Дейвид Балдачи, Андрю Ф. Гъли, Джонатан Сантлоуфър, Джеф Линдзи, Алегзандър Маккол Смит, Реймънд Хури, Сандра Браун, Фей Келерман, Кати Райкс, Джон Лескроарт, Т. Джеферсън Паркър, Лори Армстронг, Матю Пърл, Майкъл Палмър, Дж. А. Джанс, Гейл Линдс, Р. Л. Стайн, Марша Тали, Томас Кук, Диана Габалдон, Питър Джеймс, Тес Геритсън, Лайза Скоталайн, Филип Марголин, Джефри Дивър, Маркъс Сейки
Няма покой за мъртвите (33)

25

Нън знаеше, че трябва да се махне от там за няколко минути. Имаше нужда да остане насаме със себе си, да осмисли случилото се, затова се запъти към рампата, която водеше към долния етаж и изхода. Там, при рампата, на идване бе забелязал пазач, който междувременно беше изчезнал. Когато слезе на долния етаж, Нън закрачи по притъмнелите коридори, унесен в мисли за току-що чутото, и неусетно се озова в Залата за оръжия и доспехи.

Тръгна да пресича залата, но внезапно спря пред една от витрините. Нещо не беше наред. Във витрината бяха изложени саби, мечове и други хладни оръжия, като до всеки експонат имаше малка табелка с информация за него. На една от табелките беше написано: „Кинжал, XV в.“, но кинжалът липсваше.

Нън приближи лице към витрината, за да разгледа по-отблизо, но в същия миг в мраморните коридори на музея отекна писък.

Обикновено Ханк Закарайъс подушваше новината, докато повечето от останалите репортери все още не разбираха какво става. Този път обаче не бяха нужни някакви специални заложби, за да се досети човек, че пронизителен писък в музейна зала е нещо твърде неуместно.

Той се втурна по посока на звука. Зави зад ъгъла и за своя изненада видя Тони Олсън, който крачеше по коридора към него. Когато рамото на Олсън се изравни с вратата на дамската тоалетна, на Ханк му се стори, че видя как вратата се затваря, но не беше сигурен.

— Не чу ли писък? — попита Олсън.

— Да, струва ми се, че дойде от този коридор.

— Вече погледнах в кабинетите — каза Олсън, като посочи през рамо към вратите от другата страна на коридора, — но там няма никой.

— Остават тоалетните — каза Ханк и блъсна вратата на мъжката тоалетна, която беше празна.

— Тук! — Олсън сочеше към дамската тоалетна.

Ханк извади мобилния си телефон и се шмугна вътре.

Хейл Пратчет лежеше сгърчена на пода.

Ханк бързо й направи една снимка, после се наведе и засне в близък план грозния разрез отзад на шията й, от който бликаше кръв.

— Какво правиш, по дяволите! — извика Тони Олсън.

Ханк се наведе още по-близо към тялото, но Олсън го изблъска.

— Излез навън и гледай никой да не се приближава — нареди му той. — И извикай полиция.

Всички се бяха скупчили в коридора, водещ към дамската тоалетна.

Нън бутна вратата и влезе.

Вътре завари Тони Олсън и парализираната от ужас Хейл Пратчет, седнала на пода, с гръб, подпрян на стената. Стискаше с длан тила си, а между пръстите й се процеждаше кръв.

— Какво стана? — попита Нън.

— Не знам — отвърна Хейл. — Оправях си червилото, когато в огледалото се мярна сянка. После… всичко ми се губи. Когато отворих очи, видях него. — Тя сочеше Тони Олсън.

Олсън погледна към Нън.

— Когато я открих, бях със Закарайъс.

Нън кимна.

— Мислиш ли, че нападателят, който и да е той, те е причаквал в тоалетната или пък те е последвал вътре, като те е видял да влизаш?

В отговор Хейл само поклати глава.

По коридора към дамската тоалетна дотичаха двама полицаи. Няколко минути по-късно Хейл Пратчет излезе от там с лепенка на тила.

— Нищо ми няма — обяви тя пред слисаната тълпа. — Просто драскотина. — Беше й неудобно, че всички я зяпат.

Ханк Закарайъс се беше дръпнал няколко крачки встрани и шепнеше напрегнато по мобилния си телефон. Сензацията не можеше да чака.