Каролин Джес-Кук
Дневникът на един ангел хранител (7)

6
Играта

С оглед на спешната необходимост от лечение и тежкото състояние на Марго, полицията не възрази тя да остане под грижите на доктора в неговия дом.

Следващите няколко седмици Марго прекара в меко и чисто легло, с гледка към разлюлени като вълни хълмове и ясносиньо небе. Не че тя надничаше през прозореца — времето й минаваше в сън, а аз се отдавах на четене — доктор Едуардс имаше внушителна колекция от първите издания на Дикенс и аз четях, излегната в шезлонг до прозореца. Включиха системи на Марго, предписаха диета от пресни плодове, зеленчуци и мляко. Постепенно синините по краката и ръцете й избледняха, изчезнаха и сенките под очите. Но златната светлина около сърцето й не се върна.

Доктор Едуардс, или Кайл, както беше поискал да го нарича Марго, имаше жена и две дъщери, едната на тринайсет, а другата на осемнайсет години. Снимките им красяха камината, дългите полици над виещото се стълбище и викторианското бюро в кабинета му. Долових следи от разцепление в семейството — по-голямата дъщеря Карина позираше за всяка снимка като фотомодел, отметнала с една ръка дългата си коса зад ухото, а с другата на кръста, с издадени напред устни и притворени очи. Но още по-красноречиво беше това, че жена му Лу стоеше до Карина на всички снимки и я прегръщаше с една ръка, но никъде не се усмихваше. Ако на снимките се появеше и по-малката — Кейт, тя стоеше встрани от майка си и сестра си, с наведена глава, така че правата тъмна коса почти скриваше лицето и сключените отпред ръце. Дори когато нямаше място и е трябвало да се съберат за снимката, Кейт заставаше така, че да не докосва с тялото си нито Лу, нито Карина.

Нещо повече — аз я познах. От дъното на паметта ми изплува размита картина — лампа от костен порцелан пада на пода и се пръска на парчета. Някаква игра. Силна слънчева светлина, струяща през вратата на барака и лицето на Кейт, изкривено от писък или пък смях. Погледнах през прозореца към задната част на просторна градина. Дълга дървена барака. Тя трябва да е била!

По онова време Лу бе заминала с децата за месец на гости на родителите си в Дъблин. Кайл запълваше дните си с дребни поправки из къщата. Марго спеше, но явно не бе много спокойна при обстановката наоколо. Недовършена клетка за птици, недобоядисана рамка на врата… Следвах по петите доктора от страх, че ще остави разпилени гвоздеи и Марго ще ги сложи в уста или ще стъпи на някой от тях.

Разбирах какво измъчва Кайл. Беше намерил медицинския картон на Марго в картотеката и си бе спомнил за детето, което беше лекувал преди няколко години — детето, за което смятаха, че няма да оцелее, а то бе оживяло, и то в дом, пълен с наркотици и насилие.

Картини на тревога и смут се редяха в ума на лекаря, когато в дългите вечери сядаше пред телевизора с чаша джин с тоник в ръка. Въпросите го преследваха и в банята дори. Как е оживяла? Вентрикуларната тахикардия е нелечима. Сгреших ли, като съобщих на приемните й родители, че смъртта не може да се предотврати. А и къде са те сега? Какво правеше Марго в онази къща?

Не можеше да спи. Видях с изумление как късно след полунощ една вечер слезе на пръсти до кабинета си и извади на бюрото купчина медицински книги и списания. Искаше ми се да му кажа, защото знаех до последната подробност отговора на главоблъсканицата му. Не беше вентрикуларна тахикардия. Марго имаше стеноза на аортната клапа, която налагаше изследване с трансторакална ехокардиография или ултразвук. По онова време ултразвук на сърце почти не се правеше. Повъртях се около бюрото на Кайл и отворих едно списание на страницата със статия от доктор Пиърс Улмър, професор в университета в Кардиф и специалист по ултразвукова графия. Прехвърлих шумно няколко листа, за да привлека вниманието на Кайл. Накрая той приближи, взе списанието и го вдигна до очите си. За осми път днес беше загубил очилата си.

Зачете съсредоточено и от време на време пускаше списанието, за да разсъждава на глас. Запита се какво би станало, ако все пак не е вентрикуларна тахикардия. И какво представлява методът, описан от доктор Улмър. Ехокардиография ли беше това? Медицината вървеше така бързо напред, че му се завиваше свят.

До края на нощта беше написал писмо до доктор Улмър, в което изложи симптоматиката на Марго и поиска съвет за лечението й. Когато най-сетне слънцето се надигна, известявайки на града, че утрото е настъпило, той заспа, захлупил глава на бюрото си.

 

 

Лу, Кейт и Карина се прибраха от Дъблин. Те не просто се върнаха, а изпълниха къщата като взривна вълна, придошла през вратата на кухнята, понесла тежки, издути куфари и викове „Кайл“.

Марго се размърда. Кайл бе до леглото й, зачетен в статията на доктор Улмър за ехокардиографията. Тя се събуди и видя лекарска слушалка на гърдите си. Погледна мъжа над нея, после мен. Уверих я, че всичко е наред. Тя отпусна глава на възглавницата и се прозя.

Виковете отдолу накараха Кайл бързо да махне слушалката.

— Бъди добро момиче, Марго, и стой тук, докато поговоря с жена си и момичетата. Те още не знаят, че си при нас.

Марго кимна и се обърна настрана. Направи ми муцунка, аз й отвърнах със същото, но когато ме потърси отново, вече не ме виждаше и реши, че съм излязла.

Последвах Кайл надолу по стълбите. Карина и Лу заговориха една през друга за гостуването в Дъблин. Кейт седеше до кухненската маса и разглеждаше ноктите си. Кайл вдигна ръце пред Карина и Лу в знак, че се предава. Помоли ги да млъкнат за малко.

— Какво има, татко? — обиди се Карина.

Кайл посочи с пръст към горния етаж.

— В стаята за гости има едно момиченце.

Лу и Карина се спогледаха объркано.

— Какво?

— Кайл, обясни това, моля те!

— Ще обясня, но не веднага — отпусна ръце той. — Детето е болно и сигурно е изплашено до смърт от шума, който вдигнахте. Моля ви да се качите тихо горе и да я поздравите.

— Но…

Кайл погледна Лу над очилата си и тя нацупи устни. Засмях се доволно. Каква радост ще да е било да живееш с жена като Лу цели двайсет години. Този мъж заслужаваше медал или може би болнична стая, с тапицирани с мека материя стени. Не знаех кое от двете.

Всички тръгнаха към стаята на Марго, а Кейт се измъкна след тях, без да каже и дума. Беше обвита в светлина с цветове, които ме разтревожиха. На моменти от сърцето й бликваше поток в наситенорозово, който после потъмняваше до кървавочервено и вместо да изтича на пулсиращи струи, започваше да сълзи едва. Дори ритъмът на вибриране на тази светлина се променяше — не пулсираше отчетливо, както трепти аурата, която се разширява и тупти като биенето на сърцето, а се носеше бавно и тежко като разлята вулканична лава. Понякога засядаше в гърлото й, сякаш прегаряше там. Ясно бе, че макар тиха и кротка на външен вид, Кейт беше ядосана. Кипеше от едва сдържан гняв. Само не разбирах защо.

В началото не обърнах особено внимание. Заинтригува ме по-скоро облеклото й — докато я следвах нагоре по стълбите, забелязах, че проявява жив интерес към всевъзможни видове сатанински надписи и изображения — носеше черна тениска с гръб, покрит от край до край с рисунка на червен дявол с рога, обеци с изпъкнали дяволски фигурки по тях и още нещо, за което родителите й със сигурност не подозираха — десетсантиметрова татуировка с обърнат надолу кръст на дясната плешка.

Кейт спря по средата на стълбата. Лу, Кайл и Карина продължиха без нея. Тя се обърна и погледна право към мен. В очите й, бездънни и мрачни като застояла кладенчова вода, нямаше топлина.

— Махай се — рече тя.

„Дали говори на мен?“, помислих си аз и тогава видях, че емоционалната й обвивка, също като тази на Кайл, бе свързана с моята аура. Но връзката, която идваше от нея, бе като тъмно пипало, насочено не само към мен, но и към някаква друга, непозната за мен страна.

Щом разбрах, че говори на мен и че наистина ме вижда, възвърнах самообладанието си.

— Ще се наложи да ме изгониш насила — предупредих аз.

— Добре. Но едва ли ще ти хареса — обърна се и продължи нагоре.

Тръснах глава и се позасмях, но истината е, че бях много смутена. Беше ме видяла и това доста ме изплаши. Кой или какво още имаше способността да ме вижда?

Карина играеше с Марго като с жива кукла. Без да й позволи да издаде и звук, тя я грабна и отнесе в стаята си. Изсипа чекмеджето с гримове на леглото и превърна детето в миниатюрна кралица на красотата. В това време, скръстила ръце, Лу тропаше с крак и засипваше Кайл с упреци. Как си представя, че може да доведе случайно дете в техния дом? И докога ще остане? А ако приемните й родители наркомани дойдат да я търсят? И какво ли още не…

Кайл се опита да обясни, че става дума за сирачето, което бяха довели в болницата полумъртво и че съдбата отново ги е събрала. Искаше да й каже и за мен — случайната му среща с непознатата в онази ранна утрин, която го бе насочила към къщата оттатък пътя, за да спаси Марго, но се отказа.

— Все такива ги вършиш — викаше Лу. — Винаги има някой друг, когото да спасяваш. Ами аз? А Карина и Кати?

— Какво за тях? — сви рамене той.

Тя вдигна ръце и излезе от стаята. Кайл въздъхна тежко и изпука пръстите си. Аз му изръкоплясках бурно. Заслужаваше Нобелова награда за търпението.

 

 

Крилете ми изпърхаха. Влязох в спалнята на Карина и седнах на леглото до Марго. Детето бе очаровано от розовите и сини сенки, които Карина нанасяше по лицето й. Винаги съм се чудела откъде идва слабостта ми към грима — приемната ми майка не употребяваше такива неща, а по-голяма сестра нямах. Кейт стоеше на прага и наблюдаваше сцената. Погледна към Марго, а после към мен.

— Коя е тя?

Карина въздъхна престорено и отвърна:

— Върви си, Кейт. Ние с Марго се гримираме, а ти не си поканена.

— Марго ли се казва?

— Марго — повтори детето и гордо се засмя.

Кейт се опита да й отвърне с усмивка:

— Добре ще си прекараме ние с теб, Марго — обърна се и излезе.

 

 

Постепенно като малко раче, изпълзяло от черупката си навън на топлото тропическо слънце, Марго започна да идва на себе си. Тя бързо се превърна в миниатюрно тригодишно подобие на Карина — говореше с нейните изрази („Това е направо страхотно!“), подражаваше й в облеклото и танцуваше с нея под звуците на Бийтълс дълго след настъпването на часа за лягане. Възвърна апетита си и ядеше като вълк.

Нямах представа, че съм била такова мило дете. Така забавно и невинно. Веднъж Марго се събуди от кошмар, който видях и аз. Бе спомен от времето, прекарано в дома на Сали и Падрег. Успях да я прегърна и да я залюлея, преди да разбуди другите с писъците си. Огромна мъка стягаше сърцето й като в менгеме. Затворих очи и се опитах да призова силите, помагали ми да я лекувам и преди. Меката златиста светлина започна да избледнява до далечен отблясък и затрептя като пламъка на свещ. Призовах я по-настоятелно. Тя нарасна до големината на топка за тенис, достатъчно широка, че да покрие сърцето на Марго. Детето задиша по-равномерно, но в сърцето й оставаше опасността, която го грозеше. Макар и изпълнено с покой и обич, то криеше проблем, който трябваше да бъде решен. Единствената ми надежда беше, че Кайл ще се справи по най-бърз начин.

На сутринта той получи писмо от доктор Улмър, който го уверяваше, че ще се радва да го посети и да го консултира за начина и техническите средства, необходими за извършване на ехокардиография. Пишеше още, че от изброените симптоми е заключил, че е възможно детето да страда от напълно лечимата стеноза на аортата.

В столовата Карина учеше Марго да танцува джайв. Лу беше на пазар. Тогава от градината се чу вик:

— Марго, Марго, ела да играем!

Беше Кейт, ухилена до уши. Кайл вдигна глава, видя я през прозореца и скочи на крака. Да видиш усмивка на лицето й, беше такава рядкост, че той се преизпълни с радостна възбуда и изтича към столовата.

— Марго! Иди да играеш навън с Кети!

— И как ще играете? — намръщи се Карина. — С кинжали? Или ще измъчвате животни?

— Недей така, Карина — упрекна я Кайл, помръкнал. — Ела, Марго! — Той я хвана за ръка и я изведе навън. Като видя Кейт, детето колебливо спря. Погледна Кайл, а после и мен. Аз кимнах. Да, дете, и аз идвам с теб. Бъди спокойна!

Кейт й махна с ръка в знак, че я вика да играят заедно в бараката.

— Не искам — каза Марго.

— Хайде, глупаче — усмихна се Кейт. — Имам и шоколад. И Бийтълс.

— Бийтълс ли?

— Да.

Марго щастливо се запъти към бараката.

Щом детето влезе, Кейт залости вратата. Погледна през прозореца, за да се увери, че никой от родителите й не е излязъл на двора, после дръпна завесите, за да скрие светлината на слънцето. Прах се стелеше по разхвърляните наоколо стари велосипеди и части от разглобена косачка за трева. Стоях в един ъгъл и чаках. Кейт ме погледна, сетне извърна очи към Марго. Какво беше замислило това момиче?

— Сега, Марго, ще поиграем на една игра. Игрите са нещо много хубаво, нали?

Марго кимна и полюшна пола в кръг. Чакаше Бийтълс. Кейт сложи картона на играта на пода и в този миг разбрах две неща:

1. Това беше картонът от спомена ми.

2. Това не беше какъв да е картон, а масичка за спиритически сеанси.

Кейт седна на пода и кръстоса крака. Марго направи същото. Помислих си дали да не изтичам и да доведа Кайл. Или да стоя тук, за да видя какво цели Кейт?

Момичето притисна с ръка стрелката, която посочваше буквите от азбуката, изписани на масичката.

— Ще ни каже сега кое е името на твоя ангел — съобщи тя на Марго.

Детето се усмихна. Обърна се назад към мен и ме погледна възбудено.

— Как се казва този ангел? — чу се острият и студен глас на Кейт.

Бараката потъна в мрак. Марго се огледа разтреперана.

— Искам да отида при Карина — промълви тя.

— Не — отсече Кейт. — Нали знаеш, че си играем?

Кейт завъртя стрелката. Невидима ръка я спря на буквата „Р“. После на „У“, а после на „Т“. И накрая на „3“ за „Здравей“. Доста неприятен начин на представяне.

— Рут — провикна се Кейт със светнали очи. — Излез оттук!

Не мръднах. Гледахме се в упор няколко секунди. Усещах как тъмни сенки се движат зад бараката. За пръв път от известно време насам ме достраша. Не знаех какво ме чака.

— Добре. Слуги на сатаната, махнете Рут оттук!

— Искам да си вървя — проплака Марго с разтреперани устни и стана. Тя също бе усетила сенките.

Трябваше да я изведа. Пристъпих напред, за да я защитя. Видях как огромен черен силует приближава към мен. В това време Кейт редеше на глас непонятни заклинания, с каквито бе напълнила главата си от всевъзможни зловредни четива.

— Кейт, не знаеш с кого си имаш работа — твърдо заявих аз.

Но не успяла още да изрека думите, видях, че нещо във въздуха се хвърля към мен. Вдигнах ръка и призовах ярък сноп светлина да огрее пространството. Когато светлината рикошира в летящия предмет, той смени посоката си и тупна шумно на пода. Но онова, което го бе запратило към мен, щурмува бараката и тя се разтресе под тежките му стъпки.

Напразно се опитвах да призова втори лъч светлина. Усетих, че онова нещо ме доближава и че е грамадно като слон. Марго изпищя. Застанах пред нея, затворих очи и събрах цялата си воля. Изведнъж светлината избликна от ръката ми с такава сила, че ме отхвърли назад. Тъмнината, която ни затискаше, политна нагоре като облак.

Внезапно вратата на бараката се разтвори и вътре нахлу светлина. Допреди малко беше валяло, а сега небето бе синьо и слънцето блестеше. Марго изтича към къщата, плачейки. Стоях на място и гледах известно време строполилата се от изненада на пода Кейт. До нея, разбита на парчета, лежеше стара лампа от костен порцелан.

— Съветвам те да намериш нова игра — рекох й аз и последвах Марго.

Кейт не докосна повече масичката.