Нора Робъртс
Искрени лъжи (8)

Седма глава

Джулия изпрати Брандън на училище, благодарна, че е закътан в дискретното черно волво, управлявано от Лайл. С него щеше да бъде в безопасност.

Разбира се, нямаше защо да се тревожи. През цялата безсънна нощ непрекъснато си го бе повтаряла. Няколко глупави анонимни бележки не могат да й навредят — нито пък на Брандън. Но все пак щеше да й олекне, ако веднъж разнищи тази история. Смяташе да се заеме с това веднага.

Мислите й се отклониха към странното чувство, с което наблюдаваше как малкото й момченце се отдалечава към своя свят на класни стаи и игрища, докъдето влиянието й не стигаше.

Щом колата се изгуби от погледа й, тя затвори вратата и ранният утринен хлад остана навън. Чуваше веселото припяване на Кийкий в тон с радиото, докато чистеше в кухнята. Приятни звуци — тракане на съдове и младежки въодушевен глас, съревноваващ се с неподражаемия вокал на Джанет Джаксън. Джулия не искаше да признае, че й действаха окуражително, защото й напомняха, че не е сама. Занесе полупразната си чаша в кухнята, за да си налее още кафе.

— Закуската беше страхотна, госпожице Съмърс. — Вдигнала косата си на висока опашка, която палаво подскачаше, Кийкий бършеше плота с влажна кърпа и кракът й отмерваше такта на следващото парче в радиокласацията. — Не съм си представяла, че жена като вас може да готви и да прави всичко останало.

Още сънена, Джулия доля чашата си с кафе.

— Защо като мен?

— Ами, прочута и така нататък.

Джулия се засмя. Беше толкова приятно да се отърси от смътната си тревога.

— Почти прочута. Или може би наистина прочута след снощното събитие.

Кийкий ококори сините си очи и със светнало, току-що умито лице, въздъхна.

— Върховно ли беше?

Двете жени стояха в слънчевата кухня, но никоя от тях не говореше за културното събитие, почетено от толкова звезди. А за един конкретен мъж.

Джулия си спомни как бе танцувала с Пол, как се бе събудила от неистова възбуда и бе усетила устните му върху своите. Да, и как желанието му бе запулсирало и в нея с такъв прадревен ритъм, какъвто не съществуваше в никой музикален запис.

— Беше… необичайно.

— Господин Уинтроп е страхотен, нали? Щом го заговоря, устата ми пресъхва и дланите ми се изпотяват. — Тя притвори очи, докато изпираше кърпата. — Направо подлудявам.

— Той е от мъжете, които бият на очи — каза Джулия и гласът й едва не я издаде при това мъгляво определение.

— Вие нищо не знаете. Жените са щури по него. Досега никога не се е вясвал тук с една и съща два пъти. Ама нормално, нали градът ни е като гигантски бардак!

— Хмм. — Джулия възприемаше по друг начин мъжете, които безразборно сменят партньорките си. — Изглежда много привързан към госпожица Бенедикт.

— Така е. Мисля, че е готов на всичко за нея — освен да се ожени и да я дари с внучета, за които тя копнее толкова силно. — Кийкий разтърси ръка и намести тънките гривни около китката си. — Госпожица Би трудно се връзва с образа на баба.

Не „трудно“. По-скоро би било „абсурдно“, помисли си Джулия.

— Откога работиш при нея?

— По документи от няколко години, макар че на практика съм на разположение, откакто се помня. Леля Доти ми даваше да идвам през почивните дни и през лятната ваканция.

— Леля Доти ли?

— Травърс.

— Травърс?! — Джулия едва не се задави с кафето, никога не би й хрумнало, че нацупената, подозрителна икономка може да има нещо общо с чистосърдечната Кийкий. — Тя ти е леля?!

— Да, по-голямата сестра на баща ми. Травърс е нещо като псевдоним. Мисля, че през петдесетте се е снимала в киното. Но без особен успех. Работи при госпожица Би от цяла вечност. Не е за вярване, но са били омъжени за един и същи човек.

Този път Джулия предвидливо дръпна чашата с кафе от устата си, преди да отпие.

— Моля?

— Антъни Кинкейд — поясни Кийкий. — Нали го знаете режисьора. Леля Доти първа се е омъжила за него — Погледна към часовника и моментално се отдели от плота, където се бе облегнала. — Олеле, трябва да вървя! Имам час в десет. Втурна се към дневната да си вземе чантата с учебниците. — Утре ще дойда да сменя бельото. Може ли да доведа братчето си? Той гори от нетърпение да се запознае с Брандън.

Джулия кимна, опитвайки се да включи.

— Разбира се. Ще се радваме да дойде.

Кийкий пътьом хвърли една усмивка през рамо и забърза към вратата.

— Да видим дали ще говорите така, като постои няколко часа.

Вратата още не се беше затръшнала и Джулия вече си блъскаше главата над чутото. Антъни Кинкейд. Значи тази заядлива лоена топка е бил съпруг и на неотразимата Ив, и на мълчаливата икономка. Любопитството я накара да се втурне през дневната към своя временен кабинет, за да разрови справочниците. Няколко минути мърмори и руга, защото никога не можеше да намери каквото й трябва.

Ще се стегне, непременно ще се стегне, закле се тържествено пред светеца, който сигурно бдеше над отнесеното писателско племе. Веднага щом задоволи любопитството си, ще отдели цял час — е, добре де, петнадесетина минути, — за да сложи всичко в ред.

Клетвата явно подейства. Хвърли се с победоносен вик и веднага направи справка в „Кой кой е“^[1].

„Кинкейд, Антъни. Роден в Хакънсак, Ню Джързи, на 12.12.1920 г.“ Джулия прескочи абзаца с изявите, успехите и провалите му. „Женен за Маргарет Брустър, 1942. Две деца, Антъни-младши и Луиз. Разведени, 1947. Женен за Дороти Травърс, 1950. Едно дете, Томас, починало. Разведени, 1953. Женен за Ив Бенедикт, 1954. Разведени, 1959.“

Имаше още два брака, но те не интересува Джулия. Беше далеч по-занимателно да размишлява за странния триъгълник. Дороти Травърс — името й навяваше някакъв смътен спомен — е била омъжена за Кинкейд в продължение на три години и му е родила син. Точно една година след развода Кинкейд се е оженил за Ив. А сега Травърс работеше при Ив като икономка.

Как беше възможно две жени, делили един мъж, да живеят под общ покрив?

Смяташе да зададе този въпрос. Но най-напред щеше да покаже на Ив анонимните бележки, които бе получила, за да види реакцията й и евентуално да получи някакво обяснение. Джулия бутна справочника настрана, забравила за пазарлъка с многострадалния светец.

Петнадесет минути по-късно Травърс отвори вратата на къщата. Вглеждайки се в нейното намусено, мрачно лице и трътлеста фигура, Джулия се почуди как е могла да привлече същия мъж като поразителната, изящна Ив.

— В салона — измърмори Травърс.

— Моля?

— В гимнастическия салон — повтори икономката и я поведе напред с обичайния си навъсен вид. Сви в лявото крило и пое по дълъг коридор с безброй богато украсени ниши, във всяка от които бе поставена по една скулптура на Ерте^[2]. Вдясно имаше широк сводест прозорец, обърнат към централния вътрешен двор, където Джулия забеляза градинаря, с гумени ботуши и шумозаглушители, внимателно да подрязва храстите, придавайки им най-различни причудливи форми.

Коридорът завършваше с дебели двойни врати, ярко боядисани в смайващ синьозелен цвят. Травърс не почука, а направо бутна едното крило. Навън се понесе гръмка, ритмична музика, разнообразявана от непрестанните ругатни на Ив.

Джулия никога не би употребила такова скромно определение за помещението като „гимнастически салон“. Въпреки набора от уреди, шведските стени, огромните огледала в единия край и балетния трапец, то изглеждаше изискано. По-скоро гимнастически дворец, размишляваше Джулия, вперила поглед във високия таван, изрисуван със симетрични фигури в стил „арт деко“. Светлината струеше през стъкления покрив и отразена в цветните витражи, се пръскаше във всички нюанси на дъгата. Не, не дворец, поправи се Джулия. Цял храм, издигнат в знак на преклонение пред самодоволното божество на физическите напъни — потта.

Подът бе покрит с лъскав паркет, а покрай една от стените се виеше мокър бар от блестящо матирано стъкло, снабден с хладилник и микровълнова фурна. Музиката гърмеше от мощна стереоуредба, оградена от саксии с бегонии и гигантски фикуси.

Непосредствено до Ив, която правеше упражнения за краката върху една лежанка за вдигане на тежести, бе застанал самият господин Мускули. При вида му Джулия ахна и се вцепени. Сигурно беше почти два метра — северен бог, чието бронзово тяло изпълваше до пръсване изрязаното трико. Тънката бяла лента по средата се спускаше до под пъпа и разкриваше лъщящите от пот гърди, после се плъзгаше надолу към хълбоците и впивайки се високо над тях, изваждаше на показ мускулест и стегнат задник.

Златисторусата му коса бе прибрана отзад на опашка, езерносините му очи се усмихваха окуражаващо на Ив, която сипеше ругатни, докато въздухът сякаш се нагорещи и почервеня от тях.

— По дяволите всичко това, Фриц!

— Още пет, красиво мое цвете — каза той с безупречно мелодично английско произношение, което извика в ума на Джулия студени езера и планински потоци.

— Ще ме убиеш.

— Ще те направя силна. — Когато тя с пухтене направи последното упражнение, той постави огромната си лапа върху бедрото й и го стисна. — Мускулите ти са стегнати като на тридесетгодишно създание. — После потупа нежно задните й части.

Плувнала в пот, Ив се строполи от умора.

— Ако остана жива, ще те ритна право в гигантския чатал.

Той се изхили, отново я потупа и се усмихна на Джулия.

— Здравей!

От своя страна тя едва успя да преглътне слюнката си.

Последната закана на Ив я беше накарала да погледне към споменатото място и да се убеди с очите си, че определението напълно отговаряше на истината.

— Извинявайте. Не искам да ви преча.

Ив успя да отвори очи. Ако имаше сили, сигурно щеше да се изхили. На повечето жени им увисваха ченетата и зяпаха като ударени, щом зърнеха Фриц. Радваше се, че Джулия не правеше изключение.

— Слава Богу, Травърс, донеси ми нещо много студено и сложи арсен на този приятел тук.

Фриц отново се изсмя, гръмко и весело, напук на ругатните, бълвани от Ив.

— Разхлади се малко и ще се заемем с ръцете ти. Нали не искаш кожата им да провисне като на пуйка?

— Мога да дойда по-късно — обади се Джулия, когато Ив се обърна по корем.

— Не, остани. Той почти приключи с изтезанието. Нали, Фриц?

— Почти. — Взе питието, донесено от Травърс, и го гаврътна на един път, още преди да е стигнала до вратата. Докато Ив си попиваше потта с хавлия, той изучаваше Джулия. Погледът му я накара да се почувства неловко. Очите на Брандън светваха по същия начин, когато му даваше топче мек пластилин. — Имате хубави крака. Гимнастика ли правите?

— А, не. — Ужасяващо признание за Южна Калифорния, помисли си Джулия. Хората ги бесеха и за по-дребни неща. Зачуди се дали да се извини, но той се приближи към нея и заопипва ръцете й. — Чакайте, ама…

— Слабички ръце.

Долната й устна увисна, когато прокара ръце по корема й.

— Добре. Може да ви оправим.

— Благодаря. — Пръстите му бяха като от желязо и тя не искаше да го дразни. — Но нямам никакво време.

— Трябва да намирате време за тялото си — отговори той с такъв сериозен тон, че тя едва не се изсмя. — Елате в понеделник и ще започнем.

— Наистина не смятам…

— Чудесна идея! — намеси се Ив. — Мразя да ме тормозят без компания. — Тя направи кисела физиономия, когато Фриц окачи тежестите върху уреда за укрепване на мускулите на ръцете. — Джулия, седни. Тъкмо ще ми говориш и ще ме отвличаш от страданията.

— Да имаш да вземаш в понеделник — измърмори Джулия.

— Моля?

Тя се усмихна на Ив, която заемаше следващата стойка за мъчение.

— Чудех се дали времето ще се задържи такова.

Ив, която я бе чула много добре първия път, само повдигна вежди.

— Точно това ми се счу. — Ив се намести, пое си дълбоко въздух и започна да вдига тежестите към центъра на тялото си и да ги изтласква навън. — Добре ли прекара снощи?

— Да, благодаря.

— Колко е учтива. — Ив се усмихна на Фриц. — Няма да те ругае.

Джулия гледаше как мускулите на Ив се свиват и разтягат. Потта отново изби по тялото й.

— За разлика от мен.

Ив се засмя, въпреки че цялата бе мокра от усилието.

— Знаеш ли колко е трудно да си красива, Джулия? Всички забелязват и най-малките ти недостатъци — със садистично удоволствие. Затова трябва непрекъснато да се поддържаш. — Напрягайки мускули, тя равномерно вдишваше и издишваше. — Фантастично! Твърдо съм решила да запазя в идеална форма тялото, дадено ми от Бога и от хирурзите. Та никой да не може да каже: „Беше хубава… едно време“. — Прекъсна мисълта си, за да изругае, ръцете й пулсираха. — Някои твърдят, че за тях това е страст. Според мен, те са неизлечимо болни. Колко още остават? — попита Фриц.

— Двадесет.

— Копеле! — Но не намали темпото. — Какви са ти впечатленията от снощи?

— Че голям процент от хората се интересуваха колкото от благотворителната страна на събитието, толкова и от рекламната. Че новият Холивуд никога няма да притежава класата на стария. И че Антъни Кинкейд е неприятен и потенциално опасен човек.

— Питах се дали се впечатляваш лесно. Явно не. Колко още, кучи сине?

— Пет.

Ив ги изкара с ругатни, задъхана като родилка на път да пръкне отрочето си. Колкото по-яростни ставаха те, толкова по-широко се ухилваше Фриц.

— Чакайте ме тук — нареди на Джулия, изправи се с пъшкане и изчезна през една врата.

— Прекрасна жена — отбеляза Фриц. — И много силна.

— Да. — Но щом си представи, че може да прави мускули, когато гони седемдесетака, потръпна. По дяволите, по-добре да се примири с шкембето си и да го обикне. — Не мислите ли, че натоварването е прекалено голямо за възрастта й?

Той свъси вежди и погледна към вратата, през която беше излязла Ив. Знаеше, че ако тя чуеше тези думи, няма да му се размине само с псувни.

— За друг, да, но не и за Ив. Аз съм неин личен треньор. Тази програма е предназначена за тялото, ума и духа й. И в трите случая тя е много издръжлива. — Той отиде към един от прозорците, където имаше легло за масаж и полица, претъпкана с масла и лосиони. — За вас предвиждам нещо по- различно.

Джулия искаше да отклони темата възможно най-бързо.

— Откога сте неин личен треньор?

— От пет години.

Фриц избра няколко вида масла и с дистанционното управление смени музиката. Разнесе се успокояващо класическо изпълнение на цигулка.

— Довела ми е много клиенти. Но дори да имах само една, бих предпочел да бъде Ив.

Произнесе името й почти с благоговение.

— Тя умее да накара хората да й бъдат верни.

— Страхотна жена е. — Поднесе едно шишенце към носа си и видът му напомни на Джулия бик, който души рози — Вие пишете книга за нея, нали?

— Да.

— Не пропускайте да споменете колко е велика.

Ив се върна, загърната в къс бял халат. Косата й бе мокра, а лицето й светеше порозовяло. Без да продума, отиде до леглото, съблече се нехайно като дете и се излегна по корем. Фриц дискретно покри хълбоците й и започна да я масажира.

— След ада идва блаженството — въздъхна Ив. Подпря брадичката си с юмруци и впери нежен поглед в Джулия. — За твое сведение, аз се подлагам на този ужас три пъти седмично. И макар да ненавиждам до смърт изтезания от този род знам, че благодарение на него тялото ми е обект на интерес от страна на „Плейбой“ и всяка година Нина е принудена да отказва предложенията им. Освен това съм станала толкова издръжлива, че мога да се снимам десет-дванадесет часа без прекъсване и пак да не рухна. Дори когато ходя в Джорджия на снимки, пак водя Фриц със себе си. Той притежава най-чудотворните ръце на света.

Фриц се изчерви от комплимента като хлапак.

Докато ръцете му майсторски танцуваха по мускулите на Ин, Джулия насочи разговора към здравето, гимнастиката и всекидневните й занимания. Изчака я най-търпеливо да облече халата си и да размени извънредно сърдечна и интимна целувка със своя треньор. Джулия си спомни за сцената в градината и се почуди как е възможно жена, явно влюбена в един мъж, така безогледно да флиртува с друг.

— До понеделник — подхвърли той на Джулия и навлече анцуга си. — Тогава започваме.

— Непременно ще дойде — обеща Ив, преди Джулия да успее любезно да откаже и широко усмихната, проследи как Фриц взима сака си и излиза от салона. — Приеми го като част от проучвателната работа — посъветва я Ив. — Е, какво ще кажеш за него?

— Бяха ли ми потекли лигите?

— Малко. — Ив раздвижи гъвкавите си мускули и извади пакет цигари от джоба на халата си. — Господи, така ми се пуши, че направо умирам за цигара. Нямам очи, а може би и кураж, да запаля пред Фриц. Моля те, направи ни по един коктейл. С повечко шампанско за мен.

Джулия се изправи, за да изпълни молбата й, а Ив дръпна жадно от цигарата.

— Няма друг човек на света, заради когото бих ги зарязала, дори за няколко часа. — Отново издуха струйка дим, когато Джулия й подаде чашата. Засмя се кратко и заразително, като на шега, известна само на нея. — Колкото повече те опознавам, толкова по-лесно разгадавам мислите ти, Джулия. В момента се мъчиш да не ме съдиш, че се занасям с толкова млад мъж, който би могъл да ми бъде син.

— Не е моя работа да ви съдя.

— Не, разбира се, твърдо си решена да довършиш започнатото, въпреки всичко. За твое сведение, не че се опитвам да се оправдая, напротив, страшно ми е забавно, че по една случайност нямам вземане-даване с това невероятно парче мускули, защото е заклет педераст. — Тя отново се засмя и отпи от чашата. — Сега си ужасена и се мъчиш да не го показваш.

Джулия се размърда неловко на мястото си и също отпи.

— Целта на начинанието е аз да проникна в чувствата ви, а не вие в моите.

— Може и двете.

Ив слезе от леглото и се сви на кълбо в един плетен стол с дебели възглавници. Беше гъвкава като котка, женствена и съблазнителна. Джулия си помисли, че младата Бети Беренски безупречно е избрала името си. Истинска жена — неостаряваща и загадъчна.

— Преди да завършим книгата, ще си опознаем и кътните зъби. Ще станем по-близки от любовници и по-големи приятелки от майка и дъщеря. Когато започнем да си имаме повече доверие, ще разбереш каква е целта ми.

Джулия предпочиташе отношенията им да си останат на по-официално равнище, затова извади касетофона и бележника.

— Нима сега съществува причина да не ви вярвам?

Ив се усмихна сред облак дим. Очите й заблестяха загадъчно, сякаш криеше безброй тайни, узрели като сливи, които само чакат да бъдат обрулени от дървото.

— Не, разбира се. Хайде, Джулия, питай за всичко, което се върти в главата ти. В настроение съм да отговарям на всевъзможни въпроси.

— Антъни Кинкейд. Защо не ми разкажете как сте се омъжили за него и как втората му жена, от актриса в не лоши филми, е станала ваша икономка?

Вместо да отговори, Ив продължи да пуши и да размишлява.

— Разпитвала си Кийкий.

В тона й се прокрадна раздразнение и Джулия изпита задоволство. Вероятно щяха да постигнат някакви отношения на доверие и близост, но при равни условия.

— По-скоро разговаряхме. Ако е имало нещо, което не сте искали да знам, просто сте пропуснали да я предупредите. — Тъй като Ив мълчеше, Джулия почука с молива си върху бележника. — Тази сутрин стана дума, че е идвала тук като дете, на гости на леля си Доти. Естествено, оттам разбрах коя е леля Доти.

— Значи така.

— Работата ми е да събирам информация — меко добави Джулия. Беше доловила надигащия се гняв у събеседницата си и я наблюдаваше с интерес. Може би беше дребнаво от нейна страна, но се радваше, че най-сетне бе успяла да проникне зад лъскавата й защитна обвивка.

— Щях да ти кажа, ако ме беше попитала.

— Точно това правя в момента.

Джулия наклони глава встрани. Позата й издаваше предизвикателност, сякаш бе вдигнала юмруци в закана.

— Ако сте смятали да премълчите някои факти, Ив, избрали сте неподходящ биограф. Не работя по този начин.

— Книгата е моя. — Очите на Ив режеха като два зелени лазера. Джулия почувства остротата им, но не се огъна.

— Да, така е. Но и моя също.

Беше впила здраво зъбите си и стискаше челюсти като вълчица, захапала неоглозган кокал. Напрегна мускули и събра цялата си воля, за да се изправи срещу Ив. От нерви в стомаха й сякаш горяха стотици въглени.

— Ако ви е нужен някой, който безропотно да ви се покланя, щом дръпнете конците, по-добре да прекратим всичко още отсега. Връщам се в Кънектикът. Адвокатите ще уредят формалностите.

Тя се надигна.

— Сядай!

Гласът на Ив трепереше от гняв.

— Сядай, по дяволите! Постигна целта си.

Джулия кимна в знак на съгласие и отново седна. Скришом бръкна в джоба си и извади от опаковката едно хапче за успокоение.

— Бих предпочела да ви помогна да постигнете своята, но уви, това няма да ми се удаде, ако всеки път щом засегна някоя неприятна тема, вие ме отрязвате.

Ив помълча известно време, докато ядът й неволно прерасна в уважение.

— Живяла съм доста дълго — промълви накрая. — Свикнала съм да правя каквото си искам. Ще видим, Джулия, ще видим дали не можем да открием някакъв междинен път.

— Би било справедливо.

Сложи хапчето върху езика си с надеждата, че с него и с помощта на незначителната си победа ще успокои свития си на топка стомах.

Ив поднесе чашата към устните си, отпи от нея и се приготви да отвори една отдавна заключена, ръждясала врата.

— Кажи какво знаеш.

— Не беше трудно да проверя факта, че Дороти Травърс е била втората съпруга на Кинкейд, с която се е развел само няколко месеца преди да се ожени за вас. Отначало не можах да се сетя точно коя е, но после си спомних, че се е снимала в десетина второразредни филма през петдесетте години. Предимно готически и филми на ужасите. Но внезапно изчезва от погледите, допускам, за да работи за вас.

— Нещата не стоят така просто както ги описваш. — Ив продължаваше да се дразни, че не е споменала първа за тази връзка, но сви рамене и добави: — Тя дойде на служба при мен няколко месеца след приключването на развода ни с Тони. Трябва да е било, Господи, преди тридесетина години. Странно ли ти се струва?

— Че две жени могат да имат трайни и близки отношения цели три десетилетия, след като са обичали един и същ мъж? — Напрежението й бе изместено от любопитство. — Май да.

— Обичали? — Ив се усмихна и се изтегна доволно. След всеки сеанс с Фриц се чувстваше обновена, пречистена и заредена със сили. — О, Травърс може и да го е обичала известно време, но ние с Тони се оженихме от похот и амбиция. По съвсем различни причини. Тогава беше изключително впечатляващ мъж. Едър, снажен и доста порочен. Когато беше мой режисьор в „Разделени“, бракът му бе пред разпадане.

— С Травърс са имали дете, което е починало.

Ив се поколеба, после отпи от чашата си. Джулия я беше притиснала до стената, но съществуваше само един начин да разкаже живота си. Както тя намери за добре.

— Загубата на детето наистина подкопа основите на брака им. Травърс не можеше и не искаше да забрави, а Тони бе решил твърдо да изхвърли случилото се от съзнанието си. Винаги е бил непоправим егоист. В това се криеше част от чара му. Когато започнахме да се срещаме, не всички подробности ми бяха известни. Навремето около нашата… връзка и последвалата женитба не се вдигна голям шум.

Джулия вече си бе набелязала мислено да прегледа старите броеве на „Фотоплей“ и „Холивуд Рипортър“.

— Травърс не беше кой знае каква звезда, за да предизвика особено съчувствие или възмущение. Сигурно ти се струва нагло от моя страна — отбеляза Ив, — но просто казаното от мен отговаря на истината. Нашият малък триъгълник бе отразен само в няколко вестникарски колонки и после бе забравен. Хората много повече се вживяха, когато Тейлър отмъкна Еди Фишър под носа на Деби Рейнолдс. — Стана й забавно и Ив изгаси цигарата си. — Всъщност, едва ли бракът им се е провалил единствено по моя вина.

— Ще попитам Травърс.

— Сигурна съм в това. — Направи красноречив жест с ръце и отново се намести. — Тя едва ли ще иска да говори с теб, но все пак опитай. Засега може би е най-добре да започна от самото начало, от началото на връзката ми с Тони. Както вече казах, той беше много привлекателен мъж и притежаваше опасен чар. Изпитвах огромно уважение към него и като режисьор.

— Когато работехте над „Разделени“ ли се запознахте?

— О, бяхме се срещали и преди — както обикновено става на яхта, пълна с глупци. Но на снимачната площадка е друго, Джулия, там светът е различен, стеснен и изолиран, напълно откъснат от действителността. Не, направо неприкосновен. — Тя се усмихна на себе си. — И колкото и да е трудна работата ни, илюзиите ни сами се подхранват. Затова много от нас се заблуждават, че са безнадеждно влюбени в някой герой, който се оказва поредния сапунен мехур, докато трае снимането на филма.

— Вие не сте лапнали по своя партньор, а по режисьора.

Тя сведе очи, преди да продължи в свое оправдание:

— Филмът беше много труден, потискащ и изтощителен. В него се разказваше за един обречен брак, изпълнен с подлости, изневери и емоционални сривове. Цял ден бяхме работили върху сцената, в която моята героиня най-сетне осъзнава, че съпругът й й изневерява, и решава да се самоубие. Трябваше да се съблека по черен дантелен комбинезон, внимателно да начервя устни и да си сложа парфюм. Да пусна радиото и да танцувам, сама. Да отворя бутилка шампанско и да пия от него на светлината на свещите, докато гълтам приспивателно след приспивателно.

— Помня тази сцена — прошепна Джулия. Дори в ярко осветения салон, ухаещ на пот и на благовонни масла, епизодът съвсем ясно изникна пред очите й. — Беше ужасяваща трагична.

— Тони искаше да възбуди вълнение, нещо средно между възторг и отчаяние. Снимахме кадър след кадър и все не беше доволен. Бях напълно съсипана, сякаш бяха изтръгнали чувствата ми и ги бяха стъпкали грубо в прахта. Час след час до изнемога повтаряхме една и съща сцена. Когато видях работното копие, разбрах, че е постигнал всичко, което е искал от мен. Изтощението, яростта, мъката и блясъка в очите, подклаждан от омразата.

Ив се усмихна победоносно. Това беше и продължаваше да бъде един от най-хубавите й моменти на екрана.

— Когато свършихме, отидох в гримьорната си. Ръцете ми трепереха. Дявол да го вземе, душата ми трепереше! Той влезе подире ми и заключи вратата. Господи, спомням си как изглеждаше, застанал там, впил очи като свредели в моите. Плаках и крещях, избълвах достатъчно жлъч, за да удавя десетина мъже. Когато ме сграбчи, го ударих. Бликна кръв. Разкъса халата ми. Дращех и хапех. Той ме свали на пода и разкъса черния ми дантелен комбинезон, без да каже нито дума. Господи, бяхме като две побеснели псета.

Джулия преглътна слюнката си.

— Той ви е изнасилил.

— Не. Би било по-лесно да излъжа и да кажа, че го е направил, но когато се свлякохме на пода в гримьорната, бях повече от склонна. Изпитвах неистово желание. И да не бях отстъпила, той щеше да го стори. Мисълта за това направо ме настървяваше. Перверзна история — добави тя и запали нова цигара, — но страхотно възбуждаща. Още от самото начало връзката ни беше извратена. Но през първите три години от брака сексуалните ни отношения бяха неповторими. Постоянно изгаряхме от страст, граничеща с лудост.

Ив се изсмя и стана да си приготви ново питие.

— След тези пет години брак с Тони нищо и никой вече не е в състояние да ме изненада. Мислех се за доста опитна… — Свила устни, Ив напълни догоре една чаша с шампанско и наля втора на Джулия. — Срам ме е да си призна, но аз встъпих в този брак невинна като агънце. Той беше любител на перверзното, на такива похвати, за които тогава дори не се говореше. Орална любов, анална, с връзване, с оплитане, воайорство и какво ли още не. Тони разполагаше с цял арсенал от дяволски играчки. Някои ме забавляваха, други ме отвращаваха, а трети направо ме подлудяваха. Освен това, взимаше и наркотици.

Ив отпи от чашата, за да не прелее, докато се придвижва до мястото си. Джулия прие втората чаша, която й поднесе. В момента не й се струваше никак странно да пие шампанско предиобед.

— Тони беше изпреварил времето в това отношение. Падаше си по психотропните вещества. И аз съм ги опитвала, но никога не са ме привличали особено. Тони обаче беше ненаситен и прекаляваше с всичко. С храната, с пиенето, с наркотиците, със секса. И с жените.

Джулия забеляза, че споменът я измъчва и изпита желание да я защити. Бяха премерили силите си, но не й беше приятно, когато победата причиняваше болка на другия.

— Ив, можем да не навлизаме в подробности сега.

Ив се помъчи да се отърси от напрежението и се изтегна в един стол, гъвкава като котка, която се изляга на килима.

— Как влизаш в басейн със студена вода, Джулия? Сантиметър по сантиметър или изведнъж?

По устните й заигра усмивка, после просветна и в очите й.

— Надолу с главата.

— Добре.

Ив отпи още една глътка, за да оправи вкуса в гърлото си, преди да се гмурне.

— Началото на края настъпи, когато ме върза за леглото. С кадифени белезници. Не че не го бяхме правили и преди, и то с удоволствие. Шокирана ли си?

Джулия не можеше да си представи как се чувства човек съвсем безпомощен и изцяло в чужда власт. Дали връзването се отъждествява с доверие? И как жена като Ив ще се остави да я третират като робиня? Въпреки това сви рамене.

— Не съм моралистка.

— Напротив. Това е една от чертите, които най-много харесвам у теб. Зад светската ти изисканост се крие сърце на пуританка. Не се сърди — каза Ив и махна пренебрежително с ръка. — Много е свежо.

— Аз пък мислех, че е обидно.

— Нищо подобно. Трябва ли да ти обяснявам, младо създание, че когато една жена сериозно хлътне по някой мъж в сексуално отношение, тя е готова да върши неща, които я карат да трепери от срам на другия ден? Въпреки че умира да ги изпита пак. — Ив царствено се облегна назад и обгърна с шепи чашата си. — Но ще проявя малко женска мъдрост — сама ще разбереш. Ако имаш късмет.

Ако имам късмет, помисли си Джулия, животът ми ще протече както досега.

— Да продължим за Антъни Кинкейд.

— Да. Той обичаше, хм, нека да ги наречем, разни костюми. Онази нощ си беше сложил черна кожена препаска и копринена маска. Вече бе започнал да напълнява, тъй че част от въздействието се губеше. Запали свещи, също черни. И тамян. После намаза тялото ми с масло, докато цялата лъснах и настръхнах от възбуда. Направи фантастични неща с мен, но не ми позволи да стигна до края. И когато вече бях обезумяла от желание да ме обладаят — Господи, без значение кой, — той стана и отвори вратата. Въведе някакво момче.

Ив замълча и отпи от чашата си. Когато отново заговори, гласът й беше безизразен и хладен.

— Едва ли имаше повече от шестнадесет-седемнадесет години. Помня, че започнах да ругая Тони, заплашвах го, дори му се молих, докато събличаше това дете. И го опипваше с порочните си опитни ръце. Открих, че и след близо четиригодишен брак с мъж като Тони, още бях невинна за някои неща и те ме ужасяваха. Не можех да ги гледам какво правят и затворих очи. Тогава Тони накара момчето да ме доближи и му показа какво да прави, а той остана да наблюдава отстрани. Осъзнах, че момчето е по-обиграно от мен. Погаври се с мен по всички възможни начини. Докато ме обладаваше, Тони коленичи зад него и… — Ръката й трепереше, когато посегна към цигарата си, но гласът й бе все така рязък. — Направихме тройка. Продължи с часове, те непрекъснато се сменяха. Престанах да ругая, да се моля, да плача и се замислих какво да правя. След като момчето си отиде и Тони ме отвърза, изчаках да заспи. Слязох в кухнята и грабнах най-големия нож, който успях да намеря. Тони се събуди и ме завари с едната ръка да държа пениса му, с другата — ножа. Заявих му, че само още веднъж да ме докосне и ще го кастрирам. Поисках да се разведем мирно и тихо по най-бързия начин, да ми остави къщата с цялото обзавеждане, ролс-ройса, ягуара и вилата, която бяхме купили в планината, а ако не е съгласен, заплаших, че ще му го отрежа и окото ми няма да мигне.

При спомена за физиономията и пелтеченето му, Ив се усмихна. Щом зърна обаче мокрото от сълзи лице на Джулия и усмивката й изстина.

— Няма място за сълзи — промълви. — Бях овъзмездена.

— Това с нищо не може да се овъзмезди.

Гласът й бе пресипнал от невъобразим гняв. Очите й мятаха искри.

— С абсолютно нищо!

— Сигурно си права. Но като го отпечатам, поне ще си отмъстя. Твърде дълго чаках този момент.

— Защо? — Джулия изтри сълзите си с опакото на ръката. — Защо сте премълчали?

— Истината ли? — Ив въздъхна и допи шампанското. Главата бе започнала адски да я боли и тя още повече се ядосваше. От срам. Срамувах се, че са се отнесли с мен по този начин, че са ме унизили.

— Но вие не сте виновна. Няма от какво да се срамувате.

Дългите черни мигли потрепнаха. За първи път говореше за онази нощ — често мислено изживяваше всичко отначало, но този път мъката й бе споделена. Още я болеше, не беше предполагала, че раната не е зараснала. Не бе допускала, че безрезервното съчувствие може да оказва такова успокоение и целебно въздействие.

— Джулия! — Миглите се повдигнаха, но очите под тях бяха сухи. — Наистина ли мислиш, че няма нищо срамно в това да се погаврят с теб?

При този въпрос Джулия само поклати глава. С нея също се бяха погаврили. Не по същия отвратителен, ужасен начин, но тя познаваше срама, който те преследва по петите като хрътка и не те оставя на мира. Години наред.

— Не знам как сте се въздържали да не прибегнете до ножа или да не разгласите тази история.

— Борба за оцеляване — простичко отвърна Ив. — На онзи етап от живота си нямах интерес историята да стане публично достояние, Тони също. Освен това, съществуваше и Травърс. Няколко седмици след развода отидох да я видя, бях намерила ролки с филми, скрити от Тони. Там бяхме заснели двамата в различни сексуални пози, както и той с други мъже и с две момиченца. Тогава ми просветна, че целият ми брак е бил истинска отврат. Потърсих я, струва ми се, за да докажа на себе си, че не съм единствената глупачка, която се е хванала на въдицата и е била измамена. Тя живееше сама в малък апартамент някъде из центъра. Месечната издръжка, която Тони бе осъден да плаща, едва й стигаше да покрива наема плюс останалите си разходи. Повечето пари отиваха за отглеждането на сина й, който беше настанен в болнично заведение.

— Какъв син?

— Детето, което Тони искаше да изкара мъртво пред света. Казва се Томи. То е умствено недоразвито и Тони не пожела да се примири с недъга му. Затова предпочита да го смята за мъртво.

— През всичките тези години?

У Джулия се породи друг вид гняв, който я накара да скочи от стола и да отиде до прозореца, където въздухът сигурно бе по-чист.

— Обърнал е гръб на сина си и не го е поглеждал толкова време?!

— Не е първият, нито последният, нали?

Джулия се върна на мястото си. Долови съчувствие и разбиране в тона на Ив и машинално омекна.

— Аз също бях изправена пред подобна дилема, без да съм била омъжена за бащата на Брандън. А Травърс все пак е имала брак с бащата на Томи.

— Да, така е, но Тони вече се бе сдобил с две напълно здрави, разглезени от грижи деца от първата си жена и реши да не признае увреденото момче.

— Трябваше да му отрежете топките.

— Ами… — Ив отново се усмихна. Радваше се, че гневът бе взел връх над мъката. — Пропуснала съм тази възможност в буквалния смисъл.

— Разкажете ми за сина на Травърс.

— Томи е почти на четиридесет. Изпуска се, не може да се облича и да се храни без чужда помощ. Не очакваха, че ще живее толкова дълго, но всъщност само умът му е засегнат, не тялото.

— А тя как е могла да оповести, че синът й е мъртъв?

— Не я съди, Джулия. — Гласът на Ив прозвуча по-нежно. — Тя много изстрада. Съгласи се с настояванията на Тони, защото се страхуваше, че може да навреди на детето. Освен това, обвинява себе си за състоянието на Томи. Убедена е, че увреждането на момчето се дължи на, нека ги наречем, сексуалните извращения, при които е било заченато. Абсолютни глупости, разбира се, но тя твърдо вярва в предположението си. Може би то я крепи. Във всеки случай категорично отказа да приеме „подаяния“, но се съгласи да работи за мен. Това продължава повече от тридесет години и аз запазих тайната й.

Не, помисли си Джулия, не я осъждаше. Прекрасно разбираше какво означава една жена да бъде принудена да направи подобен избор.

— До този момент.

— Да, до този момент.

— Защо сега искате да го извадите на бял свят?

Ив се облегна на стола си.

— Тони вече нищо не може да стори на момчето, нито на Травърс. Погрижила съм се за това. Бракът ми с него е част от живота ми, а аз съм решила да разкажа всичко — без лъжи, Джулия.

— Ако разбере, че се каните да отпечатате онова, което току-що ми разказахте, ще се опита да ви попречи.

— Отдавна съм престанала да се страхувам от Тони.

— Способен ли е да упражни насилие?

Ив повдигна рамене.

— От всекиго може да се очаква.

Без да продума, Джулия бръкна в куфарчето си и извади две бележки. Подаде ги на Ив. Когато ги прочете, тя леко пребледня. После вдигна потъмнял поглед.

— Откъде ги взе?

— Едната я намерих на прага пред вилата. Другата са ми я пъхнали в чантата по някое време снощи.

— Аз ще се погрижа за това. — Прибра ги в джоба на халата. — Ако получиш още такива, дай ги на мен. Съгласна си, нали?

— Не съвсем. Те бяха предназначени за мен, Ив, така че имам право на някакво обяснение. Трябва ли да ги приемам като закани?

— Според мен, са по-скоро смешни предупреждения, изпратени от жалък страхливец.

— Кой би могъл да остави послание точно пред вратата ми?

— Тъкмо това искам да разбера.

— Добре. — Джулия бе принудена да се съобрази с красноречивия тон на Ив и искрите в очите й. — Кажете ми само едно. Освен Антъни Кинкейд, има ли други, които биха се чувствали достатъчно застрашени от публикуването на вашата биография, че да прибягват до открити закани?

Този път Ив се усмихна.

— О, скъпа Джулия, има, и още как!