Фани Флаг
Пържени зелени домати (21)

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

19 януари 1986

Госпожа Тредгуд си мислеше, че Ивлин не е дошла да види свекърва си тази неделя, и се разхождаше по страничния коридор, където държаха проходилките и инвалидните колички. Когато зави зад ъгъла обаче, я видя — седеше в една инвалидна количка, ядеше десертче „Бейби Рут“ и по лицето й се стичаха сълзи. Госпожа Тредгуд отиде при нея.

— Скъпа, защо си разстроена?

Ивлин я погледна и отвърна:

— Не знам. — След което продължи да плаче и да дъвче шоколадчето.

— Хайде, миличка, вземи си чантата и да се поразходим. — Старицата я хвана за ръка, вдигна я от количката и я поведе по коридора.

— Какво е станало. Защо си толкова тъжна?

— Не знам — отвърна Ивлин и отново избухна в сълзи.

— О, миличка, не може да е чак толкова лошо. Я ми изброй едно по едно нещата, които те тревожат.

— Ами… просто… откакто децата ми заминаха за колежа, се чувствам безполезна.

— Напълно разбираемо е, скъпа. Всички минават през подобен период.

Ивлин продължи:

— И… и просто не мога да спра да ям. Опитвам се, всеки ден се събуждам с мисълта, че ще мина на диета, а после се натъпквам. Крия десертчета из цялата къща, че дори и в гаража. Не знам какво ми става.

— Е, скъпа, от едно десертче нищо няма да ти стане.

— От едно — да, но аз изяждам по шест-седем. Понякога ми се иска да имах смелостта да стана ужасно дебела и да се свърши. Или да имам волята да отслабна. Просто се чувствам… като хваната в капан някъде по средата. Еманципацията започна твърде късно за мен — вече бях омъжена и с две деца, когато открих, че не е задължително да се жениш. Преди си мислех, че няма друг начин. Какво ли ми е разбирала главата? А сега е твърде късно за промяна… имам чувството, че съм пропиляла целия си живот. — Ивлин се обърна към госпожа Тредгуд, лицето й все още бе обляно в сълзи. — О, госпожо Тредгуд, твърде млада съм, за да съм старица, и твърде стара, за да съм девойка. Никъде не мога да си намеря място. Иде ми да се самоубия, но дори за това не събирам смелост.

Госпожа Тредгуд се възмути.

— Ивлин Кауч, и през ум да не ти минава подобно нещо! Така все едно забиваш нож в гърба на Исус! Това са глупости, скъпа! Трябва просто да се стегнеш и да отвориш сърцето си за Бог. Той ще ти помогне. А сега нека те попитам — гърдите болят ли те?

Ивлин я изгледа.

— Ами да, понякога.

— Гърбът и краката болят ли те?

— Да. Откъде знаете?

— Много просто, скъпа. Караш тежка менопауза. Това ти е целият проблем. Трябва да си пиеш хормоните и да се разхождаш всеки ден на чист въздух. Аз така правех, когато ми се случи. Разплаквах се, когато ядях пържола, само като си помислех за горката крава. Побърквах Клио, като му разправях, че никой не ме обича. А когато почнех да му лазя сериозно по нервите, той казваше: „Хайде, Нини, време е да ти бием инжекцията“. И ми инжектираше витамин В 12 в дупето. Всеки ден излизах на разходка покрай релсите, ходех напред-назад, точно както сега правим с теб, и се оправях.

— Но аз съм още млада за менопауза — възрази Ивлин. — Само на четирийсет и осем съм.

— О, не, скъпа, на много жени им се случва рано. Например една жена от Джорджия, само на трийсет и шест, станала една сутрин, качила се в колата си, връхлетяла на предните стълби на съда и хвърлила главата на майка си, която била отсякла малко преди това в кухнята, на полицая пред входа и просто обърнала колата и подкарала на обратно. Виждаш ли до какво може да доведе ранната менопауза, ако не внимаваш?

— Наистина ли това е причината? Затова ли съм толкова раздразнителна?

— Със сигурност. По-зле е и от въртележка… нагоре-надолу, нагоре-надолу… а пък що се отнася до теглото, хич не ти трябва да си кльощава. Виж ги старците тук, повечето са само кожа и кости. Или отиди в баптистката болница и влез в раковото отделение. Онези хора много биха се зарадвали да са с няколко килограма по-тежки. Горките с мъка се опитват да задържат теглото си. Тъй че не се притеснявай, че си пълна, а бъди благодарна, че си здрава! Трябва да четеш Светото писание и осемдесет и девети псалм всяка сутрин — ще ти помогне, както помогна на мен.

Ивлин попита госпожа Тредгуд дали е страдала някога от депресия.

Старицата й отвърна искрено.

— Не, скъпа, напоследък като че ли не съм. Твърде съм заета да благодаря на Бог за всичко добро, което ми е дал, а съм видяла толкова добрини, че дори не мога да ги преборя. Не ме разбирай погрешно, всеки си има мъки, а някои хора — повече от другите.

— Но изглеждате толкова щастлива, сякаш животът ви е напълно безгрижен.

Госпожа Тредгуд се засмя.

— О, миличка, погребала съм много близки и всеки път ме боли еднакво. А и често съм се питала защо добрият Бог ми е отредил толкова много скърби, та да си мисля, че няма да изкарам и ден повече на този свят. Но Той ни праща само толкова, колкото можем да понесем… и ще ти кажа следното: не бива да се отдаваш на тъгата, защото тя ще те разболее по-бързо от всичко друго на света.

— Права сте. Знам, че сте права Ед казва, че май трябва да отида на психиатър.

— Миличка, не е нужно да стигаш чак дотам. Когато искаш да поговориш с някого, просто ела да ме видиш. С радост ще си поприказвам с теб. А и ще ми е приятно да си имам компания.

— Благодаря ви, госпожо Тредгуд, непременно ще го направя. — Ивлин си погледна часовника. — Трябва да тръгвам, че Ед ще се ядоса.

Отвори чантата си и си издуха носа в носната кърпичка, в която по-рано имаше увити фъстъци с шоколадова глазура.

— Знаете ли какво? Вече се чувствам по-добре. Наистина!

— Радвам се и ще се моля за нервите ти, скъпа. Трябва да идеш на църква и да помолиш Бог да облекчи бремето ти и да те напътства през този труден период, както е напътствал мен брой пъти.

— Благодаря… Е, ще се видим следващата седмица — отвърна Ивлин и се отдалечи по коридора.

Госпожа Тредгуд се провикна след нея:

— А междувременно си вземи от онези хранителни добавки, „Стрестабс“ №10!

— Номер 10?

— Да. Номер 10!