	глуха	наркотици
късогледство
несръчен
Поза	(показност)	(показност)	(показност)
педантичност на престъплението

— Звездичките показват съвпаденията, така ли? — попита Майло.

— Да.

— А защо да съвпадат по националност?

— Членове на малцинства.

— Убиец расист?

— Това се връзва с евгениката. Както и фактът, че и трите деца са били съвсем леко увредени и са функционирали много добре. Тийнейджъри. Тоест, способни да се размножават. Той си казва, че прочиства генния набор, а не е просто някакъв си похотливец. Което обяснява защо не насилва жертвите.

— Той. Значи е един и същ убиец?

— Хипотетично.

— Обикновено убийците избират жертви от своята раса.

— Общото твърдение бе, че винаги избират жертви от своята раса, докато не взеха да изникват надрасови серийни убийци. А убийството и изнасилването от години се използват като оръжия в етническата война.

Той прегледа таблицата.

— Парк и училище.

— И двете са обществени места, където се събират деца. Не мога да се откажа от идеята, че в начина, по който Латвиния бе захвърлена в училищния двор, се криеше някакво послание. Може би целта е била да изплаши учениците на следващата сутрин — да разшири границите на насилието.

— Отстранява слабите. — Майло поклати глава.

— Това беше просто предложение в подкрепа на аргумента.

Той взе таблицата и прокара пръст по средата.

— Честно казано, Алекс, забелязвам само частични съвпадения, но почти нищо не е еднакво при всички. И защо един убиец ще извършва престъпление в три различни района?

— А какъв по-добър начин да остане незабелязан? Така шансът да се установи връзка между трите убийства е много по-малък, защото колко често се засичат детективите от различните управления? Освен това може би е част от тръпката: като убива в целия град, разширява обсега си на влияние. Управлява града, така да се каже.

— Кралят Убиец от Ел Ей. — Той се намръщи. — Добре, да приемем в подкрепа на аргумента хипотезата, че има само един убиец. Реймънд е отвлечен цяла година преди Айрит, а Латвиния — три месеца по-късно. Ти казваш, че действа, воден от подсъзнателен импулс. Но интервалите изобщо не са равни.

— Ако приемем, че между Реймънд и Айрит не е имало други убийства. Но дори и да е нямало, при подобни убийства нагонът често се стимулира с увеличаването на жертвите. Освен това е възможно да е убивал извън града. Но да приемем, че действа само на територията на Ел Ей и Реймънд е бил първата му жертва. Въпреки цялата си наглост вероятно се е разтревожил и е трябвало да изчака, за да види какво ще излезе от следствието. А когато е разбрал, че нищо не става, е оставил обувките. И понеже на това не е било обърнато достатъчно внимание, е набелязал нова жертва. На сигурно място — в резервата. И с този успех е добил достатъчно самоувереност, за да потрети още по-скоро.

— Което означава, че следващата жертва ще е съвсем скоро. — Пъхна ръце в джобовете си и закрачи из стаята.

— Има и друго. Ако Реймънд е първата жертва, убиецът може да е прибрал някъде тялото, за да го използва. Пазил го е два месеца, а след това е решил, че повече не му трябва. Или — колкото и да е противно — че повече не може да се използва. Тогава се е отървал от него, запазвайки обувките и кой знае още какво за спомен. Тогава може би все още е искал да се откаже. Но след време обувките вече не са можели да му служат като сексуален стимул и ги е оставил пред Нютънското управление заедно с изрезката, за да изпита отново тръпката на силата. Но и това е действало само временно и е пристъпил към следващата жертва. Обикалял е града, търсейки друго подходящо открито място. Което напомня за убийството на Реймънд, но е достатъчно различно, за да не се създава впечатлението, че са прекалено еднакви.

Майло спря.

— Първо момче, а после момичета?

— Сексуалният му нагон е амбивалентен. Не забравяй, че той не спи с тях. Тръпката се крие в дебненето и залавянето. Затова е отвлякъл Реймънд, но не и Айрит или Латвиния. Тогава вече е бил много по-слабо импулсивен и вече е знаел кое наистина го възбужда.

— Имаш право, докторе.

— Нали затова ми плащаш. Когато ми платиш.

Той тропна с крак и огледа килима.

— Не зная, Алекс. Хитроумна теория, но въпреки това съществуват прекалено много разлики.

— Сигурен съм, че си прав. Но ето и нещо друго: и трите деца са били убити на публично място. Може би защото убиецът — или убийците — смята това за еротично. Или пък няма достъп до подходящо закрито място.

— Бездомен?

— Не, съмнявам се. Продължавам да си го представям с кола, от средна класа, спретнат и чист. Напротив, мислех си точно обратното: семеен мъж, който външно води здравословен, конвенционален живот. Може би има съпруга или пък живее с приятелката си. Дори има деца. Приятна и уютна домашна обстановка, която изобщо не е подходяща за игри с мъртво тяло.

— А микробус? Знаеш колко си падат тия гадове по микробуси.

— Един бус може да свърши работа, но рано или късно ще трябва да се почисти. И ако съм прав за семейството и работата, ще се наложи да е по-рано.

— Но работата му не е с твърдо работно време от девет до пет, Алекс, защото очевидно може да излиза през деня.

— Вероятно не. Програмата му е гъвкава. Сигурно работи за себе си, като независим предприемач. Или пък на редуващи се смени. Може би е униформен. Някакъв техник, или от поддръжката на парка. Охрана. Аз бих сравнил списъка на служителите от резервата и парка, където е бил убит Реймънд. Ако попаднеш на някой, който се е преместил от Ийст Ел Ей в Палисадите, го извикай на подробен разпит.

Той измъкна бележника си и си записа нещо.

— И продължавай да търсиш други увредени жертви. В другите управления…

Робин влезе с трите купи и ги остави на масата. Майло сгъна таблицата, която му бях начертал и я пъхна в бележника си.

— Заповядайте, момчета. За теб, Майло, с шоколадов сироп, но имаме само ванилов сладолед.

— Няма проблем — отвърна той. — Достойнството на простотата.