Фани Флаг
Пържени зелени домати (61)

Валдоста, Джорджия

18 септември 1928

Когато през онова лято Рут се прибра в родния си град, за да се омъжи, я посрещнаха Франк Бенет и майка й. Рут бе забравила колко красив е Франк и колко се радваше майка й, че дъщеря й е толкова желана за съпруга.

Празненствата започнаха почти веднага и Рут се опитваше да прогони Уисъл Стоп от мислите си. Но понякога, докато беше на гости или лежеше сама нощем — никога не бе сигурна кога ще се случи, — пред очите й изведнъж се появяваше Иджи и на Рут така й се приискваше да я види на живо, че болезненият копнеж спираше дъха й.

Винаги когато това се случеше, тя се молеше на Бог да пропъди тези мисли от главата й, защото знаеше, че мястото й е тук и че постъпва правилно. Все някога Иджи щеше да спре да й липсва. Бог със сигурност щеше да й помогне… тези чувства щяха да избледнеят с времето… с Негова помощ несъмнено щеше да ги забрави.

Рут пристъпи в брачното ложе твърдо решена да бъде добра и любяща съпруга и да даде всичко от себе си. Затова изпадна в шок, когато мъжът й я облада така жестоко — сякаш едва ли не я наказваше. След като приключиха, Рут остана да лежи сред собствената си кръв, а Франк отиде да спи в другата стая. Не идваше в леглото й, освен когато искаше да прави секс, а в девет от десет случая това ставаше, защото беше твърде пиян или го мързеше да отиде до града.

Рут си мислеше, че нещо в нея е предизвикало омразата му; че колкото и да се опитва да потисне любовта си към Иджи, Франк я усеща. Явно чувството се бе прокраднало някак си в гласа й, в начина, по който го докосваше; Рут не знаеше как, но вярваше, че той е доловил нещо и затова я презира. Тъй че тя живееше с чувството за вина, търпеше побоищата и обидите, защото си мислеше, че ги заслужава.

Лекарят излезе от стаята на майка й.

— Госпожо Бенет, тя каза няколко думи. Влезте да поседите при нея.

Рут влезе в стаята и седна до леглото.

Майка й, която не бе продумвала от седмица, отвори очи, взря се в дъщеря си и прошепна:

— Трябва да се махнеш от него… Рут, обещай ми. Той е самият дявол. Прогледнах и видях, че той е дяволът. Чувам разни неща, Рут… махни се оттук… обещай ми…

За пръв път тази плаха жена казваше нещо по адрес на Франк. Рут кимна и я хвана за ръка. По-късно следобед докторът затвори очите на майка й за последно.

Рут оплака майка си и след час се качи на втория етаж, изми в си лицето и написа писмото до Иджи.

След като запечата плика, отиде до прозореца и погледна към синьото небе. Пое си глътка свеж въздух, а сърцето й се извиси като хвърчило, пуснато от дете към небесата.