Фани Флаг
Пържени зелени домати (108)

Кафене „Уисъл Стоп“

Уисъл Стоп, Алабама

3 февруари 1939

Кафенето бе пълно с железничари, дошли да обядват, тъй че Грейди Килгор отиде в кухнята и се провикна:

— Сипси, ще ми дадеш ли порция пържени зелени домати и студен чай? Бързам.

Сипси му подаде една чиния и Грейди се върна в салона.

През 1939 Бил Железничаря нападаше влаковете за пета поредна зима. Когато Килгор мина покрай Чарли Фаулър, инженер от „Южни железници“, той му каза:

— Хей, Грейди, чух, че Бил пак ограбил влак нощеска. Няма ли да го хванете най-накрая, смотаняци такива?

Всички се разсмяха, а Грейди седна на бара, за да се нахрани, и каза:

— Смейте се колкото си искате, момчета, но положението изобщо не е смешно. С този влак стават общо пет, които този кучи син ограбва за последните две седмици.

— Ама тоя черньо здравата ви разиграва, а? — изкиска се Джак Бътс.

Уилбър Уиймс до него се усмихна и задъвка клечката си за зъби.

— Чух, че разхвърлял цял вагон консерви от тук до Анистън и негрите ги прибрали още преди изгрев-слънце.

— Вярно е, и не е само това — отвърна Грейди. — Този черен негодник изхвърлил и седемнайсет пушени бута, държавна собственост, от проклетия влак посред бял ден.

Сипси се изкикоти, докато му поднасяше студения чай.

Грейди се пресегна към захарницата.

— Изобщо не е смешно, Сипси. От Чикаго са пратили държавен инспектор да ми диша във врата. Сега трябва да отида да го посрещна в Бирмингам. По дяволите, вече сложихме шестима души допълнително в депото. Заради този кучи син накрая ще ме уволнят.

— Доколкото чувам, никой не може да проумее как се качва във вагоните и откъде знае в кои точно е храната — рече Джак. — Нито пък как слиза, преди да го хванат.

— Грейди, разправят, че нямате и една улика — добави Уилбър.

— Ами, Арт Бевинс за малко да го сгащи една нощ преди Гейт Сити. Изпуснал го за две минути, тъй че дните му са преброени… помнете ми думата.

В този миг влезе Иджи.

— Хей, Грейди, да пратя ли Чуканчето да ви помогне? Може би той ще успее да го хване.

— Иджи, затваряй си устата и ми донеси още домати — отвърна Грейди и й подаде чинията си.

Рут — стоеше зад тезгяха и броеше рестото на Уилбър — каза:

— Грейди, не виждам какво толкова е направил този човек. Горките чернокожи почти измират от глад и ако не беше той да им хвърля въглища, щяха да умрат от студ.

— Съгласен съм до известна степен, Рут. Никой не го е грижа за няколко консерви с боб от време на време или някой и друг чувал въглища. Но това излиза извън всякакъв контрол. Железопътната компания вече е сложила дванайсет души допълнително на пост от тук до границата на щата, а аз работя двойни нощни смени.

Смоуки Самотника, който пиеше кафе в другия край на бара, се обади:

— Дванайсет мъже за едно негърче? Малко като да стреляш муха с топ, а?

— Не се коси де. — Иджи потупа Грейди по гърба. — Сипси каза, че не можете да го хванете, защото може да се превръща в лисица или заек, когато си поиска. Според теб вярно ли е, Грейди?

Уилбър попита с колко са вдигнали наградата за залавянето му.

— Тази сутрин беше двеста и петдесет долара. Сигурно докато го хванем, ще е скочила на петстотин.

Уилбър поклати глава.

— Да му се не види, това са много пари… Някой знае ли как изглежда този разбойник?

— Според нашите хора, които са го виждали, е обикновен негър с плетена шапка.

— Доста умен негър, бих казал — обади се Смоуки.

— Може и така да е. Но едно ще ви кажа. Когато хвана този черен кучи син, лошо му се пише. По дяволите, по цели седмици не се прибирам вечер да спя в собственото си легло.

— Грейди, доколкото съм чувал, това не е нищо ново за теб рече Уилбър.

Всички се разсмяха.

А когато Джак Бътс, също член на Клуба на киселата краставичка, заяви дълбокомислено: „Да, положението е сериозно… Чух, че и Ева Бейтс се оплаквала“ — направо щяха да изпокапят от смях.

— Джак, засрами се — смъмри го Чарли. — Бива ли да обиждаш така горката Ева?

Грейди стана и огледа приятелите си.

— Всички в това кафене сте големи тъпаци. Никакъв такт нямате!

Отиде до закачалката, взе си шапката и се обърна.

— Трябва да кръстите това място Кафенето на тъпаците. Май занапред ще ходя в друго заведение.

Всички, включително и Грейди, се разсмяха, защото наблизо нямаше друго заведение. Той излезе и пое към Бирмингам.