Джонатан Келерман
Оцеляват само силните (21)

21.

Тя тъжно се замъкна до вратата, прибра се вътре и заключи.

С Майло се върнахме при колите.

— Обожавам работата си — отбеляза той. — Особено тези жизнерадостни и леки мигове. — Бе сгушил торбата на огромните си гърди.

— Горката жена — отвърнах. — Мъчно ми е и за двамата.

— Като че ли отношенията им не са особено розови.

— Трагедиите обикновено развалят отношенията.

— Други прозрения?

— Относно?

— Относно нея, тях.

— Той се опитва да я защити, а тя не иска да бъде защитавана. Най-стандартен мъжко-женски стереотип. Защо?

— Не зная… само как говореше, че е луда, примитивна. Тя е… нещо в нея ме накара да се запитам дали нямат нещо наследствено.

Аз се опулих насреща му.

— Както ти казах, все жизнерадостни и леки мигове, Алекс.

— Издебнала е собственото си дете в парка и го е удушила?

— И то нежно… или например приятелят й, такива съм ги виждал много: той завързва връзка, децата му пречат — но не, не я подозирам. Просто по инерция ми идват грозни мисли. — Отпусна ръка и торбата се люшна. — Виждал съм толкова деца, убити от мамичка. Не мога да работя ефективно, ако пренебрегвам сенките.

— Прав си — подкрепих го. — Моята версия е, че е била изложена на свръхголямо напрежение — жена на дипломат и така нататък — и нервите й не са издържали. Сигурно преди е умеела да изглежда весела, да потиска тревогите, а сега е пратила всичко по дяволите.

Той отново погледна дрехите.

— А как ти се струва фактът, че ги е пазила през цялото това време?

— Това е за нея нещо като параклис. Има какви ли не. Знаела е, че съпругът й ще се засегне и го е направила тайно, но сега рискува да предизвика неодобрението му, за да ни съдейства.

— Ще се засегне. Тя говореше за културата си. Може би в противовес на неговата? Мароко срещу държавата откъдето е той?

— Вероятно. Прилича на европеец. Когато бях на частна практика, имах няколко пациенти евреи и изникна проблемът изток-запад. Със създаването на Израел всички евреи са се оказали в общ кюп, а това може да породи конфликт. Помня едно семейство, което се намираше в противоположната ситуация. Съпругът беше от Ирак, а жената — от Полша или Австрия. Намираше я за студена, тя пък го смяташе за суеверен. Може би госпожа Кармели не иска господинът да смята, че се занимава с първобитни ритуали. Сигурно просто е знаела, че ще бъде отвратен от идеята с дрехите. Каквато и да е причината, изобщо не се поколеба да ти каже за тях.

— Едно е сигурно — ще разпитам съседите. Кармели ще побеснее, но да става каквото ще. Най-много ситуацията да се влоши още повече, тогава ще ме сменят и някой друг ще трябва да се чувства безполезен.

Огледах улицата. На тротоара бе останал само микробусът на електрическата компания.

— Наистина ли смяташ да правиш нови лабораторни тестове?

— Може би. Всяко нещо с времето си.

Срещнахме се в участъка на Уест Ел Ей, на горния етаж, в детективския му кабинет, където сега бе относително тихо и празно, с изключение на един-единствен детектив — една тъмнокожа, която попълваше формуляри. Като че ли изобщо не забеляза как Майло седна на металното си бюро, разчисти листата и постави найлоновия плик до купчина бележки, затиснати с телбод. Прегледа листчетата и ги остави на бюрото. После сложи хирургически ръкавици и отвори торбата.

Първо извади панталоните, обръщайки джобовете наопаки. Джинсите издаваха миризма на пръст, мъх и химикали.

Бяха празни.

Като обръщаше панталоните, ми показа много бледи кафяви петна, които не бях забелязал.

— Кал от мястото, където е лежала на земята.

Отново сгъна дрехата спретнато, извади бялото чорапче, после и другарчето му, сетне бели памучни гащички на розови цветенца, чието дъно беше отрязано.

— Изследвали са за семенна течност — промърмори Майло.

После дойде ред на гуменките. Майло извади стелките и разгледа обувките, отбелязвайки:

— В обувките на онова дете Ортис кръвта направо се е набивала на очи, но все пак да проверим — четиридесет и първи номер, произведени в Макао, nada, няма кръв, каква изненада.

Белият памучен сутиен го накара да се поколебае за миг, преди да извади последната дреха — обточената с дантела бяла тениска, която бях видял на снимките. Отпред беше чиста, но на гърба беше изцапана със същите кафяви петна. Имаше две джобчета.

Майло разтвори едното с пръсти, погледна вътре, после надникна и във второто и извади правоъгълно листче.

— А-ха, доктор Шерлок, попаднахме на някаква следа — „Инспектирано от номер 11“.

После обърна хартийката и ченето му увисна от почуда.

В средата спретнато бяха напечатани четири букви: DVLL.