Фани Флаг
Пържени зелени домати (68)

Кафене „Уисъл Стоп“

Уисъл Стоп, Алабама

21 декември 1930

Три дни след като двамата полицаи от Джорджия пристигнаха в града да разпитват за Франк Бенет, кльощавият, Къртис Смути, дойде сам в кафенето и си поръча сандвич с кюфте и оранжада.

Иджи му сервира с думите:

— С Грейди и партньора ви ще ми изядете всичките кюфтета. Само днес тримата си поръчахте общо десет!

Смути я изгледа с присвити очи и изсумтя:

— Седнете.

Иджи се огледа и като видя, че в момента няма кого да обслужва, седна срещу него.

Той отхапа от сандвича си и я изгледа изпитателно.

— Какво стана, намерихте ли онзи, дето го търсите? — попита Иджи.

Този път полицаят огледа кафенето, след което се наведе през масата с изражение, остро като бръснач.

— Няма да ме преметнеш, момиченце. Знам коя си. Не си й помисляй, че ще ме заблудиш… Още много хляб има да изядеш, докато успееш да измамиш Къртис Смути. Точно така, малката, още първия път, като влязох тук, веднага разбрах, че съм те виждал някъде, но не можах да се сетя къде. Затова се обадих тук-там и снощи ми просветна коя си.

Той се дръпна назад и продължи да яде, без да сваля очи от нея. Иджи съвсем хладнокръвно го изчака да заговори пак.

— Онзи Джейк, дето работи при Франк Бенет, даде показания под клетва, че хора с описание като твоето и на онзи черен мечок отзад са ходили у Бенет, за да вземат жена му, а негърът е заплашил Бенет с нож.

Остави сандвича си в чинията и я погледна.

— Освен това онзи ден бях в бръснарницата и заедно с много други чух как заплаши да го убиеш. А щом аз си спомням, значи и те си спомнят.

Отпи от оранжадата и избърса уста с хартиена салфетка.

— Не мога да кажа, че Франк Бенет ми беше приятел — в никакъв случай. Трябваше да изгоня от къщи най-голямата си дъщеря с дете на ръце заради него, а и съм чувал какви ги върши в дома си. И съм убеден, че и на много други хич няма да им е мъчно за него, ако го намерим някъде мъртъв. Но ми се струва, момиченце, че ти здраво ще загазиш тогава, тъй като заплахите ти са записани в полицейския доклад, а още сега мога да ти кажа, че никак не изглеждат добре в черно на бял фон. Говорим за убийство, за нарушаване на закона. А това на никой не му се разминава.

Облегна се назад и си придаде небрежен вид.

— Да речем, съвсем хипотетично, разбира се, че съм на твое място. Щях да реша, че ще е най-добре тялото изобщо да не бъде открито. Да, така би било най-добре… нито каквото и да било друго, свързано с него. Никак няма да изглежда добре, ако някой успее да докаже, че Франк Бенет е идвал в града ви, нали се сещаш, та ако съм съобразителен, ще се погрижа да се отърва от онова, което евентуално могат да намерят.

Погледна я втренчено, за да се увери, че го слуша. Слушаше го.

— Да, това би било много лошо, защото ще се наложи да се върна тук и да арестувам теб и чернокожия като заподозрени. Никак не ми се иска да идвам пак тук и да те гоня, но ще го направя, защото такъв е законът, а аз съм се заклел да следя за спазването му. Следиш ли ми мисълта?

— Да, господине — отвърна Иджи.

След като каза, каквото имаше да казва, Смути извади монета от четвърт долар от джоба си и я хвърли на масата, сложи си шапката и на излизане каза:

— Естествено, Грейди може и да е прав. Бенет може да се прибере у дома тези дни. Но на мен не ми се вярва.