Фани Флаг
Пържени зелени домати (98)

Бирмингам, Алабама

24 май 1949

Средната и висша класа на чернокожите в Бирмингам бе във вихъра си и „Слагатун Нюз“ не страдаше от липса на работа, тъй като отразяваше какво се случва в над сто светски клуба; колкото по-светла бе кожата, толкова по-престижен бе клубът.

Госпожа Бланш Пийви, съпругата на Джаспър, която бе със също толкова светла кожа, колкото съпруга си, тъкмо бе избрана за председател на Светски и благотворителен клуб „Роял Саксън“ — организация, чиито членове бяха толкова светли, че снимката им по погрешка се бе озовала в един от вестниците за бели.

Джаспър бе избран за заместник-канцлер на престижния орден на Рицарите на Пития, тъй че напълно закономерно най-голямата му дъщеря, Клариса, бе избрана за водеща дебютантка и щеше да бъде представена пред Коалицията на карамфилите.

Заради червеникаворусата й мека като коприна коса, румените й като праскова страни и зелените очи всички я смятаха за най-желаната дама за дебютантския бал.

В деня на бала Клариса отиде до центъра, за да си купи специален парфюм за събитието. Качи се до втория етаж с асансьора за бели, както бе правила в няколкото случая, когато бе и ходила в центъра сама, макар да знаеше, че другите членове на расата й се возят с товарния.

Клариса бе наясно, че майка й и баща й ще я убият, ако разбере, че е в центъра и се прави на бяла, макар да я насърчаваха да общува само със светли чернокожи. На нея обаче й бе писнало останалите черни в товарния асансьор да я зяпат, а и бързаше. Красивата жена с морскосиня вълнена рокля зад щанда бе изключително любезна и внимателна.

— Пробвали ли сте „Уайт Шолдърс“?

— Не, госпожо, не съм.

Жената се наведе и извади изпод стъклото на щанда шишенцето за проби.

— Помиришете го. „Шалимар“ също е много предпочитан, но за момиче със светла кожа като вашата ще е твърде тежък. Клариса нанесе от парфюма върху китката си и помириса.

— О, прекрасен е! Колко струва?

— Не е скъп. Осем унции струват два долара и деветдесет и осем цента. Би трябвало да ви стигне поне за половин година.

— Ще го взема.

Жената остана доволна.

— Мисля, че много ви подхожда. В брой ли ще платите, или с чек?

— В брой.

Жената взе парите и отиде да опакова парфюма.

Един чернокож мъж с карирано палто и шапка гледаше Клариса. Спомни си за една снимка от вестника и отиде при нея.

— Извинявай, ти не си ли дъщеричката на Джаспър?

Клариса се ужаси и се направи, че не го е чула.

— Аз съм чичо ти Артис. Братът на баща ти.

Артис, който бе обърнал няколко чашки и не знаеше, че Клариса се прави на бяла, сложи ръка на лакътя й.

— Аз съм чичо ти Артис, миличка. Не ме ли позна?

Жената се върна с опакования парфюм, видя Артис и се разпищя:

— Пусни я! — Изтича при Клариса и я прегърна. — Не я докосвай! Хари! Хари!!!

Управителят пристигна тичешком.

— Какво става?

Продавачката, все още обгърнала покровителствено ръце около Клариса, извика така, че да чуе целият етаж:

— Този негър докосваше клиентката ми! Пипаше я! Видях!

Хари извика:

— Охрана! — И изгледа Артис с присвити очи.

— Докосна ли бялата жена, момче?

Артис се смая.

— Но това е племенницата ми.

Докато се опита да обясни, пазачът вече бе извил ръката зад гърба и го влачеше към задната врата.

Продавачката успокои Клариса.

— Няма нищо, миличка, този негър е или пиян, или луд.

Няколкото други клиентки, събрали се около тях, също заговориха съчувствено.

— Поредният пиян негър… Виждате ли какво става, като се държим любезно с тях?

Артис, който издра коленете и дланите си, след като го изхвърлиха на асфалтираната уличка зад магазина, се качи на трамвая и отиде в задната част зад дървената табела с надпис „Чернокожи“. Седна и се зачуди дали в крайна сметка наистина не се е припознал.

Години по-късно, когато вече бе омъжена и имаше деца, Клариса влезе в кафене „Бритлинг“, където Артис работеше като сервитьор, и му даде бакшиш от четвърт долар. Не го позна, и той също не я позна.