Дейвид Балдачи, Андрю Ф. Гъли, Джонатан Сантлоуфър, Джеф Линдзи, Алегзандър Маккол Смит, Реймънд Хури, Сандра Браун, Фей Келерман, Кати Райкс, Джон Лескроарт, Т. Джеферсън Паркър, Лори Армстронг, Матю Пърл, Майкъл Палмър, Дж. А. Джанс, Гейл Линдс, Р. Л. Стайн, Марша Тали, Томас Кук, Диана Габалдон, Питър Джеймс, Тес Геритсън, Лайза Скоталайн, Филип Марголин, Джефри Дивър, Маркъс Сейки
Няма покой за мъртвите (35)

27

По мраморния под отекнаха отривисти стъпки.

В рамката на вратата се появи мъжка фигура; всички погледи се насочиха натам.

Мъжът беше облечен с ватирана фланела с емблемата на университета „Дюк“ и памучен панталон, натъпкан в ботуши с дебели подметки. В лявата си ръка стискаше кожено куфарче, което имаше вид, сякаш бе произведено в периода между двете световни войни.

Нън го представи:

— Господа, Джъстин, запознайте се с доктор Игнейшъс Макгий.

Макгий беше красив като актьор, изпълняващ главни роли — с квадратна челюст, сини очи и коса, която би накарала Пиърс Броснан да му завиди. Имаше само един недостатък: дори изправен като свещ, беше висок някъде около метър и трийсет и пет, като петте сантиметра се добавяха от подметките на ботушите му.

Последваха ръкостискания, после всеки придърпа по един стол и насядаха в полукръг, с изключение на Стан Балард, който остана прав, с каменно лице, облегнат на стената. Краката на Макгий не достигаха пода.

Нън премина по същество.

— Докор Макгий е съдебен антрополог. Всички ли са наясно какво означава това?

— Занимава се с кости — каза Джъстин Оулгард. — Но не много стари.

Нън протегна ръка към Макгий с дланта нагоре.

— Имаш думата.

— Отговорът беше право в десетката — започна Макгий. — Аз съм специалист по човешки скелети.

Гласът му беше изненадващо плътен и нисък за такова дребно човече, с акцент, издаващ работнически произход, някъде от района на Бостън.

— Работя с трупове, при които е вече твърде късно за класическа аутопсия: обгорели, мумифицирани, разложени, разчленени, обезобразени или такива, от които е останал само скелетът. Изкопавам ги от земята, идентифицирам ги, определям какво ги е сполетяло и кога.

Олсън се наведе рязко напред, стиснал с длани облегалките на стола.

— Вие сте ексхумирали Кристофър Томас.

Макгий го изгледа, после обърна глава наляво.

— Ексхумация не беше възможна — обясни Нън. — По моя молба доктор Макгий анализира преписката във връзка със смъртта на Томас.

— Но тя не е ли на немски? — попита Олсън.

— Уредих докладите да бъдат преведени — отвърна Макгий.

— И сте открили доказателства, че Роузмари е невинна?

В звучния баритон на Макгий се долавяше нотка на раздразнение, когато попита:

— Някой друг да има предположения как завършва филмът?

Олсън погледна ядосан към Нън, сякаш питаше: Откъде се появи този палячо?

Нън вдигна помирително ръце.

— Нека оставим доктор Макгий да изложи констатациите си, без да го прекъсваме. После можете да му задавате каквито си искате въпроси.

Придавайки си безразличен вид, Олсън се облегна назад на стола си.

Макгий се извъртя настрани, метна куфарчето си върху плота на масата и извади две папки — едната кафява и оръфана, другата яркорозова и сякаш току-що излязла от магазина. Той бутна кафявата встрани и разтвори розовата.

— Тук са оригиналните документи в случай, че някой знае немски. Ще огранича коментарите си до тълкуване на доказателствения материал.

Без да изчака реакциите на присъстващите, Макгий извади от папката дебел свитък хартия.

— Според патоанатома — той обърна на една от последните страници — Бруно Мюнц, от трупа били останали само каша и кости, което правело визуалното разпознаване невъзможно. Повечето от зъбите също били надробени на парчета.

Макгий огледа лицата на слушателите, насядали в полукръг около него, после прекара намръщено длан по изваяната си долна челюст.

— Мюнц не е могъл да определи причината за смъртта. Разбирам. При напредналото разложение и уврежданията, причинени от „Девата“, трупът е бил нещо като кайма за братвурст, да ме прощава германският колега.

Ъгълчетата на устата му потръпнаха; Макгий се усмихваше.

Никой не отвърна на усмивката му.

— Голямата грешка на Мюнц е била, че не е поискал мнението на специалист. Със склонността си към солови акции той се е набутал право в гюбрето.

Макгий извади от куфарчето си кафеникав хартиен плик, отвори го и разстла върху масата дузина снимки от съдебномедицинската експертиза.

Четирите стола се плъзнаха напред като един.

— За наша радост Мюнц е имал страхотен фотограф. Ето близък план на лявата ръка на трупа. От всички пръсти липсва последната фаланга, онова заострено кокалче под върха на пръста.

Макгий се пресегна и извъртя една от снимките на 180°, за да я виждат седналите от отсрещната страна.

— Нещо да ви се набива в очи?

Никой не смееше да се обади.

Макгий грабна един молив и посочи към тръбните кости, които някога бяха оформяли пръсти на ръка.

— Погледнете първите четири фаланги.

Всички погледнаха, където им сочеше.

Макгий обърна към тях втора снимка, на която бяха изобразени костите на един-единствен пръст.

— Това са костите на петия пръст на лявата ръка след отстраняването на меките тъкани. Още веднъж, огледайте фалангите.

— Върхът на пръста е налице — обади се Олсън.

— Именно. И тъкмо от него е взет единственият частичен отпечатък. Какво още?

— Тези кости изглеждат някак по-тънки и гладки, отколкото на останалите пръсти. И краищата им сякаш леко се разширяват встрани — обади се Джъстин.

— Отличен, мила госпожичке.

При нормални обстоятелства Джъстин Оулгард би цапардосала наглеца, осмелил се да я нарече „мила госпожичке“, но ръстът на Макгий я възпря.

— Какво още? — попита Олсън, докато всички очи бяха вторачени в снимките.

Вместо отговор Макгий извади от куфарчето си лупа и я подаде на Джъстин заедно с първата снимка, онази с четирите пръста.

— А сега обърнете внимание на микроскопичните нарези по краищата на всяка от четирите средни фаланги.

Наведен напред, той посочи последователно с молива си палеца, показалеца, средния и безименния пръст. Джъстин следваше движенията му с лупата.

— Тези хоризонтални линии?

— Точно те. Това са следи от нож с гладко острие, без зъбци. Следите липсват при средната фаланга на кутрето, но присъстват върху първата фаланга, тази откъм дланта. Подобни нарези се наблюдават и върху петата метакарпална кост, до мястото, където пръстът се свързва с дланта.

— Значи единственият пръст със запазен връх, върху който няма следи от нож, е кутрето на лявата ръка? — попита Джъстин. Въпросът й не беше насочен към никого, по-скоро размишляваше на глас. — Освен това лявото кутре е единственият пръст, върху който има следи от нож върху първата фаланга, там, където се свързва с дланта.

— Още веднъж поздравления, мила госпожичке.

Милата госпожичка подаде снимката и лупата на Олсън.

— Мога ли да развия една хипотеза? — попита Джъстин, насърчена от усмивката на Макгий.

Той й кимна подканващо.

— От всички пръсти без лявото кутре са отрязани върховете. Кутрето е отрязано цяло.

— Браво.

Мейър се обърна към Нън и завъртя очи нагоре. Вярваш ли на бръщолевенията на този откачалник?

— Искате да кажете, че убиецът е отрязал върховете на всички пръсти на Томас без лявото кутре, което е отрязано цяло?

— Не — отвърна Макгий. — Не искам да кажа това.

Веждите на Мейър почти опряха в косата му.

— Ще стигнем и дотам. Мюнц е идентифицирал трупа по три признака. — Макгий вдигна ръка с три разперени къси пръста. — Първо, по токата на колана с инициалите на Кристофър Томас. Второ, по частичен отпечатък, взет от кутрето на лявата ръка. И трето, на базата на скелетния профил, съставен по останките, който е съответствал на възрастта, расата и височината на Кристофър.

Макгий прибра снимките на пръстите и на тяхно място постави няколко на черепа. Както и преди, той използва молив, за да посочи особеностите на всяка снимка.

— Краниумът е къс, със сферична форма. Широко лице, изпъкнали встрани скули. Широко небце и назално отверстие. Сложна зигзагообразна форма на костните шевове. Тилната кост присъства. На мен тази черепна конфигурация ми говори едно-единствено нещо: монголоид.

Всички погледи се вторачиха неразбиращо в него.

— Тези антропологични черти са индикатор за азиатски или индиански произход. — Макгий обясняваше бавно, като търпелив учител на глупави ученици.

— Искате да кажете, че Томас е бил азиатец? — Тони Олсън не си даваше труд да прикрие скептицизма си.

Макгий не обърна внимание на прекъсването.

— Мюнц е направил и друга грешка. При пресмятане на ръста е разчитал на една-единствена кост, бедрената. Избрал е обаче неподходяща формула за регресивното уравнение, като на всичко отгоре е интерпретирал погрешно статистическата значимост на приблизителната стойност, генерирана от въпросното уравнение. Направих повторни измервания на дължината на бедрените и пищялните кости, като използвах мащабната линийка на снимките, и преизчислих ръста с помощта на статистически формули, по-подходящи за азиатци. Според моите изчисления убитият е бил висок между 162 и 168 сантиметра. Кристофър Томас е бил 183 сантиметра.

— Ами отпечатъкът? — По бузите на Тони Олсън се виждаха разширени капиляри. — Пръстовият отпечатък не лъже.

— Трябва да призная, че това озадачи и мен. „Иги — казах си, — не ти излиза сметката. Или може би излиза? Къде е ключът? Имаш купища точки, съедини ги и виж картината!“

Той отново вдигна ръка с къси дебели пръсти и започна да отброява с месест палец.

— Точка първа: жертвата би трябвало да е висок бял мъж, но черепът ясно сочи азиатец, а бедрената и пищялните кости показват, че е бил нисък. Точка втора: костите на малкия пръст на лявата ръка изглеждат някак различно от останалите: по-гладки и по-грацилни, с издължен ствол и леко разширени в края. Трета точка: върховете на всички пръсти са отрязани, с изключение на левия малък пръст. Следваща точка: от девет пръста са останали само костите, а по десетия се е запазила тъкан.

Макгий се опита да скръсти късите си ръчички отпред на гърдите. Не се получи много убедително.

— И тогава се сетих: глицеринът.

Всички го гледаха озадачено.

Макгий хвърли бърз поглед надолу по редовете, после прочете на глас пасаж от доклада на патоанатома:

— Един от пръстите е намерен, забит дълбоко в тазобедрената става.

Лицата на присъстващите изразяваха пълно недоумение.

Макгий се приближи до масата, измъкна една от подредените във ветрило снимки, грабна лупата и направи знак на всички да се съберат около него.

— Тази снимка изобразява лявата половина от таза. Виждате ли тук една дълбока кръгла дупка? В нея влиза ябълката на бедрената кост. Заедно двете кости образуват тазобедрената става. Тя е обвита в много дебели мускули. Много често меките тъкани около таза и хълбоците се запазват дълго след като останалата част от трупа е напълно разложена. Следите ли мисълта ми?

Всички закимаха енергично.

Доволен, Макгий постави лупата над снимката.

— Какво виждате върху вдлъбнатината на тазобедрената става?

— Белези от острие на нож — отвърна Олсън.

— Именно.

Макгий остави лупата върху плота на масата. Джъстин я вдигна и се надвеси над снимката, почти допряла нос до хартията. Останалите наостриха уши.

— Вижте сега какво мисля аз по въпроса. Бруно Мюнц се е заблудил. Трупът в „Желязната дева“ не е бил на Кристофър Томас. Жертвата е мъж от азиатски произход, приблизително на възрастта на Томас, но с по-нисък ръст. Зъбите му са избити, за да не бъде разпознат по съзъбието. Върховете на пръстите му са отрязани, за да не могат да бъдат взети пръстови отпечатъци. Малкият пръст на лявата му ръка е заменен с чужд. В тазовите мускули на азиатеца са направени разрези, доста несръчно, бих казал. Малкият пръст на Томас е бил покрит с глицерин и мас, за да се забави разлагането, и после забит в мускула чак до ставата.

— И Мюнц е пропуснал да забележи всичко това, липсващите фаланги, подменения пръст?

— Крайните фаланги са миниатюрни костички и често се губят при изследване на разложени трупове. Ако изобщо е забелязал липсата им, в което се съмнявам, добрият доктор Мюнц сигурно си е помислил, че просто са се изгубили. Едва ли е горял от желание да рови из онази каша в „Девата“. Коланът на Томас с лесно различимата тока е бил препасан около жертвата. След това трупът, без крайни фаланги, но с една важна добавка: кутрето на Томас, е бил натъпкан в „Желязната дева“. Уредът е бил опакован в дървен сандък и върнат на собственика си. Останалото го знаем.

— Ами подменените кости? Ами белезите от ножа? — Бузите на Тони Олсън бяха станали червени като цвекло.

— Мюнц е бил патоанатом, а не антрополог. Бих казал, че доста се е надценил.

— Но… — Джъстин се надвеси напред. — Зъб на Кристофър Томас е бил открит в „Девата“, нали така? Това бе доказано.

— Отново отличен, мила госпожичке. — Макгий я озари с крива усмивка. — Зъбът наистина е бил на Томас. И със сигурност не е излязъл от устата на азиатеца.

Тишина.

Която бе нарушена от Олсън.

— Ако сте прав, някой е взел всички мерки трупът да бъде погрешно разпознат като Кристофър Томас.

Макгий кимна.

— Кой? — попита Олсън.

— И защо? — добави Мейър.

Макгий вдигна рамене. Знам ли?

Всички очи бяха приковани в Джон Нън.

Само Нън гледаше към Стан Балард.

И тогава Олсън изрече въпроса, за който всички едновременно се сетиха:

— В такъв случай къде, по дяволите, е Кристофър Томас?