Ребека Занети
Обречен (5)

Глава 5

Кара потисна стон, когато СУВ-ът влезе в поредната дупка на пътя, и остра болка прониза пулсиращата й глава. Как, по дяволите, щеше да се измъкне от тази каша? Тя едва успя да се сдържи да не проплаче. Слава на бога, че Джейни беше с Талън.

— Мино каза, че купувачът не иска да е наранена. — Тих глас с испански акцент се чу от седалката пред нея. — Тя и момичето струват пет милиона. Шибаняци.

— Но не успяхме да се докопаме до дъщеря й — изръмжа думите друг глас по-близо до нея.

— Да, но поне тази би трябвало да струва половината пари — остро заяви първият мъж.

— Кой, по дяволите, би платил толкова пари за две женски? — изсумтя някой друг.

— Мино не каза. Вероятно някой, който тази кучка е вбесила.

— Е, поне може ли малко да се позабавляваме с нея, докато чакаме? — Този път гласът изпрати тръпки на ужас по гръбнака й.

— Не. Трябва да бъде невредима.

Огромно желание за причиняване на болка се излъчваше от предната част на колата, карайки Кара да напрегне рамене и да трепне. Стомахът й се присви. Тя опита да затвори емоционалните и умствените си щитове… може би баща й е бил прав, казвайки, че емпатите са докоснати от дявола. Господ не би я наранил по този начин.

Тя преглътна още един вик, надигащ се в гърлото й, преструвайки се, че е в безсъзнание. Трябваше да измисли начин да избяга оттук и да се върне при бебчето си. Мухлясалият мирис на стар килим погъделичка носа й и тя едва успя да се спре да не кихне.

Колата намали скоростта си и спря. Четирите врати се отвориха и след миг се затръшнаха силно. Секунди по-късно багажникът се отвори и мъжът от асансьора посегна, издърпвайки Кара за завързаните й ръце. Главата й се удари в багажника, преди да залитне към мъжа и да се окопити върху мокрите листа няколко крачки по-надолу. Похитителите й бяха карали колата като побеснели.

Мъжът стисна ръката й, а дъхът му беше горещ срещу темето й.

— Вече трябваше да си се събудила, кучко.

Той я разтърси, а главата й запулсира от болка. Тя опита да го ритне по крака, за да избяга от захвата на ръката му, докато в гърлото й се надигаше жлъч.

— О, имаме си боец. — Той се засмя силно и грозно, пускайки наранената й плът. — Това може да е забавно. — Смехът му извикваше в ума й изображения на болка и тя опита да го блокира. Спускането на емпатските й щитове освободи вълна от ужасяващ страх в тялото й и дори заплахата му не успя да я достигне. Той я задърпа напред към най-голямото бунгало.

От всички страни ги обграждаха дървета, там я чакаше безопасността. Ако можеше да се откъсне от хватката му, би могла да избяга в гората. Тя огледа за най-близката пътека до мястото, където беше. Ако избягаше натам, щеше да бъде прикрита от храстите и те щяха да я изгубят от поглед.

Тя се препъна и падна на колене. Мъжът я издърпа грубо на крака и я удари през лицето. Главата й се отметна назад. Очевидно думата „невредима“ за него имаше коренно различно значение, отколкото за нея. Тя изръмжа, показвайки зъбите си. Баща й удряше по-силно след тридневен запой. Копелето, което я държеше, я удари отново, и макар да стоеше на краката си, ударът прониза всичките й усещания и умствените й щитове се сринаха. О, господи!

Рев отекна от обграждащата ги гора и гняв, който не беше неин, се разби в нея като приливна вълна. Страхът й се превърна в чист ужас.

Какво се задаваше?

Мъжът, който я държеше, замръзна, оглеждайки дърветата. Без предупреждение огромно тъмно петно мина покрай нея и събори мъжа на земята. Фонтан от кръв опръска долната част на краката на Кара и адреналинът се втурна през вените й, карайки я да трепне от нуждата да бяга. В същия миг усети аромат на мед и чисто ухание на дъжд, които накараха краката й да откажат да се движат.

— Талън — прошепна тя, едва успявайки да си поеме дъх, когато той се изправи пред нея. Кръв се стичаше по бруталното му изражение и ръцете му, а очите му бяха неестествено златисти в лекия дъжд. Тя впери поглед в острите резци, подаващи се от устата му. От тях капеше кръв. Тогава звук от огнестрелно оръжие разцепи въздуха. Талън я грабна на ръце и тя изпищя. Той я закри с тялото си и завъртя и двама им под колата от другата страна, където мокрите листа изпускаха мускусен аромат под телата им.

Защитен от СУВ-а, Талън скочи на крака. С плавно, мощно движение, той хвърли двуострия си нож през въздуха. Кара се завъртя, за да надникне покрай каросерията на колата. Мъжът се срина на земята с гъргорещ звук, а ръката му бе притисната към оръжието, чието острие бе заровено отстрани на гърлото му.

Измъквайки се изпод превозното средство, Кара сграбчи дръжката и се изправи на крака, готова да побегне, ако стане нужда. Сигурността на гората я зовеше.

Останалите двама мъже хукнаха да търсят прикритие. С животински рев Талън прескочи СУВ-а и свали първия похитител, събаряйки го върху мокрите листа. Голите му ръце счупиха врата на мъжа със силно хрущене. С едно завъртане на китката той се изправи, заставайки пред последния останал мъж, който отстъпваше към Кара, редейки молитви на испански.

Странно светещите очи на Талън не излъчваха никаква милост, когато се насочи към ужасения мъж.

— Моля те, не ме убивай — проплака мъжът, докато продължаваше да отстъпва назад.

— Докосна това, което е мое. — Гласът на Талън беше необичайно дрезгав, когато стигна до мъжа.

— Не, не съм — възрази мъжът, правейки знак на кръст във въздуха. — Никога не съм я докосвал.

— Добре — съгласи се Талън. — Значи ще умреш бързо. — Със светкавично завъртане на камата в ръката му главата на мъжа падна на земята. След това Талън се насочи към Кара. Сребърното острие на камата отразяваше лунната светлина, а от острия му връх, насочен към земята, капеше кръв. Тя покриваше дрехите и ръцете му. Чертите на лицето му бяха дивашки. Кучешките му зъби бяха големи и смъртоносни, изпъкващи на мъждивата светлина.

Очите на Кара се завъртяха и с тих стон тя се срина върху мокрите листа, изпаднала в безсъзнание.