Фани Флаг
Пържени зелени домати (111)

Окръжен Съд

Валдоста, Джорджия

24 юли 1955

Задаваше се буря и в съдебната зала бе задушно и горещо.

Иджи се обърна и огледа залата. По гърба й се стичаше пот. Адвокатът й, Ралф Рут, приятел на Грейди, разхлаби вратовръзката си и се опита да си поеме въздух.

Процесът продължаваше вече трети ден и всички мъже, присъствали на заплахата на Иджи в бръснарницата във Валдоста да убие Франк Бенет, вече бяха дали показания. На банката за свидетели повикаха Джейк Бокс.

Тя отново се обърна и се огледа за Смоуки Самотника. Къде, по дяволите, се бе дянал? Грейди му бе пратил съобщение, че Иджи е в беда и има нужда от него. Нещо не бе наред. Смоуки трябваше вече да е дошъл. Иджи започна да се чуди дали не е мъртъв.

В този миг Джейк Бокс посочи Големия Джордж и каза:

— Той е. Той извади нож на Франк, а тази жена беше с него.

Цялата зала на окръжния съд в Лаундс се разшумя неспокойно, щом чу, че черен мъж е заплашил бял. Грейди Килгор се размърда на стола си. Сипси, единствената друга чернокожа сред присъстващите, седеше на балкона и стенеше и се молеше за синчето си, макар то вече да бе на почти шейсет години.

Без дори да си направи труда да разпита Големия Джордж, прокурорът премина направо към Иджи, която зае мястото си на банката.

— Познавахте ли Франк Бенет.

— Не.

— Сигурна ли сте?

— Да, сър.

— Искате да кажете, че не сте познавали човека, чиято съпруга. Рут Бенет, е била ваша бизнес партньорка в продължение на осемнайсет години?

— Точно така.

Прокурорът се завъртя с палци, пъхнати в жилетката на костюма, с лице към съдебните заседатели.

Искате да кажете, че не сте били в бръснарницата във Валдоста през август 1928 година и не сте провели разгорещен разговор, при който сте заплашили да убиете Франк Бенет, когото не сте познавали, така ли?

— Наистина бях в бръснарницата. Мислех си, че питате дали сме се запознавали, а отговорът на този въпрос е „не“. Заплаших да го убия, но никога не сме се, както бихте се изразили вие запознавали официално.

Няколко от мъжете в залата, които не харесваха префърцунения прокурор, се разсмяха.

— Тоест признавате, че сте отправили заплаха към живота на Франк Бенет?

— Да, сър.

— Вярно ли е, че също така сте дошли в Джорджия с вашия чернокож през септември 1928 година и сте отвели със себе си съпругата и детето на Франк Бенет.

— Само съпругата, детето се роди по-късно.

— Колко по-късно?

— Както обикновено — девет месеца.

Залата отново избухна в смях. Братът на Франк, Джералд, я изгледа свирепо от първия ред.

— Вярно ли е, че сте говорили против Франк Бенет на съпругата му и сте я накарали да повярва, че той има нисък морал? Убедихте ли я, че е лош съпруг?

— Не, сър. Това вече й бе известно.

Пак смях.

Прокурорът започваше да се дразни.

— Вярно ли е, че сте я принудили с нож да замине с вас за Алабама?

— Не се наложи. Тя вече си бе стегнала багажа и ни чакаше, когато пристигнахме.

Прокурорът не обърна внимание на последното й изказване.

— Вярно ли е, че Франк Бенет е отишъл в Уисъл Стоп, Алабама, и се е опитал да вземе онова, което му се полага по закон — съпругата и бебето си, а вие и вашият чернокож сте го убили, за да й попречите да се върне в щастливия си дом и да върне детето при баща му?

— Не, сър.

Едрият мъж с изпъчени гърди вече беше под пара.

— Осъзнавате ли, че сте разрушили най-святото нещо на този свят — християнски дом с любящ баща, майка и дете? Че сте опорочили свещения брак между мъж и жена, брак, сключен пред очите на Бог в Баптистката църква във Валдоста на 1 ноември 1924 година? Съзнавате ли, че сте накарали една добра християнка да престъпи Божиите закони и брачния си обет?

— Не, сър.

— Предполагам, че сте подкупили бедната слаба жена с обещания за пари и алкохол, тя е изгубила здравия си разум за момент и когато съпругът й е дошъл да я прибере у дома, с чернокожия ви помощник сте го убили хладнокръвно, за да й попречите да се прибере, нали?

Обърна се към залата, после пак към Иджи и извика:

— Къде бяхте вечерта на тринайсети декември 1930 година?

Иджи се потеше цялата.

— Бях в къщата на майка си в Уисъл Стоп.

— Кой беше с вас?

— Рут Джеймсън и Големия Джордж. Той дойде с нас онази вечер.

— Може ли Рут Джеймсън да потвърди думите ви?

— Не, сър.

— Защо?

— Тя почина преди осем години.

— А майка ви?

— И тя е мъртва.

Задачата на прокурора вече бе станала съвсем лесна и той се надигна на пръсти за миг, след което се извъртя към съдебните заседатели.

— Значи, госпожице Тредгуд, очаквате дванайсет интелигентни мъже да повярват, че макар двама от свидетелите да са мъртви, а третият е чернокож мъж, който работи за вас и ви е придружавал в деня, в който сте отвлекли Рут Бенет от щастливия й дом, и е известен като мързелив лъжлив негър, искате от тези мъже да приемат на доверие думата ви?

Макар да беше нервна, Иджи се ядоса, че наричат Големия Джордж с толкова обидни имена.

— Точно така, надут тъп гъз такъв.

Залата избухна, а съдията напразно биеше с чукчето си. Този път Големия Джордж изстена. Бе я умолявал да не го кара да се явява на процеса, но Иджи бе настояла да му осигури алиби за онази нощ, тъй като знаеше, че това е единственият му шанс. Като бяла жена, вероятността тя да бъде оправдана бе много по-голяма от неговата, особено след като той разчиташе за алиби на показанията на друг негър. Иджи нямаше да допусне Големия Джордж да влезе в затвора, та дори животът й да зависеше от това, както най-вероятно щеше да се окаже.

 

 

Процесът вървеше зле за Иджи и когато доведоха в залата изненадващия свидетел през последния ден, Иджи разбра, че нещата са непоправими. Той мина по пътеката с по-смирен и богоугоден вид от когато и да било… старият й заклет враг, човекът, когото тормозеше от години.

„С мен е свършено“, помисли си тя.

— Как се казвате?

— Отец Хърбърт Скрогинс.

— Професия?

— Пастор в Баптистката църква на Уисъл Стоп.

— Поставете дясната си ръка върху Библията.

Отец Скрогинс заяви, че е донесъл своята библия, постави длан върху нея и се закле да каже истината и само истината.

Иджи се обърка, когато осъзна, че нейният адвокат е призовал свещеника като свидетел. Защо първо не я бе попитал? Щеше да му каже, че този човек няма да каже и една добра дума за нея.

Но вече бе твърде късно — пасторът бе заел мястото си на свидетелската банка.

— Отец Скрогинс, бихте ли казали пред съда защо ми се обадихте снощи и какво ми казахте?

Свещеникът прочисти гърло.

— Да. Обадих ви се, за да ви кажа, че имам информация за местонахождението на Иджи Тредгуд и Джордж Пулман Пийви в нощта на 13 декември 1930 година.

— И че тя и чернокожият не са били в дома на майка й, както обвиняемата заяви по-рано по време на процеса ли?

— Да, не бяха там.

„Мамка му!“, помисли си Иджи.

Адвокатът й обаче продължаваше.

— Нима твърдите, отец Скрогинс, че тя е излъгала за местонахождението си във въпросната вечер?

Свещеникът стисна устни.

— Сър, като християнин, не бих могъл да я обвиня в лъжа. Мисля, че е станало объркване с датите. — Той отвори библията си и запрелиства в търсене на конкретна страница. — През годините записвам датите на всички събития в църквата си в библията и онази вечер, докато прелиствах, видях, че на 13 декември е било началото на годишния енорийски събор в двора на църквата. И сестра Тредгуд беше там заедно с Джордж Пийви, който отговаряше за напитките, както на всеки събор през последните двайсет години.

Прокурорът скочи.

— Възразявам! Това не означава нищо. Убийството може да е било извършено по всяко време през следващите два дни.

Отец Скрогинс го изгледа възмутено и се обърна към съдията.

— Ваша чест, съборът ни трае точно толкова — три дни и три нощи.

Адвокатът попита:

— Напълно сигурен ли сте, че госпожица Тредгуд е била там? Свещеникът като че ли се обиди, че не му вярват.

— Разбира се. — Обърна се към съдебните заседатели. — Сестра Тредгуд присъства без изключение на църковните мероприятия и е солистка в хора ни.

За пръв път през живота си Иджи онемя и се вцепени. Клубът на киселата краставичка лъжеше и разказваше всевъзможни измишльотини от дълги години, а за пет минути отец Скрогинс ги засрами до един. Бе толкова убедителен, че и тя самата почти му повярва.

— Всъщност ние толкова ценим сестра Тредгуд, че цялото паство дойде с автобуса, за да свидетелства в нейна защита.

При тези думи вратите на съдебната зала се отвориха и вътре се изсипа най-чудатата компания, събирала се някога на едно място: Смоуки Самотника, Джими Харис Тъпака, Ал Бездънния търбух, Уили Глигана и така нататък и така нататък… всички току-що подстригани във фризьорския салон на Опал и облечени с дрехи назаем… само част от многобройните бездомници, които Иджи и Рут бяха хранили през годините и които Смоуки бе успял да събере за толкова кратко време.

Един по един те заемаха мястото си на банката и даваха показания, като си спомняха с големи подробности събора през декември 1930 година. И накрая, но не на последно място, влезе Ева Бейтс с шапка с цветя и дамска чанта. Зае мястото си и за малко да просълзи съдебните заседатели, докато си спомняше как сестра Тредгуд се навела към нея по време на проповедта и споделила, че усетила Бог в сърцето си чрез вдъхновените думи на отец Скрогинс, който разказвал за дяволската вреда от алкохола и плътската страст.

Дребният мършав съдия с врат тънък колкото ръка дори не си направи труда да попита съдебните заседатели каква е присъдата им. Удари с чукчето и каза на прокурора:

— Пърси, струва ми се, че обвинението няма никакви доказателства по случая. Първо на първо, не е открит труп. Второ, чухме клетвените показания на свидетели, които никой няма да оспори. С нищо не разполагаме. Според мен Франк Бенет се е напил, паднал е с колата си в реката и рибите отдавна са го изяли. Аз казвам, че случаят е смърт поради злополука, няма доказателства, които да сочат противното.

Удари пак с чукчето и заяви:

— Делото е приключено.

Сипси направи няколко танцови стъпки на балкона, а Грейди въздъхна облекчено.

Съдията, Негова чест Къртис Смути, знаеше много добре, че по средата на декември не се провеждат никакви църковни събори. А от мястото си бе видял, че в кожената подвързия, върху която се бе заклел свещеникът, няма библия. Да не говорим, че рядко бе виждал толкова измита и сресана сбирщина съмнителни типове. А и освен това дъщерята на съдията бе починала преждевременно преди две седмици, след като бе живяла като куче в покрайнините на града заради Франк Бенет; тъй че хич не му дремеше кой е убил кучия син.

След като всичко приключи, отец Скрогинс отиде при Иджи и й стисна ръка.

— Ще се видим в църквата в неделя, сестро Тредгуд — каза й, намигна й и излезе.

Синът му Боби бе чул за процеса, бе му се обадил и му бе разказал за онзи път, когато Иджи го извади от затвора. Тъй че Скрогинс, човекът, на когото тя бе въртяла номера години наред, бе дошъл, за да я защити.

Иджи бе слисана от цялата тази работа доста дълго време. Но докато се прибираха към Уисъл Стоп, успя да промълви:

— Не знам кое е по-лошо — да отида в затвора или да трябва се държа добре със свещеника до края на живота си.