Фани Флаг
Пържени зелени домати (85)

Риболовен клуб „Колелото на каруцата“

Река Уориър, Алабама

3 юни 1946

Сините лампички светеха, а гласовете на хората и гърмящият джубокс се чуваха чак отвъд реката. Иджи седеше по средата на помещението, пиеше бира „Синя лента“ и я прокарваше с още бира „Синя лента“. Тази вечер бе решила да не близва уиски, защото предишната вечер щеше да й държи влага дълго време.

Приятелката й Ева танцуваше с няколко момчета, които трябваше в момента да са на среща на Клуба на лосовете в Гейт Сити. Когато мина покрай Иджи, Ева я изгледа:

— Мили боже, какво ти става? Приличаш на гущер с махмурлук!

— Рут се изнесе от къщи — отвърна Иджи.

— Моля? — попита вече сериозно Ева.

— Изнесе се. Отиде при Клио и Нини.

Ева седна.

— Боже, Иджи, защо?

— Сърдита ми е.

— Това е ясно, но за какво?

— Излъгах я.

— О-хо. Какво й каза?

— Казах й, че отивам в Атланта на гости на сестра си Леона и Джон.

— И не отиде ли?

— Не.

— А къде отиде?

— В гората.

— С кого?

— Сама. Просто исках да остана сама за малко.

— Защо не й обясни това?

— Не знам. Май малко се изнервих, че все трябва да казвам къде съм. Не знам. Започвах да се чувствам като в капан, исках да се махна за известно време. И я излъгах. Какво толкова? Грейди лъже Гладис. Джак лъже Мозел.

— Да, но ти не си Грейди или Джак, скъпа… а Рут не е Гладис или Мозел. Боже, момиче, не искам да те гледам така. Не помниш ли как побесняваше преди тя да се върне?

— Да, но понякога имам нужда да се махна за малко. Имам нужда от свобода. Сещаш се.

— Разбира се, Иджи, но се постави и на нейно място. Това момиче се отказа от всичко, което имаше, за да дойде тук. Напусна родния си град и всичките си приятели, отказа се от всичко, за да заживее тук с теб. Двамата с Чуканчето сте единственото, което има. Твоите приятели и близки са тук…

— Да, ама понякога си мисля, че харесват нея повече от мен.

— Чуй ме сега, Иджи. Да не мислиш, че тя не може да има до себе си, когото си поиска? Само трябва да щракне с пръсти. Тъй че на твое място хубавичко щях да си помисля, преди да хвана гората.

В този миг Хелън Клейпул, около петдесетгодишна жена, която от години идваше в риболовния клуб, за да забърсва мъже и да пие, с който е готов да я почерпи, излезе от тоалетната толкова пияна, че се заклатушка към масата с чакащите я мъже с рокля, загащена в бельото.

Ева я посочи и каза:

— Ето една жена, която има свобода. На никой не му пука къде ходи и никой не я наглежда, уверявам те в това.

Иджи наблюдаваше Хелън с размазаното червило и коса паднала в очите й, вперила пияни очи в мъжете, но без да вижда.

След малко Иджи каза:

— Трябва да тръгвам. Имам нужда да помислят.

— Да, хубавичко си помисли.

Два дни по-късно Рут получи прилежно написана бележка, която гласеше: „Ако затвориш диво животно в клетка, то що умре, но ако го пуснеш на свобода, в девет от десет случая ще дотича обратно у дома“.

Рут се обади на Иджи за пръв път от три седмици.

— Получих бележката ти и мисля, че поне трябва да поговорим.

Сърцето на Иджи се разтуптя.

— Чудесна идея. Веднага идвам — отвърна тя и се втурна към вратата, твърдо решена, ако се наложи, дори да се закълне върху Библията пред къщата на отец Скрогинс, че повече няма да лъже Рут.

Когато зави зад ъгъла и видя къщата на Клио и Нини, изведнъж се сети нещо. Каква бележка? Тя не беше пращала никаква бележка.