Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fated, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 96 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактори: galileo414, desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Глава 23

Кара се събуди, изправяйки се в леглото с вик, само за да бъде обгърната от силна мъжка ръка и притисната с гръб към твърдо мъжко тяло.

— Заспивай, още е рано — промърмори Талън до ухото й.

Тялото й се разтопи, притисна се към топлината му и тя потисна инстинктивното трепване на сърцето си.

— Ходихте ли до лабораторията?

— Да. По-късно ще прегледаме файловете. Намерихме почти същото като в лабораторията в западна Вирджиния. — Твърдият му крак помилва нейния.

— Никакви половинки? — Гласът й почти секна на последната дума.

— Не. — Дишането му стана по-дълбоко и тялото му се отпусна в съня. Топлината, която я обграждаше този път, я погълна, помагайки й да сънува хубави сънища.

 

 

По-късно тя се събуди сама в голямото синьо легло. Изправи се и видя пълна кошница с дрехи на гранитния под… нейните дрехи. Сърцето й подскочи развълнувано, като се замисли, че Талън е взел дрехите й от Колорадо, но тънкият глас в главата й й напомни, че има съмнения. Те крещяха, че Талън нямаше да се ожени за нея, ако не носеше странния ген, който й позволяваше не само да има уникална дарба, но и да е способна да износи вампирско дете. Дългът към хората му го управляваше.

Свивайки рамене, тя си взе бърз душ в банята на стаята, преди да се облече в дънки и син пуловер и да се насочи към дневната. Последва приглушените гласове към кухнята, където Джейни и Талън ядяха бъркани яйца и обсъждаха най-страхотните цветове на дъгата.

— Няма начин — каза ухилен Талън, — златисто жълтият е най-добрият.

Джейни поклати тъжно глава.

— Големите са толкова слепи. — Косата й бе сплетена на перфектни плитки, които висяха от двете страни на лицето й, докато насочваше отново поглед към закуската си.

— Кой ти направи косата? — попита Кара.

Джейни се ухили щастливо към Талън, който се подсмихна самодоволно.

— Той ми я направи. — След това започна да подскача на стола си. — Познай какво? Днес отиваме в новата ни къща.

Кара се намръщи.

— Безопасно ли е?

Талън кимна.

— Да. Имам мъже, които патрулират около къщата и земите… Кърджаните не знаят къде сме… а дори и да знаеха, не могат да направят нищо. Ударихме толкова много от сградите им през последните седмици, че сега се борят да се опазят.

Кара прокара ръка по косичката на дъщеря си, преди да седне на масата.

— Ами моите неща? — попита Джейни, отхапвайки от яйцата.

— Точно донесохме дрехите и куклите ти, Джейни. Освен това дублирах всичко останало и в къщата ни — каза Талън.

— Дуб… дублира?

— Ъм, да, всичко е същото. Имаш същото легло, същата къща за кукли, дори същия килим.

— Супер.

Телефонът на Талън завибрира и той го погледна, за да прочете съобщението, преди да се изправи.

— Съюзниците ни са открили още една лаборатория в източна Европа… няма намерени половинки, но има много информация. — Погледът му се спря на Кара. — Ще се срещна с Дейдж, докато с Джейни подготвите багажа си. Бъдете готови да тръгнем до час. — Изражението му й каза по-силно от всеки думи, че дискусията от миналата вечер остава на масата. Тя му се намръщи в отговор.

 

 

Кара пропусна закуската, за да помогне на Джейни да опакова вещите си. Те тъкмо приключваха пълненето на кошниците за дрехи, които им беше донесъл Макс, когато Талън се върна, за да ги отведе у дома. Следваха го няколко войника, които изнесоха багажа.

Точно когато минаваха през контролната зала, Джейни извика.

— Чакайте малко. Забравих рисунката от чичо Дейдж.

— В стаята не остана никаква рисунка — отвърна Кара.

— В неговата стая е, мамо. Той обеща. Нарисува ми розово пони и ми каза, че мога да го занеса у дома. Моля те?

Кара погледна към Талън, който просто се засмя и отиде няколко метра надолу по коридора, поставяйки ръка на гранитната стена до огромна каменна врата. Вратата се отвори, разкривайки помещения, подобни на тези, които току-що бяха напуснали, с изключение, че тук имаше два лаптопа и куп листове на масата. На масата имаше и няколко празни кенчета от гроздова енергийна напитка.

Хуквайки напред с щастлив вик, Джейни отвори огромен скицник, стоящ измежду документите на масата. Красиво розово пони им се усмихваше насреща.

Джейни се изкиска, грабна рисунката и я вдигна, спирайки на място, когато Кара възкликна и се приближи напред. Кара се пресегна и извади изрисуван с въглен лист, от който я гледаше лице, което познаваше почти толкова добре, колкото и собственото си. Присвивайки очи, тя отгръщаше страница след страница с рисунки на лицето на сестра й, с различни изражения и всевъзможни настроения. Дейдж беше уловил перфектно интелигентните бадемови очи на Ема, вирнатото й носле и миниатюрната трапчинка вдясно на пълните й устни. На последния портрет косата на Ема бе изтеглена назад, а изражението на лицето й бе такова, каквото Кара никога не бе виждала.

Тя погледна шокирана, когато Дейдж влезе в стаята след Талън, а сериозните му сиви очи се насочиха към нея. Съпругът й застана до нея, гледайки любопитно брат си.

— Не разбирам — прошепна тя, готова да се хвърли между Ема и всяка опасност.

Дейдж не каза нищо.

— Защо имаш толкова много рисунки на сестра ми?

Дейдж не изглеждаше изненадан, но Талън си пое удивено дъх до нея.

— Защо, Дейдж? — Гласът му бе твърд.

Дейдж се ухили.

— Сънувам тази жена от двеста години, Кара.

— О! — Тя не бе сигурна какво да каже. — Дейдж, Ема не е… имам предвид, не точно… — Можеше да не познава добре Дейдж, но сестра й бе за нея като отворена книга. И тя никога не би се обвързала с доминантен алфа-мъжкар, а Дейдж очевадно бе точно такъв.

— Не се тревожи, малка Кара — арогантно й заяви Дейдж. — Провидението иска това, което иска. Няма да нараня сестра ти.

Кара поклати глава.

— Не се тревожа за нея.

— Хммм — отвърна той, правейки им знак да напуснат покоите му.

 

 

Последва двучасово шофиране в брониран черен хамър от щаба до обширно ранчо с изглед към Голямото мечо езеро. Кара не пропусна да забележи огромните порти и десетките охранителни камери, окачени по боровете, докато минаваха по дългата редица дървета, преди да спрат пред голяма къща от тъмно дърво с веранда, обграждаща я от всички страни. Вратата беше гористо зелена на цвят, обшита със закалена стомана, изглеждаща така, сякаш би издържала и атомен взрив.

Тишината и спокойствието я обгърнаха, когато излезе от автомобила и й се наложи да се бори с усещането, че най-после си е у дома. Ароматът на борови иглички изпълваше въздуха, а високо по дърветата над тях се чуваше птича песен. Кара изписка, когато Талън я вдигна на ръце и закрачи към верандата, преди да изрита вратата с крак и да я пренесе през блестящия гранитен праг към всекидневната.

Той я постави нежно на твърдия дъбов под, преди да се върне навън и да внесе и кикотещата се Джейни.

— Уау! — възкликна Кара, поглеждайки панорамните прозорци, простиращи се от пода до тавана, с изглед към спокойното езеро, обградено от дървета и планини. Тя пристъпи към голямата каменна камина с удобни черни дивани и удивителни маслени картини, за да застане пред прозореца и просто да се наслади на гледката. Обърна се назад и видя, че Талън я гледа със странно изражение в неземните си очи.

— Красиво е — прошепна тя, почти страхувайки се да наруши тишината.

— Зашеметяващо — съгласи се той, а очите му милваха лицето й, докато държеше дуглоската ела в ръце.

Джейни наруши настроението.

— Къде е моята стая?

Смеейки се, Талън остави саксията на пода до вратата и подаде ръка към Джейни, която детето пое с щастливо подскачане. Кара ги последва през застлания с килим под към стаята в познатото розово. Освен леглото, скрина и куклената къща, в тази стая имаше и красиво бяло бюро, дрешник и свързана баня.

— Страхотно — извика Джейни, преди да се затича и да скочи на леглото.

Върху скрина имаше снимки на Джейни, Кара и Ема, и топлота изпълни сърцето на Кара, когато се обърна към Талън.

— Те са от къщата ми в Масачузетс.

Той кимна.

— И гаражът е пълен с кутии, които трябва да бъдат разопаковани.

Кара се усмихна.

— Донесъл си всичките ни вещи?

Талън й се ухили.

— По-късно може да ми благодариш подобаващо.

Хм! Може би щеше да го направи. Талън им показа останалата част от къщата. Огромна кухня с тъмни гранитни плотове, шкафчета от тъмночерешово дърво и блестящи метални уреди. Кухненският остров бе достатъчно голям, че всеки, който обичаше готвенето толкова, колкото Кара, щеше да успее да му се наслади пълноценно.

Скоро Талън се оттегли в офиса си, за да съставя стратегии за Реалм, докато Кара и Джейни започнаха да разопаковат вещите си. Желанието да създаде живот със съпруга си я изкушаваше, докато страха в нея нашепваше, че бракът им е просто удобен. Тя имаше правилния ген и бе на точното място, в точното време. Или грешното. Все пак не й се беше обяснил в любов или нещо такова. Ако не друго, той се отнасяше с нея като с негова собственост. Трябваше да бъде охранявана, наистина, но Кара винаги бе смятала, че ще изживее живота си спокойно, монотонно и самотно.

Талън определено не беше спокоен и монотонен, и нямаше нищо самотно в чувствата, които пробуждаше в нея.

След вечерята съпругът й сложи Джейни да спи, докато Кара се зае с новия си гардероб. Тъкмо бе приключила с реденето на обувките си, когато Талън отвори шкафчето от нейната страна на леглото и извади сребристия й, девет милиметров пистолет.

— Можеш ли да стреляш? — попита Талън и провери празния пълнител.

— Ъм, не — призна Кара. — Пистолетът е на Ема, тя настоя да го взема, когато обраха съседите.

— Не е зареден.

— Не се чувствах в безопасност, като беше зареден, но защото обещах на Ема…

— Ще те науча да го използваш, Кара. — Той върна пистолета в шкафчето и извади книга от него.

Тя сви рамене и се изчерви силно, когато видя какво държи Талън в ръка. След това се опита да стане.

— „Обвързани сърца“? — Гласът на съпруга й стана по-дълбок, когато прочете задната корица. — Виж ти, Кара. Много интересно четиво. — Той вдигна поглед от книгата и очите му блеснаха в златисто, когато се насочиха към зачервеното й лице.

— Това е просто книга, Талън. Не е кой знае какво и определено не е твоя работа. — Кара се опита да прогони изчервяването, но без успех. За бога, всеки четеше от време на време еротика, макар че трябваше да изхвърли книгата в мига, в който я измъкна от кутията с нещата от спалнята й.

— Не съм сигурен за това. — Гласът на Талън вече беше дрезгав. — Някога пляскали ли са те, скъпа?

Дъхът на Кара заседна в гърлото й при напрегнатия поглед в очите му и тя се сви вътрешно.

— Ъм, ами не. — И се изчерви още повече. — Това е просто книга, Талън. Нищо повече.

— Не мисля така. — От тялото му се излъчваше истинска мощ. — Мисля, че това ти харесва. — Очите му не се откъсваха от нейните, когато пусна книгата обратно и затвори шкафчето. Кара направи крачка назад и едва се сдържа да не направи втора, когато той разпозна действието й като такова, каквото бе.

Когато над тях падна тишина и те се загледаха през леглото, а блестящите очи на Талън бяха уловили нейните разширени очи, той каза:

— Бягай.

С инстинктивен вик Кара се обърна и направи точно това. Тя изтича надолу през коридора, през всекидневната към столовата, търсейки скривалище. По-скоро почувства, отколкото чу хищника по петите си, когато спря пред огромна черешова маса.

— Не, Талън. — Тя вдигна ръка да го спре, докато си поемаше дъх на големи глътки.

Той повдигна една вежда и застана измамно спокоен на прага на френските врати, без дори да се е задъхал.

— Тази стая е пълна с красоти… доста китайски порцелан, който е чуплив. — Погледът на Кара търсеше изход, докато се опитваше да си поеме дъх и се кикотеше едновременно. За нещастие бе в капан. — Не искаме да счупим нещо — продължи тя, — нека спрем с тази нелепа игра и може да гледаме филм или нещо такова.

— Но, Кара — Талън тръгна грациозно наляво, говорейки тихо и увещателно, — аз искам да си играем. — Той спря да се движи, когато тя се насочи в другата посока и продължи да следи всяко негово движение. Дори и в игриво настроение, мъжът беше адски заплашителен.

— Да — изсумтя Кара, — като лъв, който си играе с газела. Преди да я изяде.

Лека, мързелива усмивка премина пред лицето му и тя изхълца, осъзнавайки какво е казала. Кръвта започна да ври във вените й от вълнението на преследването, от вълнението какво ще направи с нея, ако я улови.

— Изглежда, че си в капан, малка газело. — Той се придвижи още малко наляво. — Сега ще трябва да те изям. — С тези думи той прескочи масата, демонстрирайки неоспорима мощ и скорост.

Кара изписка в женска паника и хукна в противоположната посока, едва успявайки да избяга от протегнатата му ръка. Тя изхвърча през вратата, а смехът на Талън ехтеше след нея, давайки й да разбере, че е свободна само защото той не е приключил с игричката си. Само тревогата да не събуди Джейни й попречи да изпищи отново по време на преследването.

Босите крака на Кара шляпаха по гранитния под, докато тичаше покрай входната врата, за да потърси спасение в кухнята. Тя изтича около притъмнелия, покрит с тъмен гранит плот и се скри зад него, очите й гледаха разширено към мястото, откъдето бе минала, а лакътят й се удари в кошница с тъмночервени ябълки.

Първата ябълка удари Талън в гърдите в мига, в който нахълта в кухнята. Той улови втората във въздуха на милиметри от носа си, когато Кара се изправи, за да хвърли трета.

Неговото „Аз не бих“ накара Кара да застине с вдигната ръка, готова да го замери, докато дъхът излизаше на пресекулки от гърдите й. Той тръгна напред, точно както я бе дебнал в кухнята на Джордан, и на нея й се наложи да сдържи един стон.

Усмивката му бе по-хищническа, отколкото пакостлива, когато заобиколи кухненския остров, без да я изпуска от поглед. Кара замръзна, когато я прониза желание, заставайки лице в лице с хищника, с който се забавляваше. Талън пристъпи пред застиналото й тяло и взе нежно ябълката от ръката й.

Един силен пръст повдигна брадичката й, така че лицето й да се повдигне към неговото.

— Такова изкушение. — Гласът му бе грапав като чакъл и изпрати желание до сърцевината на тялото й. — Адам не е имал никакъв шанс. — Талън нежно прокара гладката повърхност на ябълката по лицето й. Приближи устни към нейните.

Кара се разтопи пред него, когато той задълбочи целувката, езикът му се преплете с нейния, а желанието пулсираше до болка в тялото й. Изведнъж се оказа вдигната от пода и поставена на гранитния плот. Талън повдигна полите й и мускулестите му бедра разтвориха коленете й. Тя се чувстваше малка и женствена в сравнение с мощния мъж, притиснал я към плота, и, по дяволите, това я възбуждаше.

Той й бе казал да бяга. Беше я преследвал из къщата, докато тя се опитваше да сподави кикота си. Чист инстинкт я накара да забие пръсти в ребрата му.

— Хей — Талън се отдръпна и хвана ръцете й. — Спри се!

Няма начин. Няма начин! Тя притисна по-силно, натискайки ребрата му.

— Спри! — изкикоти се той и сграбчи ръцете й.

Тя се ухили, а бедрата й стиснаха по-силно неговите.

— Нямах никаква идея, че големите, лоши вампири имат гъдел, Талън.

Мамка му, колко сладко беше това?

Той се ухили в отговор и сърцето й трепна.

— Хмм. Е, нека видим. — Талън пусна ръцете й, за да обвие кръста й и да я притисне с пръсти.

Писъкът, който тя издаде, когато масивните му ръце се плъзнаха по нея, би могъл да събуди и мъртвите.

— Не, не, нееее — изпищя тя, опитвайки се да се измъкне от него, и кикотейки се, му върна услугата, ритайки с крака напред, за да избяга. Цяла благословия бе, че Джейни спеше дълбоко.

Талън се завъртя, преплете едната си голяма ръка в косата й и я дръпна нежно настрани, разкривайки за устата си грациозната колона на шията й. Устните му проследиха пътечка от ухото й, надолу по бузата и вдлъбнатината между шията и рамото й, където я захапа лекичко. Маркерът на хълбока й гореше за него.

— Какво ще кажеш да обявим примирие?

Хмм. Примирие звучеше добре. Щеше по-късно да се тревожи за сърцето си. Едно беше да желаеш мъж и съвсем друго да го харесваш истински. Веселата страна на опасния лидер беше почти прекалено много, за да й устои. Тогава острите му зъби отново я захапаха леко, напомняйки й, че неговата идея за забавление съдържаше частица истинска опасност.

Коленете на Кара обвиха по-силно бедрата му, притискайки копнеещата й сърцевина към покритата от дънките му ерекция. Една силна ръка обви дупето й и я притисна още по-близо, докато другата продължаваше да изследва тялото й надолу. Той промърмори доволно, когато устните му се притиснаха към подутината на лявата й гърда, подаваща се над триъгълното деколте. Пускайки косата й, той плъзна пръсти под ръба и издърпа тениската надолу, разкривайки твърдото розово зърно, което на мига покри с уста, а очите му се затвориха от удоволствие.

Удоволствието му я изпълни и тя се отвори за усещанията, които се изливаха от него… може би да си емпат не беше толкова зле. Кара затвори очи и отпусна рамене назад върху гладката повърхност, докато той смучеше зърното й с устни, а слабините й се притискаха силно към неговите. Тя простена и зарови и двете си ръце в косата му, притискайки го по-силно към треперещата си плът. Тялото й крещеше да му даде каквото пожелае от нея, докато умът й се бореше да излезе от мъглата.

Сърцето й трябваше да си остане само нейно.

Талън вдигна глава, целуна я силно по устните и разкъса роклята й през средата със силните си ръце.

— Ще ти купя нова — обеща той и насочи вниманието си към другата й гърда. Кара успя само да се задъха, когато острото всмукване на устните му върху зърното й и силния натиск на ерекцията към подгизналите й бикини я накара да избухне в умопомрачителен оргазъм.

Тя зарови глава във врата му, за да се сдържи да не извика силно на глас. Вълните преминаваха през нея и всеки неин мускул трепереше от усилието да запази тишина.

Талън покри с нежни целувки и двете й гърди, докато тя се бе вкопчила вяло в него, а ръцете й в косата му вече не го стискаха толкова силно. Кара спря да трепери и съпругът й се върна отново да целуне устните й, а ръцете му се обвиха около кръста й. Изгубена в целувките му, младата жена инстинктивно обви крака около бедрата му и ръце около тила му, когато той я вдигна от кухненския плот и напусна стаята.

Талън премина през къщата, отваряйки вратата на спалнята им с крак, докато устните му не се откъсваха от нейните. Той я отпусна на леглото, преди да смъкне тениската си през глава. Коланът и дънките му я последваха на пода, разкривайки воинското му тяло. Желанието отново се надигна в нея, докато гледаше твърдите му мускули и нечовешката му сила. Той сложи ръка под гърдите й и я бутна нежно да легне по гръб.

— Дойде моят ред да те изям, малка газело — промърмори той, а погледът му бе насочен към парчето плат пред себе си. Той се отпусна на колене. Две силни ръце се протегнаха към нея и я издърпаха към ръба на леглото, а дъхът му бе горещ срещу мокрите й бикини. Той се наведе и захапа еластичната им материя, дърпайки я леко. Те отказаха да помръднат, затова с тихо ръмжене, Талън ги разкъса на две.

— Ще ти купя нови — заяви, преди да наведе глава към голата й плът, докато ръцете му разтвориха по-широко бедрата й.

Тя се изви срещу устните му с тих вик. Умът й изключи, когато страстта я завладя напълно.

— Толкова сладка. Толкова ароматна — прошепна Талън срещу нея, а вибрациите на гласа му накараха Кара да стисне бедра около ръцете му. Той я ближеше от край до край, освобождавайки се от хватката на бедрата й, за да пъхне в нея първо един, а след това и втори пръст. Разтвори я още повече и проговори срещу нея — Толкова сочна, Кара. — Със стон Талън я захапа отново, хвърляйки я във вълните на нов оргазъм. Тя стисна чаршафите и кокалчетата й побеляха, а той пируваше с нея, заливайки я с вълна след вълна, докато накрая не се предаде и не се отдаде на освобождението.

Тя експлодира отново, докато двата му пръста бяха в нея, а устните му я изпиваха. Талън целуна нежно малката зарастваща раничка, докато се изкачваше нагоре по тялото й, така че да са слабини срещу слабини и ерекцията му да се сгуши до женствеността й. Устата му завладя нейната без никакви въпроси. Целувката му бе тъмна и хищническа. Кара усети собствения си вкус на езика на Талън, докато той започна да я обладава бавно. Тогава със стон и мощен тласък, той се зарови в топлината й. Устата му улови стреснатия й вик.

Кара беше разтворена широко и Талън започна да се тласка навън и навътре в нея, а устните му смазваха нейните под доминантната си целувка, докато ръцете му бяха заровени в косата й. Тя не можеше да се бори с реакцията си към него… дори и да го искаше. Защо, за бога, би го поискала? Щеше да мисли над това по-късно. Тя простена, когато той забърза тласъците си и движенията му създадоха невероятна серия от електрически импулси в утробата й… тя отвори ума и сърцето си, колкото успя.

Мощна енергия се вля от него в нея… покорявайки нерви и емоции, за чието съществуване досега не бе подозирала. Истината бе, че не бе сигурна дали са нейните. Може би бяха неговите.

И двамата свършиха по едно и също време. Кара не знаеше дали нейното освобождение или неговото я накара да види звезди зад клепачите си. А може би беше комбинацията и от двете.