Фани Флаг
Пържени зелени домати (122)

Санаториум „Слаби завинаги“

Монтесито, Калифорния

5 декември 1986

Ивлин беше в санаториума вече почти от два месеца и бе свалила десет килограма. Но бе спечелила нещо друго. Бе намерила своята групичка, групичката, която бе търсила цял живот. Групичката на сладокусничките: пълнички домакини, разведени жени, неомъжени учителки и библиотекарки, всяка с надеждата да започне нов живот по-слаба и по-здрава.

Не бе очаквала да се забавлява така. За Ивлин Кауч и другарките й по отслабване най-важният въпрос бе какъв вълнуващ нискокалоричен десерт ще поднесат вечерта. Тиквен пай, 55 калории на порция? Или обезмаслена сметана с плодове, само 50 калории? Или пък тази вечер щяха да сервират любимия й „Фитнес план“, 80 калории на порция?

Не бе и подозирала, че само при мисълта, че е денят за антицелулитен масаж, сърцето й ще бие радостно, нито че ще е единствената, която редовно подранява за гимнастиката в плувния басейн.

Но тук й се случи и още нещо, за което дори не бе мечтала. Превръщаше се в харесвана и популярна личност! Когато в санаториума пристигнеха нови попълнения, скоро започваха да казват: „Познавате ли онази мила жена от Алабама? Само почакайте да я чуете как говори, има толкова сладък акцент, а и е голям образ!“

На Ивлин и през ум не й бе минавало, че е забавна или че има сладък акцент, но май всеки път, когато кажеше нещо, останалите жени виеха от смях. Ивлин се радваше на новопридобитата си популярност и се възползваше от нея, като вечер събираше останалите пред камината. Най-близките й приятелки бяха три домакини от Таузънд Оукс, едната се казваше Дороти, а другите две Стела. Четирите си основаха частен клуб на дебеланите и се заклеха, че ще се срещат веднъж годишно до края на живота си; и Ивлин знаеше, че ще спазят обещанието.

След упражненията за разтягане и гъвкавост тя облече новия си морскосин анцуг и се отби на рецепцията, за да вземе пощата си. Ед прилежно й препращаше всички писма и обикновено нямаше никакви важни съобщения, но днес видя писмо с клеймо от Уисъл Стоп, Алабама. Отвори го и се зачуди кой ли би й писал тук.

„Уважаема, госпожо Кауч,

С прискърбие трябва да Ви съобщя, че миналата неделя малко след шест и половина сутринта Вашата приятелка госпожа Клио Тредгуд почина в дома си. При мен има няколко неща, които тя ви остави. Със съпруга ми с радост ще ги занесем в Бирмингам или Вие можете да дойдете да ги вземете, когато Ви е удобно. Моля Ви, обадете ми се на телефон 555–7760. У дома съм си по цял ден.

Искрено Ваша,

Госпожа Джони Хартман

Съседка“

Изведнъж Ивлин престана да се чувства сладка и просто и се прииска да се прибере вкъщи.