Ребека Занети
Обречен (22)

Глава 22

Кара изучаваше екрана, докато яростно напрежение преминаваше през залата.

— Или е ДНК на някоя друга половинка, предполагам. — Тя се замисли за миг. — Може би това има нещо общо с алергичната реакция, ако докоснеш чужда половинка.

— Може би. — Талън дори не опита да потисне гнева в гласа си.

Гигантите пред масата стояха с погледи, насочени към огромния екран.

— О, по дяволите — каза Кейн пред монитора, преди да пусне ново изображение, което да смени останалите.

Тежка клетка се появи на екрана, изобразяваща сини балони, които се прикачат към клетките на ДНК-то, пробивайки пътя си навътре в тях.

— Това е вирус — трезво каза Джейс.

Кара кимна и сърцето й забърза ритъма си, когато вирусът погълна клетката и започна да я променя.

— Създават вирус, който да атакува половинките на вампирите? — Болка прониза стомаха й. — Ако клетките са от половинка на вампир, вирусът няма ли да атакува и вампира?

— Може би останалите двойки хромозоми, които не предаваме на половинките си, ни защитават от него — каза Талън, а от гласа му се излъчваше ярост.

Това имаше смисъл. Кара се завъртя на стола си.

Кейн гледа към монитора за известно време, преди да се обърне отново към групата, присвивайки очи.

— Талън, може би ще искаш да отведеш половинката си обратно в стаите ви.

— Не — възрази Кара. — Каквото и да е, искам да го видя.

Талън я изгледа за миг, преди да кимне към брат си.

Кейн поклати глава и натисна няколко бутона. На фокус се появи видео, на което дребна жена кръстосваше тясна килия. Тя имаше тъмноруса коса, светли сини очи и бледа като мляко кожа… Кара предположи, че е на около двадесет и пет години.

— Коя е тя? — попита тихо Дейдж.

— Била е Кърджанска соти — отговори Кейн, след като прочете нещо на екрана.

— Какво е соти? — попита Кара.

— Половинка — отвърна Джейс.

— Защо някоя жена ще се обвърже с Кърджан? — запита се Кара на глас.

Талън прочисти гърлото си.

— Не е задължително обвързването да става доброволно.

Стомахът й се сви. Прииска й се да се бе върнала в стаята им.

— Жената е била инжектирана с вируса по-малко от час, преди да бъде заснето това видео — каза тихо Кейн, отново насочвайки поглед към документите.

Жената кръстосваше килията, преди да започне да говори на себе си, а думите й се повишиха до викове от болка. Жената удари каменната стена няколко пъти с ръка, след което продължи все по-силно и по-силно. Кръв бликна от ръцете й, преди да започне да крещи в агония. Кара подскочи от изненада.

Жената удари с ръце лицето си, виковете се превърнаха в стонове и след това отново в крясъци, преди да започне да скубе русата си коса, която покри циментовия под на стаята. Очите й бяха диви, конвулсии минаваха по тялото й и писъците спряха, когато лудостта я победи и тя започна да се блъска срещу железните решетки. Силен звук на чупещи се кости се чу през записа. Тя просто не можеше да изостави жената сама на мъчението й, въпреки че всички свърши. Кара почувства замайване и започна да й се повдига, когато видя жената да опитва да изтръгне югуларната си вена със собствените си ръце.

— Достатъчно — изръмжа Талън към брат си.

Кейн кимна и екранът потъмня.

— Тя чупи врата си срещу железните решетки точно два часа след като й е инжектиран вируса.

— Милостиви боже! — Кара издиша, след което си пое дълбоко дъх, опитвайки се да не повърне. Наистина не разбираше. — Защо ще създадеш вирус, който да убива половинки? Защо просто не ги застреляш? — И тогава я осени: — О! Или това просто е първата стъпка. Ако направят вируса да се разпространява по въздуха, няма да се налага да търсят половинките на вампирите. Просто ще трябва да го пуснат.

Талън скочи на крака, а тялото му завибрира от потиснато насилие.

— Няма да пуснат вируса, преди да имат антидот, за да защитят собствените си половинки.

Дейдж се замисли за миг, преди да се изправи и да мине зад тях, натискайки няколко клавиша на клавиатурата и показвайки на екрана информация.

— Може би. А може би не. Доколкото знам, Кърджаните никога не са смятали половинките си за нещо от голяма важност.

Кара проговори меко.

— Трябва ни генетик за това. Не съм експерт по човешка генетика.

Кейн кимна през екрана.

— Работим над това. — Той се зарови в документите. — Ще ни се наложи да пренасочим някои фондове към научни проучвания… Ще подготвя предложения, като се прибера у дома. — Той се насили да се усмихне. — Навреме за колоквиума, разбира се.

Кимайки, Талън се облегна назад на стената.

— Очевидно, докато ние сме модифицирали оръжия през последния век, Кърджаните са се отдали на наука. — Гневът, бушуващ в тялото му, си пролича в гласа му. Вирусът бе специално създаден да нарани или убие половинката му и нуждата да я защити накара острите резци в устата му да се удължат опасно.

Кара помисли за сестра си, Ема, която беше водещ специалист по генно инженерство. Освен това тя споделяше странната способност на Джейни да вижда бъдещето. Кара започна да прехвърля в главата си варианти, имаше нужда да реши кризата и да защити сестра си.

— Кара? — заставайки пред нея, очите на Дейдж бяха потъмнели. Интересът буквално се изливаше от него и лека тръпка премина през ума на Кара. Сякаш крачета на паяк преминаваха по кожата й. Тя мислено ги прогони.

Поклати глава, когато Талън сложи ръце на раменете й, заставайки зад нея. Той я стисна леко, преди да застане между нея и брат си.

Дейдж затвори очи за миг, преди да ги отвори, проблясвайки със сивите си очи срещу нея.

— Сестра ти е повече от генетик, нали? — Погледът й се плъзна по ъгловатото му лице. — Тя е медиум.

Талън замръзна на мястото си. Кара не отговори, гледайки притеснено към Дейдж. Откъде го бе разбрал?

— Така ли е? — изненадано попита Талън, преди да погледне към Дейдж. — Има смисъл, но не беше в информацията, която получих. И, мамка му, стой далеч от главата на жена ми.

Кара се изправи.

— Получил си информация за мен? — Тя го погледна.

Талън кимна.

— Разбира се. Казах ти, че Дейдж изпрати досието ти на смартфона ми. — Той погледна питащо брат си.

— Нямаше време за повече проучвания. — Дейдж прокара ръка през гъстата си черна коса. — Чухме за заповедта да ги отвлекат точно навреме, за да се намесим, и трябваше да се занимаваме с Кърджанските лаборатории. Все още не бяхме направили пълна проверка — той въздъхна. — Извинявам се, че проникнах неканен в мислите ти.

Тя игнорира извинението… щеше да се занимава с това по-късно.

— Вече сте знаели, че Кърджаните преследват Ема заради генетичните й проучвания.

— Кара — Талън се обърна към нея, навеждайки се, за да застанат на едно ниво, — не я преследват заради проучванията й. Преследват я, защото е медиум и това я прави потенциална половинка.

— О, господи! — прошепна Кара, а сините й очи се изпълниха със сълзи. — Ема.

— Изглежда е много добра в криенето — каза намусено Дейдж, докато четеше информацията на компютъра, преди на монитора да се появи снимка на усмихнатата Ема, облечена в лабораторна престилка. Той застина и всеки мускул на тялото му се напрегна пред погледа на Кара.

— Какво? — Страх охлади кръвта й и тя потръпна.

Главата му се поклати бавно към нея.

— Тя прилича много на теб, Кара. — Сянка на синьо премина през сивите му очи, оцветявайки ги по начин, който никак не се доближаваше до човешкия вид.

Емоциите, изливащи се от краля, бяха прекалено силни, за да ги блокира. Гняв. Решителност. Нетърпение.

— И?

— И трябва да я намерим, преди Кърджаните да ни изпреварят. Въпрос на време е. — Дейдж въведе серия от команди на компютъра. — Изпращам всички, които имаме… и утре ще се присъединя към тях. — Челюстта му се стегна като гранит.

Талън се приближи към компютъра, набирайки първо имейл адреса, а след това и паролата, която Кара му бе дала отдавна. Писмото от [email protected] се появи на екрана. Кара пристъпи напред, за да го прочете.

„Хей, сестричке… трябва да се преместя. В безопасност съм, не се тревожи. Целувки на дребосъка.

Е.“

Кара въздъхна. Щом Ема казваше, че е в безопасност, то Кара й вярваше. Тя отстъпи от Талън и в нея се надигна гняв.

— Не разбирам. Защо, по дяволите, е толкова нужно да се намери жена с дарби?

Потиснат смях дойде от Джейс, а останалите Кеърс запазиха мълчание, поглеждайки към Талън. Той тъкмо отвори уста, за да отговори, когато Кейн се появи отново на екрана.

— Не искам да ви прекъсвам, но току-що намерих списък с няколко женски имена. — Гласът му бе гневно ръмжене.

Кара се завъртя и седна отново на мястото си.

— Добре, готова съм. — Ако се справеха възможно най-скоро с всичко това, сестра й щеше да спре да се крие.

Талън я вдигна на ръце, карайки я да изписка от изненада.

— Кара, ти се връщаш при Джейни.

— Не, не се връщам — възрази тя и надникна през рамото му, докато той я носеше към вратата. Силното му лице беше решително, а челюстта стегната. — Мога да помогна, Талън.

— Няма нужда да виждаш записите. Ако открием нова генетична информация или научим нещо за сестра ти, обещавам ще дойда да те взема.

Няма начин, помисли си тя и започна да се бори в ръцете му. Той стегна мускулите си, ефективно блокирайки движенията й.

— Не спори с мен, половинке. — Гласът му не търпеше възражения.

Пухтейки раздразнено, Кара му позволи да я притисне по-силно към гърдите си.

— Ами ако Кърджаните я намерят първи? — попита, едва сподавяйки сълзите си.

— Ще се справим с това. — Той я целуна нежно по главата. — Но тя се крие успешно, не само от Кърджаните, но и от нас. Мисля, че е добре.

Ако някой можеше да го направи, то бе нейната голяма сестра. Тя се замисли за миг, докато уверените стъпки на мъжа отекваха в коридора.

— Талън? Дейдж чете ли мисли?

Съпругът й въздъхна.

— Има тази способност, но обеща да стои далеч от главата ти. Обикновено го прави.

— Хмм! — Тя щеше да се научи да го блокира. Сега друга мисъл заемаше ума й. — Колко вампирски половинки съществуват?

Талън сви рамене.

— Не знам. Разпилени сме по целия свят и не знам точния брой.

Тя поклати глава.

— Но не може да са много. Изглежда ми загуба на ресурс Кърджаните да губят толкова време, за да ни убият.

Прегръдката на Талън се стегна.

— Кой знае защо Кърджаните правят каквото и да е било. — Той я пусна да стъпи пред вратата на стаите им, преди да сложи длан на скалата. — Обаче те са напълно наясно, че половинките ни са нашия живот… ако някой ни отнеме половинката, това е равносилно на унищожението ни. — Вратата се отвори, разкривайки Джейни, която слагаше блестящи кристалчета върху боядисаните в яркорозово пръсти на Макс.

— Идвате точно навреме — каза войникът с гримаса.

Талън изсумтя.

— Свободен си, ако имаш нужда да си напудриш носа.

— Много смешно. — Вампирът тупна с пръст нослето на Джейни, преди да се изправи и да се насочи към вратата. Талън целуна Кара по бузата, преди да последва Макс.

— Ще се върна възможно най-скоро.

Кара прекоси стаята и седна до детето си, което я гледаше с мъдър поглед. Прекалено мъдър.

— Всичко ще е наред, мамо.

Кара се поизправи, поглеждайки лицето на дъщеря си.

— Сигурна ли си?

— Обещавам. — Джейни посегна и взе дистанционното. — Нека да гледаме филма с понитата. Ще ти хареса.

 

 

Талън се прибра няколко часа по-късно, заваряйки Кара да прави макарони със сирене в малката, но добре заредена кухня. Уредите бяха от неръждаема стомана и бяха наредени в редичка.

— Ухае страхотно — каза той, когато Кара се обърна, за да го погледне. Остри линии пресичаха бузите му, погледът му бе по-твърд и от нащърбен метал, а пулсът туптеше в изпъкнала вена на челюстта му. Напрежението вибрираше в него, усещаше се в твърдата поза на раменете му, в стиснатите му зъби, и тя се зачуди какво, по дяволите, е имало на онези записи.

— Лошо ли е? — Тя прокара нежно пръсти по угриженото му лице.

Той затвори за миг очи.

— Да — След това се огледа. — Къде е Джейни?

— Спи.

Той прегърна Кара и докосна нежно устните й със своите, преди със стон да задълбочи целувката. Тя му отвърна така сякаш не го бе виждала с дни. Ръцете й се повдигнаха, за да се заровят в косата му, докато неговите обгърнаха дупето й и я повдигнаха, притискайки я към ерекцията му. Когато той вдигна глава и двамата се бореха да поемат дъх. Маркерът на хълбока й пулсираше настоятелно.

Гневът все още блестеше в погледа му, затова тя направи крачка назад.

— Какво? — попита тя, обръщайки се да погледне макароните.

— Вирусът не е създаден да убива — каза той трезво.

Кара се завъртя изненадано към него.

— Не е създаден да убива? Как така?

— Седем от единадесетте жени се самоубиха, за да избягат от агонията на вируса. — Талън се отпусна на дървения стол пред кръглата гранитна маса. — Останалите оцеляха.

Кара седна до него.

— Оцелели са, след като са били заразени? Не разбирам.

— Целта на вируса не е да убива… целта му е да превърне половинката обратно в човек. — В очите му блестеше опасен блясък.

— Ох. Защо?

Талън си пое дълбоко дъх.

— За да могат половинките ни да се обвържат с Кърджаните.

Кара премигна, потърквайки челото си.

— Създали са цял вирус, за да откраднат половинките ви? — Тя се засмя невярващо. — На света няма ли достатъчно жени, от които да избират?

Талън запази мълчание, погледът му я гледаше сериозно.

— Няма достатъчно жени — промърмори тя, осъзнавайки истината. Кара скочи на крака. — Не ми казвай. Само тези с глупавите дарби биха могли да ви станат половинки.

— И да износят децата ни — изръмжа Талън.

— О, господи. Колко сме редки? — Страх за дъщеря й изпълни съществото й.

— Изключително редки — потвърди Талън, присвивайки очи.

Тя направи крачка назад от масата.

— Знаеше го. Знаеше го, когато се обвърза с мен.

Талън се изправи на крака.

— Знаех, че ти си моята половинка, когато се обвързах с теб.

Тих глас накара и двама им да се обърнат.

— Мамо? — Джейни потъркваше очичките си с юмруче. — Гладна съм.

С един последен поглед към Талън Кара побърза да отиде до дъщеря си и да я вдигне на ръце.

— Направих любимото ти, миличка… ела да седнеш. — Тя отнесе детето си до масата и я сложи нежно на стола.

— Дискусията е отложена, не приключила, съпруго — тихо изръмжа Талън, преди да извади телефона си и да види съобщението, изписано на екрана. — Трябва да тръгвам. Последната информация разкри нова лаборатория в южна Калифорния и трябва да отидем там тази нощ. — Той протегна ръка, за да помилва косата й, преди да се наведе и да я целуне бързо.

— Ема? — попита тихо тя, когато той направи крачка назад.

Талън поклати глава.

— Лабораторията изглежда като съоръжение за проучвания, но трябва да съберем повече информация. Ще се оглеждам, Кара.

— Налага ли се да ходиш? — Чувстваше се в много по-голяма безопасност с него, освен това искаше да довършат спора си и да видят къде се намират.

Той кимна.

— Да. Аз съм глава на охраната на Реалм.

Кара поклати глава, изненадана от новата информация.

— Има толкова много неща, които не знаем един за друг, Талън — каза тя, правейки крачка назад.

Златните му очи се присвиха.

— Значи е добре, че имаме векове пред нас, за да се опознаем, нали, половинке? — Целувайки Джейни по главата, той излезе.

Останалата част от нощта Кара прекара в играене на карти и гледане филми, докато накрая не се стовари изтощена в леглото за няколко часа. Когато най-после успя да заспи, започна да сънува белокожи чудовища с покрити с кръв зъби, които се смееха, докато я затваряха в ковчег, направен от гранит.