Алис Хофман
Пазителките на гълъбиците (43)

17

Отидох в синагогата, за да помоля за амулет, който можеше да изцели внуците ми. Държах се смирено, очите ми бяха сведени към земята, гласът ми бе умоляващ. Но великият мъж, Менахем бен Арат, само поклати глава.

— В момента на плещите ми тежи огромна отговорност, трябва да се моля за съдбата на целия ни народ, нямам време да се занимавам с проблемите на две малки момчета — напомни ми той. Отпрати ме, сякаш страданието им бе без значение, и навярно за него наистина бе така.

Въпреки отказа на свещеника един от равините в синагогата ми даде амулет, малка торбичка, в която бе пъхнато късче пергамент с изписана върху него молитва за прошка. Зарових го в земята до храма, както повеляваше обичаят, но докато изтупвах пръстта от дланите си, не бях убедена, че този дар щеше да бъде достатъчно силен за моите нужди. Тръгнах в друга посока.

Вече се бе стъмнило и жените бяха заели местата си на становете на площада. Мъжете идваха да се помолят, привикани от гръмкия звук на овнешкия рог, който надуваха от бастионите на стената, и ме подминаваха, докато аз се запътвах към другия край на крепостта. Приближих към казармите и видях Азиза, която бе дошла да види братчето си Адир — той се упражняваше да стреля с лък и й показваше какво е научил. Адир бе станал любимец на някои от по-младите воини. Въпреки че бе добър ученик, нямаше представа, че сестра му притежава уменията на истински майстор в стрелбата. Не му бяхме казали, понеже бе забранено: Адир можеше да не разбере защо бяхме пренебрегнали закона. Всяко оръжие, докоснато от жена, дори случайно, трябваше да бъде пречистено и с вода, и с молитви, така че силата му да не отслабне и женската същност, преляла в него, да не отклони воина, който го използваше след нея, защото дори най-беглият досег на жена може да породи порочно желание в мъжкото сърце. Може би това означаваше, че една добре обучена жена ще бъде по-съвършен воин от всеки мъж, защото вниманието й никога нямаше да се отклони от задачата й. Раменете и лицето на Азиза бяха загорели от часовете на упражнение, прекарани навън зад гълъбарника под ръководството на роба; тънкото й тяло бе заякнало от усилията да работи с лъка. Но тя хвалеше шумно брат си, когато стрелите му политаха във въздуха и после падаха с трясък върху камъните.