Джон Лескроарт
Първият закон (32)

29

Харди отвори входната врата на нивото на улицата на сградата на Фрийман. Прекоси фоайето, изкачи се по стълбите и след това спря за миг на входа на приемната. За пръв път след нападението над Дейвид отново усети някакви признаци на живот. Около шестима души в Солариума явно снемаха клетвени показания, трима от съдружниците и двама стажанти стояха до кафе машината, увлечени в разговор, а отзад се чуваше непрекъснатото бучене на ксероксите. Може би просто бе улучил по-натоварен момент, но истината е, че на телефоните Филис не можеше да вдигне глава и непрекъснато записваше нещо.

— Господин Харди. Дизмъс — внезапно изникна до него Норма. — Липсвахте ни вчера. Наред ли е всичко?

Не знаеше как да отговори на въпроса й. Със сигурност не му изглеждаше наред. Семейството му все още се укриваше в дома на Макгайър. Беше спал по-малко от четири часа. Фрийман все още беше в безсъзнание. Не бе чул Сефия и Панос да са арестувани.

— Понеже не се появихте, някои от нас се разтревожиха — каза тя.

— Имах малко работа извън кантората, но всъщност ми отне целия ден. — Усмихна се учтиво и се отправи към другите стълби, които водеха към неговия кабинет. — Дори не ми се иска да погледна безпорядъка върху бюрото си, но трябва да вървя.

— Разбира се, но аз… Исках да ви благодаря.

— За какво?

— За вдъхновеното ви слово предишната вечер — каза тя и обходи с широк жест фоайето, където кипеше трескава дейност.

— Това е добре.

Всъщност, след като Харди приключи кратката си реч в петък вечерта, залата не избухна във възторжени аплодисменти. Той пожела на всички лека нощ и се измъкна по възможно най-бързия начин, леко смутен, задето се бе поддал на момента и си бе позволил да изрази вълнението си. Сигурен бе, че е дал повод да му се надсмиват — най-вече на по-младите хора, но също и на някои от по-скептичните съдружници и стажанти. Не му беше трудно да си представи ехидните усмивки зад гърба си. Искаше му се изобщо да не го беше правил, а ако не това, поне да се бе сетил за нещо забавно, за да разсмее всички.

Но ето че сега Норма сложи ръката си върху неговата.

— Недейте да скромничите. Погледнете какво успяхте да постигнете с всички тук.

Харди не можеше да отрече, че оживлението е по-голямо, но…

— Не мисля, че причината съм аз.

— Мислете каквото искате, но останалите не смятат така — възрази Норма. — Исках отново да ви благодаря и да ви кажа колко много означава това за мен. И за фирмата. Речта ви беше безукорна. Сам виждате резултатите. Огледайте се.

Харди вече бе видял достатъчно и то му допадна. Но сега, когато Дейвид беше в болницата и имаше още толкова нерешени проблеми, не разполагаше с време за словесни акробатики. Все пак още веднъж огледа фоайето и каза:

— Добре, радвам се, че успях да помогна. А сега ме чака работа.

Приближи се до рецепцията, погледна въпросително Филис, която вдигна палец и го помоли с жест да почака. След няколко впечатляващи „Фрийман и съдружници, бихте ли изчакали за момент?“, тя овладя телефонното табло, вдигна поглед и се усмихна, сякаш наистина й беше приятно, че го вижда. А това бе нещо ново.

— Лейтенант Глицки се обажда вече три пъти тази сутрин. Каза, че е спешно.

 

 

Глицки научи за Тию, когато разгърна сутрешния вестник и прочете за вероятното му самоубийство. Версията не го убеди. Или по-точно, убеди го в онова, което много силно бе започнал да подозира. Веднага реши, че този ден няма да ходи в кабинета си. Той беше положил клетва полицай с истинско чувство за дълг, затова най-сетне щеше да свърши малко истинска полицейска работа, дори и сам, ако се наложи.

Харди вече бе разговарял с Холидей, отново го бе посъветвал да не си показва носа навън и да не се притеснява и го бе осведомил, че са открили сериозни доказателства, които скоро могат да го измъкнат от бъркотията. Само да има търпение. Когато му се обади Джина Роук, Харди говореше по другата линия с втория съдия за тази сутрин, Оскар Томасино. Първият, съдията тази седмица Тимъти Хил, го скастри по повод иска му за отмяна на заповедта за арест на Холидей още преди Харди да успее да зададе въпроса си.

— Накарай клиента си да се предаде, Диз, и след това ще оспорваме. Това е процедурата и ти го знаеш.

Томасино, който познаваше Харди от много години и го уважаваше, му обясни, че просто не вижда какво може да направи. С удоволствие щял да каже добра дума за благонадеждността на Харди, и дори на Глицки, пред Джакман или Батист, но не съзирал голяма полза.

Когато най-сетне се обади на Джина в кабинета й, за да се осведоми за разговора й с Хектор Бланка и най-вече за хеликоптера до Невада, тя явно бе изпаднала в тиха ярост. Инспекторът я уверил, че много би искал да помогне, но шефовете му били решили, че предполагаемото нападение над Харди и Джон Холидей изобщо не се е състояло и той бил склонен да се съгласи.

Що се отнася до Дейвид Фрийман, Бланка бил звънял в болницата сутринта и ужасно съжалявал — вероятно госпожица Роук още не е научила, — че той е получил бъбречна недостатъчност. Предишната вечер бъбреците му не били произвели повече от една чаена лъжичка урина. Бланка изразил съчувствието си и заявил, че вероятно е много по-прям с нея, отколкото би бил с някой друг. Уверил я, че това сигурно ще се превърне в дело за убийство и ще излезе от прерогативите му, но Джина трябвало на всяка цена да изложи подозренията си пред отдел „Убийства“.

Харди се възползва от възможността да я осведоми за последните събития и тя го изслуша. Наистина нямаше представа от усложненията — от заплахите към семействата и вероятното убийство на Пол Тию. Това я разяри още повече и когато научи, че Глицки ще ходи в кантората на Харди, за да обсъдят възможностите си за действие, заяви, че и тя ще дойде. Трябваше да се направи нещо и Джина искаше да участва, каквото и да е то. Харди й каза да пристига веднага.

Затова малко преди обяд на тази ветровита и мрачна сряда сутрин Глицки, Роук и Харди се събраха, всеки посвоему разтревожен, и седнаха около ниската масичка в кантората на Харди. Харди направи кафе и двама от тях вече пиеха.

Глицки, разбира се, пиеше чай. Седнал с лице към вратата на кабинета на Харди, той обясняваше, че след като сутринта прочел за Тию, най-сетне решил да говори със специален агент Бил Шайлър от ФБР, който проявил интерес към теорията на Ейб, но му трябвали няколко дни, за да набере нужните хора, и то при положение, че успее да осигури съгласието на началника си. Настоял да се увери, че Глицки действително обвинява шефа на отдел „Убийства“ в прикриване на убийство и в съучастие. Шайлър се съгласил, че вероятно добре ще се позабавляват, но щели да са му нужни хора и малко време.

— А точно това ние нямаме.

— Не драматизираш ли малко, Диз? — попита Роук. — Ако след около седмица имаме съдействието на ФБР, много е вероятно…

Харди обаче поклати глава.

— Ако изобщо направят нещо, ще им отнеме години. Подслушвателни устройства, хора за следене, разследване на обстоятелствата. Може би ще се опитат да внедрят свой човек в бандата. А дотогава всички веществени доказателства ще бъдат заличени. И това е, ако изобщо направят нещо. Междувременно всички ще умрем.

— Освен това — добави Глицки, — те току-що убиха Пол Тию.

— Предположение — рефлекторно заяви Роук.

— Всъщност не — сложи край на спора мрачното изражение на Глицки. — Имаме всички основания да вярваме, че в момента планират същото за Диз, за мен или за семействата ни. Диз е прав, Джина. Не преувеличава. Събитията наистина са драматични. Нямаме време.

— Какво предлагаш да направим? — попита Джина.

Глицки поседя мълчаливо, вперил поглед в обувките си, и каза с несвойствен за него едва чут глас:

— Надявах се… Ще отида и лично ще извърша няколко ареста.

Харди го погледна и потърси признак, че това е просто горчива ирония. Не откри такъв. А това правеше посланието на приятеля му ясно и недвусмислено, поне за Харди. То го шокира.

Първо Моузес, а сега и Ейб.

Глицки погледна към Харди, след това към Роук, и продължи:

— Може да ги пъхна в областния затвор на Сан Матео за една нощ и да успея да накарам някой съдия да ме изслуша.

Харди знаеше, че това никога няма да се случи. Никой съдия нямаше да го изслуша при тези обстоятелства. Както нито един съдия не пожела да отдели време на Харди тази сутрин. Съдиите не постъпваха така — Глицки и Роук го знаеха. Обаче нямаше значение. Глицки просто си търсеше предлог.

Само че Харди нямаше време да му изтъкне този факт. В този момент се разнесе бързо почукване, вратата на кабинета му се отвори и вътре се вмъкна длъгнестата фигура на Джон Холидей.

— Привет на всички — поздрави той с широка усмивка. Носеше дълго палто от овнешка кожа, което стигаше до средата на бедрата му. Беше напъхал дългата си руса коса в широкопола шапка, килната чак на темето му. Ухили се на всеобщата изненада, която бе предизвикал, и се обърна, за да затвори вратата.

Когато отново се обърна с лице към тях, Глицки вече беше на крака. Харди направи същото с думите:

— Джон, какво търсиш тук, по дяволите?

Глицки метна убийствен поглед на Харди и пристъпи напред. Нямаше избор. Беше ченге, а пред него стоеше човек, издирван за убийство.

— Боя се, че си арестуван — каза той.

За Холидей изненадата внезапно и напълно изгуби очарованието си. Гневно впери в Глицки ядосан и неразбиращ поглед, след това стрелна с очи Харди, после без всякакво колебание отново леко се извърна, сякаш се канеше да тръгне към вратата. Но щом се обърна отново към тях, в дясната му ръка имаше пистолет. Беше насочен към пода, но всички в стаята го видяха и осъзнаха значението му.

— Струва ми се, че точно в момента никой няма да бъде арестуван — тихо заяви той с мекия си акцент, който ни най-малко не намали впечатлението от решителността му. — А сега, лейтенант, бихте ли седнали? Няма да поискам оръжието ви, защото допускам, че ще се проявите като джентълмен. Но ви моля да държите ръцете си така, че да ги виждам. След това ние четиримата можем културно да обсъдим нещата.

Глицки напипа стола си и седна.

Харди остана прав, със скръстени пред гърдите ръце.

— Господи, Джон, какви ги вършиш? Как влезе тук?

Холидей изобщо не понечи да вдигне оръжието.

— Приятелката ми ме докара до задната уличка. Влязох през гаража и се качих с асансьора. Не се тревожи, никой не ме проследи. Сигурен съм.

— Не за това се тревожа. Не си ли чувал, че след като се зарови в някоя дупка, човек трябва да престане да копае?

— Допускаш огромна грешка — потвърди Глицки.

— Вече съзнавам това, лейтенант — охотно се съгласи Холидей. — Вероятно сте прав. Но не очаквах тук да има и други хора.

— Защо не приберете пистолета? — помоли Роук и се обърна към Харди: — Предполагам, че това е клиентът ти.

Харди ги представи един на друг, а Холидей учтиво се поклони, без нито за миг да откъсва очи от Глицки.

— Защо дойде тук? — отново попита Харди.

— Честно казано, Диз, отчасти защото ме хвана клаустрофобията. Но преди всичко, понеже си казах, че двамата с теб можем да измислим начин да се предам, но така, че безопасността ми да е гарантирана. Това с децата ти… — заглъхнаха думите му. — Както и да е, казах си, че щом Панос сметне, че са ме хванали, това ще бъде краят. Прав ли съм?

Харди сви рамене.

— Може и да не е съвсем погрешно, но е детинско. Знаеш ли, че Ейб има същия проблем?

Холидей погледна към Глицки в другия край на стаята.

— Трябва ли да държа пистолета навън, лейтенант, или ще приемем, че за момента сме се разбрали?

— Що се отнася до мен, все още си арестуван. Когато си тръгна оттук, идваш с мен.

— Съмнявам се.

Глицки едва не се изсмя.

— Нима ще стреляш, за да ми попречиш? Прави каквото щеш с пистолета. Това не помага на делото ти, както несъмнено ще се съгласи с мен адвокатът ти.

Стрелна с поглед Харди, за да го подкани да го подкрепи.

Но Харди бе застинал на стола си с втренчен и отнесен поглед.

Седнала срещу него, Роук се обади:

— Диз? Добре ли си?

Той се опомни.

— Моля? Да, разбира се. Джон, прибери това проклето нещо, моля те! Човек не бива да размахва оръжие, ако не е готов да го използва.

— Ами ако съм?

— Значи си по-голям глупак, отколкото си мислех, което е почти невъзможно. Никой тук не смята, че си убил някого, ясно? Няма защо сега да започваш. — Не даде на Холидей възможност да отговори, а направо се обърна към другите двама: — Ейб, Джина, нека да уточним нещо. Допускаме, че Джърсън е бутнал Тию от покрива, нали?

С ъгълчето на очите си видя как Джони се размърда и пъхна пистолета си под колана.

— Въпросът е защо? Защо точно тогава?

Глицки явно доста бе размишлявал по въпроса.

— Защото Тию свърза Сефия и Рее с апартамента на Холидей, а те отричат изобщо някога да са ходили там.

— Джон — обърна се към него Харди, — знаеш ли дали някога са влизали в дома ти?

— Майтапиш ли се?

— Ще приема това за „не“. Така си и мислех. — Отново се обърна към останалите и продължи: — Не означава ли това, че според Джърсън Тию е единственият човек, който разполага с тези сведения? Ако не е така, защо ще го убива, след като на следващия ден може да се появи друг осведомен и лейтенантът да се окаже изправен пред същия проблем?

— Само дето Джърсън сигурно вече е унищожил касетата — отбеляза Глицки.

— А може би не е — обади се Джина. — Особено ако смята, че никой друг не знае за нея.

Харди кимна на Глицки.

— Ейб, да допуснем, че Джърсън не подозира, че ти си в течение.

— Сигурен съм, че не знае. Специално помолих Пол да държи двама ни с теб настрана, а ако някой на света може да го направи, това е той.

— Ето, виждаш ли?

Харди вдигна ръце, сякаш е доказал нещо.

— Какво? — попита Глицки. — Сигурно загрявам бавно, но просто не разбирам какво целиш.

— Добре, да караме полека. Какво ти каза Пол?

Глицки не беше сигурен накъде са тръгнали нещата, но Харди явно имаше някаква идея, а в този момент си струваше да пробват всичко.

— Само това, че е открил отпечатъци на Сефия и Рее в дома на Холидей. Имал и запис и щял да отиде да го пусне на Джърсън. — Глицки вдигна рамене, свали ги и заключи: — Това е всичко.

Харди погледна към другия край на стаята.

— Джина, ти схващаш ли?

Тя кимна.

Отново погледна към Глицки.

— Ейб, сега можеш да отидеш при някой съдия и да направиш писмена клетвена декларация, която може да се окаже достатъчна причина за обиск на кабинета на Джърсън, и дори на дома му, за касетата. Възможно е дори при записа да намерят копие от молбата на Тию за снемане на отпечатъци и от резултатите, което ще покаже, че Джърсън е съзнавал значението на записа.

Роук се бе преместила напред към ръба на канапето.

— Значи искаш да кажеш, че Ейб може да издейства заповед за обиск на кабинета и дома на Джърсън, без никой друг в управлението да узнае за това?

— Да, това е идеята. Най-накрая разполагаме с евентуален мотив и с шанса да го използваме.

Глицки не беше убеден.

— Невъзможно! — отсече той. — Дори и Джърсън още да не се е отървал от касетата и от тези доклади — което аз бих направил, ако бях на негово място, — ако ги намерим, не разполагаме с доказателство за нищо. А с кариерата ми ще бъде свършено.

— Струва ми се, че това е единствената ни възможност. Трябва да издействаш нещо за Джърсън и да го притиснеш.

Глицки трескаво мислеше.

— Не ме разбирайте погрешно, идеята ми допада, но доникъде няма да ни заведе. — Погледна към Харди. — И при най-добрия изход остава Панос, който тогава ще разбере, че ние — аз и ти, Диз — не сме се отказали. Не съм сигурен, че искам да видя колко далеч може да стигне — поклати глава той.

Холидей, който до този момент само бе слушал, внезапно се намеси тихо:

— А какво ще кажете да направим нещо друго? Обади се на този Джърсън и му кажи, че си ме пипнал.

— Как така пипнал? — попита Глицки.

— Че си ме арестувал. Кажи му, че искаш да ме предадеш на него, но Диз, който ми е адвокат, няма доверие на обичайната процедура и не иска да ме остави при никой друг, освен при теб, лейтенант. Джърсън ще повярва на това.

— И как ще ни помогне това, Джон? Как ще помогне на теб? — попита Харди.

— Не съм сигурен в подробностите, но ако Джърсън знае, че ти, лейтенант, ще бъдеш на конкретно място в конкретно време заедно с мен…

— Ще ви устроят капан — заяви Харди. — В никакъв случай.

Но идеята допадна на Глицки.

— Ако успеем да ги съберем всички заедно под някакъв претекст…

Тук се намеси Роук:

— Самият факт, че са всички заедно, вече е вероятен мотив, Ейб. Ще можете да арестувате повечето от тях.

Глицки, Холидей и Харди я гледаха мълчаливо. След миг тя първо пребледня, после се изчерви и каза с равен глас:

— Ще ви трябва подкрепление. Говоря за полицията, разбира се.

Глицки продължи, сякаш тя не бе казала нищо:

— Значи да позвъня на Джърсън и да му кажа място и час, както и че ще се срещнем само двамата с теб, Диз, и клиентът ти, който ще се предаде на мен. А след като арестувам Джон, лично ще го заведа в прокуратурата. Ще кажа на Джърсън, че не трябва да присъства никой друг, включително и той, за да не пропадне сделката. Най-вече той. Той обаче ще си мисли, че ние тримата се намираме някъде сами.

— Добре, а след това какво? — попита Харди.

— След това ще изпитаме теорията си на практика, а тя гласи, че всичко свършва със смъртта на Холидей.

— Не представяй нещата в розова светлина — обади се Холидей.

Глицки не обърна внимание на думите му.

— Същественото е, че ако Джърсън се появи, причината може да бъде само една.

Роук поклати глава.

— Не става, Ейб. Ще бъдеш съвсем открит. Няма начин Джърсън да се появи сам.

— Вероятно си права — кимна Глицки. — Но така ще изчезнат всякакви съмнения за вината и за участието му в заговора, нали? Не че имам съмнения, но тогава ще разполагаме с неопровержими доказателства.

— Доказателствата безспорно ще бъдат добри — съгласи се Харди. — Само че ще бъдеш сам срещу четирима или петима.

— Ако се появят и другите, ще извикам подкрепление — обеща Глицки.

„Не ми ги разправяй тия“, помисли си Харди.

Глицки продължи:

— След това ще отида при Батист и ще му разкажа за случилото се. Ще трябва да ме изслушат.

Харди стана и се приближи към прозореца. Обърна се с гръб към него и заяви:

— Няма начин, Ейб. Няма да го допусна. Това е равносилно на самоубийство.

— Е, ако успеят да ме убият, в което дълбоко се съмнявам, в тази стая има трима свидетели, които могат да разкажат под клетва какво се е случило.

— Дори и да е така, Ейб, няма да ти позволя.

Устните на Глицки леко се изкривиха.

— Знам, че всичко това противоречи на мирогледа ти, Диз, но няма какво да направиш. Това е моя работа.

— Тогава най-напред си осигури подкрепление.

— Под какъв претекст? Аз съм редовен лейтенант, забрави ли? Освен това, после ще се разчуе и всички ще се подплашат. — Глицки се изправи, изпълнен с решимост. — Планът е добър, хора. Може би е единственият, преди отново да ни ударят, а аз не мога да го позволя.

Застана зад бюрото на Диз, пресегна се към телефона и започна да набира някакъв номер.

Останалите трима наблюдаваха с безпомощна, няма паника как само с няколко думи на Глицки нещата станаха необратими.

— Лейтенант Джърсън, ако обичате. Лейтенант, обажда се Ейб Глицки. Да, чух. Да, знам, случилото се с Пол е ужасно, но не затова се обаждам. Джон Холидей. Казах им, че трябва да се обърнат към вас, но както знаете, адвокатът му ми е приятел и…

За по-малко от пет минути всичко беше уредено. Глицки каза, че Харди ще доведе Холидей, за да се предаде, в четири часа на Кей 70, изоставен и почти безлюден пристан с разрушени навеси за лодки и порутени стари складове. Не проумявал защо са избрали такова забутано място, обаче…

— Защото тогава няма да има как Джърсън да твърди, че просто е минавал оттам.

— Ами ако двамата с Джон наистина дойдем с теб?

Глицки погледна с изопнато лице първо единия, после другия и накрая Роук.

— Надявам се да не сте останали с впечатление, че има такава възможност, защото не е така.

— Чакай малко — изправи се Холидей.

Глицки повиши тон, за да не позволи да го прекъсват.

— Отивам до тоалетната за минута и дори по-малко. Диз, ти си отговорен за клиента си. Като служител на правосъдието очаквам от теб да го задържиш тук под свое наблюдение, докато се върна. Обещай ми, че ще го направиш.

Харди тържествено вдигна ръка и каза:

— Обещавам.

— Добре тогава — кимна Глицки и тръгна.

 

 

Роук, Глицки и Харди стояха във фоайето на долния етаж. Горе, в кабинета на Харди, Глицки много убедително си даде вид на разгневен и разочарован от „бягството“ на Холидей, което беше установил, когато се върна от тоалетната. Но Роук и Харди се заклеха, че той отново ги е заплашил с оръжие. Просто не било по силите им да го спрат.

Сега Харди забеляза как Филис се изправи зад телефонното табло. Привлече погледа му, като излезе иззад бюрото си, и му кимна към кабинета на Норма, където спря в очакване на входа. Харди хвана ръката на Джина и я поведе натам. Глицки ги последва.

Тримата тръгнаха след Филис и стигнаха точно навреме, за да видят как Норма оставя слушалката, обронва глава и раменете й се разтрисат. Когато отново вдигна лице, по бузите й се стичаха сълзи.

Безмълвно кимна на хората на вратата. Това беше всичко, на което беше способна. Застанала до Харди, Филис закри устата си с ръка и зарида.