Ребека Занети
Обречен (7)

Глава 7

— Пробвай се! — Гласът му бе опасно спокоен, когато се облегна назад на стола. Дъждът тропаше спокойно по хижата в пълно противоречие с напрегнатата атмосфера вътре.

Тя се замисли за това. Наистина се замисли. Представи си как острието потъва в безсмъртния му гръден кош и абсолютната изненада на лицето му, когато оръжието прониже плътта му дълбоко, прогонвайки арогантността му. Но мъжът все още държеше Джейни.

Кара си пое дълбоко дъх и използва най-разумния си тон.

— Това няма да се получи, Талън. Промених решението си. С Джейни ще се оправим сами.

— Ние сме женени, Кара. Ти и Джейни никога повече няма да сте сами. — Той говореше бавно, сякаш искаше да е сигурен, че тя ще го чуе и ще разбере всяка негова дума.

— Ще се разведем, Талън. Не се шегувам. Дори във вашата варварска култура би трябвало да има начин за анулиране. Искам да анулираме.

— Варварска? — Талън повдигна едната си вежда и сви рамене. — Може би. Но само тези, които не са обвързани, получават подобно анулиране, Кара.

— Добре. Ние не сме обвързани. — Тя се изчерви под погледа му.

— Тази вечер ще се обвържем, съпруго. — Погледът му блесна златен и горещ.

— Не! — Тя вирна брадичка, игнорирайки тръпката ниско в стомаха си.

— Кара — той се наведе напред на стола си, — преди тази нощ да свърши, няма да имаш никакво съмнение, че си обвързана. — Целият беше изпълнен с намерения. И тогава я осени. Проклетите емпатични щитове… може би трябваше да работи с уменията си, вместо да се преструва, че не съществуват.

— Никакъв шанс. — Тялото й се бореше да приеме това, което крещеше ума й. — Освен това каза, че хапеш по време на секс. Това нали не значи, че искаш…

— О, да, скъпа. — Светещите му очи срещнаха нейните. — Ще те ухапя. И определено ще ти хареса.

— Не! — Кара се опита да вложи сила в думите си, макар през тялото й да премина вълна от нужда. — Нищо от това няма да се случи, Талън. — Копнежът, кипящ във вените й, я обвини за лъжкиня.

Една повдигната вежда срещна трескавия й поглед.

— Женени сме, Кара. Скоро ще се обвържем. „Не“ не е опция в този случай.

— Глупости! — Кара може да не го познаваше добре, но бе сигурна, че той няма да й се натрапи насила.

— Може би сега трябва да ти кажа да внимаваш с приказките си. — Лицето на Талън се изопна, погледът му бе директен, а челюстта стисната.

— Майната ти.

Зъбите му проблеснаха и той се изправи на крака.

— По дяволите, ти си перфектна. — Той потърка брадичката си, а погледът му се насочи към гърдите й. — И за секунда не си мисли, че няма да платиш за съпротивата си.

Ръмженето в гласа му и сексуалният заряд накараха бикините й да подгизнат. Чисто и просто. Тя опита да промени тактиката.

— Обеща ми, че няма да ме нараниш.

Очите му се насочиха към нейните и той се усмихна леко.

— Няма да те нараня.

Тя подпря ръце на ханша си, чудейки се дали директния подход няма да го накара да отстъпи.

— Не желая да съм обвързана.

— Ще пожелаеш.

Кара отвори уста да отговори, точно когато той изръмжа и измъкна блузата през главата си. Погледът й се плъзна по гладките, перфектни мускулести гърди, преди да се дръпне настрани. Кървава рана зееше в горната част на ръката му. Тя възкликна. Алена кръв течеше надолу по ръката му.

— Прострелян си — каза тя бавно.

— Да, така изглежда. — Той сви рамене. — Мисля, че един куршум ме удари, но мина през мускула. — Той докосна кръглата тъмна рана. — Вероятно трябва да сложа нещо върху това.

Стаята се завъртя пред очите й и тя се вкопчи в кухненския ъгъл, за да не падне.

— През цялото време, докато вечеряхме, си седял с рана от куршум?

Талън повдигна едната си вежда изненадано.

— Казах, че куршумът излезе. Не е кой знае какво, Кара. — Той посегна и, взимайки кухненската кърпа, я притисна към раната си. — Би ли проверила за аптечка?

Кара погледна под мивката, преди да отиде в банята, където откри аптечката. Тя се опита да не повърне, докато почистваше раната, и се удиви, когато видя как дупката се затваря и покрива с нова розова кожа, щом кръвта спря да тече. Тя работеше с растения с основание. И никак не й бе от помощ, че погледът му ставаше все по-горещ, докато я гледаше как се грижи за него. От гърлото му се разнесе леко ръмжене.

Кара прочисти гърлото си. Талън беше единственият й достъп до дъщеря й и тя трябваше да печели време. Отстъпи назад, след като залепи с лейкопласт превръзката на големия му бицепс, и сложи ръка на челото си. Твърдо отказваше да поглежда силните му, много голи гърди и застана така, че масата да се окаже помежду им.

Светкавица навън я накара да подскочи. Бурята набираше сили, сякаш се готвеше за дългоочаквана битка. Погледът на Талън остана горещ и прикован в нея.

— Престани да ме гледаш — сопна му се тя, гледайки го накриво. Бурята навън донесе някакво напрежение вътре в малката хижа.

— Спри да бягаш от мен — гласеше арогантният му отговор. Той скръсти ръце, очите му светеха в златисто на мъждивата светлина, а позата му беше привидно спокойна.

Кара се загледа в заплашителния воин само на няколко крачки от нея. Възбудата се плъзна през тялото й като хубаво вино. Тъмната му коса падаше на гъсти, мокри къдрици около лицето, което бе като изковано от камък. Очите му блестяха, диви като земите около тях, а тялото му бе изковано от стомана. Беше олицетворение на всяка тъмна фантазия, която някога бе имала… а тя изпитваше копнеж на места, за чието съществуване дори не бе подозирала. Мускулите й трепнаха в желанието да счупи нещо.

Нямаше никакъв начин да се отдаде на този арогантен, доминантен алфа-мъжкар, който бе срещнала едва днес. Да не споменаваме, че беше и вампир. Мъничък гласец в главата й й напомни, че той бе ловувал заради нея, бе убил за нея. Действията му имаха последици, които не можеше да определи с точност, но можеше да ги почувства дори в костите си. Без дори да я докосне, той вече я бе направил своя. Първобитният му поглед й го казваше.

Зърната й се втвърдиха от тази мисъл и тя поклати глава пред опита му да я завладее.

Очите на Талън се присвиха и въздухът около него завибрира.

— Не ми клати глава! — Командата му бе тиха, само колкото да надвие барабаненето на дъжда отвън, и все пак съдържаше голяма заплаха.

Пулсът й се ускори.

— Ще правя това, което пожелая, Талън. — Тя приветства надигането на темперамента си, защото така щеше да успее да надмогне копнеещата болка в долната част на тялото си. — Може да сме женени за кратко, но аз не съм от твоите хора и не приемам заповеди от теб.

Той замръзна, а уникалните му очи започнаха да горят със златист блясък. Без нито намек за милост в тях те се фокусираха върху нея.

— Надявах се, че ще успеем да изчакаме, докато стигнем до дома, за да укротя този твой темперамент, половинке. — Гласът на Талън бе пълен с предупреждения, хищнически блясък премина през зелените точици в очите му. — Но нямам проблем да се погрижа за това и сега, щом това искаш.

Кара можеше само да гледа огромния мъж пред себе си. Вълна от желание премина през тялото й. Опасността сякаш се завъртя около нея. Това не би трябвало да я възбужда, по дяволите. Тя премина покрай най-близкия незакрепен за някъде предмет, стара чугунена тенджера, и се насочи към ножа.

Талън направи невъзможно бързо движение. Неговото много по-голямо тяло прикова нейното към долните шкафове, едната му ръка сграбчи косата й, а другата се обви около талията й. Тя дори не успя да докосне дръжката на ножа. Той с лекота я повдигна, подпирайки я на кухненския ъгъл. Намествайки бедра между краката й, той я принуди да ги разтвори широко. С едно движение на китката си дръпна главата й леко назад, за да може да погледне надолу към очите й.

— Ти не си единствената с горещ темперамент, половинке. — Гласът му бе тихо ръмжене. Той наведе лицето си към нейното, а твърдите му бедра се притиснаха по-силно към меките й форми. — Ще е най-добре да го запомниш.

Полъхът на горещина беше нежелан и тя започна да се бори диво, за да се освободи от хватката му. Ръцете й бутаха без никаква ефективност твърдите му като скала гърди. Нейните се надигнаха, когато той я принуди да не мърда.

— Престани да ме наричаш „половинке“ и ме пусни. — Тя едва сдържа стона, който искаше да се откъсне от нея заради желанието избухнало между бедрата й.

Устните му помилваха нейните, преди да каже:

— Ти си моята половинка. — Той я целуна леко. — И, мамка му, няма никакъв начин да те пусна. — Със стон той се нахвърли на устата й, устните му бяха настойчиви и неумолими. Гмурна се дълбоко в топлите дълбини на устата й, а ръката му около кръста й я притисна силно към твърдата му ерекция. Нямаше никаква причина Кара да го отхвърли. Той не питаше. Той вземаше.

Тя замръзна срещу доминантната горещина на устните му, борейки се с течния огън, надигащ се в нея. Той наклони главата й, задълбочавайки целувката, вземайки точно каквото желаеше, и очевидно точно това, което желаеше и тя. Дъждът и вятърът вилнееха навън, докато дивашката му еротична целувка помете и последните остатъци от въздържанието й.

Проплаквайки, тя спря да се опитва да запази контрола над новата реалност, в която живееше, и се отдаде на огъня, който се надигаше в нея и изгаряше тялото й. С какво можеше да навреди една целувка? Уханието му изпълни ума й и изведнъж тя започна да… копнее. Отвърна на целувката му със страст, която бе сдържала с години. Невероятната му сила, неподправената му мъжественост я превзеха. Дланта й се притисна към гранитно твърдите му гърди и дълбок стон се откъсна от гърлото й.

Горещина изпълни цялото й тяло. Той започна да се отдръпва назад и тя захапа долната му устна, копнеейки за още. Очите му потъмняха още повече. Ръката му, държаща косата й, се стегна, а китката му се изви, разголвайки шията й пред него. Обгръщайки с другата здраво дупето й, той я вдигна от шкафа. Тя буквално се подмокри, когато видя с каква лекота я държеше само с една ръка, и бедрата й се обвиха около кръста му. Поклащайки леко глава, тя го изчака да успокои хватката си и притисна устни към гърлото му. Вкусът на сол и подправки изпълни вкусовите й рецептори.

Стенейки, тя посегна надолу към релефните мускули на корема му и ги проследи с пръсти. Перфектен. Мъжествен. Силен. Тя се наведе напред, плъзна езика си по едното му зърно и се усмихна, когато той трепна.

— Кара? — Ръката в косата й дръпна главата й, така че замаяният й поглед да срещне неговия, който бе като течно злато.

— Хммм? — Тя посегна към катарамата на колана му и го откопча. Никога не бе изпитвала подобна възбуда. Може да беше временно, но тя нямаше намерение да изпусне нищо от това.

— Кара — той стегна хватката си, изпращайки еротична болка по скалпа й, — имам нужда да знам, скъпа.

— Да знаеш какво? — Тя издърпа колана му, хвърли го на земята, опитваше се да притисне жадуващата си сърцевина към ерекцията му. Беше готова, по дяволите… и сега той искаше да говорят?

Той се наведе напред, дъхът му погали кожата й, а погледът му срещна нейния.

— Да знам, че приемаш това, че приемаш нас. Че искаш това, което предстои да се случи.

Топлина изпълни сърцето й, повече топлина от тази, изпълваща слабините й.

— Искам това.

Той се усмихна и ръката в косата й обгърна задната част на главата й.

— И?

Тя вдиша уханието му и главата й се замая.

— И точно сега те приемам… за по-късно ще видим. — Господи, ако не накараше този мъж да се съблече веднага, щеше да умре. Или пък той.

— Достатъчно — каза той.

Тогава светът се завъртя пред очите й, когато Талън дръпна главата й назад и притисна устни към шията й.

— Казах ли ти, че моите хора маркират половинката си? — Горещият му дъх погали кожата й, а ръката му се премести към заоблените й задни части.

— Ъм… — Кара можеше да чувства единствено прекрасното усещане, докато той потъркваше ерекцията си в сърцевината й.

Ръката в косата й се стегна, спирайки движенията им.

— Зададох ти въпрос, Кара. — Той вдигна глава, за да я погледне така, че да я накара да се съсредоточи.

— Ъм… — Тя се бореше да открие думите си. — Какво? Дали си ми казал, че маркирате половинките си? — Тя спря да се движи.

— Да. — Доволен, той наведе отново устни към шията й.

— Чакай! — Тя започна да се бори да се освободи. — Не. Чакай, Талън. Никакво маркиране.

Талън с лекота я задържа на място, вдигайки главата си на милиметри от нейната.

— О, Кара, разбира се, че ще има маркиране.

— Няма да маркираш шията ми — изсъска тя, опитвайки се да го отблъсне.

— Кой е казал нещо за шията ти? — С този въпрос той завладя отново устните й. Обърна се към леглото и силните му ръце обгърнаха задните й части, а навън прозвуча звук от гръмотевица.

Огън лумна под кожата й и коленете й обгърнаха по-силно бедрата на Талън. И макар ръцете му да бяха около нея, а устните му притиснати към нейните, тя искаше още. Кара проплака високо.

— Побързай — простена, а цялото й тяло пламна.

Силна ръка смъкна блузата от тялото й с едно движение, разкривайки гърдите й пред жадния си поглед. Той простена и с една крачка напред тя се озова по гръб на леглото, а той се настани върху нея. С уста, гореща и изискваща над нейната, той посегна надолу, разкъса джинсите и бикините й и хвърли своите панталони настрани.

Кара се задъха шокирана, когато той проникна в нея до самата си основа, без прелюдия, без внимание, просто чисто примитивно притежание. Веднага започна да се движи навън и навътре. Силни пръсти се забиха в бедрата й, намествайки я така, че да посрещне тласъците му. Милостиви боже! На какво се бе съгласила? Тялото й бе влажно и податливо, тя се бореше да се нагоди към проникването му, а дъхът заседна болезнено в гърлото й, докато той се тласкаше до недокосвани дълбини в тялото й. Оргазмът й си имаше собствен живот, безмилостно туптеше в нея и преминаваше през цялото й тяло. Името му се изтръгна от устните й и тя извика силно, когато хиляди звезди експлодираха пред очите й.

Той продължи да се тласка в нея.

— Добре ли си, скъпа? — Гласът му бе толкова дрезгав, че отекна във всичките й нерви.

— Да. — Тя се притисна към невероятното му мускулесто тяло. — Направи го отново!

Той се засмя леко, стегна хватката си около нея, и ако въобще беше възможно, забърза тласъците си.

Тя не можеше да направи нищо друго, освен да се вкопчи в него, обвивайки с крака здравите му бедра. Мощно, остро желание отново премина през тялото й. Голямата му ерекция я изпълваше до точка на болка, устата му бе гореща на шията й. Тя нямаше никакъв контрол над ритъма, никакъв контрол над тялото си, когато поредният оргазъм я връхлетя така бързо и неочаквано като първия. Тя захапа твърдата плът на гърдите му, докато се носеше по вълните. Не би пропуснала това за нищо на света.

Талън простена, когато зъбите й се забиха в плътта му. Когато оргазмът й поутихна, той я завъртя, постави я на ръце и колене без да спира да се движи в нея. Тласъците му станаха по-бързи и по-силни и последният й спомен за силното му лице се яви в паметта й… острите ъгли на лицето му, изкривено в брутално желание, гъстата му тъмна коса, разпиляна по раменете му.

Тя простена, когато той притисна раменете й надолу към леглото, с една ръка заровена в косата й, а другата държеше здраво бедрото й, докато я яздеше. Зарови лице в меката кувертюра и проплака името му. Дълбоко в нея се породи енергия. Премина през тялото и усещанията й, крадейки всеки дъх, който би могла да поеме. Усещането бе изключително силно. Тя се залюля на самия ръб, борейки се да не падне, когато със силно извиване на бедрата си той я изпрати надолу. Тя извика силно, когато напрежението в нея стана по-силно и по-горещо, преди да експлодира. След това можеше да отвори устата си само в ням вик. Интензивни вълни на удоволствие преминаваха през нея.

Тя се отпусна на леглото със стон, очите й се затвориха и лицето й се отпусна бавно. Той продължи да тласка навън и навътре. Викът му прокънтя в главата й и почти болезнено освобождение го разтърси, проехтявайки през тялото й, разкъсвайки емпатските й щитове.

Той остана пълен и твърд вътре в нея. Силната му ръка хвана рамото й и издърпа нагоре изтощеното й тяло, докато другата я държеше в горната част на ханша, а дланта му изгаряше плътта й като нажежено желязо. Той я постави пред себе си на колене, гърбът й се опираше назад към влажните му гърди. Зарови дългите си пръсти в косата й и издърпа главата й назад, откривайки шията й, преди да изръмжи:

— Моя.

И бърз като светкавица я захапа.