Дейвид Балдачи, Андрю Ф. Гъли, Джонатан Сантлоуфър, Джеф Линдзи, Алегзандър Маккол Смит, Реймънд Хури, Сандра Браун, Фей Келерман, Кати Райкс, Джон Лескроарт, Т. Джеферсън Паркър, Лори Армстронг, Матю Пърл, Майкъл Палмър, Дж. А. Джанс, Гейл Линдс, Р. Л. Стайн, Марша Тали, Томас Кук, Диана Габалдон, Питър Джеймс, Тес Геритсън, Лайза Скоталайн, Филип Марголин, Джефри Дивър, Маркъс Сейки
Няма покой за мъртвите (21)

14

— Знаех си, че ще дойдеш — каза мъжки глас.

Сърцето й подскочи в гърдите, но нямаше връщане назад. Краката й бяха като заковани за пода в коридорчето между банята и дрешника.

— Влизай, Хейл — подкани я гласът.

Тя продължи напред и го видя, седнал зад бюрото. Трябваха й няколко секунди, за да го познае — Джон Нън, полицейският инспектор, който я бе разпитвал преди години във връзка с изчезването на Кристофър.

При вида му тя изпита едва ли не облекчение. Нън беше напълно превъртял, вече представляваше опасност единствено за себе си.

— Какво правиш в стаята ми? Ще повикам полиция.

Нън се засмя.

— Че повикай ги. И като дойдат, можеш да им обясниш какво прави онзи краден „Ролекс“ в чантичката ти.

Откъде ли знаеше?! Мозъкът й работеше трескаво.

— Какво искаш? — попита тя с престорено равен тон.

— Сядай, настани се удобно. — Нън посочи леглото.

Тя седна мълчаливо. Загледа се в лицето му; беше доста остарял, откакто го бе виждала за последен път. Очите му бяха подпухнали и гледаха уморено, бръчките между веждите бяха станали по-дълбоки.

— От доста време те следя — каза Нън. — Кражби, измами, вечните ти номера.

— Какво искаш от мен? — Гласът й потрепери.

— Все още имам някои въпроси относно мъртвия ти любовник Кристофър Томас.

— Ти луд ли си? Минаха дванайсет години оттогава, всичко свърши. Не можеш да съживиш призрак, Нън!

Устата й беше пресъхнала и лепнеше.

— Не е призрак онова, което се опитвам да съживя. Както и да е, на твое място бих се държал малко по-сговорчиво с един полицай, дори бивш и дискредитиран, който има въпроси към мен.

Тя му направи знак с ръка да продължи.

— Виж сега — започна Нън, — Томас може да е бил женкар, но той не се хващаше с всяка жена. Имаше си тип: образовани, изискани жени, за които да е сигурен, че в един момент няма да започнат да го изнудват. Извини ме за откровеността, но ти не си от тях. И се питам: за какво му е притрябвало да се замесва с една покварена скитница като теб?

— Това въпрос ли беше или констатация? — попита тя, отваряйки бутилка минерална вода, която се беше стоплила в чантата й.

— Заради дрога?

Хейл не отговори.

— Знам достатъчно за теб и ако не ми съдействаш, мога да ти уредя такава присъда, че когато излезеш, симпатичното ти лице да прилича на смачкана стара автомобилна гума. Може да съм дискредитиран, но още имам приятели в полицейското управление на Сан Франциско.

Тя се насилваше да изглежда спокойна. Този човек нищо не може да й направи. Беше бита карта. Случаят беше приключен.

— Между другото, в „Риц“ имат охранителни камери…

— Какво искаш да знаеш?