Каролин Джес-Кук
Дневникът на един ангел хранител (30)

29
Небесен меч

Много години изминаха от момента, когато пуснах дневника си по водата, за да отплува до… където трябваше. Надявам се да е бил добро четиво. Пък дано и да свърши работа.

Доста задачи имаше да свърша. Може да се каже, че дейността ми беше доста по-интернационална, ако мога така до се изразя, в сравнение с първата ми работа на ангел. Предотвратих поне дузина войни. Бях сред серафимите, изпратени в Антарктика, които трябваше да задържат разтопяването на ледовете и да направят така, че водата от ледниците да не се превърне в облаци и да излети в стратосферата. Участвах и в разпукването на земята, така че океаните да се излеят надолу към огненото сърце на планетата. Влизах в мълчаливото сърце на не едно торнадо — също като Дороти — за да го отклоня от домове, пълни с деца. Изваждах животни, увлечени от вихъра и ги пазех, докато торнадото утихне, след което ги пусках отново на земята. Спирах разрушителни вълни цунами, за да не пометат сгради и хотели по крайбрежието, както и нищо неподозиращите деца, залисани в строеж на пясъчни замъци.

От време на време ми нареждат да не се намесвам. Случва се да стоя отстрани и да наблюдавам как торнадо помита тази къща или отнема онзи живот. Понякога ми казват да оставя да се случи земетресение или гигантското цунами да залее брега. Нямам представа защо.

Но не се меся.

Виждам и Тоби. Наблюдавам го как тътри крака из апартамента си в протрита от носене жилетка и обувки, надупчени като швейцарско сирене. Бях свидетел на това, как смени с нови, дебели като лупи, стъклата на очилата си, и как с течение на времето устата му се напълваше с все повече порцелан. Видях и как говори за мен по време на сватбата на Тео (надявах се да не се изпусне за наркотиците), как прегръща нашите две внучки близначки — името на едната по негово настояване бе Марго.

Говоря си понякога с него. Разказвам му как са нещата при мен, поръчвам му да не се мотае, а да отиде на лекар за кашлицата или за болките в ръката или стомаха. Поглеждам в ръкописите му и посочвам къде липсва запетая, къде може да оправи текста. Повтарям му, че го обичам.

Че винаги съм наоколо.

И го чакам.