Нора Робъртс
Искрени лъжи (34)

Тридесет и трета глава

Слънчевите лъчи отскачаха от тъмносинята вода на плувния басейн. Вълничките, образувани от шадравана, откъдето той продължаваше да се пълни, се разширяваха в кръг, пръскаха и изчезваха. Джулия се питаше дали някой ще плува пак в него. Дали някой ще смъкне банския си, ще застане под водната струя и ще се смее.

Изпита моментно желание да го стори, набързо, докато е сама, да отдаде почит на жената, която бе обичала за съвсем кратко време.

Но вместо това проследи с поглед как едно пъстро колибри се стрелна като ракета над водата, закръжи и взе да пие от яркочервена петуния.

— Джулия?

Усмивката, която бе започнала да играе на устните й, замръзна. Усети как сърцето й подскочи и заседна в гърлото. Съвсем бавно и много внимателно отпусна свитите си в юмруци ръце и като призова целия си артистичен талант, наследен от Ив, се обърна с лице към дъщерята на Чарли Грей.

— Нина! Не знаех, че си тук. Мислех, че вече си се преместила.

— Почти. Просто остава да прибера още няколко дреболии. Учудващо е колко много багаж се натрупва за петнадесет години. Сигурно си чула за Дрейк.

— Да. Защо не влезем? Пол е тук.

— Знам. — Нина кратко въздъхна, сякаш изхлипа. — Чух ги с Травърс. Тя не подозира, че дойдох по-рано и се качих горе. Всичко това не биваше да се случва. Не биваше. — Тя бръкна в жълтеникаво-кафявата си чанта и извади 32-калибров пистолет. Слънцето се отрази в хромираната му повърхност и заслепи Джулия. — Предпочитам да не се налагаше да правя това, скъпа. Повярвай ми.

Видът на насочения срещу нея пистолет по-скоро я ядоса, отколкото уплаши. Не се смяташе за недосегаема. Част от съзнанието й разбираше, че куршумът може да я прониже и да сложи край на живота й. Но начинът, по който бе отправена заплахата, невероятната учтивост, с която бе съпроводена, я накараха да забрави всякаква предпазливост.

— Как можеш да стоиш и да ми се извиняваш, като че става дума за пропуснат официален обяд! Мили Боже, Нина, та ти си я убила!

— Нямах такова намерение. — Изрече го с леко раздразнение и притисна ръка към гърдите си. — Бог ми е свидетел, че сторих всичко, за да я разубедя. Уговарях я, молих й се, пращах й онези бележки, за да я сплаша. Когато видях, че няма да й подействат, ги прехвърлих към теб. Дори наех човек да повреди самолета.

Някъде в градината зачурулика птичка.

— Опитала си се да ме убиеш?

— Не, не! Знам какъв добър пилот е Джак и указанията ми бяха съвсем точни. Това трябваше само да те стресне, да те накара да разбереш, че трябва да зарежеш книгата.

— Заради баща ти.

— Отчасти. — Сведе клепачи, но и през тях Джулия видя святкането на очите й. — Ив съсипа живота му. Мразех я заради това, но не можех да я мразя вечно, след като тя толкова много ми помогна. Постепенно я обикнах, Джулия. Опитах се да й простя. Трябва да ми повярваш.

— Да ти повярвам? Ти я уби, а после най-спокойно се измъкна и ме остави аз да опера пешкира!

Нина стисна устни.

— Едно от първите неща, на които Ив ме научи, е да оцелявам на всяка цена. Независимо какво ще ми струва, но ще изляза суха от тази бъркотия.

— Пол знае, Травърс също. Полицията вече издирва Чарли Грей.

— От мен не ще има и следа, когато свържат името й с Нина Соломон. — Погледна назад към къщата, доволна, че Пол и Травърс още разговарят. — Не разполагах с много време, за да обмисля нещата докрай, но като че виждам само един изход.

— Да ме убиеш?

— Трябва да мине за самоубийство. Ще се поразходим до вилата. Връщане на местопрестъплението. На полицията ще й хареса. Ще напишеш бележка, в която ще признаеш, че си убила Ив и Дрейк. Това е пистолетът, който използвах. Не е регистриран и по никакъв начин не могат да го припишат на мен. Обещавам, че ще действам бързо. Учила съм се при най-добрите. — Тя й направи знак с пистолета. — Побързай, Джулия. Ако Пол излезе, ще трябва да убия и него. После и Травърс. Ще станеш причина за истинска кървава баня.

Колибрито излетя от цветчето и се стрелна над водата. Тъкмо това устремено яркочервено петно и внезапният пристъп на гняв накараха Нина да отстъпи крачка назад и първият й изстрел не улучи. Тласкана от бясна, заслепяваща ярост, Джулия я блъсна с такава сила, че и двете изгубиха равновесие и паднаха във водата.

Вкопчени една в друга, се гмурнаха към дъното. Докато ритаха с крака, махаха с ръце и гълтаха вода, тя ги издигна на повърхността. Джулия не чу как изрева от ярост, когато Нина жестоко я оскуба за косата. Болката замъгли погледа й, ала възпламени още повече гнева й. Зърна за миг лицето на Нина, обсипано с блестящи пръски. Вкопчи ръце около врата й и го стисна. Дробовете й машинално си поеха въздух, преди отново да бъде потопена във водата.

През водната пелена виждаше очите на Нина, обезумели от ужас. Забеляза как се затварят, замахна бавно с юмрук и го заби в стомаха й. Главата й силно се удари в дъното и тя стисна зъби, за да не изкрещи. Пред очите й затанцуваха искри, когато се изви и стрелна крак, за да изрита меката плът. Не обръщаше внимание на драскотините и раните, но пищенето в ушите и тежестта в гърдите я принудиха да се устреми към повърхността за още въздух.

В главата й проехтяха викове и крясъци, когато се гмурна напред и се вкопчи в блузата на Нина, която се мъчеше да се добере до ръба на басейна. От лицето на Джулия се стичаше вода, вода капеше и от очите й. Не знаеше кога се е разплакала.

— Кучка! — процеди през зъби. Засили се и стовари юмрука си в лицето й, вдигна я за косата и посегна пак да я удари.

— Стига! Хайде, мила, спри! — Газейки с мъка във водата, за да я задържи, Пол я сграбчи за рамото. — Припаднала е. — Провря ръка под брадичката на Нина, за да не потъне. — Издрала те е. И то по лицето.

Джулия подсмъркна и обърса водата, примесена с кръв.

— Бие се като хлапачка.

Хладната насмешка в гласа й едва не го разсмя.

— Травърс звъни на ченгетата. Можеш ли да излезеш сама?

— Да. — Щом се озова навън, започна да повръща.

Без да поглежда назад, Пол остави Нина да лежи в безсъзнание на площадката, издадена в басейна, и отиде при Джулия.

— Изкарай я — каза тихо и улови главата й с треперещите си ръце. — Погълнала си повече, отколкото трябва. Браво! — Галеше я и я успокояваше, докато престана да хрипти и дишането й, макар и затруднено, се възстанови. — За първи път те виждам в акция, шампионке. — Помогна й да се изправи и я притисна към себе си. — Истинска амазонка си. Напомни ми да не те предизвиквам повече.

Джулия си пое дъх и усети как опари нараненото й гърло.

— Тя имаше пистолет.

— Всичко е наред — прегърна я той. — В мен е. Хайде да влезем вътре.

— Аз ще я заведа. — Свъсила лице, Травърс се спусна към Джулия с огромна хавлиена кърпа. — Ти не изпускай онази от очи. А ти ела с мен — рече тя и подхвана с едрата си ръка Джулия през кръста. — Ще ти донеса сухи дрехи за преобличане и ще ти направя чаша хубав чай.

Пол избърса водата от лицето си и се загледа как Травърс води дъщерята на Ив в къщата. После се изправи, за да се погрижи за тази на Чарли.

 

 

Увита в широкия копринен халат на Ив, подкрепена с чай, примесен с бренди, Джулия си почиваше върху купа с възглавници, с които я бе отрупала Травърс.

— Не са ме глезили така, откакто на дванадесет години паднах с ролковите кънки и си счупих китката.

— Това помага на Травърс да се отърси от вината си. — Пол спря да крачи и си запали пура.

— Няма за какво да се чувства виновна. Мислеше, че съм аз. Господи, в някои моменти и аз самата смятах така. — Размърда се и трепна.

— Нека да извикам лекар, Джули.

— Сали фелдшерът вече ми каза, че съм вън от опасност — напомни му тя. — Имам само драскотини и натъртвания.

— И една огнестрелна рана.

Тя погледна ръката си, бинтована точно над лакътя.

— Божичко, Роки, това е дреболия! — Когато той не се усмихна, Джулия протегна ръка към него. — Ама, Пол, наистина няма нищо сериозно! Също като на филм стана. Ухапаното на рамото повече ме боли. — Сбърчи лице и докосна раната. — Искам да остана тук с теб. — Направи ми място — изкомандва я той и седна до нея, щом се отмести. Улови ръката й между дланите си и я поднесе към устните си. — Бива те да изкарваш акъла на човек, Джули. Когато чух онзи изстрел, остарях с пет години.

— Ако ме целунеш, ще направя всичко възможно да ти ги върна.

Наклони се към нея с намерението да я целуне съвсем леко. Но тя обви ръце около него и го притегли към себе си. С глух отчаян стон, той я сграбчи в прегръдките си и изля всичките си желания, благодарност и обещания в това еднократно сливане на устните им. — Ужасно съжалявам, че ви прекъсвам — обади се Франк от вратата.

Пол не се обърна да го погледне, а нежно докосна с устни драскотините по лицето на Джулия.

— Тогава не го прави.

— Извинявай, братко, но идвам по работа. Госпожице Съмърс, дошъл съм да ви уведомя, че всички обвинения срещу вас са оттеглени.

Пол почувства как тя потрепери. Ръката й се бе свила в юмрук. Той вдигна глава към Франк.

— Естествено, след като пипна убиеца вместо вас.

— Стига, Уинтроп. И да ви отправя официално извинение за неудобствата, на които бяхте изложена. Може ли да си взема един сандвич? Умирам от глад.

Пол погледна чинията със студени деликатеси, оставена на масата от Травърс.

— Взимай и изчезвай.

— Не, Пол. — Джулия го отблъсна леко и седна в леглото. — Трябва да знам защо. Искам да разтълкува някои от думите й. Вече говорихте с нея, нали?

— Да, говорих. — Франк се наведе да си приготви огромен сандвич с желирана шунка, бяло пилешко месо и три резена сирене с домати отгоре. — Знаела е, че сме по петите й. Да се намира и нещичко за пиене?

— Виж в барчето — обади се Пол.

Изгаряща от нетърпение, Джулия стана, за да му донесе нещо безалкохолно.

— Когато казваше, че ще ме убие, обеща да действа бързо. Била обучена от най-добрите. Кого е имала предвид?

Франк пое бутилката, която му подаде и кимна.

— Майкъл Делрикио.

— Делрикио ли? Нина е била свързана с Делрикио?

— Ив така се е запознала с нея — отвърна Пол. — Седни. Ще ти разправя какво чух от Травърс.

— Май наистина ще взема да седна. — Несъзнателно, Джулия се настани на стола под портрета на Ив.

— Изглежда, миналото на Нина не е било точно такова, каквото го е представяла. Не е страдала от недоимък, но се е чувствала наскърбена. Нейният баща оставил на майка й значително състояние. Но и с него явно не е успял да притъпи омразата й. Майката на Нина предала тази омраза на детето си — физически и емоционално. Известно време е имала и доведен баща. Тази част е вярна. Онова, което е спестила обаче, е фактът, че майка й се е опитала да я насъска срещу Ив, като й е разказала как е предала Чарли и го е довела до самоубийство. Когато на шестнадесет години Нина напуснала дома си, била много объркана и безпомощна. Поработила на улицата, после отишла в Лас Вегас. Хванала се в някакъв нощен клуб. Там се запознала с Делрикио. Тогава трябва да е била на двадесетина години, с ум като бръснач. Той надушил способностите й и започнал да я използва да забавлява по-важните му клиенти. Имали любовна връзка, която продължила няколко години. По някое време тя, изглежда, хлътнала по него. Отказала да се занимава повече с клиентите му. Поискала да й намери почтена работа и да се обвърже по някакъв начин с нея.

— Дамата е проявила невероятно лош вкус — рече Франк, натъпкал устата си със сандвича. — И липса на разум. Делрикио я оставил във Вегас и когато тя му вдигнала скандал, накарал един от хората му да й даде урок. Това я укротило за известно време. Разправя, че и след този случай не охладняла към него, не можела да го забрави. Открила, че издържа някаква друга любовница, намерила я и хубаво я накълцала с нож. На Делрикио му харесала предприемчивостта й и продължил да я провокира.

— Тогава на сцената се появила Ив — намеси се Пол. Галеше Джулия по рамото, бавно, равномерно, сякаш се боеше да се отдели от нея. — Този път Делрикио хлътнал до уши. Когато Нина отказала да се махне от пътя му, той накарал биячите си да я убедят. Ив научила за това и понеже току-що била открила — чрез Приест — на какво е способен Делрикио, лично отишла да види Нина. Нина била в болница, доста съсипана, и изляла болката си пред нея.

— И когато Ив разбрала, че е дъщеря на Чарли — тихо додаде Джулия, — я довела тук.

— Точно така. — Пол погледна нагоре към портрета. — Помогнала на Нина да започне отначало, предложила й приятелството си, накарала Кенет да я обучи. А за всичките предишни години Ив лъжеше заради нея. Когато Ив решила, че иска да сложи край на лъжите, че иска истината да бъде част от наследството й, Нина изпаднала в паника. Ив обещала да не ти казва всичко, докато не се увери, че заслужаваш доверие, но според нея Чарли имал право на искреност. Опитвала се да убеди Нина, че тя е пример за това до каква степен може да се издигне една жена.

— Нина не успяла да възприеме идеята й — продължи Франк. — Харесвали образа, който си била изградила. На невъзмутима и способна делова жена. Не желаела високопоставените й познати да научат, че е била проститутка и любовница на един дон от мафията. Нямала намерение да убива Ив, поне умишлено, но когато разбрала, че Ив е записала всичко на касета и се кани да ти я даде, кипнала. Останалото го знаете.

— Проследила Ив до вилата — промълви Джулия. — Спречкали се. Грабнала машата и я ударила. Сигурно се е уплашила, но е действала организирано. Изтрила е отпечатъците, взела ключовете, защото си е спомнила как съм се карала с Ив предната вечер.

— Чула те е, като си спряла колата — каза й Франк. — Видяла те е да отиваш в градината. Тогава решила да хвърли подозренията върху теб. Измъкнала се гадината. Включила отново алармената инсталация. Уплашила се, като видяла, че главният шалтер е изключен. Помислила си, че това би могло да обърка всичко, затова отново го включила и се върнала към задълженията си. А, да, и си направила труда да се обади в кухнята, та Травърс и готвачката да знаят, че пише писма.

— Но не е допускала, че Дрейк я е видял. — Джулия се облегна назад и затвори очи.

— Той се е опитал да я изнуди. — Франк поклати глава и си приготви още един гигантски сандвич. — Могла е да му даде парите, но е рискувала кълбото да се разплете. Знаела е, че със смъртта му и твоето осъждане, ще бъде напълно чиста. Травърс е толкова предана на Ив, че никога не би разкрила миналото на Нина — а и не би имала причина да го стори.

— Аз ги чух — спомни си Джулия. — Вечерта, в разгара на купона, чух някой да се кара. Бяха Делрикио и Нина. Тя плачеше.

— Като го е видяла, съвсем се е побъркала — подхвърли Франк. — Още е обичала този мръсник. Той й заявил, че ако иска да му го докаже, трябва да накара Ив да зареже книгата. Сигурно наистина е започнала да превърта онази вечер. Предполагам, че част от злобата, внушена й от майка й, още е тлеела в душата й. Като не е успяла да разубеди Ив, тя е прибягнала до другата крайност.

— Странно — рече на себе си Джулия. — Всичко е започнало с Чарли Грей. Той е дал първия тласък на Ив. Най-напред ми разказа за него. А сега пак всичко свършва с него.

— Гледай да не си изтървеш сандвича на излизане, Франк — измърмори Пол и посочи към вратата.

— Какво? А, да. Областният прокурор известни Хатъуей — рече той и стана. — Каза да предам на Джулия да му се обади, ако има въпроси. Щял да води сина си на мач. Хайде, довиждане.

— Лейтенант! — Джулия отвори очите си. — Благодаря ви.

— Удоволствието беше мое. Знаете ли, досега не бях забелязал колко много си приличате — отхапа той още едно грамадно парче. — Тя наистина беше страхотно красива жена.

 

 

— Добре ли си? — попита Пол.

— Да. — Джулия си пое дълбоко дъх. Още я наболяваше, но това й напомняше, че е жива и свободна. — Да, чувствам се отлично. Знаеш ли какво ми се прави? Пие ми се шампанско в чаша с високо столче.

— Това никога не е било проблем в тази къща. — Отиде до хладилника зад бара.

Тя се изправи и застана пред плота. Халатът на Ив се смъкна от едното й рамо. Без да сваля очи от Пол, Джулия го върна на мястото му, поглади го. Пръстите й се задържаха върху плата, сякаш се докосваха до стар приятел. Макар че той се подсмихна при този жест, нищо не каза. Тя се почуди дали е забелязал, че от коприната още се разнася уханието на Ив.

— Имам въпрос.

— Питай. — Пол махна станиола на една бутилка и започна да отвива телчето.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Тапата гръмна. Пол не обърна внимание на пяната, която потече отстрани, наблюдаваше я. Очите й гледаха предпазливо, както най-много обичаше.

— И още как!

— Добре. — Тя кимна. Пръстите й се плъзнаха надолу по коприната, докато ръцете й се сключиха върху плота. — Откъдето и да идваше, където и да отиваше, преди всичко беше независима жена. — Много добре. — Овладя се и отново си пое дълбоко дъх. — Какво ще кажеш за Кънектикът?

— Ами, аз… — Той млъкна, за да напълни две чаши. — Отдавна мисля, че е време да сменя обстановката. Доколкото ми е известно, Кънектикът притежава маса предимства. Като например листопади, възможности за ски и истински сексапилни мадами. — Подаде й едната чаша. — Дали у вас ще се намери кътче и за мен?

— Все някъде ще те сместя. — Но когато посегна да се чукне с нея, тя поклати глава. — Десетгодишните хлапета са шумни, взискателни и почти не те оставят на мира.

— С Брандън вече сме се разбрали. — Беше му леко на душата и се облегна на плота. Долавяше уханието й и нищо друго. — Според него, идеята да се оженя за майка му е доста добра.

— Искаш да кажеш, че…

— И — продължи Пол — преди да започнеш да се кахъриш, че не съм му истински баща и ще ми бъде адски трудно, ще ти напомня, че аз открих майка си едва на десет години. — Той покри ръката й със своята. — Искам целия пакет, Джули — и теб, и момчето. — Поднесе ръката й към устните си и се зарадва, когато тя разпери пръсти, за да го погали. — Пък и тъкмо е достатъчно голям да бави бебетата, когато започнем да го затрупваме с братчета и сестричета.

— Добре. Значи двама за един — чукна чашата си в неговата тя. — Вадиш страхотен късмет с нас, да знаеш!

— Знам.

— Ние също. Няма ли да дойдеш и да ме целунеш?

— Още се чудя.

— Хайде, побързай. — Тя се засмя и протегна ръце към него.

Той я сграбчи в прегръдките си и я целуна под портрета на жената, изживяла живота си без капчица съжаление и скрупули.