Ребека Занети
Обречен (27)

Глава 27

— Скъпа, събуди се. — Гласът на Талън бе тих и утешителен, докато дъхът му милваше косата й, а ръцете му обгръщаха тялото й. — Събуди се, сега, Кара! — Е, това обясняваше някои неща. Дърветата и растенията я бяха спасявали някога и сега тя спасяваше тях.

Кара се събуди рязко и замръзна на място. Под ръката му сърцето й препускаше забързано и страхът й се заби в него като ледени пръсти от болка. Той ги прие, отказвайки дори да си помисли да я блокира. Отне й миг, всъщност няколко мига, преди дишането й да се успокои достатъчно. След това тя зарови лице в гърлото му и заплака.

Страданието й бе осезаемо дори без връзката помежду им. Наложи му се да призове всяка частица от силата си, за да остане спокоен, да прокара голямата си длан по гърба й, да прогони гнева, макар желанието да бъде агресивен да трепереше под кожата му. Нуждата бе остра и искаше да излезе наяве. Той можеше да почувства всяко накъсано поемане на дъх, всяка падаща сълза като физически разрез върху сърцето му, кървейки и агонизирайки в самата му душа. На света нямаше чудовище, от което да не може да я защити… нищо съществуващо, пред което да не застане, за да подсигури безопасността й. Той беше Талън Кеърс, военният лидер на най-могъщата раса, съществувала някога, и бе заслужил тази своя титла. С делата, битките и победите си.

А сега бе безпомощен.

Блокира мислите и гнева си, за да я успокои, милвайки деликатните й кости под пръстите си. Маркерът на дланта му гореше от гняв, който можеше да съперничи единствено с този, горящ в душата му. Тя беше неговата половинка и сега получаваше сила от него. Мощ. Но когато е имала нужда от него, когато не е имала нито сила, нито мощ, той не е бил там. Не я е защитил. Провалът се изля върху него със сила, която не бе и подозирал, че е възможна.

— Вината не е твоя. — Сини, изпълнени със сълзи очи се вдигнаха към него, когато тя обви с ръце раменете му. — Нямало е начин да знаеш, Талън. — Сега тя прокара нежните си пръсти по напрегнатото му тяло.

Той прикри изненадата си, че е успяла да премине през емоционалната му блокада, и допря чело до нейното, поглеждайки я с очи, пълни с емоции.

— Съжалявам, половинке.

Кара поклати глава.

— Колкото и да си могъщ, дори ти не може да контролираш вселената и всички същества в нея. И не мисля, че би трябвало да го правиш.

— Разбира се, че би трябвало. — Арогантността му повика на устните й онази усмивка, която той търсеше така отчаяно да види. Да почувства.

— Много ми е студено, Талън. — Тя се притисна по-силно към него, мушвайки единия си крак между неговите и опирайки го в слабините му. Той бе гол и реакцията му бе мигновена, стана твърд като скала срещу нея. — Стопли ме. — Тя се повдигна и притисна устни към шията му, докато тялото й се отъркваше в неговото.

Умът му се бореше да мисли логично, докато тялото му ставаше все по-горещо и по-твърдо. Трябваше да поговорят, но точно сега контролът бе илюзия и за двама им.

— Не е добра идея, скъпа. Сънят ти се отрази и на двама ни. — Емоциите му бяха стигнали агресивно ниво и щяха да му са нужни часове, за да ги обуздае. Тя нямаше никаква идея какво прави.

— Моля те, Талън — задъханият й глас шепнеше до ухото му.

— Кара, поне веднъж се вслушай в предупреждението ми. Заспивай, ще говорим утре. — Тръпка стегна топките му и той се замисли за студен душ.

— Не. — Тя захапа ухото му без да бъде нежна нито за миг и Талън бе изгубен. С мълниеносно движение се завъртя по гръб, настанявайки я върху себе си, а едната му силна ръка измъкна блузата през главата й. Движението му я извади извън равновесие и тя се задъха, стисвайки бедрата му със своите, за да остане изправена. Гладката й кожа срещу неговата го изкушаваше много повече, отколкото би искал. Тя го погледна стреснато, когато той спокойно, почти нехайно подви една ръка зад тила си и се отпусна в леглото.

— Вземи каквото желаеш, половинке — предизвика я той с дрезгав глас.

Тя облиза устни и погледът й се заби в гърдите му. Той се насилваше да изглежда спокоен, но тя можеше да почувства вихъра от емоции, вилнеещ вътре в него.

Кара се усмихна. Самообладанието му бе дяволски впечатляващо. Предизвикваше я да го накара да изгуби контрол. И момичето, което допреди миг бе парализирано от страх, сега тръпнеше развълнувано от предизвикателството, от това дали ще се осмели да вземе невероятната му сила и да я направи своя. Тя повдигна клепачи в това, което може да бъде определено единствено като зноен поглед, и той подскочи под нея в отговор. Мъжът й успя да потисне стона си, но не я заблуди.

— Точно колко дълго мислиш, че може да се въздържаш? — Тя прокара пръсти по гърдите му, драскаше кожата му с нокти покрай тъмното мъжко зърно към пътечката от тъмни косъмчета по корема му, водещи към блаженството. Под изкусителните й ръце мускулите му се свиваха. Тя притисна женствеността си по-силно към ерекцията му, чувствайки се в пълна безопасност с памучните бикини, с които все още бе обута.

— Мога да ги съдера от теб, преди дори да си мигнала — беше негов ред да измърка. При триумфалните му думи тялото й се овлажни още повече, мокрейки бикините й, докато думите му ехтяха през нея. Беше забравила, че той буквално чете мислите й. Беше я предупредил за липсата си на контрол и нещо дълбоко в нея, нещо женствено и мощно искаше да го унищожи напълно.

— Но тогава ти ще си губещия — напомни му тя, като руменина премина от гърдите към шията й, а женствеността й се отърка в него, сякаш имаше собствен ум.

— Едва ли — отвърна той с мистериозна усмивка. — Но след като искаш да си играеш, какво ще кажеш да ти обещая, че няма да помръдна ръцете си, докато не ме помолиш да го направя?

Сега през нейното лице премина арогантна усмивка.

— Дадено. — Тя игнорира тихия шепот на предупреждението, което й казваше, че няма никаква идея какво е освободила. Умишлено при това.

Талън поклати глава, а погледът му светна срещу нея.

— Скъпа, никога не бива да ме подценяваш, това е урок, който би трябвало досега да си научила. — Гласът му бе спокоен, но тялото му започна да вибрира достатъчно, че да разпали огън в утробата й.

— И как точно те подценявам, половинке? — Тя залюля ханш срещу ерекцията му, преди да плъзне ръце по корема си, през гърдите към косата си.

Кръвта на Талън пламна и ръката под главата му се раздвижи, преди с неимоверни усилия и желязна воля да я спре. Розовите й зърна го изкушаваха, докато от тялото й се изсипваше сладкия нектар на възбудата й. Тя бе най-женственото създание, което бе виждал, и сега го изкушаваше.

Смехът й бе тактическа грешка, за която по-късно щеше да съжалява. Той отключи доминанта в него, върху който Талън бе мислил, че упражнява контрол. Тя не обръщаше внимание на мислите му, на това, което го управляваше, иначе нямаше да бъде така невнимателна. Щеше да се прегрупира. Но тя бе заета да играе игричката си и звярът вътре в него се усмихна хищно. След това се подготви да й даде урок.

Кара се задъха, когато горещина покри шията й, преди да се плъзне надолу към гърдите й, изкушавайки, изгаряйки я от вътре. И все пак, той не бе помръднал нито мускул. Непоносима болка втвърди зърната й до твърди като диамант връхчета. Тя имаше нужда от нещо. Имаше нужда от повече. Какво й причиняваше той? Как?

Очите й се отвориха рязко, за да срещне зеления блясък на погледа му, който бе превзел напълно златистите ириси… изражението му бе едновременно безмилостно и обещаващо. Той я гледаше, докато горещината изпълваше гърдите й, преди да се плъзне надолу, на юг към самата й сърцевина, завихряйки се около нея.

Стенейки, тя се притисна по-силно към горещата му дължина, огънят обливаше тялото й, вливаше се в утробата й, докато погледът му не се откъсваше от нейния. Докато погледът му я държеше. Изгаряше я с това, което причиняваше на тялото й. От вътре навън. Чиста арогантност озаряваше чертите му. Силата му, неговата мощ, я милваше, изкушаваше и измъчваше под самата й кожа, от самото й сърце.

— Как? — Тя не успя да разпознае звука от собствения си глас, докато тялото й изгаряше на границата с болката, където висеше обещанието за невероятно удоволствие.

Мислите му, силата му, я изгаряха отвътре и той отказваше да отговори. Тя започна да се концентрира и да накара мощта му да се върне отново в тялото му, а смехът, откъснал се от пълните му устни, увеличи раздразнението й. Умствено тя опита да го избута колкото й бе възможно, но единственото, което успя да стори, бе да насочи горещината му надолу, опасно близо до утробата й и към онова местенце, което отчаяно копнееше за него. О, господи!

Тя успя да сдържи стона си, докато опитваше да устои на всичките чувства, на всичките нужди. Той я спря. Не с невероятната си сила. Нито с големите си ръце. Само с мисъл. С една проста мисъл той й попречи да помръдне.

Погледът й се разшири, без да се откъсва от неговия. По-късно щеше да дойде страха, но точно сега единствено заслепяващата, животинска нужда да намери облекчение изпълваше мислите й. Болезненото желание да се движи.

— Талън.

Той повдигна едната си вежда, а на лицето му се бе появило твърдо изражение.

— Ти отвори вратата, скъпа. Сега само аз мога да я затворя.

Каква врата? Каква скапана врата? Тя простена и отново се опита да помръдне. Скритата сила обаче караше крайниците да висят неподвижно, докато кръвта завираше във вените й.

— Талън… — задъхано каза тя.

— Не е достатъчно. — Той поклати глава, а ниско в корема й се зародиха наченки на оргазъм. Но щеше да го достигне само ако той й позволеше. Борейки се срещу умствените му окови, тя опита да се отърка в него.

Зъбите му блеснаха, когато каза:

— Кажи „моля“. Искаш ме, моли ме.

— Моля…

Молбата се откъсна от кътче дълбоко в нея, за чието съществуване на бе подозирала. Местенце, което би отрекла във всеки друг момент.

Реакцията му бе мигновена. Талън разкъса бикините й и я повдигна, преди рязко да я спусне, прониквайки в нея. Кара отметна глава назад и от гърлото й се откъсна дрезгав вик. Той я изпълни, а тя започна да се движи с бързина и сила, която не бе подозирала, че притежава. Залитна напред, забиваше острите си нокти в гърдите му, докато триеше бедрата си в ръцете му и следваше движенията му. Пръстите му оставаха синини по бедрата й, докато той тласкаше дълбоко в нея. Кожата му се овлажни, а по гръбнака й се спуснаха капчици пот.

Тя отвори леко очи и безразсъдно се хвърли към спираловидното усещане, което я изпълваше и забиваше в нея острите си нокти, докато най-после със силен вик не избухна на хиляди парченца. Всички мисли изчезнаха от ума й. Някъде отдалеч чу дрезгавия му вик, свидетелстващ, че Талън я е последвал в забвението. Удоволствието му премина през гърдите й, завладявайки напълно и двама й.

Нейните усещания, онези старите и познатите, и новите, плашещи, всички я заляха едновременно и тялото й се плъзна в безопасната тъмнина. Тя падна тежко напред върху гърдите му и въздъхна, пропадайки в блажена тъмнина.

Талън държеше до гърдите си изпадналата си безсъзнание съпруга, изпълнен с разкаяние. О, господи! Какво бе сторил? Тя припадна. Нуждата му да й покаже какво има между тях беше превзела всяка рационална мисъл, която бе имал. Винаги бе контролирал силите си и никога не бе отнемал нечия воля, освен по време на битка. Егото му не пропусна да му напомни, че това бе битка, но сърцето му трепна от това, че току-що бе пожертвал войната, за да спечели тази битка. Той се молеше цената да не му коства много, като затвори очи и последва Кара в съня.

Минути, а може би часове по-късно, Кара се събуди рязко, а нуждата да бяга пулсираше в главата й. Тя остана неподвижно, докато най-после осъзна къде лежи. И с кой. Дълбоко под земната повърхност, в късните часове на нощта, едната му голяма ръка обгръщаше кръста й, лицето му бе подпряно на рамото й, а горещината му я държеше сгрята. Тя отвори изтощените си очи, за да го погледне, малката лампа в ъгъла на стаята хвърляше лека светлина върху леглото. Дори в съня си силата, мощта и волята му чертаеха остри линии по лицето му, нямаше сладки момчешки черти или невинност, които да омекотяват вида му, докато почива, смелостта и опасността го съпътстваха дори сега.

Трябваше да избяга.

Тя не притежаваше нужното доверие в него, за да балансира по време на безпомощността, която изпитваше, докато той контролираше с лекота тялото й. И реакциите й. Тя игнорира въздишката, която се изтръгна от нея при вида на дългите му тъмни мигли, спуснали се над скулите му, чувствените устни и квадратната челюст, която копнееше да проследи с пръст. Кара се напрегна, готова да хукне към безопасността, когато очите му се отвориха рязко, а златистият му поглед прикова нейния.

— Не! — Гласът му вибрираше от решителност.

Младата жена инстинктивно затръшна щитовете около мозъка си с такава сила, че сякаш звукът от това проехтя в главата й.

— Впечатляващо — промърмори той, докато ръката около кръста й бавно и страстно премина през стомаха и гърдите й, карайки кожата й да настръхне, преди да обвие ръка около шията й. Другата му ръка също се озова там, а под дланите си той почувства лудо биещия й пулс.

— Пусни ме. — Кара имаше предвид не само сегашния момент и двамата го знаеха. Очите му се фокусираха твърдо върху нейните и той отвори уста да проговори миг преди оглушителна аларма да прекъсне думите му в зародиш. Той се претърколи настрани и скочи на крака, обувайки дънките си, докато посягаше към слушалката, поставена на нощното шкафче, за да я пъхне в ухото си.

— Статус — излая той, кимна й да се облича и през лицето му премина гореща ярост.

Кара скочи от леглото и бързо облече дънките и блузата, които бе хвърлила на пода миналата вечер, преди да се обърне отново към Талън, чийто гняв беше силно осезаем. Тя направи крачка назад. Той посегна към зеления пистолет, който бе оставил на масата, преди да сграбчи и кинжалите си, пъхвайки ги на кръста й.

— Ролл се обади — промърмори той, тръгвайки през стаята към вратата, където се заслуша за миг, преди да почне да бълва заповеди. — Успели са да проникнат само през първите две нива… всички да се насочат към оръжейната на трето ниво. Джордан, знаеш ли къде е? Добре. Мърдайте.

Нахлузвайки ботушите си, той се изправи пред нея, а лицето му бе ледено и решително, гърдите му все още бяха голи, истински древен воин готов за битка.

— Как са ни открили? — прошепна разтревожено Кара, когато той пристъпи към нея.

— Не знам. Ще се тревожим за това по-късно. Точно сега трябва да стигнем до оръжейната.