Грег Рука
Лична охрана (3)

2.

Часът беше девет и шест минути, когато таксито ме стовари пред блока в Мърей Хил, където живеех. Отключих входната врата и отворих пощенската кутия. Беше празна. Хукнах нагоре по стъпалата, вземайки ги по две наведнъж. Когато влязох, до слуха ми достигна мелодичният глас на Елвис Костело, на фона на който се чуваха и други. Те обаче утихнаха щом затръшнах входната врата. Заключих и хвърлих сака си в спалнята, която беше странно разположена непосредствено вдясно от входното антре. А когато се обърнах, видях как Бриджит Логън излиза от всекидневната, разположена в дъното на коридора.

На лицето й се появи усмивка и на мен моментално ми стана по-добре. Умирам за усмивката на тази жена. Страшно много обичам начина, по който се разтяга устата й, а долната й устна прави една особена, много приятна чупка. Но веднага трябва да добавя, че аз си умирам за всичко, свързано с нея, при това по много и различни начини… От обецата на лявата й ноздра до татуировката на дясното й бедро. Тя е по-висока от мен с два-три сантиметра, със стройна фигура и бледа кожа, на фона на която особено добре изпъкват черната коса и сините й очи. Казано с две думи, тя е страхотна мадама — най-страхотната в света. Веднага ще добавя, че това е силно пристрастна оценка, но просто не мога да предложа друга. Познаваме се от горе-долу три години. За това време успяхме да се влюбим, да ни писне един от друг, да направим серия от самостоятелни и комбинирани усилия да провалим връзката си, а накрая отново да се съберем, безсилни пред чувството за взаимно привличане. Само преди година почти не си говорехме…

Но нещата се променят. Когато Бриджит приключи с курса на лечение, прекарвахме все повече време заедно. Постепенно започна да се застоява у дома повече, отколкото в собствения си апартамент в Челси. В банята има отделна лавица за тоалетните й принадлежности, две от чекмеджетата в скрина са за нейното бельо, а книги и музика от личната й колекция постоянно пътуват от единия край на града до другия.

През май я попитах защо не се премести при мен завинаги и да сложим точка, но тя отговори, че положението я устройва, прекрати всякакви дискусии с изявлението, че не желае да бъде притискана. С искрен глас ме помоли да не развалям всичко.

И аз се постарах да не го развалям.

Ухилих се и казах:

— Здрасти, скъпа, прибрах се у дома…

Усмивката й се разшири. Затича се към мен, аз също направих няколко крачки. Срещнахме се пред кухненската врата, устните ни се сляха. После тя се отдръпна, а аз зарових лице в рамото й. Останахме прегърнати. Беше облечена с черно боди, кожата й беше топла и излъчваше аромат на билковия сапун, който неизменно присъстваше в банята.

— Никога повече не ми казвай това! — прошепна тя. — Ама наистина никога!

— Да вървим да си легнем — предложих на рамото й аз.

— Хм… — Устата й се приближи до ухото ми, зъбите й изтракаха в обеците ми.

— Звучи изкусително, но имаш компания…

Пуснах я, наместих очилата си и видях Натали, която любопитно ни наблюдаваше от другия край на коридора. Беше облечена с панталон и блейзър и не изглеждаше особено щастлива. Явно идваше направо от работа.

— Здрасти, Нат.

— Атикъс…

Отворих хладилника и измъкнах бутилка бира. Предложих и на дамите, но те отказаха. Дръпнах една яка глътка направо от шишето, седнах на един от кухненските столове и свалих вратовръзката си.

— Това автограф от Скай Ван Брандт ли е? — полюбопитства Натали.

— Има страхотен удар — промърморих аз, положих вратовръзката си върху масата и направих опит да я пригладя с длан.

— Следобед се обади мениджърът й, крещеше като луд — осведоми ме Нат. — Твърди, че си я зарязал. После слушалката пое Скай. Попита къде си, ще се върнеш ли… Стори ми се доста разстроена.

— Тя е актриса — промърморих аз. — И може да се разстрои от всичко, включително и от лошо положен грим.

— Всъщност е кинозвезда — поправи ме Натали. — По-късно се обади и агентът й, който също не пропусна да ми вдигне скандал. Каза, че Скай не може да работи по този начин, каквото и да означава това. Самата Скай пък позвъни да провери дали съм се свързала с теб, след което и тя ми се разкрещя.

— Бях си изключил телефона.

— И аз така си помислих. Като й казах, че не съм успяла да се свържа с теб, тя ме дари с няколко цветисти епитета, при това в доста интересни комбинации. След това пак се обади мениджърът да каже, че си уволнен. Вместо заключение ще кажа, че не знам какво се е случило в Ел Пасо, но цял следобед бях подложена на словесни атаки от Скай Ван Брандт и компанията й… Ще бъдеш ли така любезен да ми разкажеш какво се случи, Атикъс? Признавам, че съм страшно любопитна.

— Знаеш, че не бих си тръгнал ей така, без причина — промърморих аз.

— Знам — кимна Натали. — Знам също, че Скай Ван Брандт е отвратителна кучка, а ти би трябвало да приключиш с нея още преди два дни. Тя ли ти причини това? — Пръстът й с отлично поддържан маникюр се насочи към челото ми.

— С помощта на един пепелник — уточних аз.

— Но защо? — попита Бриджит.

— Защото отказах да й нося багажа.

Двете жени се спогледаха, после Бриджит се разкикоти.

— Много хубаво — поклатих глава. — Радвам се, че те развеселих, но на мен никак не ми беше весело. Освен болката, причинена от изстрел с пепелник от масивно стъкло, аз почти загубих съзнание. На всичкото отгоре бях лишен и от зрение, тъй като очите ми се напълниха с кръв…

— Бедничкият! — съжали ме Бриджит.

Не й обърнах внимание и насочих вниманието си към Натали.

— Тя направи всичко възможно да ме провали.

— И затова я заряза без охрана, така ли? — присви очи тя.

— От какво да я охранявам? — ядосах се аз. — От болки в гърба?! Скай Ван Брандт не се нуждае от лична охрана, а от бавачка, Нат! Мен ме използваха да се фукат, това е всичко. И в интерес на истината ще добавя, че не бях уволнен, а сам напуснах.

— Това ще се отрази зле на бъдещите ни ангажименти — загрижено промълви тя.

— Едва ли, ако имаш предвид ангажименти от същия характер — отвърнах аз. — На тия ще им изпратим нормална фактура, но с предупреждението, че ако се разсмърдят, ще си имат работа с адвокатите ни.

— Ще ги съдиш ли? — попита Бриджит.

— Не, разбира се. По този начин обаче няма да посмеят да ни компрометират. Но ако все пак направят някакъв опит в тази посока, веднага ще ги заплаша с граждански иск за физическо насилие.

— Охо! — промърмори Бриджит, обърна се към Натали и подхвърли: — Да знаеш, че наистина е бесен!

— Тук си дяволски права! — изръмжах аз.

— Но ще трябва да се овладееш — побърза да се намеси Натали. — Утре точно в един в офиса ще дойде клиент, който държи да се срещне лично с теб.

— За реална работа ли става въпрос? — попитах.

Натали ми хвърли скептичен поглед, но не каза нищо.

— Работа, за която сме се обучавали — поясних аз. — А не поредното шибано шоу с разни напарфюмирани красавици!

— Това ли вършим според теб?

— Не си ли съгласна?

— Разбира се, че не съм! — отвърна Натали. — Но сега не е време да го обсъждаме. Чао, ще се видим утре!

— Ще те изпратя — изправи се Бриджит.

Останах сам в кухнята. Двете жени си размениха няколко реплики на вратата. Натали и Бриджит се познаваха отдавна, още преди моята поява на хоризонта. Доколкото ми е известно, някогашните им отношения са били доста бурни, но с течение на времето различията са избледнели. Довърших бирата си в момента, в който бравата изщрака. Когато Бриджит се появи в кухнята, аз се бях изправил пред умивалника и плакнех бутилката.

— Е, приятелче — промърмори тя, — какво ще правим с шибаното ти настроение?

— Нищо ми няма на настроението.

— Вярно, бил си и по-мрачен…

— Не започвай пак, моля те.

— Но със самосъжалението определено куцаш — не обърна внимание на репликата ми тя. — Направо си далеч от рекорда.

— Помолих те да не започваш! — леко повиших тон.

— Не си ме помолил, а ми каза да не започвам, макар че отлично знаеш каква ще бъде реакцията ми. — Тя се облегна на стената и скръсти ръце пред гърдите си: — Пак те питам: какво искаш да правим?

— Искам да взема душ. Искам да хапна нещо, а след това да си легна.

— И това е всичко, така ли?

— Е, предпочитам да не правя сам тези неща…

— В такъв случай имаме проблем, защото аз вече ядох.

— Мога да мина и без вечеря.

— Значи проблемът е решен.

Малко след полунощ двамата едновременно открихме, че спестяването на вечерята не беше добра идея. Станахме от леглото, навлякохме някакви дрехи и се насочихме към кухнята. Сварих вода за билковия чай на Бриджит, а на себе си налях чаша сок. После се настанихме от двете страни на масата и задъвкахме хляб и сирене, гарнирани с малко белени ябълки. Бриджит беше със същото боди, а надолу бе намъкнала един чифт от моите гащета. По ръцете й ясно личаха белезите — болезнено подути и набъбнали. Тя проследи погледа ми и поклати глава:

— Добре съм.

— Знам, че си добре — въздъхнах. — Те просто ме натъжават…

— Белезите имат подобно свойство — кимна тя. — И ти имаш един-два, които ме карат да изпитвам същите чувства.

— Сега вече си имам и трети.

— Скай Ван Брандт не си е извоювала правото да ти оставя белези — тръсна глава тя. — По тази причина този ще зарасне без да оставя следи.

Сложи парче чедър върху резенче ябълка, лапна го, а след това го поля с глътка билков чай. Проговори отново едва когато преглътна:

— Но не тя е причината за лошото ти настроение…

— Какво ще кажеш за досадата, обхванала работническата класа?

— Опитай пак — поклати глава тя.

Разклатих боровинковия сок в чашата си и промърморих:

— Не би трябвало да я зарязвам тая Скай… Това ме притеснява, но не знам дали повече от самия факт, че приех работата. Предварително знаех, че е менте, но въпреки това се навих.

— Парите, предполагам — подхвърли Бриджит. — Сигурно са били добри.

— Не го направих за парите.

— Тогава може би заради мечтата да изчукаш една звезда?

— Моля?!

— Не в буквалния смисъл, глупако. Просто те е обзело желанието да се поотъркаш в лукса. Има нещо много привлекателно в целия този блясък.

— Блясъкът отдавна е помръкнал, поне за мен — поклатих глава аз. — Отдавна съм разбрал как живее другата половина от хората и съм установил, че това не ме интересува. Не, не е това…

— Тогава защо?

Довърших сока си и забих очи в празната чаша.

— За да върша нещо, предполагам.

— Има и по-добри начини да се бориш със скуката.

— На мен ли го казваш?

Тя допи чая си, разчисти масата, изгаси лампата и се върна в леглото. Когато спим заедно, Бриджит има навика да се свива на кълбо, да притисне гърба си в мен и да потъне в непробуден сън. И сега го направи. Аз обаче имах известни затруднения. Измина доста време преди да се отпусна и после още цял час до дългоочакваната дрямка.

 

После усетих как Бриджит ме ръчка, отворих очи и веднага ги затворих, ослепен от ярката светлина на утринното слънце. Причината да ме събуди беше новината, че ме търсят от ФБР.