Ървинг Стоун
Страдание и възторг (54)

15

Един юнски ден при Микеланджело дойде някакъв слуга с бележка от Джовани Пополано, който го молеше да отиде в двореца, за да се срещне с някакъв благородник от Рим, интересуващ се от скулптура. Лео Бальони, гостът на братя Пополано, се оказа човек на около тридесет години, рус, сладкодумен. Той тръгна с Микеланджело към работилницата му.

— Моите домакини ми казаха, че сте отличен скулптор. Може ли да видя някои ваши работи?

— Нямам нищо тук, само „Свети Йоан“ в градината.

— Ами рисунки? Аз особено се интересувам от рисунки.

— В такъв случай вие сте рядкост между ценителите, господине. С удоволствие ще ви покажа фолиото си.

Лео Бальони заразглежда стотиците скици.

— Ще бъдете ли така любезен да ми нарисувате нещо просто? Една детска ръка например.

Микеланджело нахвърли набързо по памет няколко деца в различни пози. След малко Бальони рече:

— Не може да има съмнение. Вие сте въпросният.

— Въпросният?

— Да. Който е ваял Купидона.

— А!

— Прощавайте, че не ви казах веднага истината: аз съм изпратен във Флоренция от своя патрон кардинал Риарио ди Сан Джорджо, за да се опитам да открия скулптора на Купидона.

— Това съм аз. Балдасаре дел Миланезе ми изпрати тридесет флорина за фигурата.

— Тридесет! Но кардиналът плати двеста…

— Двеста! Ах, този… мошеник…

— Същото каза и кардиналът — отвърна Лео Бальони с дяволита искрица в погледа. — Той подозираше, че има някаква измама. Защо не дойдете с мене в Рим? Тъкмо ще си уредите сметката с Балдасаре. Смятам, че кардиналът на драго сърце ще ви даде гостоприемство. Той казваше, че който е успял да направи такъв превъзходен фалшификат, ще може да вае още по-хубави автентични творби.

Микеланджело поклати глава, объркан от неочаквания ход на нещата; но без никакво колебание се реши.

— Само да взема от къщи някоя и друга дреха, господине, и съм готов за път.