Джон Лескроарт
Първият закон (36)

33

ГРАДЪТ ГОВОРИ

от Джефри Елиът

Все още не е отшумял шокът, в който изпаднаха различните държавни служби в града по повод вчерашните акции от страна на полицията и на федерални служители в домовете на няколко високопоставени личности в различни квартали на Сан Франциско, както и в Диамантения център на „Джорджия ААА“ в центъра. Димитри Солон, младият руски имигрант, който има слабост към хубавите дрехи и разточителния начин на живот, само за няколко години се превърна в също толкова известен меценат на изкуствата и политически деец. Той е поддържал документирани и близки връзки с редица висши (и в момента доста злепоставени) държавни служители, включително с кмета и с областния прокурор, а руският му хеликоптер се превърна в познато, макар и дразнещо присъствие в небето над града, докато пренася бижута и скъпоценни камъни от и до летището.

Авторът на тази статия научи, че вчерашната полицейска акция, която конфискува около милион и половина долара в брой и почти петнайсет килограма кокаин и хероин, е следствие на продължило шест месеца разследване на пране на пари и търговия с наркотици в няколко къщи в кварталите Мишън, Дайъмънд Хайтс и Сейнт Франсис, финансирани с диаманти от „Джорджия ААА“, откраднати от руската хазна от тамошния министър на благородните метали и скъпоценните камъни и внесени в Сан Франциско в дипломатически пратки, пренасяни от търговски самолети.

Участник в схемата и арестуван по време на вчерашната акция е и Уейд Панос, друг влиятелен политически спонсор, чиято компания УГП осигуряваше официалната охрана на „Джорджия ААА“ и кандидатите, сред които Диамантеният център избираше шофьорите си. Твърди се, че шофьорите на господин Панос са координирали и са осъществявали действителните доставки на контрабандни стоки до отделните явки.

Източници от полицията и ФБР потвърждават, че първоначалното разследване на нередностите в „Джорджия ААА“ е започнало през миналия ноември, когато лейтенант Ейбрахам Глицки случайно се натъкнал на двама от шофьорите на господин Панос, които действали подозрително. Воден от интуицията си, той ги проследил до няколко адреса. Когато местните власти, много от които ползват политическите дарения на Панос, отказали да действат, Глицки предал информацията на федералните власти.

Във връзка с разрастващата се история и предвид на замесените висши служители, лейтенант Марсел Лание от отдел „Убийства“ изрази загриженост и желание да възобнови разследването на така нареченото Кръвопролитие на кея от миналия ноември. Две от жертвите в престрелката, Ник Сефия и Хулио Рее, са били куриери на „Джорджия ААА“, а третият, Рой Панос, е бил нает от брат си на работа в УГП. Анонимни високопоставени полицейски служители са изразили становище, че двама от тези хора, Сефия и Рее, са били охранителите, които първоначално са предизвикали подозренията на инспектор Глицки. Освен това Сефия е племенник на Уейд Панос.

ФБР смята, че някои от служителите на „Джорджия ААА“ в действителност са били членове на организираните престъпни синдикати в Русия и че тесните и вероятно конфликтни връзки на групата на Панос с тези хора са изиграли съществена роля за престрелката на Кей 70, където бяха убити петима души, включително лейтенантът от отдел „Убийства“ Бари Джърсън. Според хипотезата на полицията в престрелката са взели участие поне още седем души освен петте жертви. До днес не е арестуван никой от тях и Лание не изключва възможността те да са разполагали с дипломатически имунитет — и с хеликоптера на Диамантения център, — за да предизвикат кръвопролитието и след това да напуснат страната.

И накрая, адвокатът Дизмъс Харди поиска от полицията да възобнови разследването на убийството на Сам Силвърман, довело до заповедта за арестуването на Джон Холидей, клиент на Харди и един от убитите на Кей 70. Харди е убеден, че уликите, въз основа на които е била издадена заповедта за арестуването на Холидей, са били подхвърлени от Сефия и Рее. Харди не можа да обясни присъствието на Холидей на Кей 70, но отбеляза, че присъствието на лейтенант Джърсън е предизвикало не по-малко объркване сред властите. Харди предположи, че притежавайки доказателства, които свързват Рее и Сефия с престъпленията, в които е бил обвинен самият той, Холидей е уредил предаването си на Джърсън, а групата на Панос по някакъв начин е узнала за този план и им е устроила засада.

— Той беше прекрасен човек — заявява Харди. — Бих искал да бъде свалено петното от името му.

* * *

В началото на юни често все още има сняг във високите участъци на пътя към Джон Мюър.

Мишел Майер и спътничката й бяха тръгнали от Туолумн Медоус в Йосемайт предния ден и бяха пренощували на лагер в Литъл Форк. Макар лесничеите да ги бяха предупредили, че пътят ще бъде затрупан със сняг, днешната им цел беше да се доберат до прохода Донъхю на повече от три хиляди и триста метра височина и след това да се спуснат на около триста метра от другата страна. Толкова рано за сезона обикновено наоколо няма други лагерници и Мишел и спътницата й не бяха срещнали жива душа този ден.

Мишел планираше да прекара още четири дни в провинцията, а след това да се върне в Сан Франциско навреме, за да хване полета си до Барселона, където се бе записала на курсове по готварство за цяло лято. Това я бе накарало да се откаже от апартамента, в който живееше още от завършването на колежа. Вероятно би могла да го отдаде под наем, но не искаше да е длъжна да се върне в района на залива след края на курса. Ами ако й предложеха някъде място на помощник-готвач? Или ако просто й се приискаше да остане отвъд океана?

Спътницата й беше една нова приятелка. Джина беше първият й нов приятел след смъртта на Джон Холидей, но се бе сдобила и с други приятели. Мишел смяташе, че сигурно ще е единственият присъстващ на погребението на Джон в Колма, със сигурност очакваше да е единствената жена там. Но беше дошла и Джина Роук заедно с няколко мъже, един от които беше адвокатът на Джон.

След погребението те я поканиха в една ирландска кръчма. Мишел смяташе, че Джина е някоя бивше гадже на Джон, затова отначало не искаше да отиде, но после научи за положението на Роук — и тя беше изгубила годеника си, също вследствие на насилие и явно в същия ден, когато бе загинал Джон. Затова всички присъстващи на погребението седнаха и разговаряха до мръкнало, а след това мъжете трябваше да се прибират. Двете с Джина останаха в бара. И здравата се отрязаха.

На следващия ден, макар и двете да страдаха от силно алкохолно натравяне, Мишел придружи Джина на погребението на годеника й, на което присъстваха същите трима мъже, които бяха и на погребението на Джон, а също и около шестстотин други близки приятели и познати на Дейвид Фрийман, който явно е бил известна личност, макар Мишел никога да не бе чувала за него.

Връзката между двете опечалени жени обаче укрепна. Отидоха на първия си поход заедно — няколко километра в Тилдън Парк в Оклахома — миналия януари. Преди няколко седмици бяха обходили залива, за да влязат във форма. И да се позабавляват. Поне веднъж на две седмици излизаха на вечеря, обикновено на място, препоръчано от Мишел.

Първия път ходиха в „Джакс“ в Джийнти. Мишел се появи в обичайното си камуфлажно облекло и после се почувства леко засрамена. Постепенно преосмисли стила си или по-скоро липсата на такъв. Напоследък и двете жени се издокарваха, когато отиваха на тези вечери. Дори в Сан Франциско, където шансовете не са в полза на самотните жени, те почти винаги имаха конкретни възможности да се срещат с мъже. Канеха ги на питие. Нито едно от тези ухажвания не стигна доникъде, но въпреки това ги ласкаеха. И не ги застрашаваха.

Мишел си питаше от какво толкова се е страхувала.

И, разбира се, знаеше отговора. От всичко. Глупавите й, небрежни дрехи, които прикриваха очертанията на тялото й. Криенето по ъглите в ресторантите и библиотеките. Общуването по електронната поща. Малкият познат свят на малкия й и до болка познат апартамент.

Сега, в късния следобед, двете жени бяха вървели под издължените сенки в продължение на повече от час, когато излязоха от един завой на пътя и изведнъж се озоваха на слънце, което се отразяваше от леденото поле, покрило целия проход.

— Сега поне знаем защо не срещнахме никой, който да се е запътил насам — каза Роук. Свали раницата си и отпи дълга глътка вода. Намръщи се. — Ах, тази таблетка йод! Просто не мога да свикна с вкуса му.

— Аз престанах да ги използвам — каза Мишел.

Роук спря да пие и възкликна:

— Тогава аз защо продължавам да се тъпча с това чудо? Смятах, че тук бъка от бактерии.

— Сигурно е така. Но баща ми непрекъснато идваше тук, а никога не е използвал тези таблетки. И никога не се е разболявал. — Сви рамене. — Ако през последната година съм научила нещо, Джина, то е, че светът е опасно място. В него никога не си в безопасност, макар да е утешително да се преструваш, че е така. Всъщност навсякъде има риск. Най-добре е човек да го приеме и да се наслаждава на дните си. Затова ще си пийна от проклетата вкусна не йодирана вода.

Роук отпи още една глътка от манерката и отново се намръщи.

— Ще ме сметнеш ли за лигла, ако аз не го направя?

— Разбира се. — Широка усмивка. — Но на кой му пука какво мисля аз? Постъпи както искаш, пак ще те харесвам.

Мишел се изправи, изтупа дупето си и се загледа в леденото поле, ширнало се пред тях.

— Като стана дума за риск, искаш ли да опитаме? Може би трябва да се откажем?

Роук също бе станала.

— И да пропусна най-добрата гледка в Сиера? Предпочитам да умра, докато се катеря.

— Значи тръгваме?

— След теб, приятелко, след теб.