Джонатан Келерман
Оцеляват само силните (32)

32.

В седем и трийсет сутринта стоях пред вратата на биомедицинската библиотека, когато отвориха. Още не се бях разсънил. Изкъпах се, но не се избръснах. В устата си още усещах вкуса на набързо изпитото кафе.

Работих два часа и намерих само една справка за групата на име „Мета“. Но това беше достатъчно.

Репортаж от преди три години, написан в местния „Дейли Нюз“.

УВОДНА СТАТИЯ НА ГРУПА ЗА ГЕНИИ ПРЕДИЗВИКВА ПОЛЕМИКА

Ню Йорк — Статия в подкрепа на селективното размножаване с цел подобряването на генетичния произход, както и безболезнено умъртвяване на хората със забавено умствено развитие, публикувана от група самоопределили се гении, предизвика полемика сред членовете на организациите, защитници на социалното равенство, и привлече необичайно голямо внимание към тази клика. „Мета“, малко известен клуб в Манхатън, основан преди десет години, за да предоставя информация за творческите способности и надареността, сега е обвинен във фашизъм. Статията под обстрел е написана от Фарли Сангър, директор на „Мета“ и адвокат, в „Откривател“, бюлетинът на групата. Сангър призовава към „нова утопия“, основаваща се на „обективно измерени интелектуални способности“ и поставя под въпрос ползата от осигуряване на специализирано образование и други услуги, включително медицински грижи, за хората с недъзи и забавено умствено развитие, които окачествява като месо без мозък. Освен това Сангър е на мнение, че онези, които не са в състояние да разсъждават и да се грижат за себе си, не са човешки същества, следователно, не се вместват в рамките на конституционалната защита на закона. „Един резултатен аналог в социалната политика — твърди той, — би бил законът за защита на животните. Така както стерилизацията и евтаназията се смятат за хуманна политика към котките и кучетата, същото би трябвало да важи и за онези «псевдочовешки» организми, чийто генетичен строеж ги прави неспособни да постигат интелектуални цели“. Уводната статия, публикувана преди няколко месеца и останала незабелязана досега, предизвика предсказуема враждебна реакция от страна на защитниците на хората с умствени увреждания. „Това е обикновен, чист фашизъм — заяви Бари Ханиган, председател на Дружеството за защита на децата. — Грозни изявления, напомнящи за нацистка Германия.“ Маргарет Еспозито, директор на фондация „Деца с особености“, организация за защита на децата със забавено умствено развитие, каза: „Работим толкова усилено, за да заличим дамгата, свързана с изоставането в умственото развитие, а накрая четем такива публикации. Само мога да се надявам, че става дума за някаква незначителна група и разумните хора ще бъдат възмутени“. Подобни настроения бяха изразени и от свещеници, учени по социология и юристи. „Осъждам написаното — каза монсиньор Уилям Бинчи от Манхатънската епархия. — Църквата мисли, че единствено Господ трябва да си играе на Господ.“ Хелга Крейнпул, редакторът, отговорен за публикуването на статията в „Откривател“ и специалист по ценни книжа от Уолстрийт, остана невъзмутима след тези коментари. Признавайки, че есето на Сангър съдържа „нецензурни фразеологични изрази и авантюристични схващания“, Крейнпул не ги оспори и се позова на свободата на словото и на „правото на читателите да получават достъп до широк спектър от мнения. Две от характеристиките на много умните хора са готовността да поемат отговорни рискове и неутолимата любознателност. Ние не сме за всеки, нито твърдим подобно нещо. Ще продължим да правим всичко, което е по силите ни, за да стимулираме и предизвикваме чрез свободна размяна на идеи“. Свързахме се с автора на статията, но господин Сангър не пожела да даде коментар, освен: „Написаното говори само по себе си“. Той и Крейнпул отказаха да съобщят имената на другите членове на „Мета“, а редакторката окачестви групата като „малка и селективна“. Лорънс Ланин, председател на Манхатънския клон на по-известната организация на хора с висок коефициент на интелигентност „Менса“, описа „Мета“ като „един от нашите по-смахнати подражатели. Има много такива групи, но те рядко оцеляват“. Според него членовете на „Мета“ не са повече от няколко десетки. Източници разказват, че членството в „Мета“ се определя от резултатите от измислен от тях тест за интелигентност и е по-селективно, отколкото в „Менса“. Когато го попитахме дали членовете на „Менса“ споделят възгледите на Сангър, Ланин отговори: „Мога да говоря само за себе си и аз лично ги намирам за възмутителни“.

Направих фотокопие на статията и потърсих в телефонния указател номера на „Мета“. Нямаше такъв. Голяма изненада.

По какъв начин набираха членове?

Подражатели на „Менса“… Номерът на по-известната група фигурираше в указателя. Намираха се в западната част на Лос Анджелис. Нямаше адрес.

На телефонния секретар бяха записани часът и мястото на следващото събиране. Оставих съобщение.

— Казвам се Ал и съм от Източното крайбрежие. Има ли „Мета“ клон тук? — попитах аз и оставих служебния си номер.

После се обадих на Майло.

— Само една статия? — учуди се той.

— Да.

— Може би Понсико е членувал в този клуб. Вероятно Шарави ще може да намери нещо в компютрите си.

— Ще му се обадиш ли?

— Той ми се обади. В седем сутринта. Трябва да му пиша червена точка за трудолюбие. Работил цяла нощ. Свързал се с полицаи от други страни и с познатите си в Израел. Нищо. Мисля, че каза истината. Познавам онзи отегчен тон в гласа му. Сега, след като разполагаме с име, може би Шарави ще узнае нещо. Ще уредя среща у тях за днес следобед, но преди това трябва да обядвам с първата приятелка на Малкълм Понсико. Сали, учената, която изгаря от желание да говори за Зина, чиновничката. Сега работела в Шърман Оукс, затова ще се срещнем в италианския ресторант на ъгъла на Вентура и Удман. В настроение ли си да хапнеш спагети?

— Нещата, които чета напоследък, убиват апетита ми, но компанията ми се струва интересна.