Ребека Занети
Обречен (36)

Глава 36

Кара се събуди в леглото си и въздъхна, щом размърда изтощените си мускули. Отново. Сигурно би могла да свикне с това. Господи, обичаше този упорит, шовинистичен, заповеднически вампир. Погледът й се спря на красивите цветя, изпълващи гардеробната й, и спомените й се върнаха в деня, в който й бе донесъл дървото, как се бе постарал, за да я направи щастлива. Да й осигури спокойствие.

Добре… той можеше да бъде и сладък.

Тя уви тъмносиньото одеяло около себе си и отиде да търси съпруга си. Нейната половинка. Имаше да му казва нещо. Всъщност, имаше да му казва няколко неща.

Той седеше на удобен дървен стол пред бюрото си, загледан към езерото, осветено от сутрешното слънце. Очите му станаха по-топли, докато я гледаше как се приближава към него, стъпвайки боса по дървения под, и посегна с две ръце към нея, за да я настани в скута си.

— Добро утро, половинке — промърмори той, целувайки я нежно по главата.

— Добро утро — издиша тя.

Кара се сгуши по-близо до топлината на Талън и не се сдържа да не целуне леко шията му над яката на блузата.

Чрез връзката им тя усети как сърцето му трепна в гърдите, щом меките й устни докоснаха кожата му. Ръцете му се стегнаха около нея, а погледът му се зарея към зеленото езеро навън, което се пробуждаше.

Талън остана мълчалив за миг, очевидно събирайки мислите си.

— Обичам те, Кара. — Едната му силна ръка се протегна, за да вплете пръсти с нейните, а гласът му стана по-дълбок. — Знам, че би трябвало да ти дам свободата… да ти кажа, че животът ти е само твой и да ти обещая да те пусна. — Думите му бяха решителни и изпълнени със съжаление.

— Да приема ли, че няма да ми кажеш това? — попита кисело Кара, дъхът й докосваше гърлото му, а топлината на любовта му вибрираше около двама им. Точно както бъдещето им, езерото блестеше чисто и ясно пред тях. Мек и сладък, ароматът на ранните лалета изпълваше въздуха.

Ръката му стисна по-силно нейната.

— Не. — Той плъзна двукаратов квадратен диамантен пръстен на пръста на лявата й ръка.

— Талън! — възкликна тя. — Красив е. — Платиненият обков бе семпъл, класически и елегантен. Или иначе казано, перфектен.

— Пръстенът ми напомня за теб — каза той меко, завъртайки ръката й, за да целуне нежно дланта й. — Ти си моята половинка и оставаш с мен. — Той се размърда леко. — Но мога да ти дам време да ме приемеш. Да приемеш нас.

— Наистина? — Тя се протегна като добре нахранена котка в ръцете му. — Колко време, Талън?

Той я целуна нежно по главата.

— Колкото ти трябва.

— Значи, примерно, ще ходим на срещи? — Представата за него, идващ на първата среща, подръпвайки вратовръзката си и чудейки се дали трябва да я целуне за лека нощ, или не, я накараха да изсумти.

Сърцето му се стопли срещу нейното… през нейното. Очевидно му хареса как звучи.

— Да. Като ухажване.

— О. И къде ще живея, докато се ухажваме? — Доволна усмивка изви устните й и пролича в гласа й.

— С мен! — Неговият глас бе твърд.

— О! И коя спалня ще ползвам? — Тя се опита да не се изкикоти. Той наистина се опитваше и беше много сладко.

— Нашата! — Това прозвуча по-скоро като ръмжене.

— Но как ще спим в едно легло, без да правим секс? — Тя прехвърли ръката му пред себе си и проследи с пръст маркера на дланта му. Той стана твърд под нея.

— Да правим любов е част от ухажването, съпруго. — Всеки мускул в силното му тяло се бе стегнал, показвайки й пълната му готовност.

— Не, не е — възрази тя и избухна в смях, преди да успее да се спре. В отговор високо в небето се чу чуруликане на птички.

Талън я обърна към себе си, за да види развеселеното й лице.

— Да не би да ми се смееш, половинке?

— Нямам нужда от време, Талън. — Тя се наведе и целуна смръщените му устни. — Обичам те. Искам да съм омъжена за теб.

Емоции, горещи и сладки, се надигнаха в него при думите й и я изпълниха със светлина. С любов. Той спусна устните си към нейните за една нежна целувка, която се превърна в нещо по-дълбоко и по-горещо. И двамата дишаха тежко, и когато той вдигна глава, Кара вече не се кикотеше.

— Освен това — тя целуна бързо вече усмихнатите му устни, — ще сме нужни и двамата, за да предпазим сина ни да не се превърне в арогантен, заповеднически вампир като баща си. — Тя нямаше нужда от думите на Ема, за да знае, че бебето, което носеше, е момче. Вече напълно приемаше магичните умения, които бе отричала толкова дълго. Без тях никога нямаше да срещне Талън.

— Син? — Той замръзна под нея. — Бебе?

Тя вдигна глава към неговата… не се бе замисляла, че той може да не иска да става баща. Широката усмивка, осветяваща опасните черти на лицето му, прогони страховете й.

— Бебе? — попита той отново, а зеленото в очите му се смени на мига с доминантното златно.

Тя кимна.

— Щастлив ли си? — Все пак беше останало малко колебание.

Талън целуна лекичко вирнатия й нос.

— В екстаз съм. — Той се облегна назад, загледан в езерото, докато щастието, излъчващо се от него, се вля направо в сърцето й. — Трябва да отидем да вземем Джейни… искам цялото ми семейство да е на едно място.

Думите му разпалиха истинска радост в нея.

— Добре. Докато стигнем там, тя вече ще е будна. Обичам те, половинке.

Той я прегърна по-силно.

— Завинаги, Кара.