Фани Флаг
Пържени зелени домати (7)

Девънпорт, Айова

Скитнически лагер

15 октомври 1929

Петима мъже седяха сгушени край слаб огън, а оранжевите и черни сенки танцуваха по лицата им, докато пиеха слабо кафе от тенекиени консервени кутии: Джим Филипс — Смоуки, Елмо Уилямс Мастиления, Джейк Бръмбара, Сакет Стрелеца и Чатануга Баркър Червения — петима от близо двестате хиляди мъже и момчета, които скитаха из страната през онази година.

Смоуки вдигна очи, но не каза нищо, а останалите се съгласиха с него. Бяха уморени и потиснати, защото хапещият студ вещаеше началото на поредната сурова безмилостна зима, и Смоуки знаеше, че скоро ще трябва да поеме на юг заедно с ятата диви гъски, точно както правеше от години.

Бе се родил една мразовита утрин в планината Смоуки в Тенеси. Баща му — дългокрак мъж, второ поколение нелегален производител на алкохол, влюбил се в собствената си продукция — бе допуснал фаталната грешка да се ожени за „добра жена“ — обикновено селско момиче, чийто живот се въртеше около Баптистката църква на свободната воля в Пайн Гроув.

По-голямата част от детството си Смоуки прекара в седене с часове по твърди дървени скамейки със сестричката си Бърнис в пеене на химни и ритуално миене на крака.

На редовните църковни служби майка му бе една от жените, които от време на време ставаха и започваха да бръщолевят като полудели на неразбираем език.

В крайна сметка колкото повече майка му се изпълваше с Духа Божий, толкова повече губеше вяра баща му, докато накрая изобщо престана да ходи на църква. Каза на децата си: „Вярвам в Бог, но не смятам, че е нужно да превърташ, за да го докажеш“.

И една сутрин, когато Смоуки бе осемгодишен, положението стана страшно. Майка му заяви, че Бог й казал, че мъжът й е лош и обладан от Дявола, и го издаде на данъчните служби.

Смоуки никога нямаше да забрави деня, в който изведоха баща му по пътеката от спиртоварната с пистолет, опрян в гърба му. Докато минаваше покрай съпругата си, той я погледна слисано и рече: „Жено, съзнаваш ли какво направи? Взе залъка от собствената си уста“.

Тогава Смоуки видя баща си за последен път.

След като отведоха баща му, майка му съвсем се смахна и се сдуши с някакви укротители на змии от гората, последователи на Петдесетничеството. Една вечер след цял час гръмко проповядване и размахване на Библията червендалестият чорлав пастор успя да докара босоногото си паство до екстаз. Всички скандираха и тропаха с крака, а проповедникът бръкна в един чувал, извади две огромни гърмящи змии и ги размаха във въздуха, обладан от Духа.

Смоуки се вцепени и стисна сестричката си за ръка. Проповедникът танцуваше и призоваваше вярващите да вземат змиите и да пречистят душите си във вярата на Авраам, а майка му се спусна, грабна едната и се взря в нея. После започна да бръщолеви на неразбираемия език, без да откъсва поглед от жълтите очи на змията. Всички в помещението започнаха да се поклащат и да стенат. А после майка му тръгна да обикаля и хората започнаха да падат на пода, да се тресат и да пищят, и да се търкалят под пейките и по пътеките между тях. Всички бяха изпаднали в транс, докато тя повтаряше: „Хосса… Хеламна… Хесамия“.

Преди Смоуки да се усети какво става, сестричката му Бърнис издърпа ръка от неговата, изтича при майка им и я дръпна за роклята.

— Мамо, недей!

С облещени от транса очи майка им погледна Бърнис за частица от секундата и в този миг змията се стрелна и я клъвна по бузата. Тя я погледна слисано, а змията я клъвна пак, като този път с един светкавичен удар прониза със зъби вената на врата й. Майка му хвърли разярената змия на пода и тя запълзя надменно по пътеката между пейките.

Майка му огледа притихналото като гробище помещение, изцъкли очи и се свлече на пода. След по-малко от минута беше мъртва.

В този момент чичото на Смоуки го хвана за ръка и тръгна към изхода.

Бърнис отиде да живее при една съседка, а Смоуки остана у чичо си. Когато стана на тринайсет, тръгна покрай железопътните релси и така и не се върна.

Взе само една снимка — на себе си и сестра си. От време на време я вадеше и я гледаше — те двамата на избеляващата фотография с боядисани в розово устни и бузи: пълничко момиченце с розова панделка в косите и наниз от дребни перлички на врата, а той седнал зад нея с пригладена назад кафява коса, притиснал буза в нейната.

Често се чудеше как ли е Бърнис и си обещаваше, че щом си стъпи на краката, ще я потърси.

Когато стана някъде на двайсет години, изгуби снимката, след като един железопътен полицай го изхвърли от товарния нагон в студена мътна река някъде из Джорджия, и сега рядко се сещаше за сестра си — освен когато се случеше да е във влак, преминаващ нощем през Смоуки Маунтънс на път за някъде другаде…

Онази сутрин Смоуки Филипс се возеше във влак с товарни и пътнически вагони от Джорджия за Флорида. Не беше ял от два дни и си спомни, че приятелят му Елмо Уилямс му бе разправял за две жени, които държат кафене в покрайнините на Бирмингам, и са склонни да те нахранят безплатно веднъж-дваж. По пътя бе видял името на кафенето, изписано на няколко товарни вагона, затова щом съзря табелата „Уисъл Стоп, Алабама“, скочи от влака.

Намери кафенето от другата страна на релсите, точно както му бе казал Елмо. Помещаваше се в малка зелена постройка с навес на зелени и бели райета и табела под надписа „Кока-кола“, която гласеше: „Кафене Уисъл Стоп“. Смоуки заобиколи и потропа на задната врата. Дребна чернокожа жена чевръсто пържеше пиле и режеше зелени домати. Видя го и се провикна:

— Госпожо Иджи!

След малко привлекателна висока жена с лунички и къдрава руса коса излезе на вратата. Беше с чиста бяла риза и мъжки панталони. Изглеждаше около двайсетгодишна.

Смоуки свали шапка.

— Извинете, госпожо, чудех се дали ви се намира някаква работа или нещо, дето мога да свърша. Напоследък късмета ми никакъв го няма.

Иджи огледа мъжа с мърлявото износено яке, избеляла кафява риза и напукани кожени обувки без връзки и веднага разбра, че не лъже.

Отвори вратата и рече:

— Влизай, друже. Мисля, че ще ти намерим нещичко.

После го попита как се казва.

— Смоуки, госпожо.

Тя се обърна към жената зад тезгяха. Смоуки не беше виждал чиста и спретната жена от месеци, а тази бе най-красивата, която бе зървал в живота си. Носеше памучна рокля на точки, а кестенявата й коса бе прибрана назад с червена панделка.

— Рут, това е Смоуки. Ще ни помага с това-онова.

Рут му се усмихна.

— Чудесно. Приятно ми е да се запознаем.

Иджи му посочи мъжката тоалетна.

— Защо не отидеш да се поизмиеш, а после ще ти сложа да хапнеш.

— Добре, госпожо.

Тоалетната беше просторна, с висяща от тавана електрическа крушка, и когато я светна, Смоуки видя, че в ъгъла има голяма вана с крака във формата на животински лапи и черна тапа, вързана за метална верижка. На мивката имаше бръснач, купичка със сапун за бръснене и четка.

Щом се видя в огледалото, Смоуки се засрами колко е мръсен, но пък от доста време дори не бе помирисвал сапун. Взе големия кафяв калъп и се опита да остърже мръсотията и саждите от лицето и ръцете си. Не бе пил от двайсет и четири часа и ръцете му трепереха, така че не успя да се обръсне добре, но се постара, колкото можа. След като се наплиска с одеколон „Олд Спайс“ и среса косата си с гребена, който намери на рафта над мивката, се върна в кафенето.

Иджи и Рут му бяха сервирали обяд. Смоуки седна пред чиния пържено пиле, боб, салата от ряпа, пържени зелени домати, царевичен хляб и студен чай.

Взе вилицата. Ръцете му обаче още трепереха и не успя да я вдигне до устата си. Разля и чая върху ризата си.

Надяваше се никой да не го е видял, но след малко русата жена рече:

— Смоуки, ела да се поразходим.

Той стана и се избърса със салфетката. Мислеше си, че го гонят.

— Да, госпожо.

Жената го заведе на поляната зад кафенето.

— Нервите ти май са поразклатени, а?

— Съжалявам, че разсипах храната, госпожо, но правичката да ви кажа… ами… ще си вървя по пътя, но ви благодаря все пак…

Иджи бръкна в джоба на престилката си, извади плоско шишенце уиски и му го подаде.

— Бог да ви благослови, госпожо, вие сте светица — каза Смоуки и го надигна. После двамата седнаха на един дънер до бараката.

Докато Смоуки успокояваше нервите си, тя каза:

— Виждаш ли онова голямо празно място ей там?

Той погледна и каза:

— Да, госпожо.

— Преди години там беше най-красивото езеро на Уисъл Стоп… През лятото се къпехме и ловяхме риба в него, а ако ни се приискаше, се возехме и с лодка. — Поклати тъжно глава. — Много ми липсва.

Смоуки се вгледа в пустото парче земя.

— Какво стана, пресъхна ли?

Тя му запали цигара.

— Не, още по-страшно. Един ноември голямо ято гъски, над четирийсет трябва да бяха, кацна точно в средата на езерото и следобеда се случи нещо странно. Температурата падна толкова рязко, че цялото езеро замръзна и стана твърдо като камък само за три секунди. Едно, две, три — и се заледи!

Смоуки се слиса.

— Не говорите сериозно, нали?

— Напротив.

— Хм, гъските сигурно са измрели.

— Не, по дяволите! Отлетяха и отмъкнаха езерото. Сигурно някъде в Джорджия…

Смоуки се обърна към нея, видя, че го будалка, присви сините си очи и се разсмя така, че се закашля и се наложи тя да го потупа по гърба.

Смоуки още бършеше сълзите си, когато се върнаха в кафенето, където го чакаше обядът. Яденето беше топло. Някой го бе прибрал във фурната, за да не изстине.

Къде ли се скита синът ми сега?

Мамина радост и на мама тъга…

Кои улици мери с торба на гърба?

Кой влак ли го друса… къде и кога?

Къде ли се скита синът ми сега?