Фани Флаг
Пържени зелени домати (106)

Хотел „Сейнт Клер“

(Най-модерният хотел в Бирмингам)

Второ авеню №411, Бирмингам, Алабама

23 декември 1965

Смоуки бе срещу затворената гара на железопътна компания „Ел&Ен“ в хотелска стая, която може и да е била модерна преди трийсет и пет години, но сега се състоеше само от легло, стол и четирийсет и петватова крушка, увиснала на гол кабел. В стаята цареше непрогледна тъмнина, с изключение на жълтеникавата светлина, процеждаща се през прозорчето на високата, покрита с безброй пластове кафява боя врата.

Смоуки Самотника седеше сам, пушеше, гледаше през прозореца към студената мокра улица и си спомняше за времената, когато около луната блещукаха звезди и всички реки и уискито бяха сладки. Когато можеше да вдиша чист въздух, без да си изкашля дробовете. Когато Иджи, Рут и Чуканчето живееха в задната стая на кафенето и всички влакове още пътуваха. Онези неповторими времена, които бяха само на миг разстояние… в спомените му.

Спомените още съществуваха и тази вечер той седеше и ги търсеше, както винаги, протягаше се към лунните лъчи. От време на време улавяше някой от тях и го яхваше, сякаш е вълшебен. В главата му се въртеше стара песен:

О, копеленца дим,

къде отидохте?

Къде отидохте, о, сини колелца,

издухани нагоре към тавана

със спомена за теб…