Ървинг Стоун
Страдание и възторг (53)

14

Микеланджело отиде да види Бепе в работилницата зад Катедралата и научи от него, че в съседния двор имало малък блок хубав мрамор, който би могъл да купи на прилична цена. Така и направи, а останалата част от парите, дадени му в аванс за „Свети Йоан“, предаде на Лодовико.

Не му се искаше да живее в преименувания дворец Пополано, но настани статива си в градината на двореца. Двамата братя се отнасяха с него като с приятел, канеха го често вътре, както си беше с работните дрехи, за да види някое ново произведение на изкуството или някой илюстриран ръкопис. В момчешката спалня у дома сега бяха само трима души, но тъй като Буонарото предложи да спи със Сиджизмондо, Микеланджело можеше и занапред да се шири, както вече беше свикнал: сам в едно легло. Времето беше студено. Той не хапваше и не пийваше нищо до обед, та се прибираше с добър апетит, който радваше Лукреция. Дори Лодовико изглеждаше доволен от сина си.

Градината на двореца Пополано беше строго симетрична, оградена с висока стена, с веранда, закрита от трите страни, където той работеше на завет. Но всичко това не го радваше, той не чувствуваше творчески кипеж. И непрестанно се питаше: „Защо?“

Темата му допадаше: младият свети Йоан, тръгнал да проповядва в пустинята — „А сам Йоан имаше облекло от камилски косми и около чреслата си кожен пояс; а яденето му бе акриди и див мед.“

Флоренция имаше много свети Йоановци: Андреа Пизановия „Свети Йоан кръщава“ на вратата на Баптистерията. Гибертиевата бронзова статуя при „Орсанмикеле“, Донателовата мраморна фигура на Кампанилата, Гирландайовата фреска в „Санта Мария Новела“, Верокиевата „Кръщаването на Христа“, изписана в „Сан Салви“ с помощта на Леонардо да Винчи.

От Библията Микеланджело разбра, че Йоан ще да е бил петнадесетгодишен, когато е тръгнал за пустинята юдейска да проповядва сред самаряните. Повечето художници го представяха като слабичко момченце с детско лице. Но защо трябваше да е така? На тази възраст мнозина италиански младежи бяха вече мъже. Нима младият Йоан не можеше да бъде мускулест, здрав, развит човек, напълно годен да издържи суровите изпитания, които са му предстояли? Такава фигура, каквато той с радост би ваял.

Дали този тревожен безпорядък в града гасеше вдъхновението му и го караше да мисли загрижено за своето място в родната Флоренция? Мълвата разнасяше какви ли не слухове и всяваше страхове: Савонарола щял да управлява сам града. Флоренция, отказала да се присъедини към Съюза на италианските градове държави, уплашена, че Съюзът може да върне на власт Пиеро, била застрашена от ново завоюване. Венеция, миланският херцог Сфорца, римският папа от реда на Борджиите били намерили в Пиеро удобен съюзник против Савонарола и му помагали да събере десет хиляди дуката за наемна войска.

Ала преди всичко бе застрашено изкуството. Художниците работеха в смутно време. Всъщност дали някога щяха да настъпят пак други дни?

И дали трудността в работата му със свети Йоан не беше старата обезпокоителна проблема — неясното значение на Предтечата? Защо бог е трябвало да изпраща някого, който да подготви света за идването на Христа? Щом бог е бил в състояние да пренебрегва природните закони и да върши чудеса, за да убеди невярващите, защо е било нужно да подготвя почва за идването на своя син?

Микеланджело имаше буден ум. Той търсеше причините за всяко нещо, философските принципи, които го обуславяха. Прочете историята на Йоан в Евангелието от Матея.

„В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в пустинята юдейска; и казваше: «Покайте се, понеже наближава царството небесно.» Защото той е реченият от пророка Исая, който казва: «Глас на едного, който вика в пустинята: „Пригответе пътя господен, пра̀ви правете неговите пътеки“.»“

Но петнадесетгодишното момче, отишло да проповядва в пустинята, и зрелият мъж, кръстил по-късно Христос, не бяха едно и също. Как е изглеждало момчето? Какво е неговото значение за християнството? Неизбежна ли е била неговата поява, или разказът е измислен, за да се изпълни пророчеството от Стария завет, защото първите християни са разбирали, че колкото по-здраво се опират на Стария завет, толкова по-вероятно е било религията им да оцелее.

Микеланджело не беше добър теолог, но затова пък беше добър майстор. Седмици наред той обикаляше града и рисуваше всеки младеж, когото успееше да задържи за малко. Нямаше намерение да създава някакъв колосален свети Йоан, но пък и не искаше да извае онзи крехък, изящен свети Йоан, който красеше флорентинските черкви. Ето защо скицира, а после извая шестнадесетгодишен младеж с пластични крайници, само по набедреник. Не му направи ореол, нито му сложи да носи традиционния висок кръст, както бе сторил Донатело, защото реши, че младият Йоан не е носил кръст толкова време преди кръстът да се появи в живота на Христа. Фигурата се оказа жив портрет на младеж; но след като я полира, Микеланджело все още не знаеше какво е искал да изрази с нея.

Двамата братя не се интересуваха толкова от смисъла. Те останаха много доволни и сложиха статуята в една ниша на стената в дъното на градината, където можеше да се вижда от задните прозорци на двореца. Платиха му остатъка и му казаха, че когато пожелае, може да използува градината за работилница.

Но нито дума за друга поръчка.

— Не ги обвинявам — рече Микеланджело на Граначи с известно огорчение. — Фигурата не излезе нещо особено. Обзе го отчаяние.

— Научих се да вая кръгли фигури; но кога ще извая нещо изключително? Струва ми се, че сега, пред двадесет и първия си рожден ден, знам по-малко, отколкото на седемнадесет години. Как е възможно такова нещо?

— Това не е вярно.

— Бертолдо ми казваше: „Създай цялостно творчество.“ В тези четири години съм изваял шест работи: „Херкулес“, дървеното „Разпятие“, „Ангелът“, „Свети Петроний“ и „Свети Прокъл“ в Болоня и сега „Свети Йоан“. Но само в „Свети Прокъл“ има нещо оригинално.

На рождения си ден той се отправи печален към градината на Пополано. На тезгяха намери блок бял мрамор. Върху него, с почерка на Граначи, бе надраскано: „Опитай още веднъж.“

Без да прави скици, восъчен или глинен модел, Микеланджело начаса се зае да вае една детска фигура, оформила се във въображението му, докато работеше свети Йоан: едно здраво, жизнерадостно дете, далеч от верското виждане, изваяно според римската традиция. Нито за миг не си въобрази, че прави нещо сериозно, това беше само упражнение, работа за развлечение и отмора от колебанията и напрежението при създаването на „Свети Йоан“. Мраморът се ваеше леко, от каменния къс се появи прелестно шестгодишно дете, заспало с дясната ръка под главата, разтворило доволно крачета.

Тази фигура му отне само няколко седмици с ваянето и полирането; той нито се мъчеше да я направи съвършена, нито се надяваше да я продаде. Работи я на шега, просто за отмора; сега, когато бе завършена, смяташе да върне мрамора на Граначи с бележка: „Само дето е поизносен малко.“

Но Лоренцо Пополано го накара да промени намерението си. Като видя завършената фигура, той поруменя от удоволствие. Ако я патинираш така, че да изглежда, сякаш е лежала заровена в земята, ще я изпратя в Рим и ще мине за античен Купидон. Знаеш ли как да я патинираш?

— Струва ми се, че знам, веднъж „състарих“ цяло фолио рисунки.

— Ще може да се продаде като нещо много по-ценно. Познавам в Рим един хитър търговец — Балдасаре дел Миланезе. Той ще оправи работата.

Микеланджело беше виждал много гръцки и римски статуи, та знаеше какъв вид трябваше да добие скулптурата му. Първо направи опит с отломъци от мрамора: натри с ръка пръст в кристалите, после изстърга леко с пясъчна хартия и пак натри пръст; потъмни силно краищата с жълто-кафява земя и ръжда, като ги разтри с остра, четинеста четка.

Остана доволен от опита и започна да патинира детето; работеше внимателно, а мисълта за предстоящата измама му беше толкова забавна, колкото и ваянето на фигурата.

Лоренцо хареса патината.

— Убедителна е — каза той. — Балдасаре ще ти даде добра цена. Аз опаковам някои неща, които ще изпращам в Рим след няколко дни, и ще сложа и фигурата при тях.

Лоренцовото предположение се сбъдна. Фигурата бе продадена на първия клиент, комуто Балдасаре я предложил — Риарио ди Сан Джорджо, племенник на папа Сикст IV. Лоренцо изсипа кесия пари в шепите на Микеланджело — тридесет флорина. Микеланджело беше решил, че един античен Купидон, продаден в Рим, би му донесъл сто флорина. Но тъй или иначе, парите бяха два пъти повече, отколкото би получил във Флоренция, ако изобщо някой се решеше да купи фигурата, защото Савонароловата Армия на момчетата вземаше насила от хорските къщи всички такива неправоверни изображения.

Точно пред велики пости Микеланджело срещна брат си Джовансимоне, забързан по Виа Ларга, начело на група облечени в бяло момчета, натоварени с огледала, копринени и атлазени рокли, маслени картини, статуетки, кутии със скъпоценни накити. Микеланджело така сграбчи Джовансимоне за ръката, че той едва не изтърва плячката си.

— Джовансимоне, четири месеца има, откак съм се върнал, а не съм те видял нито веднъж.

Джовансимоне си дръпна ръката и каза ухилен:

— Нямам време да разговарям с тебе сега. Утре привечер гледай да дойдеш на Пиаца делла Синьория.

Не беше възможно Микеланджело или който и да било във Флоренция да пропусне огромното зрелище на другата вечер. В четирите главни квартала на Флоренция момчетата от Савонароловата Армия, облечени в бяло, се строиха по войнишки и предшествувани от барабанчици, тръбачи и копиеносци, замаршируваха към Пиаца делла Синьория с маслинови клонки в ръце и викове: „Да живее Христос, царят на Флоренция! Да живее Дева Мария, царицата!“ Тук, на площада пред кулата, бе побит огромен ствол, а около него — издигнато пирамидално скеле. Жителите на Флоренция и на околните селища се стекоха на площада. Командувани от Савонарола, монасите от „Сан Марко“ се наловиха за ръце и оградиха мястото за кладата.

Момчетата започнаха да я трупат. Най-напред нахвърляха вързопи с изкуствени коси, бурканчета с пудра, парфюми, топчета френска коприна, кутии с огърлици, обици, гривни и модни копчета. После дойде ред на принадлежностите за хазарт и във въздуха се разхвърчаха карти, полетяха зарове, шахматни дъски и фигури.

След това натрупаха книги, подвързани с кожа ръкописи, стотици рисунки, маслени картини, всичките статуетки, които момчетата бяха смогнали да награбят. Отгоре нахвърляха виоли, лютни, ръчни органи, чиито красиви форми и лъщящи дървени части придаваха на този невъобразим куп вид на вакханалия: последваха маски, карнавални костюми, изделия от слонова кост и произведения на изкуството от Ориента; във въздуха проблясваха пръстени, брошки, колиета. Микеланджело различи Ботичели, който се спусна към кладата и хвърли на нея скици на Симонета. Последва го Фра Бартоломео със своите етюди, учениците на Делла Робиа, които с бесни движения нахвърляха разноцветните си теракотови скулптури. Трудно бе да се разбере от неистовите крясъци на тълпата дали това жертвоприношение я изпълваше със страх, или с дива радост.

Членовете на Синьорията наблюдаваха зрелището от балкона на кулата. Момчетата от Армията бяха ходили от къща на къща да искат „всички произведения на изкуството, несъвместими с вярата“, всички накити, гиздила и украшения, забранени от законите против разточителството; и щом решаха, че не са получили достатъчно, те се втурваха покрай домопритежателите и плячкосваха къщата. Синьорията не бе направила нищо, за да защити града от тези „белодрехи ангели“.

Савонарола вдигна ръце за тишина. Наредените в кордон монаси се пуснаха и протегнаха ръце към небето. Някакъв монах му подаде запалена факла. Савонарола я вдигна високо и огледа площада. После тръгна около кладата, като допираше ту тук, ту там факлата, докато цялата скеля се превърна в огромна маса от пламъци.

Армията на момчетата замарширува около горящата клада с викове: „Да живее Христос! Да живее Дева Мария!“ Навалицата закрещя в отговор: „Да живее Христос! Да живее Дева Мария!“

Сълзи потекоха от очите на Микеланджело. Той ги обърса като дете — първо с опакото на лявата ръка, после с дясната. Но колкото повече се издигаха пламъците и колкото по̀ се усилваха песнопенията и виковете, толкова повече бликаха сълзите, докато накрая обляха лицето му и той усети в устата си соления им вкус.

От все сърце му се искаше да избяга далеч, много далеч, да изгуби от поглед Флорентинската катедрала.