Ребека Занети
Обречен (21)

Глава 21

— Мамо! — извика Джейни и скочи към майка си.

Кара се засмя, грабна детето си и го стисна в обятията си. Силно. Зарови лице в меката шия на дъщеря си и вдиша аромата на пудра и малко дете. Светът й най-после се върна на мястото си.

Тя се отпусна на едно коляно с ръце, обвити около Джейни, отдръпвайки се леко назад, за да огледа добре бебчето си. Дъщеря й имаше нови дънки и тъмносин пуловер, а плитките й бяха странна смесица от криви, хлабави и заплетени кичурчета. Сините й очички блестяха и тя стисна ръчички пред себе си, а ноктите й блеснаха в синьо, зелено и розово, като на всяко пръстче имаше различна декорация.

— Липсваше ми — прошепна Кара.

Джейни се усмихна и обви ръце около врата на майка си.

— Ти също ми липсваше. — Тя се отдръпна назад, но ръцете й останаха на раменете на Кара. — Намираме се в средата на планината, близо до земята. Тя харесва да сме тук — заяви Джейни, а когато се усмихна, се видя дупката от липсващото й зъбче.

— Харесва ли й?

— Да. И е по-лесно да говоря с нея, щом сме толкова близо.

— Със земята? — попита Кара.

Джейни извъртя очи.

— Кой друг?

— За мен няма ли прегръдка? — попита дълбок глас иззад Кара.

Джейни се изкикоти щастливо и, пускайки майка си, се хвърли към Талън, убедена, че той ще я улови.

Той наистина я улови и я вдигна нависоко, притискайки я нежно в прегръдките си.

— Знаеше ли, че ще дойдем днес?

Джейни кимна.

— Дам. Земята ми каза.

— Помислих си, че може да го направи. Носи се слух, че дължиш реванш на Макс на „Старата прислужница“.

Джейни поклати глава и сложи двете си малки ръчички на лицето на Талън.

— Той никак не е добър на карти. — Тя затвори очи за миг. — Пази си гърба, тате.

Талън присви очи.

— Какво имаш предвид?

Джейни сви рамене.

— Земята ми каза да ти го кажа. Не го забравяй.

— Няма — обеща той. — Какво друго ти е казала?

Джейни остана мълчалива за момент, преди да свие рамене.

— Ще имам братче. — Кара възкликна изненадано, а Джейни се ухили мистериозно. — Но не знам кога.

Талън се засмя и остави дъщеря си обратно на земята.

Кара кимна на двамата войници, които стояха от двете страни на коридора, и те й се усмихнаха приветливо. Единият се обърна и натисна с длан вратата, карайки я да се отвори внимателно. Охраната на това място беше невероятна.

— Талън — промърмори Конн, — Дейдж се върна с някаква информация. Джейс ни чака в конферентната зала, а Кейн ще се включи онлайн… има някакъв проблем. Трябва да вървим.

Талън кимна и се наведе да целуне нежно Кара по устните, преди да поведе нея и дъщеря им през вратата.

— Останете в семейните стаи и нека Джейни те разведе наоколо. Ще се върна възможно най-бързо.

Кара пое нервно въздух.

— Забравих си растението у Кейти.

Талън се намръщи.

— Сигурен съм, че тя ще се грижи добре за него, Кара.

— Знам. — Сърцето й заби по-бързо. — Просто растенията произвеждат кислород и даряват комфорт. Не могат да живеят под земята. — Господи, имаше нужда от природа, а не от плътни скали, които да я обграждат. Стените сякаш се затваряха около нея.

Талън прокара успокоително ръка по гърба й.

— Всичко е наред, скъпа. Обещавам, имаме осигурен достатъчно кислород. — Той я побутна леко. — Върви да разгледаш с дъщеря ни.

Тя хвана ръката на Джейни, а каменната врата се затвори бавно зад него. Момичето й я задърпа надолу по коридора, чийто стени бяха украсени от маслени картини, докато не стигнаха до огромна семейна стая с голям плазмен телевизор, закачен за стената, и два меки дивана от кафява кожа пред дъбова масичка за кафе. На плазмата вървеше изображение на планинска гледка, снимана през огромен прозорец. Вляво имаше малка отворена кухня с кръгла маса и столове около нея.

— Това е стаята за забавления — каза Джейни, водейки майка си покрай диваните, преди да се насочат към друг коридор, започващ от стената срещу малката кухня. Надолу по него вратите бяха отворени. — Това е твоята спалня. — Джейни посочи огромна стая с легло в кралски размери, покрито със синя коприна, преди да кимне към коридора. — Тук е банята и — заяви тя, бутайки Кара напред, — това е моята стая.

Уау! Яркорозовата стая беше обзаведена с легло, покрито с лилав, обсипан с цветя юрган, висок бял гардероб и огромна куклена къща в ъгъла. Весели зелени като лайм черти, оформени като цветя, преминаваха от единия до другия край на стените, а огромен плазмен телевизор на стената показваше прелестни понита тичащи през река.

— Невероятно — каза Кара.

— Да — съгласи се Джейни. — Избрах тези неща първия ден на компютъра и всичко се появи на следващата сутрин. Можеш ли да повярваш?

Кара поклати глава.

— Сама ли стоиш тук?

Джейни кимна.

— Но чичо Джейс или чичо Конн спят на дивана всяка нощ. Или гледат телевизия. Не мисля, че спят толкова много, колкото ние.

— О — каза Кара забелязвайки огромните количества детски дрехи в гардероба.

— Казах им, че могат да спят в твоята стая, но на тях им харесваше на дивана. — Джейни сви рамене.

Позицията им ги е поставяла директно пред всяка опасност, която би могла да заплаши дъщеричката й. Вампирите може и да бяха опасна раса, но със сигурност щяха да направят всичко възможно да защитят бебето й.

— Е, мамо — Джейни я погледна с надежда, — ще ми оправиш ли плитките?

Кара се изкикоти и кимна, преди да се залови за работа.

 

 

Те тъкмо се бяха настанили на удобния диван, за да гледат филм за принцесите и понитата, когато Талън влезе в стаята, следван плътно от Макс.

Кара насочи към тях любопитен поглед. Беше разделена със съпруга си само за час и все пак видът му накара пеперуди да затрепкат в стомаха й. Гъстата му черна коса беше вързана назад, изваждайки на фокус твърдите линии на лицето му, докато в златните му очи проблясваха зелени точици. Опасност, може би дори насилие, трептяха под кожата му. Златистото обаче бе нежно и топло, когато насочи поглед към нея.

Тогава сърцето й подскочи, щом видя какво носи той в ръцете си. Посадена в бяла керамична саксия стоеше млада Pseudotsuga menziesii.

— Донесъл си ми малка дуглоска ела? — попита тя и стана от дивана.

Талън размърда крака и прочисти гърлото си.

— Дааа. — Елата беше висока около шейсет сантиметра, а меките зелени иглички по краищата бяха кафяви и падаха по пода. — Беше в сянката на няколко много големи дървета и не получаваше никаква слънчева светлина. Помислих си, че може да го пресадим у дома.

Очите й се изпълниха със сълзи. Беше й донесъл дърво. Ароматът на земя и иглички изпълни въздуха и тя си пое дълбоко дъх, успокоявайки се.

Талън се обърна и остави изнемощялото дърво на масата.

— Добре е. Изтръгнах го с корените, затова ще се пресади лесно. — Той се намръщи към саксията.

Кара се приближи до него, обгръщайки лицето му с ръце.

— Благодаря ти.

Той се усмихна, слагайки ръка на гърба й.

— Няма защо. Реших, че ще донесе достатъчно кислород и ще те направи щастлива.

Мир и топлина изпълниха тялото й. Тя се вдигна на пръсти, целувайки устните му.

Макс прочисти гърлото си, пъхвайки между тях чаша от кафе, пълна с планински глухарчета.

— Донесох ти това. — Той беше висок колкото Талън, но раменете му не бяха толкова мускулести, а дългата му кестенява коса обгръщаше ъгловатото му лице със светли сини очи.

Кара взе чашата и отстъпи назад, усмихвайки му се.

— Благодаря ти, Макс.

Той сви рамене и лека руменина покри скулите му.

— Талън каза, че харесваш растения и разни такива неща, затова реших, че тези са красиви. — Гласът му стана по-тих и той потърка брадичка в рамото си.

— Красиви са — съгласи се Кара, борейки се да не се изкикоти. Огромният опасен вампир беше срамежлив. Той се обърна към Джейни, която седеше на дивана, и измъкна тесте карти от джоба си.

— Тук съм за реванша. — Макс хвърли тестето във въздуха и го улови с една ръка. Усмивката му към Джейни беше искрена.

— Добре — подскочи Джейни. — Но загубилият този път ще трябва да лакира ноктите си в розово.

Макс примигна за миг, преди да свие рамене и да пристъпи към дивана.

— Кара — Талън поклати развеселено глава, гледайки към приятеля си, — Кейн изпраща някаква информация от лабораторията в Канада и си помислихме, че знанията ти за вирусите по растенията и манипулациите на гените могат да бъдат от полза. Имаш ли нещо против?

Кара се намръщи, поглеждайки към дъщеря си.

— Всичко е наред, мамо. — Малкото момиче се усмихна дяволито. — Макс ще е много хубав с розови нокти.

— Дойдох подготвен — изсумтя вампирът и седна на дивана.

— И последните два пъти го направи — отвърна Джейни.

Кара кимна и с последен поглед към детето си, което гледаше как Макс разбърква картите, тя последва Талън навън. Щом излязоха в коридора, силното му тяло се завъртя, приковавайки я към стената, преди да приведе устни към нейните и да ги завладее. Целувката бе гореща, дълбока и настоятелна. Кара простена гърлено. Когато Талън отстъпи назад, усмивката му бе нежна, но зеленото в очите му бе превзело златистото.

— Липсваше ми, половинке.

Гладът, надигнал се в него, отне дъха й. Болката в собственото й тяло я превзе, изисквайки облекчение, и то на мига, затова й се наложи да поклати глава, за да прогони замайването.

Талън хвана брадичката й, прокарвайки палец по подутата й долна устна. Погледът му пламна още повече, когато езикът й близна палеца му и той отстъпи назад, пускайки я.

— Чакат ни, половинке. Още две секунди и няма да успеем да стигнем.

Кара скръсти ръце на гърдите си в опит да контролира хормоните си.

Съпругът й се ухили отново.

— Не че имам против, но онези задници, братята ми, ще дойдат да ни търсят, повярвай ми.

— Ох! — каза Кара с гримаса. Това беше последното нещо, което искаше.

— Хайде. — Талън обви тежката си ръка около раменете й и я поведе през просторния коридор, спирайки за миг, за да сложи длан на каменната стена до огромна гранитна врата. Тя се плъзна, отваряйки се.

Кара пристъпи в обширната стая, издълбана в гранитния камък, с огромни плазмени екрани, монтирани на срещуположната стена. Точно отпред имаше няколко компютъра, а вдясно от вратата около голяма гранитна маса седяха Конн и още двама мъже, които гледаха купчина разпечатки.

Конн й махна с ръка, докато другите скочиха на крака. Единият беше над метър и осемдесет, а в медените му очи светеха тъмноцинкови точици. Той беше по-слаб от Талън, с дълга черна коса и широка усмивка.

— Аз съм Джейс, умният брат — каза той и се здрависа с нея, преди да се върне на мястото си пред масата.

Другият беше по-грамаден от всеки от другите братя и изглеждаше малко по-възрастен. Не лицето, а очите му показваха какъв живот е водил. Той я гледаше толкова напрегнато, че почти я накара да се почувства неудобно.

— Дейдж? — попита Талън.

Дейдж прочисти гърлото си и пристъпи напред, нежно стисвайки ръката си.

— Съжалявам — гласът му бе гърлен и излъчваше мощ, — напомняш ми на някого.

— На кого? — попита развеселена Кара.

Дейдж се ухили и сви рамене.

— Не знам името й.

Кара се усмихна и отметна глава назад, за да погледне лидера на Реалм. Дълбоки сиви очи, разположени на рязко отсечено лице, омекотено само от извивката на устните му. Той я побута нежно напред, за да седне на масата до Джейс.

Конн натисна няколко клавиша на клавиатурата и на екрана пред тях се появи лицето на последния брат.

Интелигентни, метално виолетови очи огледаха стаята, преди да се спрат на нея.

— Ти трябва да си половинката на Талън. — Усмивката му бе същата, която бе видяла и на лицата на братята му. — Мога да ти кажа, синеочке, че можеше да се справиш и по-добре.

Талън се наежи до нея.

— Ще ти се. — Той обви ръка около раменете й. — Преди да започнем, ще се връщаш ли за колоквиума следващия уикенд?

Кейн кимна.

— Да. Или поне за втория ден, може да пропусна бала.

Джейс изсумтя.

— Ти винаги пропускаш бала.

Кара завъртя глава.

— Какво е колоквиум?

Талън се ухили.

— На всеки десет години Реалм организира симпозиум, или един вид конвенция, където събира всички на бал. Кейн винаги успява по някаква причина да го пропусне.

— Бал? Но… — Протеста заглъхна в гърлото й.

Талън се усмихна и топлият му дъх погали косата й.

— Не се тревожи. За всички ни има подготвен гардероб. — Хилейки се, той седна отново на мястото си.

Кара завъртя очи. Добре де, и тя това щеше да попита, и все пак… Все пак не беше като да има бална рокля, окачена в гардероба си, за бога.

Дейдж прочисти гърлото си, очевидно готов да се заемат за работа.

— Кейн имаш ли новите проби?

Брат му кимна и погледът му стана сериозен.

— Точно пристигнаха. Ще ви изпратя информацията и може да обмислим всички заедно. — Той погледна надолу и се чу звук от писане по клавиатура. — Току-що успях да разкриптирам файловете… взехме ги от научната лаборатория в Париж.

Дейдж се напрегна, стоейки до Конн.

— Какво? — попита Талън, погледът му бе насочен към екрана.

Дейдж сви рамене.

— Лошо предчувствие.

Нивото на напрежение в стаята се покачи и Кара се размърда на мястото си. Изглежда предчувствията на Дейдж носеха голяма тежест пред братята му. Конн натисна още няколко клавиша и екранът се раздели на две, така че лицето на Кейн да остане от едната страна, а от другата да се появят редица изображения. Кара ги огледа за миг. Графични цветни спирали се извиваха, образувайки множество цветове.

— Тук има двадесет и три хромозома… това е човешко ДНК, не на растение.

Талън кимна, а до първата картинка застана втора. Кара възкликна, когато успя да преброи тридесет хромозома.

— Това е вампирско ДНК — каза тихо Талън.

Кара погледна с интерес към третата цветна верига от ДНК, която се извиваше в интересна спирала. Преброи хромозомите. След това отново.

— Има двадесет и седем двойки хромозоми. — Погледна удивена към Талън. — На кого са двадесет и седемте?

Талън сви рамене.

— Не знам. Шифтърите имат двадесет и осем. — Те загледаха внимателно различното изображение, докато Кейн опитваше да извлече повече информация от файла.

Кара леко изви устни разбиращо.

— Конн? Можеш ли да сложиш непознатото ДНК по средата?

Той кимна и размени местата на изображенията.

— Сега наложи човешката ДНК отгоре. — Конн го направи така, че двадесет и трите двойки човешки хромозоми паснаха идеално върху непознатата, оставяйки непокрити само четири от непознатите хромозоми.

— Сега, сложи отгоре вампирската. — Този път от тридесетте двойки вампирско ДНК останаха три, като останалото се припокриваше идеално с неизвестното ДНК.

Удивени възклицания се разнесоха из стаята, когато мъжете видяха това, което бе видяла и тя.

— Непознатото ДНК е комбинирано. — Тя насочи изненадания си поглед към Талън, който бе стиснал здраво челюст, гледайки с леден поглед. — Комбинация между човек и вампир. Ти каза, че си ме променил. Възможно е това да е моето ДНК.